Банкеръ Weekly

През 2018-а

Лихвени, кредитни рискове дебнат банките

За банковия сектор 2018-а ще е свързана с доста сериозни предизвикателства. Но те не са изненада за банкерите, затова  едва ли ще доведат до такива сътресения, които да  усети даже  широката публика. Но все пак  справянето с тях ангажира сериозни експертни, административни и финансови ресурси на кредитните институции.

Първото обстоятелство, което ще влияе върху състоянието на банковия сектор, е, че от тази година

влиза в действие  новият международен стандарт за финансова отчетност - МСФО 9

Той коренно променя начина, по който банките оценяват риска при отпускането на корпоративни заеми и заделянето на провизии по тях. Според стандарта, когато една фирма не отговаря на изискванията на одиторите за действащо предприятие, защото са  влошени финансовите й показатели, банката ще бъде задължена  да заделя провизии по предоставяните на фирмата кредити още при тяхното отпускане. До началото на 2018-а провизиите бяха задължителни едва когато кредитът изпадаше в просрочие. Това ново, по-строго изискване на МСФО 9 ще увеличи, макар и по предварителни оценки незначително, разходите на банките за провизии. По-важното е, че заради правилата на МСФО 9 кредитните институции ще бъдат принудени да са много по-взискателни към фирмите, кандидатстващи за заеми. Но доколкото голяма част от дружествата не са  в добра кондиция от гледна точка на финансовото си състояние и счетоводната отчетност, новите изисквания на този одиторски стандарт ще затруднят достъпа им до кредити. Най-голямо предизвикателство МСФО 9 ще е за малките и средните предприятия. И ако техните собственици не съумеят да се възползват от различните схеми за кредитни улеснения, които съществуват на нашия пазар, за тях получаването на заеми  може да се окаже доста скъпа и трудоемка задача.

Следващото голямо предизвикателство са мерките, които банките трябва да приложат за

намаляване на дела на необслужваните заеми

в кредитните си портфейли. Това е задача, която буквално ни навряха в очите  почти всички международни финансови институции - като започнем от Международния валутен фонд и Световната банка, минем през Европейската комисия и стигнем до Европейския банков орган - структурата, отговаряща за надзора върху кредитните институции в държавите от ЕС.

В това отношение основното предизвикателство е, когато се  решава  проблемът с необслужваните кредити, банковият ни сектор да не бъде подложен на много по-строг ограничителен режим от този, който е предвиден от ЕБО и от Европейската централна банка. Мениджъри на големи български кредитни институции твърдят, че европейските правила за справяне с лошите кредити и без това са достатъчно сурови и няма нужда те да бъдат побългарявани с допълнителни изисквания.

В края на 2017-а БНБ изпрати до банките разработения от нея проект за надзорно ръководство за управление на необслужваните кредити. Както заяви управителят на Централната ни банка  Димитър Радев в своето интервю за в. "БАНКЕРЪ" през декември 2017-а, в това ръководство са описани правилата, които банките трябва да спазват при провизирането, счетоводните отписвания и оценката на обезпеченията на необслужваните кредити. По информация на в. "БАНКЕРЪ" кредитните институции вече са предали в БНБ своите забележки и коментари по проекта. Сега  предстоят разговори по него между надзора в лицето на  БНБ и поднадзорните й лица - в случая  на банките, които вероятно ще продължат няколко седмици. Според някои банкови мениджъри в текста на документа има някои прекомерно  рестриктивни мерки, като например - че новите регулации ще се отнасят и за вече предоставените заеми, а не както е във варианта на ЕБО - само за кредитите, които ще бъдат  отпускани  оттук нататък. Та доста експерти са на мнение, че някои от  допълнителните рестрикции е добре да бъдат преосмислени, защото налагането им в комбинация с новите правила на МСФО 9 могат силно да потиснат едва набиращия темпо процес на ръст в кредитирането.

