Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Криви сметки за КТБ

Сметката за несъстоятелността на Корпоративна търговска банка май не излиза. В коментара си по тази тема от миналата седмица (в отговор на парламентарен въпрос) финансовият министър Владислав Горанов увери, че синдиците на КТБ правят всичко необходимо за попълване на масата на несъстоятелността. Той обеща да бъдат атакувани всички сделки, които я увреждат. Съобщи, че са установени 180 увреждащи прихващания, чиято отмяна ще се иска по съдебен ред. До този момент били заведени осем дела за обявяване на относителна недействителност на прихващания за над 4.6 млн. лева. В писмен отговор до депутати (пълният текст на писмото на стр. 19) Горанов заяви, че цесиите не са забранени

Първо, да кажем няколко думи за разминаванията в данните за прихващанията. От последния доклад за КТБ за  миналата година стана ясно, че квесторите са осчетоводили повече от 830 прихващания, докато бе отнет лицензът на банката в началото на ноември 2014 година. Повечето от тези прихващания са били направени в предишните два месеца. Това означава, че ще бъдат атакувани около ¼ от прихващанията (но само като брой), за д повечето от които стоят направени цесии. И веднага възниква въпросът: по какви критерии е извършена преценката за характера на тези сделки?

Тук е мястото да се вгледаме в една изключително показателна реплика на Горанов: "Макар да нямаме прецедентно право, най-тежко и важно ще бъде първото решение по такова дело“. Безспорно вярна бележка. Но оттук насетне възникват куп въпроси. Как например управляващите ще изпълнят гръмките си призиви и заявки за издирване и връщане имуществото на КТБ, щом като очевидно нямат доверие нито в съда, нито в "собственото“ си законодателство? Критериите за преценка на прихващанията и цесиите са изложени в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) и бяха допълнени с промените му от ноември миналата година. Точно тези промени има предвид финансовият министър, изказвайки опасения за ефекта от прилагането им.  

Горанов вероятно изказва затруднението на ангажираните с несъстоятелността на КТБ юристи да предвидят как съдът ще осмисли този ключов резултат от серията спешни промени в банковото законодателство. От една страна, законността на банковите цесии и прихващания беше потвърдена. Всеки кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни. И вземането му е било изискуемо. Нещо повече - прихващане може да бъде направено и след тази дата, ако вземането към банката е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност или в резултат на решението за откриването му. И както се вижда от докладите на синдиците, изявления за прихващания продължават да постъпват при тях и досега.

Със споменатите законови промени обаче бяха въведени такива рестрикции по отношение на цесиите и прихващанията, че те практически обхващат всички подобни сделки след поставянето на банката под особен надзор. Първо, законът признава за относително недействителни прихващанията въз основа на цесии, направени от лица, които са знаели, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Смята се, че кредиторът е знаел за настъпилата неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след датата, на която е вписано решението на Централната банка за отнемане на лиценза.

Това се видя обаче недостатъчно на управляващите и те обезсмислиха и тази разпоредба с още по-радикална, вложена в чл.59, ал.5 от Закона за банковата несъстоятелност. По силата на неговата т.1 относително недействителните прихващания след началната дата на неплатежоспособността бяха обявени за абсолютно недействителни. А т.2 на свой ред обезсмисли първата, обявявайки за абсолютно недействителни прихващанията, направени след датата на поставянето на банката под специален надзор. Във всички тези случаи кредиторът на банката ще трябва да се надява на пари от разпределението на осребреното й имущество.

Ако тези разпоредби бъдат приложени към ситуацията в КТБ, всички прихващания трябва да бъдат отменени. Ако пък съдът откаже да ги прилага, той може да се позове единствено на противоречие в конституцията. След което трябва да бъде сезиран Конституционният съд (КС).

Намесата му изглежда още по-наложителна и на фона на спора имат ли спешните законови промени обратна сила и наложителна ли е тя? Ако нещата се развият така, делата, които синдиците са завели за отмяна на прихващанията, ще бъдат спрени до произнасянето на КС. Във всеки случай не става ясно как синдиците, Фондът за гарантиране на влоговете и финансовият министър преценяват срещу кои прихващания да заведат дела и кои да оставят в сила?

Ясно е обаче, че пари едва ли ще бъдат събрани - дори ако се стигне до отмяна на прихващания. От досегашната информация за практиката на осчетоводяването им стана ясно, че то е водело до освобождаване на обезпеченията, вписани в полза на банката в Имотния регистър и в Централния регистър на особените залози. А е повече от сигурно, че никой кредитор на КТБ, извършил прихващане, не е рискувал да остави на свое име освободено от тежести имущество, срещу което синдиците биха предявили съдебна претенция.

Че производството по несъстоятелност няма да върне и малка част от парите, говорят и отчетите на синдиците. От тях става ясно, че ангажираните от тях юристи продължават да извършват правен анализ за установените уж по закон възможности за завеждане на отменителни искове. Развалят се сделки, упражняват се заложни права, предприема се принудително изпълнение срещу нередовни длъжници. Но няма яснота какви пари могат да се очакват от всичко това.

Повечето длъжници са спрели да плащат. От последния седмичен отчет за май се вижда, че постъпилите в банката средства за погасяване на кредити са малко повече от 2.5 млн. лв., а в предишните седмици са далеч по-малко.

