Банкеръ Weekly

несигурност

Лихвените алпинисти останаха без шерпи

В този така обвързан финансов свят (въпреки  че звучи много примамливо да говорим за капсуловани пазари у нас) няма как да вдигнем лихвите у нас по собствено желание. Причината е,  че са много ниски - депозантите губят, а длъжниците може да се развратят. На този фон просто няма как. А нашите лихвени алпинисти не могат без своите "шерпи". Колкото и обидно да прозвучи за тях  -  в случая става дума за Федералния   резерв на САЩ и Европейската централна банка. Те са тези, без чиято решаваща помощ лихвените ни алпинисти не могат да тръгнат по пътя нагоре.

В агитацията са по-високи лихви се включиха  и централните банките от БНБ, шефове на търговски банки, финансисти.

Почти месец преди ЕЦБ да обяви официално колебанията си  обаче, в специално изявление за "БАНКЕРЪ" финансистът Емил Хърсев предсказа това развитие: "БНБ повтаря това, което казва Европейската централна банка. А тя се заканва, че ще вдигне лихвите. А аз съм сигурен, че това няма да стане. ЕЦБ лъже, както излъга и миналата година. Откровени лъжи."

Понеже Федералният резерв вдигаше лихвите, въпреки че и зад Океана вече говорят, че ще започнат да ги свалят, ЕЦБ също заговори, че ще вдига лихвените проценти подобно на американците. Само че не го правят,  няма да го направят и по-нататък, защото всеки един процент увеличение на лихвата по рефинансиране означава около 3 млрд. евро годишно увеличение на бюджетните разходи за лихви на южноевропейските държави плюс Франция. Дългът на тези  страни  продължава да се трупа и начинът  да го "отмият"  е в поддържането на отрицателни лихви.

И у нас имаше  радетели на бавното лихвено изкачване, които предвиждаха то  да започне през лятото. Но след като ЕЦБ  отложи повишението  на лихвите, алпинисткият ентусиазъм охладня. Редица експерти обявиха, че  нямаме основание да правим самостоятелни прогнози - това, което можем да си позволим да правим, е да цитираме онзи, който има най-много информация,  субекта, който взема решенията. Това са ЕЦБ и Федералният резерв. А те избраха да забавят решенията си, да изчакат да видят какво ще се случи. А изчакват, защото дори те, които имат цялата информация, не могат да преценят какъв ще е резултатът от Брексит, от  търговските войни, от изборите, които предстоят в Европа. Тоест  не могат да преценят ефектите от много натрупани политически фактори в момента, които ще повлияят върху икономиките на Европа и на САЩ.

Очевидно несигурността е толкова голяма, че дори ЕЦБ и Фед не могат да вземат решение на фона на политическите обстоятелства и лихвите ще останат ниски до средата на 2019 година. 

"През първата половина на 2019 г. лихвените проценти по новодоговорени срочни депозити и кредити ще се запазят на достигнатите ниски равнища. Вътрешните фактори, които ще влияят върху динамиката на лихвените проценти, ще продължат да бъдат високият приток на привлечени средства в банките и конкуренцията в сектора. Основен външен фактор ще бъде лихвеният цикъл в еврозоната." Това е записано  в годишния информационен материал на Асоциацията на банките в България (АББ) с основни акценти върху икономиката и банковия сектор на България през 2018 година. В него експертите от направление "Банкова политика и анализи" на АББ се позовават на данни на тримесечното издание "Икономически преглед" на БНБ.

В анализа се посочва, че състоянието на икономическата среда е определящо за дейността на банковата система.  Според прогнозите на централната банка през първата половина на 2019 г. депозитите на неправителствения сектор ще продължат да нарастват със сравнително високи темпове в условията на повишена несигурност, произтичаща от външната среда, на продължаващо увеличение на доходите от труд и липсата на достатъчно сигурни алтернативи на спестяването в банките.

В БНБ прогнозират, че кредитът за неправителствения сектор ще продължи да нараства, но с по-ниски темпове от отчетените към края на 2018 година. Факторите, които ще стимулират ръста на кредита през прогнозния период,  са предвижданото продължаващо нарастване на вътрешното търсене, както и запазването на сравнително ниски лихвени проценти по кредитите.

В АББ изчисляват, че  миналата 2018 г. се характеризира със задържане на достигнатите ниски нива на средните лихвени проценти по новодоговорените депозити и по-плавен спад на лихвените проценти по кредитите спрямо 2017 година.

В края на 2018 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет за домакинства в левове се понижава с 3 базисни пункта до 0.21% от 0.24%, колкото бе към края на 2017 г., посочват  експертите от  АББ.

При депозитите в евро има ръст от 2 базисни пункта - от 0.21%  до 0.23 процента. Средният лихвен процент за новодоговорените депозити с договорен матуритет за фирмите спада  от 0.09 % до 0.06% за депозити в левове и от 0.05%  до 0.02 % за тези в евро.

