Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЛЕВЪТ - ОСЪДЕН БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ

ОТ ЕВРОТО ВЕЧЕ НЕ МОЖЕМ ДА СЕ ОТКАЖЕМ. МОГАТ САМО ДА НИ ОТКАЖАТОт доста време вече българите приемат за даденост приемането ни в Европейския съюз през 2007 година. Малцина обаче са наясно с обстоятелствата и условията, при които страната ни ще стане част от същинската спойка на общността - Европейския валутен съюз, или Еврозоната, както е по-популярна. Приемането на България в нея, както и присъединяването на БНБ към Европейската система от централни банки, можем да чакаме не по-рано от средата на 2009 година. Немалко хора са изпаднали в заблуда, че с приемането на България в ЕС левът автоматично ще изчезне като национална платежна единица и на негово място ще дойде еврото. Преди да стане това обаче, ще минат години, през които страната ни ще трябва да изпълни редица икономически изисквания. Може би поради тази причина още не са правени сериозни анализи как ще се отрази тази трансформация на цените на нашия пазар. Най-вероятно замяната на лева с евро ще доведе до закръгляване на цените на дребно към по-високите стойности. Например ако килограм кренвирши струва 4 лв., при преминаване към плащания в европейска валута цената му няма да е 2.05 евро (колкото би излязла по фиксирания обменен курс), а 2.10 евро. Финансовите анализатори не приемат това очаквано повишение да бъде квалифицирано като инфлация, защото то ще е еднократно, а не някакъв траен процес. Инфлация или не обаче, това поскъпване ще удари по джобовете на гражданите и ще вгорчи представата им за Европейския съюз. Дори и в по-навикналите на пазарните механизми западноевропейски държави то доведе до осезаемо разочарование от еврото. Българските фирми също ще трябва да се подготвят за допълнителни разходи покрай преминаването към плащания в евро. Най-малкото защото ще им се наложи да превалутират капитала и сметките си и да им направят съответната регистрация във фирмените регистри, данъчните служби и обслужващите банки. Има начин държавата да спести на търговските дружества разходите по пререгистрацията, като приеме специален закон, в който изрично да се посочва, че тя ще се извършва безплатно и по фиксирания курс на лева към еврото. Опит в това отношение не липсва - подобен текст фигурираше и в закона за деноминацията на лева, извършена на 1 юли 1999 година. Няма обаче кой да спести на фирмите разходите за преобразуване на счетоводния им софтуер, който до приемането на България в Еврозоната ще работи в левове, а след това трябва изведнъж да започне да смята в евро.Разбира се, от въвеждането на европейската валута ще има и несъмнени ползиЩе бъде премахнат валутният риск за фирмите, които внасят суровини, машини, материали и софтуер в евро и произвеждат с тях стоки за българския пазар. Сега такъв риск има, защото фиксираният курс на лева към евровалутата важи само за междубанковия пазар, докато в отношенията си с клиентите кредитните институции прилагат свои собствени котировки.Най-очевидната полза от еврото ще е, че няма да се налага непрекъснатият обмен на валута при пътувания из ЕС, пък и извън него. Защото еврото се приема свободно и в държави като Хърватия, Русия, Норвегия... Облагодетелствани ще бъдат и чуждестранните туристи, които идват на почивка у нас и често стават жертва на измами от страна на чейнчаджиите. Същевременно огромна част от сарафските бюра ще останат без източник на доходи и заетите в тях ще трябва да си търсят друго препитание. Друг положителен фактор е, че голяма част от държавния дълг, който сега се води външен, след въвеждането на еврото като национално платежно средство автоматично ще се превърне във вътрешен. Това ще доведе до подобряване на съотношението: дългосрочни задължения на държавата в чуждестранна валута спрямо брутен вътрешен продукт, което пък ще повиши кредитния рейтинг на държавата ни по този показател. А покачването на рейтинга веднага ще даде възможност на българските фирми да теглят заеми при по-ниски лихви, от която и да е чужда кредитна институция. Но един от митовете, които отсега трябва да се развенчаят, е, че имаме някакъв избор по отношение на Европейския валутен съюз. След като бъдем приети в ЕС, въпросът вече е не дали, а кога ще влезем и в Еврозоната От всички държави в общността само две - Великобритания и Дания - са си извоювали правото (т. нар. opt-out) да решат сами дали да приемат еврото за национална платежна единица. Това обаче е станало още през 1991 г. с подписването на договора от Маастрихт, в който са записани задължителните критерии за присъединяването към валутния съюз. Днес вече подобна вратичка не съществува.