Банкеръ Daily

Финансов дневник

Лошите кредити намаляха с близо 2 млрд. лева

Мерките за затягане на изискванията, целящи  ограничаване на  кредитния риск и за намаляване на необслужваните заеми, отпуснати от банките, могат да изглеждат сурови, но дават видим резултат. Според статистиката на БНБ само за една година проблемните вземания на банките от граждани и фирми са намалели между 1.36 млрд. и 1.9 млрд. лева. Разликата в сумите идва от това дали ще бъдат взети предвид и необслужвани задължения с  просрочие до 90 дни. В повечето развити във финансово отношение държави те не попадат в графата на  проблемните  заеми. Ако ги игнорираме като сума, намалението е с 1.35 млрд. лв., ако ги включим - то се увеличава до 1.9 млрд лв., защото и при кредитите с просрочие до 90 дни има спад.

От статистиката на БНБ се вижда, че в края на март  2018-а всички заеми (става дума за фирмени, потребителски и жилищни кредити), по които има забавяне на плащанията над 90 дни, са общо около 5.27 млрд. лв., или те са 10% от всички предоставени от банките кредити. За сравнение - в края на март 2017-а просрочените с повече от 90 дни заеми са около 6.91 млрд. лв., или 13.57% от всички отпуснати кредити. Увеличава се и покритието с провизии на проблемните банкови вземания. В края на март 2017-а то е било 72.47%, а година по-късно - 86.61 процента.

Ясно е,  че основният риск за банковия сектор в случая идва от фирменото кредитиране. Не само защото заемите за търговските дружества са най-много като обща сума - 33.63 млрд. лв., а и защото  като като качество те са най-проблемни. Данните на БНБ показват, че общият размер на просрочените над 90 дни задължения на компаниите към банките в края на март 2018-а е 3.37 млрд. лв., или 11.8% от всички заеми, отпуснати на фирми. В тази сметка не влизат едни 1.72 млрд. лв.  кредити, за които съществува опасност да бъдат просрочени или по тях вече има забавени плащания, но забавата все още е по-малко от 90 дни. Ако прибавим и тях, картинката ще е доста по-мрачна. Въпреки това не може да не отбележим, че за една година качеството  на кредитите, предоставени на търговски дружества, чувствително се е подобрило. Защото към края на март 2017-а заемите, по които плащанията са били забавени повече от 90 дни, са били общо 5.3 млрд. лв., или 15.91% от целия банков корпоративен кредитен портфейл.

Нараснало е и покритието с провизии. Докато в края на 2017-а заделените от банките провизии са покривали 72.71% от всички заеми за фирми, по които плащанията са  забавени с повече от  90 дни, в края на първото тримесечие на  сегашната година това покритие е 84.9 процента. Това е много добро постижение и то доказва значителните усилия, които кредитните институции под надзора на БНБ полагат за намаляване на риска, за  повишаване на сигурността на банковия сектор. Истинската картина обаче ще стане ясна едва след година, когато у нас започнат да се прилагат всички изисквания на Европейския банков орган (ЕБО) за намаляване на необслужваните заеми и на  заемите за свързани лица. Особено като става дума за  свързаните лица  - има сериозни опасения, че някои банки могат да изпитат затруднения при изпълнението на насоките на ЕБО. Другият рисков чисто финансов фактор, който  не трябва да се забравя, е, че увеличението на лихвените равнища,  което се очаква да направи  от средата на 2019-а  ЕЦБ,  няма как да не повлияе и на цената на кредитите у нас. Ако това увеличение не е плавно, може да се окаже, че ще се появят немалко фирми, които ще изпитат затруднение да  обслужват  своите заеми при новите условия. И банките трябва да са  подготвени за това - с по-големи провизии и с по-висок капитал.

Що се отнася до гражданите -  на фона на търговските дружества, те са направо отличници при обслужването на задълженията си към банките. Общият размер на потребителските и жилищни кредити, които са просрочени с повече от 90 дни, в края на март 2018-а е 1.3 млрд. лв.,  или 6.81% от всички предоставени банкови заеми на населението (без кредитните карти). Година по-рано този коефициент е бил 9.15 процента. Покритието с провизии на проблемните банкови вземания от хората също е много високо - 91.82%, като само за една година се е увеличило с повече от една четвърт. Ясно е, че повечето хора се опитват да бъдат максимално коректни в изпълнението на задълженията си към банките. Онези, които не са, просто попадат в черните списъци на кредитните институции и получават финансиране при много висока цена или въобще ще бъдат  отхвърлени  като кандидати за кредит и ако са им нужни пари назаем, трябва да прибягнат до услугите на лихварите. Но с увеличаването на заетостта и на доходите банките ще имат все повече платежоспособни кредитополучатели сред населението. Тук предизвикателството е  заради силната конкуренция кредиторите да не облекчават прекомерно изискванията си към  хората, които кандидатстват  за заеми. Във всеки случай добра практика е банките да отпускат заем на човек, който може да докаже, че няма да има проблеми да го обслужва дори ако заради повишаване на лихвените равнища  вноските по кредита му нараснат с 15-20 процента. Ако това правило не се спазва, банките рискуват в един момент кредитният им портфейл рязко да се влоши и те да имат сериозни  проблеми с репутацията си  заради протестите на хората, които заради  пазарните  условия са  затруднени  да си обслужват задълженията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във