Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КЪСИ СЪЕДИНЕНИЯ МЪЧАТ ЕНЕРГИЙНАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ

Опитите за продажба на Булгартабак и БТК, на АДИС и Атоменергоремонт отдавна ни спечелиха световна приватизационна слава, но върховите изпълнения тепърва предстоят, прогнозират експерти, визирайки предстоящото раздържавяване на обединените в три пула енергоразпределителни предприятия. Гаранция за това, според тях, дават последните два месеца, през които чиновници и шефове на АП направиха всичко възможно, за да объркат и отложат най-голямата енергийна приватизация. Резултатът засега е скромен - отсрочка от два месеца. Но и двумесечното отлагане, заедно с противоречивата публична информация, постигнаха известен ефект, хвърляйки в недоумение сериозните западноевропейски компании. Техни емисари директно питаха в София дали конкурсът за нашенските ЕРП-та не е като онзи, в който се търси русокос мъж на възраст между 41 и 42 години, с ръст 1.85 метра и бенка в долната част на лявата буза? Основание за подобни въпроси дадоха опитите на АП да подмени критериите за участие в надпреварата. При това въпреки одобрената от парламента в края на юли Стратегия за приватизация на електроразпределенията, разработена от консултантите от БНП-Париба и специалисти от енергийното и раздържавителното ведомство. Тогава АП е получила пълният набор от финансово-юридически анализи на седемте енергоразпределителни предприятия, както и подробно разписан проект на тръжния пакет. Така, в началото на септември, агенцията трябваше да представи правилата на самия конкурс и да започне трите паралелни приватизационни процедури. Юлската стратегия изискваше кандидат-купувачите да имат висок кредитен рейтинг определен от някоя от най-авторитетните агенции, занимаващи се с тази дейност. За да отговаря на българското законодателство обаче, приватизаторите решили да заменят кредитния рейтинг с писмо от банкова институция. После двуседмичните дискусии с консултантския екип ги направили още по-взискателни и те вдигнали летвата до писмо от ПЪРВОКЛАСНА банкова институция. Още 15-тина дни отишли, за да се смели фактът, че всяка инвестиционна банка (дори и най-големите и авторитетни в света) би подкрепила финансово кандидат-купувач на естествен монопол (каквито на практика са електроразпределителните дружества), с гарантирани десетгодишни екслузивни права и повишаващи се крайни цени на продаваната електроенергия. Просто защото при професионално управление подобна сделка гарантира на новия собственик не само печалба, достатъчна за обслужване на отпуснатия кредит, а и за разпределяне на дивидент. Анализатори от лондонския офис на Мерил Линч също определят приватизацията на енергодружествата в Източна Европа (включително и в България) като атрактивна. Веднъж заради доминиращата им позиция на местния пазар и втори път поради очакването консумацията на електроенергия за бита в тези страни да се повиши с 50% след приемането им в ЕС. След едномесечно ограмотяване в края на септември от АП се съгласили ЕРП-кандидатите да имат кредитен рейтинг поне ВВВ- (т.е. някъде над средата на класацията), определен от Муудис или СтандартПуърс. В началото на октомври критерият бе обявен официално и от енергийния министър Милко Ковачев, но не бе съобщено, че изборът е резултат на компромис между завишените изисквания на консултантите и занижените на АП. Компромис е бил постигнат и при останалите условия. От участниците в надпреварата ще се иска да са продали през миналата година минимум 7 хиляди гигаватчаса електроенергия и капиталът им, според счетоводния баланс към края на 2002 г., да е 700 млн. евро. Консултантите от БНП-Париба първоначално настояваха стратегическите инвеститори да са с най-малко 1 млрд. евро собствен капитал и да са продали между 8 и 12 млрд. киловатчаса електроенергия. Аргументите им бяха, че електроразпределителните дружества във всеки от трите пула, в които са групирани, продават между 8 и 12 млрд. киловатчаса ток годишно и не би следвало да бъдат закупени от компания с по-слаби показатели на продажбите. Споровете около конкурсните условия изглеждат на пръв поглед като дискусия между професионалисти, тълкуващи по различен начин понятието Национален интерес. Не така обаче стоят нещата с искането на шефовете на АП: консултантите от БНП-Париба да нямат повече ангажименти по сделките след обявяването на приватизационните процедури. Те видите ли, щели да се водят само от агенцията, както повелявали българските