Банкеръ Weekly

Фискалният съвет предупреждава:

Липсва идея за развитие на икономиката

Фискалният съвет предупреди правителството, че програмата му за намаляване на дефицита е изложена на сериозни рискове. До това становище независимият консултативен орган стигна въз основа на анализа на пролетната макроикономическа прогноза за 2016 г., на средносрочната бюджетна прогноза за 2017-2019 г. и на Конвергентната програма за 2016-2019 година. Тези заключения не бива да се разглеждат като шамар към правителството. Съветът посочва, че това е по-скоро основа за така необходимата дискусия за една дългосрочна визия върху основните политики за развитието на българската икономика и финанси. Дискусия, която до момента въобще не се състояла заради липсата на дългосрочна държавно стратегия по тези въпроси. А тя би трябвало да определи приоритетните за държавата икономически сектори, които е разумно да бъдат стимулирани чрез държавната политика за управление на разходната част на държавния бюджет.

Не е тайна за никого, че

ползването на европейски фондове

но по начина, по който го прави правителството на ГЕРБ, капсулира развитието на икономиката в сектора на инфраструктурното строителство и земеделието. Специфичната конюнктура на пазара на труда пък стимулира развитието на секторите за информационните технологии и за производство на резервни части на автомобили у нас и те през предишните две-три години създадоха условия за увеличаване на дела на износа при ръста на БВП. Само че този фактор се оказа неустойчив. Именно заради липсата на държавна политика за развитието на тези сектори в икономиката ни. Намаляването на средствата от европейските фондове води до спад в публичните инвестиции, което автоматично ни препраща към недостатъчния размер на частните инвестиции в икономиката ни. Техният недостиг според Фискалния съвет не може да бъде компенсиран от планирания ръст на потреблението. Консултативният орган вижда

проблем при реализацията на прогнозите за частното потребление

В доклада се казва: "През 2017 г. се предвижда растежът на българската икономика да се ускори до 2.5%, а за периода 2018-2019 г. - до 2.7 процента. Като основен негов двигател е посочено частното потребление. Имайки предвид отчетеното забавяне в растежа на крайното потребление до 0.7% за 2015 г., намираме за недостатъчно аргументирани прогнозите относно ролята на частното потребление в ускоряването на растежа на БВП от 2.7 процента. Изразяваме по-умерени очаквания по отношение на икономическия растеж в периода 2018-2019 година. В зависимост от различните сценарии и допускания може да се прогнозират различни оценки относно ръста на БВП за 2016 г. от 1.7-2.5% въпреки инертността от 2015-а."

Специален анализ е посветен на

инвестициите

В оценките се обръща специално внимание на неглижирания от управляващите, а и сред по-голямата част от обществото факт, че отчетеният през 2015-а ръст на инвестициите в основен капитал от 2.5% е обусловен от нарастване на публичните капиталови разходи. Те, както бе казано в началото, се формират от изплатените средства по оперативните програми на ЕС, включително и  националното съфинансиране.

От друга страна, частните инвестиции в икономиката продължават прогресивно да намаляват, твърдят анализаторите на Фискалния съвет. В доклада си те посочват следните рискове: "Налице са условия, възпрепятстващи нарастването на частните инвестиции през 2017-2019 година. Това са неблагоприятната бизнес среда, сравнително високият рисков фактор и ограниченото вливане на чуждестранен капитал в икономиката на страната. В същото време Конвергентната програма и Програмата за реформи не дават детайлна представа за намеренията за структурни реформи, които биха ускорили привличането на инвестиции - както чуждестранни, така и местни. По отношение на публичните инвестиции прогнозата е, че до края на 2016-а тяхното ниво ще продължи да намалява поради забавянето на темповете, с които се изпълняват проекти, финансирани от фондовете на Европейския съюз. Едва през 2017 г. се очаква техният дял да регистрира плавно нарастване. Понижаването на публичните капиталови разходи, наред с ниските нива на частните инвестиции в страната, водят до по-ниски нива на БВП. Този сценарий предполага повишен риск за устойчивостта на публичните разходи в прогнозния период."

В доклада на Фискалния съвет детайлно са изброени още редица

рискове за ръста на икономиката

"Отличена" е нестабилната външнополитическа и икономическа среда, която може да доведе до нова стагнация и дори до рецесия в ЕС и да удари редица сектори от производството и на услугите у нас, които са пряко зависими от състоянието на европейския пазар. Там са основните търговски партньори на България.

