Банкеръ Daily

In Memoriam

Любомир Филипов си отиде, но част от надеждите му за банковата система са все още несбъднати

Не можем да не си спомним начина, по който Любомир Филипов реагираше на онази лавина от събития и промени между 1994- и 1997-а , които характеризираха банковото дело в България. На плещите му, като гуверньор на БНБ, се изсипа криза и разрив в отношенията с МВФ, девалвацията на лева и фалитът на 15 търговски банки. Това бяха годините на най-голямата инсценирана и дирижирана от политиците банкова криза у нас. Години, на първоначално натрупване на капитала... 

На страниците на вестник „Банкеръ” Филипов често споделяше своята визия за предизвикателствата пред прохождащата у нас банкова индустрия и причините за много от конкретните решения взети от Управителния съвет на Централната банка.


Какво каза Любомир Филипов пред в. „Банкеръ“ през годините?

За паричната политика на БНБ в първите години на прехода

20.05.1993 г. 

Г-н Филипов, смятате ли, че финансирането на държавния бюджетен дефицит ще се затрудни, поради ограничените възможности на търговските банки да купуват ДЦК?

Би било наивно да твърдя обратното. В тези условия БНБ прояви гъвкавост, като закупи известни количества държавни ценни книжа на първичния пазар, които след разхлабването на рестрикцията ще предложи за изкупуване от банките във формата на т.нар.тапинг аут. Предполагам, че първото предстоящо отслабване на ограниченията върху рефинансирането ще засяга именно операциите на Централната банка с държавни ценни книжа.

 

За доверието на обществото в българския лев

08.04.1994 г.

Г-н Филипов, не мислите ли, че по-богатата част от населението ще продължи да пази левовите си депозити с цел да осъществи в близко бъдеще нова вълна от атаки срещу долара? Каква ще бъде реакцията на БНБ в този случай, след като от края на октомври 1993 г. досега бяха използвани практически всички инструменти за управление на валутния курс чрез управление на левовото предлагане?

Не само по-богатата част от населението, но всички притежатели на левови депозити биха атакували курса на националната валута, ако има условия за това. Често стремеж към спекулиране има дори в дребния вложител. Винаги съм смятал за неправилни преувеличенията на ролята на свободните средства по разплащателните сметки на банките. Важното е да се преодолява влиянието върху пазара не на тези 1-2 или 3 млрд. лв., а на цялата левова парична маса от около 200 млрд. лева.

Що се отнася до инструментите, действително Централната банка приложи почти всички, но важен е не само броят на инструментите, а и силата, с която те се прилагат. Известно е, че понякога в подобни ситуации централните банки увеличават, например лихвените си равнища, не както у нас с пунктове, а с пъти. Така че не всички възможности са изчерпан

 

За управлението на парите извън БНБ

08.09.1994 г.

Г-н Филипов, през последните месеци съвкупната парична маса нараства с 1.5 процента месечно. В същото време се наблюдава скок в инфлацията от 4.5 на 6% месечно. Смятате ли, че с изчерпването на възможностите за прехвърляне на средства от депозитите върху пазара при запазване на досегашната рестриктивна политика в областта на доходите ще се постигне ограничение на инфлацията и дори частична дефлация ?

- Сигурно е, че ограничаването на ръста на паричната маса влияе антиинфлационно, особено в условията на ускорено външно обезценяване на националната валута. В това отношение показателен е примерът с Великобритания, посочен в иначе спорния февруарски бюлетин на АИПР: След излизането си от Европейската валутна система през септември 1992 г. британската лира се обезцени с около 25% и въпреки това оттогава инфлацията спадна от 3 на 1.6% поради ефективния контрол на Централната банка върху паричните агрегати.

За ролята на открития пазар при управлението на ликвидността 

25.02.1994 г.

- Тази дейност, или т. нар. central banking, в много от западните банки е съсредоточена в оперативен комитет, заседаващ всяка сутрин. Заседанията на нашата валутна комисия се провеждат обикновено веднъж седмично поради това, че пазарът не е толкова развит и лагът не е толкова голям.

Най-добрият инструмент за управление на ликвидността са операциите на открития пазар. Затова сегашното управление се осъществява най-вече чрез покупко-продажба на държавни ценни книжа.

На 21 януари тази година (б.ред. 1994-а) държавният бюджет извърши погасявания по ДЦК за около 3 млрд. лева. Преди падежа им БНБ закупи ценни книги на първичния пазар, които след това продаде на банките. По този начин ликвидността на банковата система не беше променена.

 

Фалитът на банки би означавал парична реформа

07.10.1994 г.

- Проблемът за банковите фалити пряко засяга паричната политика. Ако няколко банки фалират, това означава само едно - парична реформа! Някой представя ли си какво означава това? Кой ще даде тия пари?

