Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КТБ - голямото замитане продължава

S 250 fd24b0f0 6721 4895 b8a9 336ab81584ec
S 250 6e1994e4 99b8 421d 999b d74d5ef694b0
S 250 76f1c771 c42a 4b7b a3a0 be4890910034

Пет години след погрома над Корпоративна търговска банка (КТБ) съдебното преследване на хора и активи донесе рекорди, без обаче да освети реалните действия и крайните цели на играчите. Изминалата година беляза делото с контролирана публичност на процесите, което на практика ги лиши от прозрачност. 

Безспорният „връх“

в наказателното дело за източване на КТБ беше сътвореното от прокуратурата безпрецедентно за българското правораздаване процесуално безумие – внасянето в съда на умопомрачителен обвинителен акт с обем 11 000 страници, който само в заключителна част е 5000 страници. Законовото изискване именно тази част да бъде прочетена в началото на съдебното следствие превърна процеса в истинска пародия с перспективата това да продължи с години.

Графикът на заседанията по делото в спецсъда беше изготвен до края на 2018 г., а голямото четене продължава по 8 часа на ден, в които прокурорите изнемогват да претупват текста на смени по тройки, а назначаваните резервни и дори упълномощените защитници – да бягат от изнемога. Подсъдимите пък се оплакват, че не могат да започнат нормална работа, а в банковия сектор има негласна забрана да бъдат назначавани служители на КТБ.

На този фон избухнаха престрелки кой бави процеса, обвинения за "профилактиране" на свидетели и дори заявки за проверка срещу магистрати за извършени от тях престъпления и нарушения по конкретни производства. Междувременно

фронтменът на разследването Иван Гешев

беше избран за заместник на главния прокурор Сотир Цацаров, като се заговори и за план да поеме от него поста през 2019-а.

Циркът с голямото четене пък предизвика в законодателна корекция, внесена от управляващите между първо и второ четене на последните промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекси. Предложено беше прокурорът да не чете дори заключителната част на обвинителния акт (което беше въведено с предишна корекция, за да не се чете целият акт). Така че новата идея бе заключението на обвинителния акт да бъде заменен с доклад, в който се посочват основанията за образуване на делото и предявените граждански искове. Остава все пак възможността прокурорът, частният тъжител и гражданският ищец да изложат обстоятелствата, включени в обвинението и предявените искове.

На четвъртата година от образуване на производството за фрапиращ конфликт на интереси, допуснат от  бившата подуправителка на БНБ, отговорна за банковия надзор, Нели Кордовска, пък отговорното  звено в новосъздадената антикорупционна комисия установи, че конфликт има, и призна общоизвестните по случая факти. Кордовска изтегли спестяванията си от КТБ ден преди поставянето й под специален надзор - на драматичния 19 юни 2014 година.

На следващия ден УС на БНБ гласува крайната надзорна мярка по предложение на самата Кордовска въз основа на аналогичното искане на изпълнителните директори на КТБ. Гуверньорът Иван Искров пък обяви на специална пресконференция, че "КТБ не е фалирала банка, тъй като БНБ действа бързо и решително, за да се избегне фалит". Така беше спечелено време, в което се действаше решително и бързо точно в обратната посока. 

В медийни публикации се твърдеше, че Кордовска е изтеглила парите от евровата си сметка повече от час и половина след края на работното време с клиенти в КТБ. Както и че имала и друга сметка, с която депозираната от нея в банката обща сума надхвърляла гарантирания за възстановяване минимум в размер на 100 хил. евро. Подчертано беше, че Нели Кордовска е участвала пряко в цялата процедура по вземане на всички решения на УС на БНБ от налагането на специалния надзор до отнемането на лиценза.

Единственото, което направи БНБ в отговор на медийния интерес по случая, беше да заяви, че не събира и не разполага с информация за личните спестявания на нейни служители в търговски банки. И че нямало как някой от тях да е знаел за затварянето на КТБ, преди да постъпи искането на изпълнителните й директори за това. В добавка журналистите цинично бяха посъветвани да подават сигнали за изплатени в полза на служители на централната банка суми от КТБ след поставянето й под специален надзор. 