Но най-редовно се извършват плащания по текущи разноски, одобрявани с месечен бюджет. Предлагат го синдиците и го одобрява ръководството на Фонда за гарантиране на влоговете. И се оказва, че съдържанието му е тайна. На въпрос на "Параграф 22" за неговия размер от фонда казаха, че нямат законово задължение публично да оповестяват такава информация. Няма обаче и забрана. От фонда се позовават на правилата за отчетност в ЗБН, които не гарантират публичен достъп до данните за разходите по несъстоятелността. Съгласно тези правила всеки кредитор на банката може да се запознае с дневника на синдика и да поиска информация, свързана с неговата дейност, но при липсата на изрично задължение за предоставяне на данни за разходите нищо чудно синдикът да откаже.

Тук е мястото да припомним, че до ден днешен никой не казва колко излезе издръжката на квестурата. Разходите на квесторите подлежат на одобрение от съда по несъстоятелността и те на два пъти изпращаха такива искания. Първо поискаха средствата за издръжка да им бъдат предоставяни под формата на периодични месечни траншове в размер на повече от 2.5 млн. лева. Но съдът им отказа с мотива, че не представят подробна разбивка за какво точно ще послужи сумата. После БНБ поиска от съда да одобри разходи за 5 млн. лв. на квесторите. Последва нов отказ и мотивите на съдия Иво Дачев бяха същите - недоверието как ще се харчат средствата. А в крайна сметка квестурата трябва да се е издържала от нещо. Което обаче съдът така и не одобри. Поисканите от квесторите суми все пак могат да бъдат ползвани за ориентир какви са разноските по несъстоятелността.

В докладите на синдиците, които имат далеч повече правомощия от квесторите, е посочено, че разходите са основно за държавни такси по съдебни и нотариални производства. Сумите са огромни с оглед на материалния интерес по тези дела. Към тях трябва да бъдат прибавени и парите за адвокатски и консултантски услуги, повечето от които също се изчисляват като процент от материалния интерес. Следват разходи за заплати на синдиците и на помощния персонал, за консумативи, за охрана и за какво ли още не. А към всичко това ще бъде прибавена вероятно и сметката за ангажирането на международна фирма за разследване на банкови фалити, чийто избор предстои да бъде обявен всеки момент. Промените в ЗБН не посочват кой трябва да й плаща, но е логично средствата да дойдат от масата на несъстоятелността.  И понеже Горанов обяви, че са се спрели на две от най-големите в бранша, сметката за издирването на милиардите на КТБ ще е съизмерима и солидна.  

 

 

Изненадващ е малкият брой на кредиторите, предявили своите вземания. Двумесечният срок, в който трябваше да го направят, изтича след две седмици? А заявления са подали едва няколко десетки физически и юридически лица.

След одобряването на първоначалния списък на приетите от синдика вземания законът предвижда и допълнителен едногодишен срок, в който кредиторите да предявят вземанията си и те да бъдат добавени в допълнителен списък. Забавянето обаче е рисковано и струва пари, защото процедурата е друга.

Допълнителното предявяване на вземания става не със заявление до синдика, а с иск пред съда. Кредиторът с допълнително предявено и прието вземане не може обаче да оспорва приетото вече вземане в първоначалния списък или извършено въз основа на него разпределение. Ако разпределението по първоначалния списък е приключило, той ще бъде удовлетворен от остатъка от осребреното имущество, а в случая едва ли ще има такъв. А държавните такси и допълнително направените разноски по приемане на вземането му остават за негова сметка.

 

 

Почти символична се оказа обстановката, в която беше разпределено делото за несъстоятелността на КТБ. С цел да се внуши наличие на публичност и прозрачност медиите бяха допуснати в Софийския апелативен съд (САС) и видяха как председателят му Стефан Гроздев натисна лично копчето на компютъра и задейства системата за случайно разпределение на делата. В резултат делото отиде при Трети състав на търговското отделение на съда.  В разпределението участваха всички 14 съдии от търговското отделение на САС, а Гроздев обясни, че произнасянето на някои от тях по частни жалби срещу актове на Софийския градски съд по същото дело не е основание да бъдат изключени от разпределението. Председател на състава, който ще се произнесе по жалбите на страните срещу решението на Софийския градски съд, e Светла Божкова, а членове - Ивайло Младенов и Теодора Кръстева. Божкова ще е и докладчик по делото. Веднага след избора Съдебната палата беше затворена заради сигнал за поставено взривно устройство и журналистите бяха поканени да напуснат сградата.

Жалби срещу решението на СГС, с което КТБ беше обявена в несъстоятелност, са подали всички страни. Държавата в лицето на БНБ, прокуратурата и синдиците в КТБ искат определената от градския съд дата,  на която КТБ е изпаднала в неплатежоспособност (6 ноември, 2014 г.), да бъде върната назад във времето с повече от месец - до 30 септември същата година.

Акционерите в КТБ пък обжалват изцяло решението на СГС, продължавайки да настояват съдът по несъстоятелността да упражни косвен контрол върху акта на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ. Преди това прекият контрол върху него им беше отказан от Върховния административен съд, който изобщо не допусна жалбите до разглеждане по същество с мотив "липса на правен интерес" от оспорването. Независимо от демонстрираната прозрачност никой не очаква САС да излезе от схемата за отстраняване на акционерите, чиято цел е фалирането на КТБ да стане необратимо. Колкото да системата за разпределение на делата, специалистите отдавна обясниха, че публичното натискане на копчето на компютъра не гарантира случайност на избора. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във