В края на 2018 г.  средните лихвени проценти по жилищните кредити се понижават до 3.25% за отпуснатите кредити в левове, в сравнение с 3.63% година по-рано. Средните лихвени проценти по жилищните кредити достигат 3.63% за отпуснатите заеми в евро при 4.09% в края на предишната 2017 година. Средният лихвен процент по потребителските кредити в левове към края на декември 2018 г. се повишава до 9.08% спрямо 8.85% в края 2017 година. Лихвените проценти по потребителските заеми в евро към края на декември 2018 г. се понижават до 3.78%, в сравнение с 4.89% година по-рано.

Към края на декември 2018 г. годишният процент на разходите (ГПР), който освен лихвата  включва и всички такси и комисиони, свързани с кредита, се понижава до 3.57% за жилищните кредити в левове и до 3.94% за тези в евро - съответно от 4.02 и 4.43% в края на 2017 година. Равнището  на ГПР при потребителските кредити в левове е 11.39 и 4.08%, за тези в евро - 11.64 и 5.47%, съответно  в края на миналата година. При отчитане на ефекта от включването на нова отчетна единица в статистическата отчетност равнището на ГПР при потребителските кредити би било по-ниско.

Средният лихвен процент по новоотпуснатите кредити за бизнеса в левове намалява до 3.48%, а по евровите кредити - до 2.91%, в сравнение с 4.03% и 3.89%, съответно спрямо края на 2017 година. При фирмените кредити в долари има ръст до 4.26% от 2.74 процента.

Коментарите за евентуална финансова криза, която предстои  да избухне, изобилстват от доста  време. Според известния макроикономически анализатор Флоран Дьолорм, тези, които се опасяват от един толкова катастрофален сценарий,  забравят, че централните банки могат да предотвратят най-лошото.

Неотдавнашното обръщане на кривата на доходността на облигациите в Съединените щати възобнови най-песимистичната реторика за пазарите. Ниската доходност на дългосрочните дългове от двете страни на Атлантика бе определена като признак за надвиснала рецесия, която ще бъде последвана от корекция. Забравя се обаче намесата на централните банки, чиято цел е да стабилизира икономическия растеж и пазарите.

Дали пазарите са в добра ситуация зависи от една сложна алхимия, при която се смесват икономическата, политическата и психологическата логика. Да се твърди без колебание, че в близко бъдеще предстои борсов катаклизъм, е рисковано и във всеки случай всички, които се отдават на това занимание от 2010 г. насам, бяха опровергани от фактите.

Бързото и мощно завръщане на инфлацията в резултат на много смекчената политика на централните банки не се случи. Не става въпрос да се твърди, че не бива да си задаваме въпроси за неконвенционалната парична политика, която се води  от едно десетилетие. Новите инструменти не са освободени от  риск. Не разполагаме обаче и с достатъчно факти и елементи, за да се доверим  на  заключението, че със сигурност ни чака катастрофа.

Нека си припомним духа на тази парична политика, водена от Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, от Европейската централна банка (ЕЦБ) и от  Bank of Japan (японската централна банка): да бъде улеснен достъпът до кредити, а оттам и да бъде благоприятстван икономическият ръст. Понижаването на краткосрочните лихвени проценти, намесата за дългосрочните и финансирането на банките в средносрочен план - толкова много инструменти стимулираха възобновяването на банковото кредитиране и финансирането на компаниите от пазара.

Рискът от трайно свиване на кредитите за икономиката бе напълно реален. Поддържането  на цените ниски не е лишено от неудобства, по-специално  прекомерното в отделни моменти поскъпване на активите и все още възможното завръщане на инфлацията - до такава степен паричните феномени са самостоятелно съществуващи  и трудно предсказуеми.

Трябваше ли обаче да бъде пренебрегнат непосредственият и реален риск от големи икономически и финансови затруднения, за да бъдат избегнати едни хипотетични парични проблеми в дългосрочен план? Икономическата и политическата сила на Съединените щати, Европа, Япония и Китай им позволява да се отдалечат на известно разстояние от паричната и бюджетната праволинейност. Това е привилегия на големите сили, чиято валута е търсена. И огромните спестявания на тези страни са мобилизирани за поддържане на високите равнища на задлъжнялост.

Структурните затруднения на икономиките  още не са решени; ниската производителност все така обременява потенциалния икономически ръст, казва Дьолорм. Централните банки следователно са принудени да продължат по пътя на смекчената парична политика. Федералният резерв   върви към купуване на американски федерален дълг, което ще представлява подкрепа за финансирането на бюджетния дефицит на САЩ.

А пък ЕЦБ упорства и води парична политика, благоприятстваща финансирането на икономиката. Банките са обект на специално внимание с неотдавна обявените мерки за ограничаване на последиците от ниските лихвени проценти за печалбите на банките. В този контекст не се вижда как кредитите за икономиката и ръстът биха могли да се сгромолясат в световен мащаб. Няма достатъчно доказателства, за да се заложи на голям крах през следващите месеци, казва Дьолорм.

Facebook logo
Бъдете с нас и във