На трето по ред, но не и по значение място трябва да споменем

предизвикателствата с лихвените индекси и с лихвените равнища

Те са напълно различни по своята същност, но комбинацията между тях може да създаде доста взривоопасна смес. Ще припомним, че Българската народна банка отказа да продължи да изчислява  два лихвени индекса - СОФИБИД и СОФИБОР.  В решението на УС на Централната банка от 14 март 2017-а се посочва, че от 1 юли 2018 г. БНБ преустановява изчисляването и публикуването на двата индекса. По този начин Централната банка прилага изискванията на Регламент (ЕС) 2016/1011. Той предвижда индексите да се изготвят от лицензирани или регистрирани администратори от Европейския съюз или от трета държава, които са включени в регистър, поддържан от Европейския орган за ценни книжа и пазари. СОФИБОР е изключително важен лихвен индекс, защото към него са вързани лихвените проценти по много от кредитните продукти на банките в левове, както и лихвените плащания по част от облигационните емисии, емитирани от някои български общини. Самият факт, че от средата на 2018-а БНБ няма да го изчислява, означава, че това трябва да направи някоя друга институция, и то - надлежно  лицензирана. От средата на годината Асоциацията на банките в България преговаря с няколко международни компании, като например с "Томпсън Ройтерс" - за подписване на договор за изчисляване и поддържане на лихвения индекс СОФИБОР или на друг подобен измерител, който да го замени. Тук обаче проблемът не опира до техническото и административно решение. Такова със сигурност ще бъде намерено.

Истинското предизвикателство е, че в България на практика

не съществува активен междубанков пазар

на който всеки ден да се извършват достатъчно по обем сделки, на чиято база да се изчислява въпросният индекс. А такъв пазар не съществува, защото чуждестранните централи на нашите банки са ограничили до крайност лимитите на своите български структури  да предоставят междубанкови депозити на местни кредитни институции. На някои от тези банки у нас това дори им е забранено от техните собственици. Факт е, че при близо 100 млрд. лв.  банкови активи и около 30 млрд. лв.  ликвидни средства дневните сделки, които се сключват на междубанковия ни пазар, много рядко достигат 170-180 млн. лв.,  а в повечето случаи са под 100 млн. лева. Това обаче са смешно малки обеми, на базата на които трудно може да се изчисли какъвто и да е лихвен индекс и при това той  да дава реална представа за цената на паричния ресурс на банковия ни пазар.

Дори обаче да приемем, че от 1 юли 2018-а ще започне безпроблемно изчисляване на СОФИБОР или на някакъв друг левов лихвен индекс, съществува опасност  и от правни усложнения в отношенията най-вече между банките кредитори и гражданите, взели потребителски или жилищен заем с лихва и с годишен процент на разходите (ГПР), базирани на сегашния СОФИБОР. Проблемът е, че  така при промяна на лихвения индекс  е почти сигурно, че  когато започне новото изчисляване на СОФИБОР или на друг подобен индекс, който ще го замени - за да бъде приложен той във вече сключените договори за заем, може да се окаже, че за това е нужно съгласието и на получателя на кредит.  Просто такива клаузи има както в Закона за потребителския кредит, така и в Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите.

Промяната на начина за изчисляване на лихвата и на ГПР вероятно ще мине безболезнено, ако не води до увеличение на разходите за обслужване на кредита. Но съществува реален риск - точно когато това ще трябва да се направи,

лихвените индекси да тръгнат нагоре

- не заради друго, а поради увеличаване на лихвените равнища от страна на Европейската централна банка. Не е тайна, че заради фиксирането на лева спрямо еврото всяка промяна на лихвите от страна на ЕЦБ след време рефлектира и върху лихвите на българския пазар. При положение че това обективно увеличение на лихвените индекси съвпадне с необходимостта от промяна на договорите за заеми заради въвеждането на новия СОФИБОР или на друг заместващ лихвен индекс, много е възможно кредитополучателите рязко да възроптаят и да се противопоставят на договорите, предложени  им от банките за преподписване. Ако в този момент не съществува изрична правна норма, позволяваща на кредиторите да въведат едностранно новия лихвен индекс заради изчезването на стария, това може да предизвика лавина от съдебни дела и сериозен репутационен риск за банките. А практиката е показала, че всяка едно подобно напрежение води след себе си силен обществен натиск, от който политиците неминуемо ще се възползват за постигане на тяснопартийни цели. като усилията ще са в две посоки - опозицията ще се опита да използва създалата се ситуация, за да атакува управляващите, а управляващите ще се опитат да тушират натиска, като създадат нови законови регулации. И в двата случая обаче ще се създаде неблагоприятна конюнктура за банковия бизнес с всички произтичащи от това последствия. Казано накратко, всички тези изброени дотук рискове могат да превърнат живота на банкерите през 2018-а в истински ад. А и не само те.

Facebook logo
Бъдете с нас и във