Заключението на антикорупционната комисия

че е налице конфликт на интереси, обаче не води автоматично до налагане на санкции. Това става с наказателно постановление, което обаче не може да бъде издадено, тъй като решението е обжалвано вече пред Административния съд в София град. Установяването на конфликт на интереси с влязъл в сила акт е основание за освобождаване от длъжност като тази, която  заема  Нели Кордовска към днешна дата - тя е заместник-председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. По закон на конфискация подлежи и получената от конфликта на интереси облага, но такава санкция няма как да бъде наложена върху изтеглената от Кордовска сума, която представлява внесените средства по договор за банков депозит. Остава вариантът за налагане на глоба. 

Освен историята с изтегления влог

Нели Кордовска отнесе и други негативи

Тя  беше посочено лично от председателя на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова като служителя, разрешавал от името на гаранционния фонд да бъдат променени условията по договорите на 1000 депозанти в КТБ. В резултат са отпаднали преференциалните условия по тях, за да бъде активирана законовата гаранция за изплащането им до тавана от 100 хил. евро. На практика хора, които са реализирали финансовите ползи от тези привилегии с ясното съзнание, че рискуват всичко при евентуален крах, са се наредили сред гарантираните вложители в разрез със закона.  

Схемата пък беше установена от специалната парламентарната комисия, разследваща КТБ. Оказа се, че като ръководен член на гаранционния фонд Нели Кордовска е дала писмени указания на квесторите в отговор на питането им как да процедират с преференциалните договори, по които клиентите са направили едностранни изявления за прекратяването им при поставяне на банката под специален надзор. Отговорът на Кордовска гласи: "Ако вложителят е платил наказателна лихва при прекратяването на договора за предсрочното му прекратяване, влогът е гарантиран." Пред депутатите обаче тя обяснява указанията си с "техническа грешка"  във вид на сгрешен входящ номер и моли те да не бъдат вземани под внимание. 

За изпълнението на тези указания обаче

квесторите на КТБ

Станислав Лютов и Елена Костадинчев бяха предадени на съд по обвинение за умишлена безстопанственост в особено големи размери, от което вероятно няма да произтече нищо. Според прокуратурата двамата са действали в съучастие, като не са положили достатъчно грижи за стопанисването и запазването на повереното им имущество, с което са увредили Фонда за гарантиране на  влоговете в банките с малко повече от 1.7 млн. лева. Това било станало в периода  между 20 август и  6 ноември  2014г. чрез осчетоводяването на предсрочното прекратяване на девет броя договори за индивидуални срочни депозити с привилегирован текущ годишен лихвен процент, въз основа на което те били прехвърлени за изплащане към гаранционния фонд.

Разследването започна през 2015 г., а обвиненията срещу квесторите бяха повдигнати през май и очевидно не са коригирани. Според разследващите с действията си Лютов и Костадинчев са нарушили Закона за гарантиране на влоговете в банките, който забранява изплащането на гарантираните им размери на лицата с предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители. Така се е стигнало и до нарушение на реда за удовлетворяване на кредиторите, предвиден в Закона за банковата несъстоятелност. Наред с извършените съдебно-финансови експертизи като свидетели са били разпитани облажилите се депозанти и всички длъжностни лица с отношение към реализирането на схемата. 

Досъдебното производство беше образувано броени дни след като премиерът Бойко Борисов описа на заседание на Министерския съвет пораженията от дейността на квесторите. Той посочи конкретните деяния, които окачестви като "факт" - включително и броя на преференциалните договори, по  които  Гаранционният фонд е изплатил гарантираните суми в разрез със закона. Според Борисов става въпрос за повече от 1000 преправени договора, въз основа на които изчислените от него щети за бюджета на фонда възлизали на... 100 млн. евро.