Приемам твърденията на Красимир Ангарски за състоянието на банковата система като безотговорни. Смешно е представител на собственика на банките (б.ред - тогава Ангарски представлява държавното участие в капитала на банките чрез Банковата консолидационна компания ), да каже, че те са фалирали.

Естествено банките имат проблеми. Всички банки имат проблеми, частните също. Но не бива да се примитивизира този въпрос. Той е много сложен, защото банката може да не фалира, а само да се реструктурира. Някой трябва да поеме активите и пасивите. В банките има не само депозити на граждани и фирми, а и много пари, вложени от други банки. При такава сложност никой не трябва да прави подобни изказвания. ( б.ред. да напомним на читателя, че по онова време, поне 80% от днешните банкови регулации все още не съществуваха).

 

За политиката на БНБ към лева при структурна криза в икономиката

23.12.1994 г.

- По отношение на паричната политика се опитахме от многото лоши варианти да изберем най-добрия. След валутната криза през април дойде период на стабилност с намалени ограничителни мерки, който продължи до август. Тогава под влиянието преди всичко на структурни, а не парични фактори започва период на нова валутна нестабилност. Бяхме принудени силно да затегнем рестрикциите. Тъй като кризата бе предизвикана от липсата на приватизация и на демонетаризиране на държавния дълг, колкото и да свиваше БНБ ликвидността, това не доведе до някакви съществени положителни резултати. Населението продължи да държи парите си във влогове и депозити, вместо да ги прехвърля в капиталовия сектор. Ако хората имаха възможност и изгода от това, то щеше да свие паричната маса и да намали инфлационния натиск.

В последно време се изказаха мнения, че рестриктивната политика трябва да бъде подменена с политика на намаляване на лихвения процент. Основният приоритет на една парична политика трябва да бъде задържането и намаляването на инфлацията. За неговото постигане съществуват различни начини. Прилагането им обаче ще бъде много по-болезнено, отколкото провеждането на сегашната парична политика.

За избора на управител на БНБ от парламента?

29.03.1996 г.

Любомир Филипов, управител на БНБ, пред депутатите от Комисията по бюджет и финанси:

- Аз не мога да си представя, че ако 121 народни представители се подпишат и поискат оставката на някой от нас, той няма да си я подаде. Особено ако това е направено с обществена оценка. Но е силно рисковано този текст да го има в закон. Това означава, че УС на БНБ увисва във въздуха след следващите парламентарни избори. Тези неща създават излишна несигурност и де факто нарушават независимостта на Централната банка.

Притеснява ме предложеният от депутатите текст за установяване на несъвместимост, тъй като не е ясно кой ще установява тази несъвместимост. Ако има нужда, въведете някои други ограничения, но да са ясни.

Не бива да се дава възможност за прекратяване на мандата по предложение на компетентния орган. И сега компетенциите на управителя в това отношение са доста големи. Това би означавало, че фактически няма мандат.

За последиците от фалирането наведнъж на множество търговски банки

01.11.1996г.

Г-н Филипов, какви са възможните странични ефекти от обявяването в неплатежоспособност на следващите осем кредитни институции върху цялата банкова система?

- За съжаление в последно време в нашата преса се говори само за отрицателните последици от мерките, предприемани от БНБ. Разрешете ми да кажа, че се предлага от банковата система да се отстранят онези кредитни институции, които не са в състояние да обслужват нормално своите задължения. За останалата част от банковата система са предприети мерки, осигуряващи нейната стабилност.

Само един факт - за нито една от банковите институции извън тези тринадесет банки, за които БНБ е поискала обявяване в несъстоятелност, не съществуват проблеми с разплащанията, като до днес (б.р. петък, 1 ноември) няма случаи на забавяне на плащанията вън от нормално приетия срок по Наредбата за уреждане на плащанията. БНБ постоянно ще продължава да полага усилия за възстановяване на доверието в тези кредитни институции от системата, които остават след отделянето на банките, определени от нас като неплатежоспособни.

 

Какви са причините в неплатежоспособност да бъдат обявени Ямболската и Стопанската банки? И двете бяха ликвидни. Ямболската банка след поставянето й под особен надзор дори получи разрешение да се разплаща с клиенти?

- Подчертавам още веднъж, че БНБ поиска поставяне под особен надзор не само за банките с конкретни ликвидни проблеми, но и на такива със съществена отрицателна капиталова адекватност, която неизбежно щеше да доведе до платежни проблеми. Такива, за съжаление, са Ямболската банка и Стопанска банк. Ямболската банка в момента все още може да се разплаща с клиентите си само защото нейният основен кредитор БНБ не си е поискала съществените вземания.

