Банкеръ Weekly

Банковият надзор е в пълна разруха

Крият оръжието на убийството на КТБ

Цветан Гунев пред в. "БАНКЕРЪ"

Г-н Гунев, Вие се явихте пред парламентарната комисия за КТБ сам. Защо?

- Бях поканен от председателя на комисията г-жа Атанасова  да бъда изслушан на 7 април 2015-а, за което й благодаря на нея и на членовете на комисията..

Вие се явихте и на предното заседание на комисията заедно с управителя и подуправителите на БНБ, но си тръгнахте. Защо?

- Бях информиран от БНБ, че съм поканен, но те пък бяха "забравили" да ме включат в списъка си. Влязох по друг начин, a си тръгнах,  защото очевидно не бях предвиден за изслушване. И беше по-добре за мен.

Мислите ли, че комисията ще си свърши работата?

- Искрено и много се надявам. Оптимист съм, защото виждам, че има желание за това. Но им е необходима помощ в тази сложна материя и информация, без която не биха могли да направят реална оценка. Водихме много полезен диалог в откровен тон. Позволих си да дам някои съвети, които те приеха.

Какви съвети?

- Например, че непременно трябва да се запознаят с

докладите на трите одиторски

от техните проверки. Те са много важни. Говоря за първоначалния доклад от десетдневните одити на КТБ и за доклада от последващите одити, продължили три месеца. Оказа се, че никой не ги е виждал, камо ли да ги е чел. Освен БНБ и прокуратурата, разбира се. А в тях има много специфични условия.

Какво имате предвид под специфични условия в одиторските доклади?

- Едно от тях е, че така нареченият одит фактически е консултантска услуга, която по своята същност не представлява одит. Друго специфично условие е, че в докладите си одиторите не изразяват мнение или каквато и да е сигурност по счетоводни въпроси, финансови отчети и друга финансова информация. Третото е, че предложените приблизителни обезценки представляват приблизителни счетоводни оценки. Четвърто, в докладите изрично се казва, че те не са предназначени за използване като доказателство или друго експертно мнение в съдебни или други производства и други доста интересни специфики.

Тези доклади са оръжие

Това е все едно да бъде застрелян човек на мост и да падне в реката. И понеже нямаме оръжието, обявяваме, че се е удавил.

Друг важен документ е докладът на надзорната инспекция от 27 октомври 2014 година. Би бил интересен за тях поне един тримесечен доклад за банковата система, представян в УС на БНБ, докладите от целия надзорен преглед на банката, функциите и отговорностите на длъжностните лица в "Банков надзор", документите от заседанията на УС на БНБ в периода от 19 юни 2014 г. до отнемането на лиценза, стенограмата от срещата при президента. И едно друго важно обстоятелство: констатациите на първите квестори в КТБ. Нали си спомняте, че имаше други квестори в първата седмица на драмата? После бяха сменени. Аз питам и друго нещо. Къде са останалите членове на УС на БНБ, които са от президентската квота. УС на БНБ е в състав от седем членове, като Кордовска не е член на УС. Защо няма изслушване и на тях?

 

Сега има обвинения и срещу Румен Симеонов, и срещу Славяна Велева. Какво мислите за това?

- Мисля, че прокуратурата трябва да ги докаже. Но има напредък. Измина почти година от моето обвинение и чак сега прокурорите като че ли разбраха в кой период съм бил подуправител. Забелязва се известна логическа последователност в обвиненията на двамата, защото те са им повдигнати, след като прокуратурата вече е провела някакво разследване за КТБ. Докато аз например бях обвинен предварително даже преди всички други и мисля че знам защо.

Защо?

- За да не преча, а и да бъда нарочен за виновен и да не се търси вина там където трябва.

На кого да не пречите?

- Във всеки случай не на дирекция "Главно счетоводство" в БНБ.

Май няма да кажете?

- То е ясно на кого. На тези, които ме убеждаваха, понякога доста напористо, да  стоя в неплатен отпуск почти шест месеца. Вие знаете това.