"От това, което знам от службите, и очаквам в следващите седмици развитие, са освобождавани имущества - но, разбира се, всичко това трябва да се документира, то е факт. В последните дни на действие на квесторите са освободени огромни имущества. Така че се надявам тук прокуратурата да довърши заедно с ДАНС и МВР това, което правят. Ще стане ясно на обществото след две-три седмици. Освобождавано е имущество, преправяни са договори - над хиляда - защото, ако имаш преференциална лихва, не можеш да взимаш след това стоте хиляди евро, които ти се полагат, защото си се облажил от лихвите. А това са над хиляда души и на практика  преправяйки им договорите, те са получили по сто хиляди евро. И като го сметнах - около сто милиона е загубата, нанесена съответно на фонда“, заяви тогава премиерът.

През цялото време на разследването прокуратурата запази пълно мълчание и не се ангажира по нито един от тези пунктове. Лютов и Костадинчев реагираха обаче светкавично с искане за проверка по изявленията на Борисов. Те на свой ред заявиха, че за целия период на управлението им като квестори на КТБ са работили "изключително и само в рамките на законовите предписания и в изпълнение на указанията на надзорните ни институции". Изплащането на обезщетения на граждани до защитения размер било сложен процес, проведен в непрекъснато и тясно взаимодействие с гаранционния фонд и с Централната банка. Дадените от тях указания правели самоволните действия невъзможни, а за този обем от работа съществувала пълна документация и прозрачност.

Реакцията на Лютов и Костадинчев

беше ясен знак, че не желаят да се прежалят и да станат изкупителна жертва, докато отговорните за дейността им институции си измиват ръцете с тях. Квесторите напомниха, че въпросът с обезпеченията е подробно разгледан в заключителния им доклад, предоставен на БНБ и на временната парламентарна анкетна комисията във връзка с КТБ. "В деня на встъпването в длъжност на синдиците този доклад беше връчен на финансовия министър, на заместник главния прокурор, на главния секретар на МВР, на председателя на ФГВБ, както и на самите синдици", написаха тогава квесторите.

В добавка, Лютов и Костадинчев увериха, че в същия доклад  са обяснени и мотивирани всички техни действия по квестурата, а те остават на разположение на разследващите органи за каквото и да било съдействие. Нещо повече, квесторите отрекоха както неправомерни действия във връзка с изплащане на гарантираните влогове, така и осчетоводяване на цесии и прихващания след отнемането на лиценза. Последното те аргументираха с липсата на законови правомощия да се разпореждат с имуществото на банката.

Предявените искове от бившия подуправител на БНБ и шеф на "Банков надзор" Цветан Гунев (който е сред обвиняемите за източване на КТБ) срещу Народното събрание в размер на близо 600 000 лв. „увиснаха“ в очакване на тълкувателни решения. Имуществените претенции на Гунев са за обезщетение по реда на Закона за отговорността на държавата и на общините за вреди (ЗОДОВ), като се основават на чл.4, §3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС).

Освен изплащането на обезщетения

Цветан Гунев иска

да бъде възстановен на работа с аргумента, че, за разлика от Закона за БНБ, в Устава на Европейската централна банка фактическата невъзможност за изпълнение на задълженията не е основание за уволнение. Именно с нея беше мотивирано решението на парламента да освободи шефа на надзора, след като му беше отнет достъпът до класифицирана информация. В тази връзка Гунев иска от съда да прогласи за нищожно решението на депутатите от края на юли 2015 г., с което на поста, който той заемаше дотогава, беше назначен Димитър Костов.

Претенцията на Гунев удари на камък още пред първата инстанция - Софийския градски съд. Делото беше прекратено с мотива, че всички искове са недопустими, тъй като решенията на Народното събрание не подлежат на съдебен контрол, а единствено на контрол за конституционосъобразност пред Конституционния съд. Съдия Мария Кузманова прие все пак, че парламентът носи отговорност за нарушение на правото на ЕС, но само в два случая - за приет от него закон, който противоречи на европейското право и при неизпълнение на задължение за транспониране на евродиректива.

