Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МАЛКИТЕ БАНКИ ИМАТ ПОВЕЧЕ ШАНСОВЕ ДА ОЦЕЛЕЯТ ОТ СРЕДНИТЕ

Огнян Йорданов, изпълнителен директор и член на борда на директорите на Ди Комерс Банк, пред в. БАНКЕРЪОгнян Йорданов е изпълнителен директор и член на борда на директорите на Ди Комерс Банк от 2004 година. Завършил е Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София с магистърска степен в специалността Международни икономически отношения. Следва в Лондон, Англия, в Сити Юнивърсити бизнес скул (City University Business School, London, UK), откъдето получава магистърска степен по бизнес администрация (МBA). Кариерата си започва в Банка за земеделски кредит в София, след това три години - до 1998 г., работи в Първа инвестиционна банка. След приключване на MBA печели конкурс и специализира в Лемън Брадърс, Лондон. След завръщането си в България става ръководител дирекция Корпоративно банкиране в Интернешънъл къмършъл банк (България) (сега името й е Емпорики банк (България). Продължава кариерата си като директор на дирекция Корпоративни финанси в Булброкърс, София. От 19 септември 2001 г. до ноември 2003 г. е член на управителния съвет и изпълнителен директор на Банка ДСК. Същевременно е член и на съвета на директорите на Булсрад ДСК Живот. Женен е, има две деца.Г-н Йорданов, на банковия пазар протичат динамични събития - сливания, окрупнявания, имаше дори банков фалит. Какво да очакваме в близко бъдеще?- Процесите в системата наистина са много динамични, очаквам и занапред множество окрупнявания - сливания и поглъщания. Уни Кредито, която се очаква да стане значителна финансова сила в Европа, ще доминира и на финансовия пазар у нас, след като се слеят БУЛБАНК, Ейч Ви Би Банк Биохим и ХЕБРОСБАНК. Тридесет и пет банкови институции са много за пазар като българския. След две до пет години ще останат не повече от десетина. Не е тайна, че в момента почти всяка банка или се стреми да купи друга, или пък е обект на интерес, или е обявена на масата за продажба. В близките няколко години в България ще останат два вида банкови институции - мастодонтите и малките банки. Според мен, най-трудно ще оцелеят средните, защото за да се борят с конкуренцията на големите и да се развиват, ще се нуждаят от много средства. Докато малките ще се справят и с по-малък ресурс. Като говоря за малки и големи, имам предвид балансовите числа и пазарния дял на банковите институции. Ще постигнат ли очаквания ефект мерките на БНБ за свиване на ръста на банковото кредитиране? - Централната банка направи промени в редица наредби и те бяха коментирани по различен начин. Смятам, че предприетите от БНБ мерки не толкова ограничават кредитната дейност на банките, колкото ги карат да кредитират по-внимателно и с по-добре пресметнат риск. Ако една банка има достатъчен ресурс, ограниченията не я засягат. В случай че не е достигнала критичния обем кредити, рестрикциите също не я засягат. Ако в краткосрочен план идеята на Централната банка е да ограничи кредитната експанзия, то в дългосрочен целта е банките да стават все по-стабилни. Степента на стабилност трябва да се повишава, като се увеличава капиталът им, защото сега той ограничава развитието им. Малко преди да бъдат въведени последните мерки на БНБ, банките направиха всичко възможно, за да спечелят максимум от ситуацията. В момента регистрираме известно охлаждане на кредитната дейност, в сравнение с експанзията към 31 март 2005 година. Смятам, че още е рано да се коментира резултатът от мерките, той ще стане ясен след няколко месеца, към края на 2005 година. Убеден съм, че всяка банка ще се опита да влезе в регулация и ще се стреми да спазва критериите на Централната банка - на тримесечие да не надвишава определен процент от портфейла си, тоест да постигне плавно нарастване на кредитирането, както и да спазва определено съотношение между депозитната маса и собствения капитал. С други думи - ако банката иска да расте с по-високи темпове, трябва да има осигурени пари за това. Ако въпреки всичко продължава да разраства кредитната си дейност, ще трябва да заделя повече провизии в БНБ.