Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МАЛКИЯТ БИЗНЕС Е ЛОЯЛЕН КЪМ БАНКИТЕ, ЗАГУБИТЕ ИМ ИДВАТ ОТ ГОЛЕМИТЕ ФИРМИ

ОБИКНОВЕНИЯТ ЧОВЕК ПО ЦЯЛ СВЯТ Е ПОЧТЕНКлаус-Петер Цайтингер, председател на надзорния съвет на ПроКредит Банк, пред в.БАНКЕРЪКлаус-Петер Цайтингер е човекът, на когото принадлежи идеята за създаването на микрокредитиращи банки. Той е роден през 1947 г. във финансовата столица на Германия - Франкфурт, където завършва и висшето си образование. Горещ застъпник е на социалното банкиране. Първия проект, при който осъществява тази своя идея, той реализира в Перу, където консултира проект за създаването на мрежа от спестовни каси. През 1980 г. учредява консултантската фирма Интернешънъл проджект консултинг, която ръководи 15 години и чрез която осъществява идеите си за създаването на специализирани банки за микрокредити, носещи името ПроКредит. Такава институция е регистрирана през 2001-ва и в България. По 20% от капитала й притежават Международният микрокредитиращ фонд, в който Интернешънъл проджект консултинг е най-големият акционер, ЕБВР, Международната финансова корпорация, която е част от Световната банка, германската държавна банка Дойче инвестиционс унд ендвиклунг гезелшафт и Комерцбанк. Г-н Цайтингер, служители на ПроКредит Банк ми казаха, преди да започнем интервюто, че вие сте бащата на идеята за създаването на институции, кредитиращи малки и микропредприятия по цял свят. Как стигнахте до нея?- Всъщност тази идея се роди между мен и някои мои приятели, с които бяхме забелязали, че в Латинска Америка банките не обръщат внимание на по-голямата част от средните предприемачи и не съдействат за развитието на техния бизнес. В някои държави от региона се разработваха различни правителствени програми, които да подкрепят малките предприемачи, но в повечето случаи това бяха инициативи, свързани със субсидиране, а не с по-лесен достъп до кредити и до други банкови услуги. Никой не се отнасяше сериозно към класата на дребните бизнесмени. Ето защо решихме да създадем банки, които да обслужват предимно най-дребните предприемачи.В кои държави от Латинска Америка създадохте първите микрофинансиращи банки?- В Салвадор и в Боливия.В политическо отношение и двете държави са много нестабилни. Там постоянно има социални бунтове, преврати... Особено в Салвадор. Как работи една банка в такава ситуация?- Всъщност в Салвадор създадохме микрофинансиращата банка преди 12 години, когато там се водеше гражданска война.Учудвате ме. Нали банкерите бягат от държави, в които се води война, освен ако не се занимават с финансиране на военна продукция?- Ето защо аз мога гордо да кажа, че не съм просто банкер. Имахме голям успех в Салвадор, защото дребният бизнес имаше нужда от финансиране дори по време на война. Трябва да ви кажа, че хората са изключително лоялни към нашите банки. В Боливия например през последната година често избухват бунтове. По време на такива безредици в началото на 2003-а тълпата завзе някои банки, други бяха частично разрушени и ограбени. Нашата банка не бе сполетяна от подобна участ. Хората заставаха пред сградите й и ги пазеха. Мажеха с бяла боя фирмените табели, за да не се вижда, че това е банка. Помагаха ни.А как се справяхте с различните политически движения, които в тези държави понякога имат чисто бандитски характер? Рекетираха ли ви?- Никъде не ни се е случвало подобно нещо. Дори в Русия през най-дивите й периоди. Сумите, с които банките за микрокредитиране боравят, са толкова малки, че те не представляват интерес за мафията.Ще се съгласите обаче, че понякога мафията легализира капиталите си и чрез малкия и фамилния бизнес. Как успявате да спазите изискванията срещу изпирането на пари, след като работите в такива рискови държави?- Ние поддържаме много високи стандарти спрямо бизнеса, който банката финансира. Имаме етичен кодекс, който е задължителен за всички банки с името ПроКредит по света. Съвсем наскоро го отпечатахме на английски. Не знам дали българската му версия е готова. По-важното е обаче, че този етичен кодекс трябва да е подписан от всеки служител на банката. Той е част от трудовия му договор. Наясно сме, че имаме голям положителен имидж и не можем да си позволим да го загубим. При нас е практика да анализираме не само клиентите, на които отпускаме кредити, но и хората, оставящи парите си на депозит. За разлика от някои други банки, в ПроКредит вие никога няма да чуете изречението Ние не задаваме въпроси. Опитваме се да бъдем социално отговорни банкери.