По отношение на основанието за уволнение пък Кузманова прие, че макар и произтичащи от Устава на ЕЦБ,  докладите за конвергенцията и становищата й във връзка с евентуални промени в Закона за БНБ не са източник на правото на ЕС.

Прекратеното от СГС дело по исковете на Цветан Гунев остана "на трупчета" и след обжалването пред Софийския апелативен съд (САС), който потвърди акта на предишната инстанция. Без да обсъжда въпроса за допустимостта на претенциите, апелативният състав се аргументира също с необходимостта от изчакване на тълкувателното решение на ВКС, което ще бъде постановено след решението на Съда на ЕС.

Софийският градски съд уважи и

рекорден иск в полза на КТБ

но е повече от съмнително дали поне малка част от сумата ще бъде събрана. Присъдените 125 млн. евро трябва да бъдат платени от "V2 Инвестмънт С.а.р.л." - едно от регистрираните в Люксембург дружества по веригата на собственост върху "БТК" АД. Няма обаче изгледи офшорното дружество без реални активи да плати огромната сума, с която да бъде попълнена масата на несъстоятелността.  

От съдебното решение става ясно, че никой не оспорва предназначението на средствата - за преструктуриране на БТК. Спорът дали срещу тях е получено нещо е решен обаче в полза на синдиците. Предоставянето на средствата е станало чрез кредитиране на множество фирми от края на 2012 г. до края на 2013 г., след което достигат до "V2 Инвестмънт С.а.р.л.".

В крайна сметка "В.Т.Б." ЕООД придобива близо 94% от акциите на оператора, всички дружества от групата, контролирали собствеността върху него, преди това са се обогатили неправомерно, а получените кредити остават невърнати. 

Съдът отхвърли всички възражения на ответника, които са от различно естество. Оспорена е както допустимостта на иска, така и неговата основателност.

От "V2 Инвестмънт С.а.р.л."

твърдят, че българският съд не е компетентен да се произнесе по спора срещу люксембургско дружество, както и че същото имущество е претендирано по други две дела, с други ответници. Нямало и трансформиране на имущество, а дори и да има трансформация, тя е прекъсната на ниво първоначално кредитиране. Оспорва се и произходът на средствата - с уговорката, че ако все пак са от КТБ, подлежат на връщане в по-малък размер, съответен на собствеността в капитала на "БТК" АД.

От "V2 Инвестмънт С.а.р.л." твърдят още, че е изтекла погасителна давност на вземанията на "КТБ" АД по първоначалните договори за кредит в общ размер от 85 млн. евро. Както и че искът засяга интересите на трети за спора лица - миноритарни акционери, които са самостоятелни и независими инвеститори с индиректно участие в ответника, без да са получавали средства от банката. Няма спор обаче, че банката е била гарант на преструктурирането, че то е станало чрез контролирани от Цветан Василев дружества, както и че е успешно като бизнес резултати. 

Не стихва медийната информация, че

КТБ продължава да бъде допълнително източвана

с адвокатски хонорари по делата на синдиците срещу цесиите между вложители. В свое официално съобщение Върховният касационен съд (ВКС) отрече вина за това с оглед на едно негово определение по търговско дело, с което е изяснен редът за формиране на възнагражденията за участие на т. нар. особени представители. С него е прието, че възнаграждението за особен представител в тези производства се определя съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ, а не по Наредбата за адвокатските възнаграждения.

"Коректната информация е, че максималният хонорар, който може да бъде определен за особен представител на банката е 300 лв., като се допуска при извънредни обстоятелства размерът да бъде завишен с до 50 процента. Това означава, че най-високият хонорар, който може да бъде присъден, е 450 лв., а не, както се твърди в публичната информация - над 100 000 лв.", написа в съобщението си ВКС.