Напоследък много се дискутират страничните ефекти от мерките на Централната банка - дали цената на ресурса, респ. на депозита, не се повишава. Увеличение от 0.1-0.2% едва ли е значимо, защото и преди лихвените нива по депозитите са варирали - някои банки са предлагали лихви до 9%, други са поддържали 2, 3 или 4 процента. Конкуренцията в сферата на депозитите и занапред ще се изостря. Всяка банка си прави сметка, след като ползва ресурс на определена цена, на каква ще може да го пласира.Задължителните резерви в БНБ не са ли неефективно затворени средства, защото не се олихвяват и банките не печелят от собствените си пари, вложени в Централната банка?- Асоциацията на търговските банки е институцията, която трябва да настоява за олихвяването на минималните задължителни резерви (МЗР) и в диалог с БНБ да се решат лихвените нива. Колеги банкери коментират и варианта МЗР да бъдат в определено съотношение ценни книжа/кеш. Практиката в редица европейски страни е да се предлага лихвен процент. Ако това стане и в България, банките ще бъдат доволни, защото сега губят от ресурса, който оставят в БНБ без никаква лихва.Какви са финансовите резултати на Ди Комерс Банк за отчетната 2004 година?- Ди Комерс Банк е малка банка по балансово число, но смятам, че има добри шансове да продължи успешно да се развива, тъй като акционерите, които стоят зад нея, са уважавани в Турция икономически субекти, с огромни възможности. За тях не е проблем да подпомагат дейността на банката, което правят и в момента. Шестдесет процента от акционерния капитал се контролира от семейство Доган, останалите 40% - от Халит Джингълъоглу, стария собственик на Демир Банк. 2004 година банката приключи с печалба над 500 хил. лв., която смятаме за много добър резултат. Той бе получен благодарение на усилията на всички колеги. Повишени са и нетният лихвен марж, приходите от такси и комисиони, увеличена е и клиентската ни база. Към 31 март 2005 г., в сравнение със същия период през 2004 г., кредитният портфейл на Ди Комерс Банк бе увеличен с около 160%, отчитаме и значително подобрение на качеството му. Можем да се похвалим, че нямаме нито един лош кредит. През първите шест месеца на 2005 г. постигнахме значително по-голяма печалба, отколкото за цялата 2004 година. Очакваме тенденцията да се запази до края на 2005 г., при условие че успеем да запазим и увеличим кредитния портфейл на банката. Като мениджър смятам, че добрата работа през 2004 г. продължава да дава плодове и през 2005-а. Сега трябва да се концентрираме върху дейности, които ще помогнат за доброто представяне на банката през 2006 година. Ще остане ли приоритет корпоротивното банкиране, или ще направите завой към ритейла (банкирането на дребно)?- Ще продължим да поддържаме корпоративния профил на банката. Сред клиентите й има много сериозни и с добра репутация корпоративни имена. Банката предлага и услуги в ритейла - една перспективна ниша, в която тепърва ще се развиваме. Но корпоративният сегмент и занапред ще остане водещ за Ди Комерс Банк.Какви други предизвикателства виждате пред развитието на банката и пред мениджмънта й?- Предизвикателствата са много. От значение е какви продукти ще предложи банката и дали ще може да си ги позволи, с кои клиенти ще работи и дали ще съумее да запази вече създадената клиентска база. Големите банкови институции, с утвърдени имена на пазара, се радват на постоянен интерес от страна на клиентите, по-малките обаче трябва да бъдат активната страна. Всеки ден трябва да водим конкурентна борба, като предлагаме по-добри условия и полагаме усилия да привлечем и задържим клиентите си. Отношенията с корпоративния клиент не трябва да се ограничават само с получаването на кредита, могат да му бъдат предложени и допълнителни услуги - обслужване на разплащателни сметки, карти и потребителски кредити за служителите му. Има ли текучество на кадри в банковия сектор?- Процесите на обединения и окрупняване на банките неминуемо ще доведат до съкращаване на персонал, но и много ценни кадри ще бъдат пренаети. Корпоративните клиенти също привличат голям брой финансови специалисти. Наблюдаваме как цели екипи от банкови експерти се преместват да работят в сферата на реалния бизнес, привлечени от по-добрите условия, които им се предлагат. Банковите институции, които мислят в перспектива, полагат големи грижи, за да задържат кадрите си. Това с още по-голяма сила важи за малките институции като Ди Комерс Банк.

Facebook logo
Бъдете с нас и във