Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЛОБИСТИ ЗАРЪФАХА ЗАКОНА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПРЕВОДИ

Разгорещени дебати в икономическата комисия в парламента предизвика въпросът на какви изисквания трябва да отговарят кандидатите за системни оператори на платежна система у нас. В момента това са Борика - еднолична собственост на БНБ, и Банксервиз, чийто акционери са Централната и търговските банки. Но явно в този бизнес има големи частни интереси, които вече са задействали парламентарните си лобита. Целта е да се попречи в обсъждания в Народното събрание проектозакон за паричните преводи да бъдат записани високи критерии за фирмите, които искат да влязат в този бизнес. Спорът за изискванията, на които трябва да отговарят те, се разрази първо на заседанието на икономическата комисия в парламента, която на 17 ноември трябваше да приеме окончателните разпоредби в подготвения от БНБ закон за паричните преводи. Причина за това стана предложението на народния представител от ДПС и заместник-председател на комисията Юнал Тасим кандидатите за администриране на платежни системи да имат собствен капитал от поне 250 000 лв. - с 40 пъти по-малко от записаното в проектозакона изискване от 10 млн. лева. Не е сериозно да се твърди, че фирмите, които ще влязат в бизнеса с разплащанията, ще извършват толкова важна дейност, че трябва да имат капитал, колкото една банка - обясни Юнал Тасим. - Очевидно е, че това са непостижими изисквания и се цели Борика и Банксервиз да нямат конкуренция, допълни той. Репликата на Тасим провокира остра реакция от страна на присъстващите на заседанието подуправител на БНБ Божидар Кабакчиев, главния директор в управление Банково на Централната банка Росен Грозев, изпълнителния директор на Борика Александър Матрозов и колегата му в Банксервиз Александър Цинцарски. Платежните системи са тези, които осигуряват доверието в банковия сектор, така че изискванията към операторите, които ги поддържат, трябва да са доста високи, обясни Кабакчиев. И допълни, че за основа на разпоредбата е използвана европейската практика. Според Росен Грозев дружествата, занимаващи се с обслужване на плащания в Чехия и Словакия, трябва да имат собствен капитал от поне 15 млн. евро. Директорът на Борика Александър Матрозов подчерта, че във всяка европейска държава има само по един национален картов оператор, както е сега и в България. В другите държави обаче изискванията за собствен капитал са много по-високи от тези, които предлага БНБ в закона за паричните преводи. Така например в Норвегия, която има 4.5 млн. жители и близо толкова издадени карти, през 2005 г. картовият оператор трябва да има капитал от 39 млн. евро. Сходна е ситуацията и в Холандия - 24 млн. евро, Дания - 26 млн. евро, и Швейцария - 45 млн. шв. франка. Ако, не дай Боже, нещо в платежната система блокира и движението на парите спре, всички институции буквално озверяват - катерогичен бе шефът на Банксервиз Цинцарски. - Както се казва, движението на парите е по-важно от самите пари. Именно затова, според него, трябва да се гарантира, че операторът, поддържащ платежната система, е изключително сигурен и няма да допусне дори забавяне на преводите. Тук ще добавим, че през платежните системи в България годишно се превъртат десетки милиарди левове, но за разлика от банките за тях не съществува държавна гаранция, която да покрива макар и част от загубите, които биха понесли участниците в платежната система при евентуален неин срив. Виж, депозитите в банките са гарантирани до 20 хил. лв. и до 2007-а размерът на тази гаранция ще бъде увеличен - до 40 хил. лева. Докато платежните системи у нас не разполагат с подобен гаранционен фонд и затова може би е логично минимално изискуемият капитал на фирмите, занимаващи се с подобна дейност, да е дори по-висок от този на банките. Във всеки случай няма никаква причина предложения от сорта на това, което направи депутатът Юнал Тасим, да бъдат приети и записани в закона. Но често депутатите загърбват икономическата логика и следват тази на лобистите, стига, разбира се, да имат изгода от това. На заседанието на икономическата комисия народните избраници приеха разпоредбите в законопроекта, които уреждат създаването и дейността на Помирителна комисия за платежни спорове. Именно тя ще урежда възникналите противоречия между клиент и банка. Целта е да се избегне дългото съдебно производство при спорове за закъснели или неправилно извършени преводи. От една страна, така ще се гарантира равнопоставеност между клиента и банката при възникнал спор, а от друга, решаването на споровете в Помирителната комисия ще трае много по-кратко от това в съда. В тази връзка е поставен и срок, в който трябва да започне разглеждането на спора - не повече от един месец от постъпването на жалбата. БНБ пък се ангажира в срок от три месеца след приемането на закона да издаде правилник, в който подробно да определи начина на работа на Помирителната комисия. Подуправителят Божидар Кабакчиев заяви, че засега плановете са при всяко помирително производство да заседават пет човека, които трябва да имат необходимата квалификация за това. Председателят на комисията ще бъде представител на БНБ, двама от членовете й ще са излъчени от търговските банки, а останалите от Комисията за защита на конкуренцията. Определените от всяка от институциите лица ще бъдат вписвани в публични листи, откъдето ще се прави и изборът им при решаването на конкретен спор, на принципа на арбитражните съдилища. Законопроектът предвижда още: всяка банка, която забави паричен превод на клиент, да плаща от него лихва в размер на ОЛП + 10 пункта. Освен това кредитните институции ще са длъжни да я начисляват автоматично, без да е необходимо клиентът да пише жалби или да предявява съдебни искове срещу тях. Ако пък преводът бъде изпратен към погрешен получател, банката нарушител ще бъде глобявана с 5000 лв., а при повторна грешка с 10 000 лева. По настояване на Европейската комисия пък това няма да се отнася само за банковите, а и за пощенските преводи. Подуправителят на БНБ Божидар Кабакчиев обаче поясни, че става въпрос само за задграничните, а не за плащанията, извършвани между пощенските станции в страната. Решението коя ще е институцията, осигуряваща надзора върху тези плащания, все още се съгласува с Комисията за регулиране на съобщенията и Български пощи ЕАД. Този проблем ще бъде обсъждан на заседанието на икономическата комисия през следващата седмица, когато законопроектът трябва да бъде приет окончателно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във