Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Лавинна опасност на банковия връх

S 250 bc7a863d 3d38 45f8 bc76 0b52f516653e

Нищо не е толкова добре, колкото изглежда. А всяка добра новина е относителна. Мисълта неволно се връща към това заключение за състоянието на банковия сектор на фона на изказванията и коментарите, които направиха неговите лидери покрай Никулден, когато в кредитните институции отбелязват Деня на банкера.

Безспорно позитивен факт е, че през 2016-а банките успешно преодоляха едно много сериозно предизвикателство - преминаха без сътресения през прословутия преглед на качеството на активите. Той продължи повече от година и приключи успешно - това констатира и управителят на БНБ Димитър Радев на 13 август 2016-а, когато бяха публикувани и резултатите от стрес-тестовете. Те показаха, че българските банки са с пъти по-добра капиталова адекватност, отколкото редица от големите европейски кредитни институции.

По този повод председателят на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на СИБАНК Петър Андронов направи едно много интересно сравнение. "Връх Анапурна не е най-високият връх в Хималаите, но го смятат за най-"кръвожадния" връх, защото 40% от всички, които се опитват да го покорят, остават там завинаги. Преди една година мнозина твърдяха, че оценката на качеството на активите ще е Анапурна за банковия ни сектор. Много хора и в София, и в Брюксел се опитаха да ни убедят, че тази оценка ще бъде катастрофа за нашия банков сектор. Като председател на АББ съм горд да заявя, че банковият ни сектор разби статистиката и на т. нар. доброжелатели в София и Брюксел", заяви Андронов на 6 декември в словото си по време на празничния коктейл на АББ по случай Деня на банкера. Но веднага направи уговорка: "Преди година министърът на финансите използва една метафора. Той каза: "Когато приливът се върне, се разбира кой е без гащи. Оценката на активите и стрес тестовете показаха, че всички в банковия сектор са с гащи. Но сме наясно, че не на всеки гащите са здраво стегнати", каза Андронов.

Ако оставим шегите настрана, в думите на председателя на АББ има много истина и тя е тревожна. Здравият разум налага да се върнем към едно старо изказване на Андронов от пролетта на 2016-а. Тогава той заяви, че

трудностите и за банките, и за банковия надзор

ще започнат след приключване на оценката на качеството на активите. Защото въпросният преглед констатира някакво моментно състояние на кредитните институции, а след това работа на банкерите и на надзора е не само да коригират установените от оценката проблеми, но и да водят политики, които да не допускат появяването на нови отклонения. По този повод управителят на БНБ Димитър Радев пък увери: "Много важно направление в работата на Централната банка ще бъде да следи за стриктното изпълнение на  всички мерки, които  бяха дефинирани в контекста на прегледа на активите и на стрес-тестовете. Много от тях са инкорпорирани в плановете на банките, в това число и в плановете за оптимизиране на капитала и на балансите, където това е необходимо. Трябва да бъде задълбочен процесът на възстановяване на кредитирането, но с важния акцент, че доброто управление на риска е много по-съществено от самоцелното статистическо подобрение в кредитния растеж".

Петър Андронов уточни, че посоченото от гуверньора предизвикателство е много важно, защото банковият сектор не може да си позволи да допусне отново грешките, довели до събитията през лятото на 2014-а. "Опасно е сами да си създаваме проблеми, защото те през следващата година ще ни изправят пред лавина от предизвикателства", каза Андронов.

Всички тези заключения и констатации означават само едно - затегнатите правила за кредитиране, които банките въведоха заради оценката на качеството на активите, ще продължат да действат и занапред. И поради това достъпът до кредит ще е лесен и евтин само за дружества, които работят на печалба. За всички останали получаването на заем ще е свързано или с по-висока лихва, или с обезпечение, покриващо 150-200%, че и по-голяма част от размера на кредита. А в много случаи двете условия ще са в комбинация.

