Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Лихвената опасност дебне от дъното

Рязкото спадане на лихвите по кредитите, което продължава вече няколко години, е напът да приключи. За близо две години лихвите по някои видове бизнес кредити са се свили близо два пъти, а тези по потребителските  и жилищните заеми - с около 40 на сто. Статистиката на БНБ показва, че ако средната лихва по новоотпуснати фирмени заеми с размер над 1 млн. евро в края на 2015-а е бил 4.52%, в края на октомври 2017-а тя вече е спаднала до 2.47 процента. Средният размер на лихвата по жилищни кредити в левове за същия период се е свила с 5.44% - до 3.87%, а по заемитте  в евро  - от 5.91 на 4.08 процента. Същата тенденция се наблюдава и при потребителските кредити. При тях средният размер на лихвата е намалял от 11.59 (в края на 2015-а) на 8.06%, а за заемите в евро - от 6.94 до 4.56 процента. Разбира се, такива лихви могат да получат само добрите клиенти - с изрядно кредитно досие  и с доказана стабилна платежоспособност и представили  достатъчно обезпечение. За всички останали лихвените условия или са по-тежки, или банковите заеми за тях са недостъпни и трябва да търсят финансиране от други източници - най-вече от фирмите за бързи кредити, когато става дума за граждани.

На пръв поглед сегашните лихвени нива са добри. Особено ако си припомним какви бяха те в годината преди началото на кризата. В края на 2008-а  лихвите по бизнес заемите се движеха около 10%, по жилищните - около 9%,  а по-потребителските - между 11 и 12% годишно. Сега лихвите са на дъното или почти на дъното. Но не е изключено те да паднат още малко - с 1% пункт. А и едва ли ще се свият повече. При тези лихвени условия дори при нарастващия размер на таксите и комисионите годишният процент на разходите (ГПР) - индикаторът, който показва истинската цена на жилищните и потребителските кредити, също се свива. По заемите за жилища в левове  за една година средният размер на ГПР е намалял от 4.86 на 4.31%, а за заемите  в евро - от 4.47 на 4.42 процента.

При потребителските заеми в левове ГПР е паднал за една година от -  от 11.51 на 10.4%, а по тези в евро - от 6.1 на 5.24 процента.

Изглежда, че точно сега е моментът да се вземат заеми и с тези пари фирмите да развият дейността си. А гражданите да си напазаруват всичко онова, от което смятат, че се нуждаят. Сега или никога, защото не по-късно от една година лихвите ще тръгнат нагоре.И точно в това се крие голямата заплаха. Лихвите, които сега са на дъното, напомнят на поведението  на рибата, която се нарича морена. Тя лежи на дъното и дебне плячката си. Когато тя се доближи, морената се изстрелва и я изяжда. Същото може да се случи и с лихвите по кредитите, които сега сключват бизнесмените и гражданите. Когато лихвите се изстрелят нагоре, те буквално могат да смажат във финансово отношение ползвателите на заеми.

Правилото за цикличността в икономиката и във финансите е желязно: по отношение на лихвите най-общо то гласи, че каквото е било пак ще се случи. Това означава, че когато те започнат да се вдигат, а това ще стане не по-късно от края на следващата година, те бързо могат да достигнат равнищата от 2008-а. С други думи, един петгодишен фирмен заем от 2 млн. евро, сключен сега при лихва от 4.5%,  след две или три години може да има лихва и от 10%, т.е. разходите на фирмата длъжник по обслужването на този заем ще се удвоят. Същото се отнася и за гражданите, които сега вземат жилищни или потребителски кредити със срок на погасяване над три години. Което значи, че всеки, който смята да вземе заем, трябва да си задава въпроса: мога ли да обслужвам своето задължение към банката, ако лихвените  разходи се удвоят? Ако отговорът е не, по-добре е въпросният кредит да не се взема или размерът му е по-малък. Защото при вдигане на лихвените равнища обслужването му ще поскъпне, а фирмата или гражданинът могат да стигнат до невъзможност да го плащат редовно. И тогава на кредитополучателя ще му се наложи да влиза в дълги неприятни и скъпоструващи преговори за преструктуриране на задължението, а в по-лошия случай банката ще си прибере обезпечението. А при фирмите могат да се стигат и до обявяване в несъстоятелност.

За да се избегнат всички споменати дотук опасности, има просто решение. И то е: когато се обсъжда сключването на договор за заем, клиентът да го направи само ако разходите за обслужването му не надвишават половината от приходите на компанията или на семейството, което ще плаща дълга. При жилищните кредити дори е добре този лимит да не надвишава една трета от доходите на семейството, защото през дългия период на погасяването на подобни кредити всичко може да се случи - и с икономиката, и с кредитополучателя - например да загуби работата си, а с това и доходите си. Освен това е добре фирмите да вземат заеми само ако парите са им нужни за развитие на производство или на  услуги, за които те вече имат ясен пазар, който ще увеличи приходите им. Гражданите пък трябва да предприемат такива стъпки само  ако става дума семейството  да има свой дом или при ясната перспектива за сключване на договори за наем, приходите от които биха осигурили най-малкото плащането на погасителните вноски по заема, и то ако лихвата е два пъти по-висока от сегашната. В противен случай лихвата може да съсипе и бизнеса, и живота на клиентите. Но за това те сами ще са си виновни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във