Другият рисков фактор е липсата на гъвкавост на пазара на труда. "Продължава тревожната тенденция към свиване на работната сила поради негативни демографски процеси (застаряването на населението и емиграцията). Най-вече поради тези реалности се очаква допълнителен спад в равнището на безработицата - до 8.8% през 2017 г. и 8.7% до 2019 година. Намаляването и застаряването на работната сила и слабото й участие на пазара на труда ограничават потенциала за растеж.

В редица сектори се наблюдава изпреварващо развитие на работните заплати при сравнително незадоволително ниво на икономическа активност", посочва в анализа си Фискалният съвет. Според доклада му през 2016-а не може да се очаква, че кредитирането ще бъде фактор, който стимулира растежа. Напротив - прогнозира се спад от 0.5% при предоставянето на заеми и като една от причините за това е провежданата оценка на качеството на активите на банките. Възможностите са за ръст от около 4.5% годишно при корпоративните заеми, но са реалистични едва от 2017-а нататък.

На целия този фон напълно логично е да се появят проблеми при осъществяването на плановете на правителството за

намаляване на бюджетния дефицит

и за преустановяване на появилата се през последните три години тенденция за нарастване на дълговата задлъжнялост на държавата.

В доклада членовете на съвета констатират, че: "Очакванията на Министерството на финансите за акумулиране на приходи от 420.7 млн. лв. за 2016 г. на базата на засилен данъчен и митнически контрол са необосновано оптимистични при обявените конкретни мерки и тяхното финансово отражение в прогнозата."

Обръща се внимание и на факта, че в сравнение с Конвергентната програма за периода 2015-2018 г., в сегашната Конвергентна програма "приходите от фискален контрол на стоки с висок фискален риск и приходите по принудителното събиране на просрочените задължения търпят спад надолу, което е значително под възможностите на приходните агенции".

Фискалният съвет е на мнение, че е необходимо спешно да се приложи на практика Планът за действие към Единната национална стратегия за повишаване на събираемостта на приходите и за справяне със сенчестата икономика. Не е тайна обаче, че самият финансов министър Владислав Горанов нееднократно е подчертавал, че възможностите за балансиране на бюджета по линия на увеличаване на събираемостта на приходите до голяма степен са изчерпани. Така че ресурсът за изчистване на бюджетния дефицит е предимно в оптимизирането на разходите. Само че точно заложените от правителството разходни политики са подложили на критика експертите от фискалния съвет.  "Разходите за социални и здравноосигурителни плащания се отличават с ниска степен на флексибилност и представляват значително предизвикателство пред бюджетната консолидация. Цялостната структура на разходите има ниска степен на гъвкавост, което носи специфичен и трудноуправляем риск. Делът на разходите за социално осигуряване и здравеопазване в структурата на нелихвените разходи е приблизително 60% и това е индикация за вътрешноструктурен риск.

Моделът на бюджетна консолидация крие големи рискове, защото е базиран на номинални изменения, а не на структурни реформи", е заключението в доклада. С други думи, възможностите пред правителството се свеждат до това да реже оттук-оттам, за да нагласи дефицита, без да реформира системите. И ако получи някакви допълнителни приходи, да ги вкарва в най-чувствителните за общественото мнение сектори. Най-вече социалния и здравноосигурителния. По този начин обаче не се постига устойчиво балансиран бюджет и не се подобрява бизнес климатът. За това са нужни други политики, към които обаче управляващите явно нямат афинитет. Липсата на такива политики обаче бавно, но сигурно разрушава икономиката и обществото ни и в крайна сметка всичко това ще порази единственото нещо, с което все още можем да се похвалим - финансовата устойчивост.

 

Фискалният съвет е независим орган, който следи изпълнението на държавния бюджет и спазването на неговите числови и фискални правила. Сред функциите му е и изготвянето на мотивирани становища и препоръки при съгласуването и внасянето на бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Националния осигурителен институт.

Петте члена на Фискалния съвет се избират от Народното събрание и са с шестгодишен мандат. Председател на сега действащия Фискален съвет е бившият депутат от ГЕРБ Борис Грозданов. Останалите му членове са бившите заместник финансови министри Любомир Дацов и Дора Андреева, бившият заместник-министър на икономиката Юнал Тасим и ректорът на Висшето училище по застраховане и финанси проф. Григорий Вазов.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във