Банкеръ Daily

Финансов дневник

Лихвеният индекс умря! Да живее лихвеният индекс!

Банките подменят СОФИБОР с вътрешни базови лихви

Българските банки вече обявиха новите си индекси, с които автоматично ще заменят по левовите кредити изпадналия в небитието СОФИБОР. Както се казва: индексът умря, да живее индексът. Повечето от нови лихвени индекси като стойност са по-високи от СОФИБОР, но всички банки са спазили изискването на промените в Закона за кредитните институции и направените от тях промени не са довели до покачване на общия размер на лихвата по вече отпуснатите заеми. Както вече писа в. "БАНКЕРЪ" в миналия си брой, ако до влизането в действие  на корекцията общата лихва по даден кредит е била 6% - при стойност на СОФИБОР от 0.05% и надбавка от 5.95%, след корекцията тя не може да бъде повече от 6 процента. Иначе новият  индекс, който заменя СОФИБОР, сам по себе си може да е с по-високи стойности, както и е станало в повечето случаи. Тогава, за да изпълнят изискванията на закона, банките просто са намалили надбавката в общия размер на лихвата, така че крайната стойност да остане 6 процента. По този начин интересът на кредитополучателя е съхранен.

При замяната на индексите банките са спазили и изискването  новите лихви да се формират въз основа на

ясна методика, основана на публични, общодостъпни данни

И тяхната  стойност да се определя независимо от банката кредитор. Пример за такива данни са  международните и национални лихвени индекси и статистическите индикатори, посочени  на страницата на Националния статистически институт или на интернет страницата на БНБ. Другият вариант е да се ползва комбинация между  някои от тези  компоненти.

Всички тези условия за съдържанието на  методиката за формиране на лихвата бяха нормативно установени през 2014-а след силно недоволство, че кредитните институции определят лихвите си непрозрачно и ги покачват,  без да е ясно на каква база става това. Тогава политиците се възползваха от тези обществени настроения и се опитаха да регулират по някакъв начин определянето на лихвите. Въпреки че точно по това време - 2014-а, те бяха започнали да намаляват. Така или иначе, след тази регулация повечето банки у нас предпочетоха да сведат до минимум репутационния си риск и да се откажат от вътрешнобанковите лихвени индекси, като ги заменят със СОФИБОР по заемите в левове и с ЮРИБОР или с ЛИБОР за евро - по заемите в европейска валута. По този начин се действаше досега. Но след като  СОФИБОР отиде в небитието, се оказа, че повечето от

кредитните институции ще прилагат вътрешни лихвени индекси

или т. нар. референтни лихвени проценти. Те се изчислявани по модел на банката, който тя публикува на своята интернет страница. В повечето случаи за изчисляването им ще се вземат данни от публичната статистика на БНБ, които ще се вграждат в специална формула.

Някои банки директно вземат средните лихвени равнища по привлечените средства в левове от месечната статистика на БНБ и ги ползват като свой референтен лихвен процент. Така референтните лихвени равнища, които въведоха като база при изчисляване на лихвите си по кредитите в левове, в момента варират от 0.13 до 0.28% в зависимост от това на какъв период се плащат вноските по заема.  Колкото по начесто са вноските - например всеки месец, толкова по-ниска е базовата лихва или референтният лихвен процент, или както там банката е решила да назове своя нов индекс, с който заменя СОФИБОР. Тази методика в по-проста или малко по-усложнена форма се ползва от "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК", "Райфайзенбанк (България)" и ОББ.

Други кредитни институции изградиха собствени лихвени индекси на базата на повече или по-малко сложни формули, които отново в по-голямата си част са базирани на данните на статистиката на БНБ, но включват и други компоненти с различно тегло,  в това число и ЮРИБОР. При банките, ползващи такива усложнени методики, лихвените индекси са по-високи и в повечето случаи надхвърлят 0.6 процента.

Някои са постъпили далновидно и като ПИБ открай време предлагат потребителски кредити на базов лихвен индекс и отмяната на СОФИБОР сега не им влияе. Или пък като "Сосиете Женерал Експресбанк" ползват фиксирана лихва. Що се отнася до жилищните кредити в левове, началната базова лихва на "Сосиете Женерал Експресбанк" е нула.

От своя страна ОББ са дали гратисен период от близо три месеца за всички левови заеми, сключени до 1 юли, като по тях за този тримесечен период се запазва стойността на старата лихва СОФИБОР плюс надбавка. След това обаче в сила ще влязат новите банкови правила за референтен лихвен процент  плюс надбавка.

Важен момент при последващите промени на новите референтни лихвени равнища ще са правилата на различните банки, свързани със

сроковете и условията, при които ще се отчитат покачване или намаление

на тези лихви. Има банки, които смятат да правят такива промени не по-често от два пъти годишно, и то само при условие, че базисните показатели, въз основа на които се изчислява референтната лихва, са се променили с повече от 20-25%  или с 30 процента. Например корекции ще се правят, ако цената на привлечения ресурс по статистиката на БНБ се променила от 1 на 1.2% или 1.3 процента.

Важно е също така дали стойностите на показателите, които участват при изчислението на референтните лихви, ще се вземат на усреднено ниво за съответния период - от три или шест месеца, или ще се вземат като стойности в края на периода. Всички тези детайли влияят значително при определянето на крайната стойност на референтните лихвени равнища.

В действителност сега (след промените) възприетият начин за изчисляване на референтните лихвени проценти

отразява реалната цена, плащана от банките

за привлечените от пазара средства, с които те впоследствие кредитират българските граждани и фирми. Защото - каквото и да си говорим, над 85% от парите за заемите идват от нашия пазар, а не от европейския междубанков пазар или от ЕЦБ. Затова в случая лихвените индекси, прилагани в еврозоната или на международните финансови пазари, не отразяват реалността у нас. Което си има своята и добра, и лоша страна - по принцип цената на българския финансов ресурс е по-висока от тази на европейските междубанкови пазари, но пък не се влияе пряко и незабавно от едно рязко поскъпване на международните лихвени индекси или от евентуално увеличение на лихвените равнища на ЕЦБ. Връзка, разбира се, не може да няма, но тя е индиректна и едно поскъпване на парите в Европа би се отразила в България по-плавно и след по-продължително време. Това дава възможност на кредитополучателите своевременно да се подготвят и да натрупат ресурс, за да посрещнат подобно поскъпване. А че парите в еврозоната ще поскъпнат и че ЕЦБ ще вдигне лихвените равнища, няма никакво съмнение. Въпросът е не дали, а кога ще се случи случката.

Във всеки случай, изглежда, че замяната на СОФИБОР с реферетните лихвени проценти ще протече гладко и без особени сътресения. Причината е, че този процес не води до пряко поскъпване на кредитите. Най-важното при него обаче е банките да са максимално прозрачни по отношение на своите клиенти и да поддържат активна комуникация с тях. Това се отнася най-вече до контактите с гражданите, взели потребителски или ипотечен заем. Законите, третиращи този вид заеми, задължават кредитните институции подробно да обясняват на своите клиенти рисковете, свързани с опасността от повишаване на лихвените равнища, както и да преценяват платежоспособността на кандидатите за кредити именно съобразно тези рискове. Ако сега банките не съблюдават строго това свое задължение, са заплашени след време - при повишаване на лихвените равнища, отново да се изправят пред сериозен репутационен риск, породен от недоволството на длъжниците. Тогава ще е късно за каквито и да било обяснения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във