Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КЪДЕ Е ИНСТИНКТЪТ НИ ЗА СЪХРАНЕНИЕ?

... Пари при пари отиват..., но не много при малко, а малко при много... Атанас БуровВ началото на икономическите реформи в България у част от обществото бяха насадени чудати схващания за финансите. Противно на здравата логика повярвахме, че с малко пари могат да се направят много. Платихме за този първи урок и разбрахме, че съществуват и финансовите пирамиди.Оттогава ни бяха изнесени още уроци - как фалират търговски банки, как протича хиперинфлацията... Днес учебната програма достигна до темата: Как да спестим и забогатеем, като заменяме едни дългове с други.Урокът е сложен и обучението протича на етапи. В началото бе словото. От средата на миналата година правителствените финансисти шумно се разговориха за предстоящите обратни покупки на дълг. Така увеличиха дотолкова цените, че когато в началото на годината извършиха първата брейди замяна, изкупиха старите облигации на цени, които надхвърлиха с 12-14 цента за долар възможните равнища. Така за стария дълг платихме по 90, вместо по 76-78 цента за долар и страната загуби над 150 млн. щ. долара. И не само това. Замениха концесионални (под пазарните нива) лихви, базирани на LIBOR (сега той е под 2%) с фиксирани пазарни на 8.25 процента. Може и да ни струва повече, но отстранихме лихвения риск, твърдят правителствените експерти. Понеже ни е страх лихвените нива да не се върнат от сегашните 2% до 5-6% в бъдеще, отсега се съгласяваме да плащаме по 8.25% за целия период. Удивителен аргумент за безотговорно действие. В крайна сметка изкупихме доларов дълг и го заменихме с деноминиран в евро във време, когато доларът бе рекордно скъп за последните десетилетия. За да намалим валутния риск, платихме в повече близо 100 млн. евро под формата на емитирани в повече облигации.Феноменалната по своите негативни за страната резултати брейди замяна бе приветствана от инвеститорската общност. Те толкова похвалиха министъра ни, че той се съгласи на бис. Предстои корекция на горните негативни резултати с новите постижения на финансовото министерство. Но има една особеност: ако моментът е подходящ за нещо, то това е обръщането на доларов дълг в евро. Поне защото условията за намаляване на валутния риск сега са по-добри, отколкото през март. Ала не се предлага това, ами обратното. Защо ли...?Сигурно има и някакви изгоди от сделката, поне така пише в рекламната диплянка на транзакцията. Например: ще разпродадем обезпечението по старите облигации и след като те се изкупят, ще увеличим фискалния резерв. Но чие е това обезпечение? То си е наше и сега. Тогава какво спестяваме, като продаваме собствените си активи?Форуърдните криви показвали колко висока ще бъде лихвата след 10 години. Дори начинаещите финансисти знаят, че във форуърдните лихви има надбавки за риск, т.е. реалните лихви винаги са по- ниски от форуърдните. Това показва и практиката - през март същите правителствени финансисти безусловно вярваха на форуърдните лихви, според които външните лихви (шестмесечният LIBOR) трябваше да са достигнали около 3 процента. Само че той се колебае около 1.75 процента.Други аргументи не са необходими: ако прогнозните лихви не са верни, всички анализи и изчислени спестявания имат стойността на студентска курсова работа.Упражнението обаче не е теоретично - то е реално и засяга вече над 2 млрд. щ. долара от българския външен дълг. Дали действително сме загубили чувството си за съхранение, както бе възкликнала една известна чужденка преди време?

Facebook logo
Бъдете с нас и във