За някого може да звучи странно, но

през 2017-а банките у нас наистина ще са изправени пред лавина от проблеми

И ако те не бъдат своевременно и успешно преодолени, това може сериозно да пропука сегашната стабилност в сектора. "Ако продължа с планинските метафори - става дума за лихвена лавина, която се свлича към нас. Сигурно виждате какво става с разходите за лихви на банките. Те се стабилизираха, което ще рече, че инструментът за повишаване на ефективността ни чрез намаляване на лихвите по привлечените средства вече е изчерпан", уточни Андронов. На следващо място той подреди опасността от популистката лавина. "Предстоят избори в цяла Европа и избори у нас. По време на избори се обещават всякакви неща, в които има много малко математика. Да не подценяваме и лавината от регулации. Знаете, че се готви нов европейски регламент и се говори, че той ще постави по-високи изисквания към собствения капитал на банките. Ще бъде въведен новият международен счетоводен стандарт 9. Готвят се потребителски директиви и какво ли още не. Всичко това се носи към банките", заяви председателят на АББ.

На първо място идва

проблемът с поддържането на ефективността

както поясни Андронов, размерът на печалбата заедно с този на капитала са най-важните елементи на банковата стабилност. Факт е, че за 2016-а банковият сектор ще отчете около 1.4 млрд. лв. печалба - може би най-високата от осем години насам. През следващата година обаче тя трудно ще бъде съхранена, тъй като възможностите за увеличаване на лихвените маржове чрез намаляване на разходите за привличане на депозити от граждани и фирми ще бъдат изчерпани. Ще се изчерпи потенциалът на банките за съкращаване на разходите за издръжка. Нещо повече - въвеждането на нови регулации, на международен стандарт за финансов одит №9, ще са свързани с нови допълнителни разходи за специализиран софтуер. Поради това запазването на печалбите ще е възможно или при допълнително увеличаване на таксите и комисионите, или при увеличаване на обема на кредитите. Но такъв ефект е трудно осъществим с оглед на строгите изисквания за платежоспособност на клиентите.

Другият начин за запазване на високата печалба и ефективност на банките, както посочи управителят на БНБ Димитър Радев, е консолидацията помежду им.Тези консолидационни процеси обаче са извън контрола на българските банки и на БНБ. Те зависят изцяло от централите на чуждестранните майки на българските банки и често са свързани с политическите процеси в държавите, където се намират тези централи - например в Гърция, Италия и Франция.

Проблемът с политическия популизъм

може да се опише значително по-кратко, но всъщност той е най-големият и най-страшният за банковата ни система. Събитията преди две години показаха, че едно служебно правителство е безсилно да се справи с каквато и да е финансова криза поради липсата на работещ парламент. Вярно е, че за разлика от 2014-а, сега БНБ разполага със законова рамка за реакция срещу възникнали кризи. Вярно е също, че за разлика от 2014-а, сега фискалният резерв е в пъти по-голям - около 14 млрд. лева. Но също така е вярно, че евентуалните масирани популистки изявления и действия, каквито българските политици са склонни да правят особено по време на предизборна кампания, могат да доведат до сериозен ликвиден натиск в банковия сектор. Особено ако са комбинирани с неадекватни показни действия от страна на полицията и прокуратурата - например като тези, на които бяхме свидетели през 2014-а. В такава ситуация лесно се предизвиква натиск върху банките, който може да изчерпи дори сегашната свръхвисока ликвидност.

Проблемът у нас е, че кредиторът от последна инстанция, който е призван в такива ситуации да налива ликвидност, не е автономната БНБ, а политически зависимото правителство - то управлява фискалния резерв. Пък и ликвидният риск, който този резерв ще трябва да покрива при една такава криза, е достатъчно висок - както и да го мери човек, той е не по-малък от 6 млрд. лева. Истината е, че при очертаващото се политическо напрежение през следващите няколко месеца, свързано с парламентарните избори, политическият риск си остава най-сериозното предизвикателство пред стабилността не само на банковия сектор, но и на цялата икономика на България. Ако използваме цитираната от Андронов метафора: "След като приливът на изборите отмине, ще се види кой е без гащи."

Facebook logo
Бъдете с нас и във