закони. Само че за раздържавяването на ЕРП-тата има консултантски договор, който преди подписването му миналата есен бе одобрен и от централния офис на ЕБВР (поела финансирането на чуждестранните експерти), и от надзорния съвет на приватизационната агенция. Съдейки от контракта, е необходимо консултантът да подготви информационни меморандуми за всяко от седемте електроразпределителни дружества, да разработи методика за продажбата, да предложи проект за тръжните книжа и начини за провеждане на търга. Но основното му задължение е да намери и привлече подходящи инвеститори. С други думи, от него главно би трябвало да зависи колко ще получи държавата от сделките и кои и какви ще са кандидат-купувачите, за да не се появи сред тях някой а ла Гад Зееви? Точно от това основно задължение АП се опитва да освободи консултантския екип. На всичко отгоре мотивите са доста неясни, а евентуалните последици - силно притеснителни. И за самите продажби, и за приватизираните вече ЕРП-та, и за техните абонати (над 4 млн. български граждани). Няма как да са щастливи и консултантите, които според подписания договор трябва да получат твърд хонорар от 950 хил. евро, плюс възнаграждение за успех (при успешна сделка обикновено то е между 0.5 и 1.5 на сто от платената цена). Едва ли обаче спестяването на допълнителното възнаграждение е в основата на стремежа на АП да елиминира екипа на БНП-Париба. Особено като се има предвид, че опитът и международните контакти на нашите експерти трудно ще доведат най-добрите възможни инвеститори. Злите езици твърдят, че конфликтът бил заради стремежа на хора от раздържавителната агенция да получат от чуждестранните специалисти ноу-хауто на маркетинговия анализ за ЕРП-тата (със сигурност не за да го включат в архивите на ведомството). Други пък свеждат нещата до онзи конкурс за човека с бенката и елементите на балканската приватизация.Каква е истината - трудно ще разберем, но в случая се намеси и ЕБВР. В нарочно писмо до приватизационната агенция от банката настояват за стриктно спазване на всички клаузи на консултантския договор, инак процесът на раздържавяване на електроразпределенията няма да бъде толериран. Позиция, която при всички положения не може да бъде пренебрегната с лека ръка.Следващият епизод на схватката ще е около възможния конфликт на интереси, изтъкват запознати с праватизационните истории у нас. И то не толкова с познатата у нас БНП-Париба, колкото с част от юридическия й екип, участващ в консултациите за ЕРП-тата. Става въпрос за адвокатите на лондонската фирма Нортън роуз, консултирали също така Зееви холдинг и израелската фирма Аркия при подписването на договора за авиокомпания Балкан. През 2001 г. Гад Зееви заведе иск срещу страната ни в Международния арбитражен съд в Париж за 250 млн. щ. долара с мотивите, че не е изпълнила ангажиментите си по сделката. Според неофициална информация, Зееви вече е внесъл необходимите такси и се очаква да бъде даден ход на делото. Интересите му в Париж ще се защитават именно от юристи на Нортън роуз, които ще се изправят срещу Агенцията за приватизация, представляваща българската страна в процеса. От енергийното министерство обаче изключват в случая каквато и да е възможност за сблъсък на интереси. При консултантския договор за електроразпределенията, категорични са специалистите от ведомството, адвокатите на Нортън роуз няма да имат достъп до конфиденциална информация на АП, която би могла да бъде използвана при делото във френската столица. Впрочем Нортън роуз е сред консултантите на българското правителство при почти всичките му големи енергийни проекти - при преговорите с Ентърджи за Марица-изток 1, с Ей Си Ай за Марица-изток 3, както и с германската фирма Рейнбраун за приватизацията на мини Марица-изток. Любопитна подробност ече консултантските хонорари и по трите споменати проекта - общо около 2 млн. щ. долара, са осигурени от ЕБВР. Европейската банка за възстановяване и развитие възнамерява да запази досегашните нива на инвестициите си в Югоизточна Европа, но занапред ще акцентира не толкова върху банките, а на транспорта, енергетиката и услугите. По думите на директора й за Южна и Източна Европа Оливие Декамп, един от най-големите проблеми в страните от региона е енергийният сектор и целта е да бъдат привлечени повече чуждестранни капитали в него. България има възможност да привлече голяма част от тези пари, стига, разбира се, те да не се спънат в Агенцията за приватизация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във