Банкерската работа малко трудно се връзва със социалните идеи. Не е ли най-важно за банките да растат пазарният им дял, печалбата и дивидентите за акционерите?- Ето точно в този начин на мислене се опитваме да внесем промяна, да бъдем различни. Вие сте напълно прав във вашето твърдение, но то има и алтернатива и ПроКредит банка ви я предлага. От първия си ден в този бизнес аз ползвам формулировката Умерена възвръщаемост от вложения капитал.Кога решихте да създадете микрокредитиращи банки в страните от Източна Европа?- Започнахме с проучването на пазара в Русия, тъй като през 1995-а ЕБВР ни помоли да се присъединим към нейния бизнес в Русия. Положението във финансовия сектор там много напомняше на това в Латинска Америка. Вървите по улиците и виждате имената на големи международни банки, които работят с големите фирми. И ако решат да откликнат на нуждите на хората, те започват да раздават потребителски кредити като луди. Но никой не иска да се впусне в наистина трудната работа с кредитирането на малките предприятия. Това беше една пазарна ниша, която ние открихме и заехме. В Русия обаче ние не участвахме в капитала на местната банка Кей Ем Би, която бе създадена през 1998-а, а само поехме управлението й. То бе възложено на Интернешънъл проджект консултинг.А първата ни микрокредитираща банка беше учредена в Босна и Херцеговина през 1997 година. В Албания стъпихме през 1998 г., в Грузия през 1999 г., а в България през 2001 година.Как понесе руската банка Кей Ем Би финансовата криза през 1998 година? В България се говореше, че тя заедно с ЕБВР е претърпяла много големи загуби.- Всъщност банката бе създадена след тази криза. Но сте прав, че ЕБВР загуби много пари в тази държава. Това обаче не се дължи на малките фирми, а на големите предприятия. Искам да подчертая този факт. Беше любопитно да се наблюдава колко незначителни, почти пренебрежими са загубите от микрокредити, за разлика от тези, понесени от предоставените заеми на средни и големи фирми. И това е една закономерност, която наблюдавам на финансовите пазари в различните държави вече близо десет години. Точно заради този свой опит аз съм сред създателите на микрокредитиращите банки. И резултатът е, че вече седем години те почти не губят пари от заемите, които отпускат. Просрочените вземания по кредитите, които сме отпуснали в България например, са едва 0.5 процента. В Албания делът на необслужваните заеми е 0.7%, а в Босна и Херцеговина - 0.9 процента.От това, което говорихме досега, излиза, че обикновено започвате да работите в държави, където или наскоро е имало гражданска война, или друг страшен социален конфликт. Вярно ли е това?- Да, току-що навлязохме в Ангола. В момента се готвим да стъпим в Конго и в Мадагаскар - страна, в която неотдавна имаше гражданска война.Защо поемате подобни рискове?- Това е единственият начин да се повлияе на този свят. Защо да казваме не на тази възможност. За много хора по света ние сме последната им възможност.Сигурно знаете, че в България през 1996-а и 1997 г. фалираха 19 банки. Една от причините за техния провал бе големият размер необслужване заеми, които те бяха предоставили. Какво тогава ви кара да имате такова доверие на фирмите в България?- Знам, че загубите на българските банки, които фалираха, бяха предизвикани от заемите, предоставени преди всичко на големи фирми или на свързани помежду си дружества, разполагащи с добри адвокати и добри политически приятели. Обикновеният човек по цял свят е почтен, без значение в коя страна живее. Точно тази пазарна ниша ние решихме да обслужваме. И тя се оказа печеливша. Може да ме наречете социален мечтател, но нашите банки са печеливши.Навсякъде ли в развиващите се страни фирмите с големи политически приятели и адвокати са нелоялни към банките?- Бих отишъл още по-далеч, като кажа, че не само във всички развиващи се страни, но и по целия свят това е така. Дори и в Германия ли? - Да. Ако проучите големите загуби на немската банкова система, ще видите, че те никога не са били причинявани от малките хора. Най-големите финансови скандали са свързани с големи фирми като тези на строителния предприемач Шнайдер (който остави много непогасени кредити, отпуснати му от Дойче Банк) и с фирмите на медийния магнат Кирш (чиито фирми бяха обявени в несъстоятелност заради непогасени задължения). Оттам идват загубите, не от малките хора.

Facebook logo
Бъдете с нас и във