Важно е да се знае, че всяка от осемте банки, дори и след нашето решение за обявяването й в неплатежоспособност, във всеки момент до обявяването й от съда в несъстоятелност или след този процес, може частично или изцяло да бъде реструктурирана чрез закупуването й - частично или изцяло - от друг финансов институт. Подчертавам, че теоретично е възможно банката да бъде възстановена, ако се яви такъв инвеститор, който е готов да покрие вземанията.

За фейк-новините още преди те да станат мода

26.01.1996 г.

Как ще коментирате възобновилите се обвинения срещу БНБ, че част от златния резерв липсва?

- Това пък е върха на неграмотността. По-голяма некомпетентност от тази, с която се коментира този въпрос аз не съм срещал. На този който е писал по този въпрос му казвам в лицето: Както казват Илф и Петров, "това е тъпота с взлом". Разликата, за която толкова много се говори се получава от факта, че първоначално БНБ обявяваше целия златен резерв. По-късно започнахме да даваме информация само за стратегическия златен резерв, без да обявяваме размера на така нареченото немонетарно злато. А разни некомпетентни хора питат къде било изчезнало златото. Ами нали Делойт и Туш ни правиха одит. Смятате ли, че тази фирма, която си е заложила името с проверката на БНБ няма да провери наличността на всяка унция злато, както и операциите с ценни метали, които сме извършвали. Това обаче не се взима под внимание. Е, подобни писания мога да квалифицирам само като "тъпота с взлом".

 

Как се слага пръст в раната

25.05.1996 г.  

Г-н Филипов, какво смятате да направите, за да подобрите слабото звено в БНБ - надзора?

Сега Централната банка има много проблеми, най-вече по надзорната дейност. Но там е и най-трудно.

Надзорът е един вид контрол, а в нашата страна контролът във всички области не е на добро равнище. Аз претендирам, че ние имаме сравнително добри наредби. Важното е да успеем да съберем смелост и доблест да ги прилагаме. Не е лесно!Зависи какво ще реши УС.

Бихме могли да бъдем по-смели, когато не се спазват известни регулации, най-малкото по отношение на капитала, което и се очаква в най-скоро време - да преминем към частично ограничаване на лицензите. Това ще "щипе" търговските банки и се надявам, че ще ги предизвика да увеличат капитала. И, което е основното - ще ги подтикне към консолидация. Без консолидация на банковия капитал ще е трудно да продължаваме в бъдеще. Разбира се, само това не стига.

Означава ли това, че в началото на следващия месец, когато ще е изтекъл срокът за внасяне на увеличения капитал от страна на търговските банки, ще деградирате във финансови къщи банките, неизпълнили условията?

- Е, направо във финансови къщи е доста трудно. Имаме идеи в това отношение. Личното ми мнение е, че трябва да има ограничение за тези банки, но с някакъв нов преходен период. Това ще реши УС. Още не сме го обсъждали, макар че проблемът вече чука на вратата ни.

 

Г-н Филипов как оценявате мерките за финансиране на есенната сеитба в парламента?

11.10.1996 г.

- Иска се огромна сума пари, които, ако се излеят на пазара, ще предизвикат допълнителен инфлационен удар. Аз разбирам, че тези пари са необходими, но плюс това се искат някакви преференциални лихви, натискат ни едва ли не да свалим лихвата. В момента не можем да направим подобно нещо, пък ако ще това да ни струва главите.

На срещата обсъждахме различни варианти - от рефинансиране на фонд „Зърно”, до рефинансиране на банки, които искат да отпуснат кредити за земеделието. Бе поискано и преференциално да бъдат разплатени чакащите плащания на земеделските кооперации, които имат наредени документи в деветте банки под особен надзор. БНБ не може самостоятелно да предприеме подобно действие, тъй като това означава да постави в привилигировано положение някои от кредиторите на тези банки. Но ако парламентът реши то да се предприеме, ние ще изпълним неговата воля.

 

Любомир Филипов е роден на 14 юни 1945 г. в Берковица. Завършва изчислителна математика и програмиране в Софийския университет. 

Между 1967 и 1976 работи в Научния център към Държавния комитет за планиране. През 1973 г. специализира в Оксфорд, Великобритания. След връщането си през 1976 г. постъпва в БНБ. В годините между 1984 и 1989 работи в УС на Международната банка за икономическо сътрудничество в Москва. През 1989 г. специализира във Федералния резерв на САЩ. Връща се в БНБ първоначално като началник на управление, след това като подуправител, а през 1995-а и 1997 -а е и управител на БНБ .

Филипов понесе много удари, но не загуби достойнство да отстоява позициите си. Да напомним, че тогава все още невисимостта на Централната банка бе тема табу и политическите партии, както и изпълнителната власт диктуваха много от най-важните за системата решения!

Любомир Филипов се сбогува със света в нощта на 31 юли срещу 1 август 2019 г. във Виена, където бе на лечение. Последното му желание е бъде кремиран.

Поклон пред паметта му!

Facebook logo
Бъдете с нас и във