Представете си, да се повдигне обвинение на Министъра на транспорта заради бъдещ, не дай боже, инцидент в БДЖ например.

Мислите, че е имало план?

- Стъпвайки на логиката и причинно-следствените връзки, да. Удря се банката, виновен е подуправителя  Гунев, и то предварително. Първият одит казва: липсват документи, за да се оценят кредити за 3.5 млрд. лв., задейства се планът „добра/лоша” банка с добри и лоши активи.

Аз бих ги нарекъл  "желани и нежелани" активи

като, разбира се, желаните активи щяха да са в лошата банка, за да бъдат обезценени. Щеше да си има виновен за "лошата" банка и спасители за "добрата". Според мен това беше сценарият за отварянето на банката на 22 юли 2014-а. Но този устрем бе спънат тогава. Такъв план не може да разчита на случайности и на случайни хора в него. Косвените жертви никой не ги брои, а те са много: вложители, облигационери, фирми, цялата БНБ и в частност "Банков надзор", КФН, ДАНС, бюджет и много други. И всичко това заради пари. А хората? Това може да се направи от хора, на които изобщо не им пука за другите. Е, струваше ли си?

Как ще коментирате обвиненията, че за КТБ е характерна голямата концентрация на кредити?

- Големите експозиции се измерват към капитала. Но концентрационният риск, който е производен от големите експозиции, не е елемент от капиталовите изисквания. С други думи, регулаторен капитал за концентрационен риск не се изисква. Голямата експозиция не е механично сравнение с капитала на банката. Има техники за регулирането й, залегнали в нормативната уредба. Това е добре известно на професионалистите. Всички банки имат своите големи експозиции и собствени политики за управлението им. Специално за КТБ, да, тя беше банка с подчертана особеност в тази посока, произтичаща от бизнес модела й. Банката ежемесечно е докладвала индивидуални или групови експозиции над 10% от капитала, но никога не са надхвърляли лимита от 25% от капитала.

ТезиSPV-та, или дружества със специална инвестиционна цел изглеждат доста опасни. Всички ги сочат като основна причина за проблемите на банката?

- Нищо подобно. Това е световна практика и не е измислена у нас. В английската банкова система през 2014 г. са действали 1700 SPV-та. За сведение, Федералният резерв оперира някои дейности чрез 3 SPV-та. И у нас не е престъпление.

SPV-то е дружество, специално създадено

за да придобие определени финансови или материални активи. Те се създават с цел да се изолира финансовият риск и да не се излага цялата компания на риск. Когато банката участва като финансираща институция на SPV-то, се обезпечава с активите на придобитото дружество и съответно с дялове от самото SPV. По този начин се извършва контрол върху сделката, което е задължително в кредитния процес. По отношение на правната рамка погледнете Регламент 575/2013 чл.147 и чл.153.

Има лиSPV-та сега в банките?

- Разбира се, че има. Цялото проектно финансиране се осъществява чрез SPV-та.

Казват, че моделът на КТБ наблягал на инвестиционното банкиране...

- В България всички банки имат универсален лиценз. Каквото е написано в него, това могат да извършват. Въпрос на вътрешни правила и лимити е как ще бъдат структурирани активите на банките. И на пазарна стратегия. Това е елементарно. Как се управлява една банка е отговорност на нейното ръководство, респ. на собствениците.

Какво мислите за сделката за 1 евро?                     

- Нищо. Не съм прочел и ред от официален документ, свързан с нея. Но си спомням за лятото на 2014 г., когато имаше план за спасяване на банката от страна на акционерите й и тази сума от 900 млн. евро се споменаваше. Може да е съвпадение. По този въпрос знаят повече в БНБ. Аз знам, че 2 млрд. лв. са си 2 млрд. лв. и колко добре би било да ги има при всяка ситуация, камо ли в тази.

Обвиненията, че КТБ е давала прекомерно високи лихви по депозитите състоятелни ли са?