В решението се признава и липсата на изрична разпоредба в Закона за банковата несъстоятелност за начина, по който се конституира длъжникът в делата по отменителни искове на синдиците, което е довело до различни виждания сред съдиите в Търговската колегия на ВКС. Това различие можело "евентуално" да бъде преодоляно чрез образуването на тълкувателно дело за уеднаквяване на съдебната практика, но проблемът нямал отношение към реда за определяне на възнаграждението за особен представител на банката, по който в практиката нямало противоречия.

Разходите по несъстоятелността

и по-специално харчовете за юридически услуги си остават дълбока тайна, укривана старателно от печелившите. В двата официални източника на информация - седмичните отчети на синдиците и данните по делото в интернет страницата на Софийския градски съд, конкретността е само привидна. Изброяват се действия за попълване на масата на несъстоятелността, но данните кои са физическите и юридическите лица, наети да извършват това попълване, както и засегнатите от тях фирми и граждани, са заличени или отбелязани с инициали. Основанията за тази дискретност са в разпоредбите, защитаващи личните данни, както и банковата и професионалната тайна.

От сдружението на вложителите 

"Ние, Гражданите" изчислиха

още преди две години, че при заведени дела за несъстоятелност на длъжници на КТБ в размер на над 3 млрд. лв. и оспорване на прихващания по цесии за над 300 млн. лв. само минималните адвокатски хонорари са на стойност над 100 млн. лева. А само за процедурата по обявяване и провеждане на търг за продажбата на военноремонтния завод „Авионамс” с две заповеди синдиците са назначили 16 адвокати на КТБ и отделно са платени над 1.3 млн. лв. на частния съдебен изпълнител.

Най-реални изглеждат парите на КТБ, които са все още в самата нея. Както писахме,

по сметката на синдиците

би трябвало вече да са се натрупали около 900 млн. лева. Такава сума се очерта, след като в началото на лятото на 2018-а успешно приключи търгът за продажбата на ТБ "Виктория", която бе 100% собственост на Корпоративна банка. За акциите си в нея КТБ получи от купувача ИНВЕСТБАНК 4.3 млн. лв. и още 85.08 млн. лв. по депозита, който обявената в несъстоятелност банка държеше в ТБ "Виктория". Тези пари са отчетени като постъпления в доклада на синдиците за юли, а за август има нови приходи и те са  8.98 млн. лева.

Парите, натрупани по сметката на синдиците, отдавна са напълно достатъчни, за да започне разпределението им между кредиторите на банката. Според Закона за банковата несъстоятелност това става чрез т. нар. частична сметка за разпределение. След като тя бъде изготвена, съответните суми от нея се изплащат на кредиторите. Това става съобразно техния ред в списъка на приетите вземания и на процентния им дял от общия размер на средства, които дължи банката. Процедурата може да започне чак когато синдиците са събрали сума, надхвърляща 10% от задълженията на кредитната институция, но това изискване отдавна е изпълнено.

В изготвената още през март 2017-а (което значи още преди година и половина) сметка за разпределение е предвидена сума от 570 млн. лева. Една малка част от нея - към  36.09 млн. лв., е заделена за удовлетворяване на спорни вземания, след като по тях се произнесе съдът. Останалите около 534 млн. лв. трябва да отидат по сметките на всички обезпечени (на първо място) и необезпечени кредитори в съответствие с условията, описани в закона. Това обаче не се случва вече повече от година и половина, защото една дузина кредитори обжалват сметката за разпределение.

Сред най-активните жалбоподатели

които смятат че представената от синдиците сметка уврежда финансовите им интереси, са две банки със статут на обезпечени кредитори. Едната е Българска банка за развитие, заедно с дъщерните си структури - "Национален гаранционен фонд" и Микрофинансираща институция "Джобс", а другата е френската "Сосиете Женерал" в Париж. Те възразяват срещу включването в списъка на обезпечените кредитори на две фирми - "Ардастрой" и "Аполо Инженеринг". Мотивът е, че  дружествата не са представили  необходимите документи, и преместването им в списъка на обезпечените кредитори ощетява последните.

Facebook logo
Бъдете с нас и във