Тук е моментът да уточним, че със самото си влизане в ЕС България става акционер на Европейската централна банка (ЕЦБ), но с дерогация, или, казано по-просто, под условие. В момента, в който страната бъде приета в съюза, тя получава дял от капитала на ЕЦБ, който зависи от броя на населението и от брутния вътрешен продукт. България трябва да плати 5% от този дял веднага, а останалите 95% - след като й бъде позволено да въведе еврото като национална валута. За да стане това, преди всичко трябва да влезем в механизма ERM II (Еxchange rate mechansim - Механизъм на обменните курсове). В компетенциите на всяка държава е да реши кога да започне да го прилага. Естония, Литва и Словения например обявиха, че влизат в ERM II от юни 2004 г. - само месец след като бяха приети за пълноправни членки на ЕС. Преди да въведе механизма, съответната страна договаря с Европейската комисия и с Европейската централна банка курса, по който ще фиксира националната си валута спрямо еврото. Той трябва да бъде поддържан в рамките на две години. Въпрос на преговори е дали държавата, изпълняваща условията на ERM II, ще поиска абсолютно фиксиране за тези две години - т.е. да има нулево отклонение от определения курс, или ще се договори с ЕЦБ за допустими колебания в курса в рамките на 15% от приетото ниво. Има и още една любопитна подробност. Европейската комисия и ЕЦБ не допускат отклонение от договорения фиксинг (т. нар. флуктуация), по-голямо от 15% (с изключение на Дания, където тя е само 2.25%). Според финансовата теория, колкото по-тесен е коридорът на поскъпване и поевтиняване на една валута, толкова по-податлива на спекулативни атаки е тя. А това е важно за Европейската централна банка, тъй като тя се ангажира да интервенира заедно със съответната национална банка, когато валутата на държавата се доближи до критичните 15% поскъпване или поевтиняване спрямо еврото. Съотношението, по което се прави тази интервенция, се договаря в специални документи между двете емисионни институции. Естествено, тези документи остават дълбоко засекретени.Изпълнението на условията по механизма ERM II не се изчерпват само с поддържането на договорения фиксинг на националната валута спрямо еврото. Не по-малко важно е постигането на критериите от МаастрихтТе са четири на брой. Спазването им до голяма степен означава, че страната е приближила икономиката си към тази на Еврозоната.Първото изискване е в рамките на две години инфлацията да не превишава с 1.5% средния показател за трите страни с най-ниска инфлация в Еврозоната. За 2003-а това са Германия, Австрия и Финландия - с усреднена инфлация 1.2 процента. Като включим към този показател надбавката от 1.5%, излиза, че държавите, приели механизма ЕRM II през 2003-а, е трябвало да поддържат инфлация до 2.7 процента.Второто изискване от Маастрихт се отнася до равнището на дългосрочните лихвени проценти. Те се определят на базата на средната доходност на десетгодишните държавни ценни книжа на трите страни от Еврозоната с най-ниска инфлация. Към полученото число се прибавят 2% и се получава максималният размер на лихвата, която трябва да носят десетгодишните ценни книжа в евро. За пример - средната доходност на десетгодишните ДЦК на Германия, Австрия и Финландия за 2003-а е 4.1%, което означава, че кандидатите за присъединяване към еврото трябва да пласират десетгодишни облигации в евро с лихва, не по-висока от 6.1% годишно.Следващото изискване е в рамките на две години бюджетният дефицит да не надхвърля 3 процента. Дори напоследък се смята за негласно правило кандидатстващите страни да имат нулев дефицит.Последният задължителен критерий е брутният външен дълг на държавата да не надхвърля 60% от брутния й вътрешен продукт. Истината е, че последните две правила систематично се нарушават от някои членки на Евросъюза. През последните две години Германия и Франция отчитат бюджетни дефицити, надхвърлящи максимума от 3 процента. През 2004-а таванът вероятно ще надскочи и Гърция заради значителните непредвидени разходи (около 1.4 млрд. евро) по подготовката на Олимпийските игри. Белгия, Италия и Гърция пък далеч надвишават допустимото съотношение на държавния дълг спрямо БВП. Всички тези страни са подписали с Европейската комисия споразумения, с които са се ангажирали да се вместят в Маастрихтските критерии. Но кандидатите за членство не могат да се надяват на подобни реверанси. Към тях изискванията ще се прилагат несравнимо по-стриктно. От тях ще се иска да демонстрират стабилност (т. нар. sustainable) при постигане на критериите. Няма да се допускат шмекерлъци от сорта една година държавата да отчита бюджетен дефицит от 5%, а през следващата да има нулев дефицит или даже малък излишък.За много хора ще е любопитно да научат, че дори изпълняването на всички тези критерии не гарантира приемане в Еврозоната. В крайна сметка решението за това е чисто политическоДори дадената страна да отговаря на изискванията, членките на ЕС могат да я отхвърлят и да я накарат да изпълни цял пакет от допълнителни мерки. Самата процедура по приемане във валутния съюз дава подобна възможност. След като премине двегодишният период на механизма ERM II, на кандидатстващата държава се прави пълна оценка дали е готова да въведе еврото. Тази оценка продължава минимум пет месеца, като отчита и показатели, липсващи в изискванията от Маастрихт - например размера на БВП на глава от населението. Европейската централна банка и Европейската комисия изготвят т. нар. доклади за дерогация. Съветът на министрите на ЕС ги разглежда и гласува, като за приемане на нови членки в Еврозоната е необходим консенсус. Достатъчно е дори само Люксембург например да гласува против, и приемането във валутния съюз трябва да се отложи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във