- Средната цена на ресурса през 2013-а в банката е бил 5.74 процента. Имало е депозитни продукти с по-висока лихва от порядъка на 7-8 процента. Те са били за по–дълги срокове, обичайно над една година и за по-крупни суми. Никой няма да плати 8% лихва за депозит от 1000 лв. с падеж  един месец. И това е обичайна практика. Всяка банка има своите специални продукти и клиенти. В последна сметка важен е нетният лихвен марж и да осигурява доход, който пък е източник за подкрепа на капитала. Нетният лихвен марж на КТБ преди драмата е около 1.5 процента.

Как да се издирят парите на КТБ?

- А кой е казал, че пари липсват? Извършването на счетоводни операции на базата на консултантски договори съвсем не значи, че липсват пари. Но за проследяване на транзакции може да се започне от информационната система на банката и нещо важно и ново - системите за междубанкови разплащания в БНБ. Управление "Банково" има функцията на надзор на платежните системи. Всеки превод в страната или в чужбина, входящ или изходящ, минава оттам и се контролира.

Всекидневната ликвидност на всички банки

и на системата се наблюдава и контролира оттам. Дори "Банков надзор" няма тази информация. Оттам могат да се видят и конкретните причинители на ликвидната криза в банката.

Има ли опасности пред банковата система?

- Вече не следя толкова отблизо нещата с банковия сектор, но да се повтори подобен сценарий като с КТБ перманентно е възможно. Банките са пълни с неработещи пари и това е опасно И то с пари от най-чувствителните източници, а именно граждани и фирми. Поддържането на свръхликвидност  заради страха от подобен удар е скъпо, а и няма много инструменти за това. Проблемът е, че икономиката изглежда и тази година ще е в застой. Знаете ли, че в момента 8-10 млд. лв. непрекъснато са извън банковата ни система? Други икономики оперират с тях. Доходоносните инвестиции са малко и не осигуряват желания доход. Не знам какво е нивото на необслужваните кредити сега, но мисля, че по отношение на капитала банките трябва да са устойчиви, защото успяхме да въведем изискванията на Директива 36 и Регламент 575 по отношение на капиталовите буфери през първата половина на 2014 година. За съжаление виждам и друг проблем. Той се корени в насаждането на мислене,

че банките с местни акционери са лоши  в сравнение с тези с чуждестранни акционери

Това е много опасно и, не дай боже, да се развива като тенденция. Няма различни правила за едните и за другите. А те са общоприетите европейски правила и това ги прави равнопоставени в бизнеса.

Друг риск е отново както през 2008-2011 г. гръцката политическа и финансова несигурност. Не бива да забравяме, че тези банки имат 25% пазарен дял.

Коментирайте какво според Вас е състоянието на банковия надзор сега.

- Банковият надзор сега е в пълна разруха. Няма подуправител. Защо се бърза толкова много да бъда освободен? Какво промени това в "Банков надзор". Сам си отговорете. Нещо по-лошо, банките се страхуват от банковия надзор сега, тъй като не знаят как биха били оценявани в тази ситуация. Има опасност от прекален консерватизъм, подчинен на принципа "да си вържем гащите". А това не е обективно и ще причини вреди.

Какво според Вас трябва да се направи с "Банков надзор", за да възвърне авторитета си?

- В общата функция на Централната банка функцията "Банков надзор" заема 80% като обществена значимост в условията на валутен борд. След като управителят и управителният съвет на БНБ заявиха, че нямат отговорности

по"Банков надзор", защо изобщо трябва да е в БНБ

При това положение аз бих действал хирургически. "Банков надзор" извън структурата на БНБ - по подобие на КФН и с пряк отчет пред Народното събрание, пълна смяна на ръководния персонал, срочни договори за всички служители, структурни промени, интензивна подмяна на кадрите. Вижте, ударът върху структурата, дейността и авторитета на "Банков надзор" е съкрушителен и трябва да се започне отново и начисто. За съжаление вредата не е причинена отвън.

Все пак нали БНБ е независима институция?

Само на книга. Независимост при вземане на решения най- ясно личи в условията на криза. Каква независимост има БНБ, когато няма никакви финансови инструменти да въздейства в критичен момент. Трябва да разчита на правителството и парламента. Това независимост ли е? Не. Но пък е удобно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във