Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Кредиторите се връщат за проверка в Гърция

Твърдата неотстъпчивост на германците, категоричното нежелание на финландците и на други държави от еврозоната да отпускат необезпечени заеми на Гърция и влошаването на фискалните и икономическите показатели на южната ни съседка разклатиха финансовите пазари и потопиха еврото. Появиха се и страховити сценарии за изгонване на Гърция от еврорегиона и връщане на драхмата и за подготовка за фалит. Заговори се дори, че Германия е вдигнала ръце и подготвя план В за спасение на банковата си система и на местните застрахователи, които могат да загубят до 50% от вложенията си в гръцки си облигации. Германският Билд ам зонтаг информира на 11 септември, че 53% от германците се противопоставят на отпускането на още помощи за Гърция и не биха спасили страната от фалит, ако тя не изпълни ангажиментите си по спасителната програма.


На срещата на финансовите министри и централни банкери от Г-7 в Марсилия на 9 и 10 септември управителят на ЕЦБ Жан-Клод Трише и еврокомисарят по икономическата и паричната политика Оли Рен отказаха да имат информация за германския план В. Председателят на Банк дьо Франс Кристиян Нойе и колегите му финансисти увериха, че не работят по паралелен на германския сценарий и че местните банки имат достатъчно капитал, за да устоят на гръцки фалит.


Държавите трябва първо да подредят собствените си къщи

заяви на 14 септември китайският премиер Уен Дзябао пред Световния икономически форум в китайския град Далиан (лятната версия на срещата в Давос). - Развитите страни трябва да предприемат отговорни фискални и монетарни политики. А най-важното в момента е да се предотврати по-нататъшно разпространение на кризата на държавния дълг в Европа.


Уен потвърди готовността на Пекин да предложи помощ на еврозоната , като инвестира в страните членки. И поиска в замяна Старият и Новият континент да отворят пазарите си за Китай. Казано накратко, китайското правителство иска да помогне и да инвестира, но не може да участва в предприемането на подходящи мерки за контрол на дълговите проблеми и това европейците трябва да свършат сами.


Тимъти Гайтнър също втвърди тона

Финансовият министър на САЩ е решен да притисне колегите си от Европейския съюз, когато се срещне с тях във Вроцлав, Полша, на 16 и 17 септември. Това ще е първото присъствие на Гайтнер на сесия на Европейския съвет по икономическите и финансовите въпроси (ECOFIN)и второто му за последната седмица пътуване до Европа (след официалната среща на финансовите министри и централните банкери от Г-7 в Марсилия на 9 и 10 септември).


Визитата във Вроцлав подчертава растящата нервност на администрацията на щатския президент Барак Обама за случващото се на Стария континент. Гайтнер коментира за телевизионната програма на агенция Блумбърг на 9 септември, че европейската криза е нанесла много поражения на американската икономика миналото лято. И че тя е била една от значимите причини за забавянето на стопанството през това лято. Гайтнер допълнил, че е много важно за света европейците да направят каквото е необходимо, така че проблемите, пред които са изправени, да не се разпространяват и да не усилват натиска върху световната икономика като цяло.


В началото на седмицата (на 12 септември) пък президентът Обама казал на испанскоговорещи журналисти в Белия дом, че американците са поели твърд ангажимент към европейците да се опитат да разрешат тази криза. Големите европейски държави ще трябва да вървят заедно и да вземат решение как да подкрепят валутната интеграция с по-ефективен набор от координирани фискални политики, допълнил Обама.


Марио Блехер, бивш управител на Централната банка на Аржентина, който е бил съветник и на председателя на Бенк ъф Инглънд Мървин Кинг от 2003-а до 2008-а, смята, че гръцкият дълг на практика не може да се плати. Ето защо той смята, че южната ни съседка трябва да спре да обслужва дълга си. И още, че спасителните програми за Атина, подкрепени от МВФ, Европейската комисия и Европейската централна банка, създават условия за рецесия, която ще натовари страната с по-големи задължения от размера на БВП през идните години и те ще задушат растежа.


Един голям фалит на Гърция ще принуди Португалия

да направи същото и ще постави Ирландия под огромен натиск да спре да обслужва част от задълженията си, добавя Блехер. Той не смята, че южната ни съседка трябва да напусне еврозоната, защото подобен акт ще е много сложен. Ще се наложи да се преправят бизнес контракти и това ще тласне мнозина кредитори към фалита. А Германия и Франция ще трябва да поемат кръста да финансират усилията на Гърция и на други фалирали държави да рестартират стопанствата си.


На абсолютно противоположно мнение е германският канцлер Ангела Меркел, която заяви в радиоинтервю на 13 септември, че неконтролируема неплатежоспособност още повече ще разклати пазарите. А в момента


еврозоната няма система за подреден фалит

И няма да има, поне докато не бъде създаден постоянният спасителен фонд през 2013-а. На практика с този коментар дамата не изключва напълно вероятността от фалит, макар че целият тон на интервюто предполага, че тя очаква Атина да изпълни ангажиментите си за следващия кредитен транш от 8 млрд. евро, който трябва да получи до края на септември. Точно навреме, за да изплати и да поеме други неотложни разходи.


Под натиска на международната общност обаче френският президент Никола Саркози и германският канцлер заявиха ден по-късно, че са убедени, че Гърция ще остане в еврозоната. Това се случи


след конферентен разговор по телефона на 14 септември

на двамата лидери с гръцкия им колега Георгиос Папандреу, в който той се закле, че ще изпълни поетите ангажименти към международните кредитори. И посочи в подкрепа на обещанието си поредните мерки, които да помогнат за запълване на разширяващия се бюджетен недостиг.


Кабинетът на Папандреу е взел решение на 11 септември да намали за един месец заплатата на всички изборни длъжности в административния апарат и да наложи годишна такса на всички недвижими имоти за период от две години. Тя ще се включва към сметките за електричество, за да се гарантира бързата й събираемост. След конферентния разговор между Папандреу , Меркел и Саркози се разбра, че представители на кредиторите, т.нар. Света троица - МВФ, ЕЦБ и ЕК, се очаква да се върнат в Атина, за да проверят напредъка на страната. По-късно те ще препоръчат на европейските лидери дали да бъде преведен поредният транш на Гърция от 8 млрд. евро. От седмица гръцкото правителство алармира, че разполага само със средства, които ще му стигнат до края на септември.


БВП на Гърция е намалял със 7.3% годишно през второто тримесечие на тази година по предварителни оценки на гръцката статистическа агенция Елстат. Новите прогнози на правителството са за 5% стопански спад през 2011-а - доста по-лош резултат от юнските очаквания на Европейския съюз и МВФ за 3.8 процента. Тези числа помрачават надеждите, че Гърция ще изпълни обещанието си да намали бюджетния си дефицит до 7.5% от БВП през тази година.


Вярата на Саркози и Меркел

в обещанията на Папандреу успокоиха пазарите в средата на седмицата и засилиха еврото. Те тушираха и разнобоя с президента на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу , който е заявил пред Европейския парламент в Страсбург, че ЕК скоро ще представи опции за емитиране на еврооблигации. Барозу пояснил, че някои от тях биха могли да се приложат и в условията на сегашния пакт, а други ще изискват промяната му. Барозу е призовал също националните парламенти на страните от еврорегиона да одобрят колкото е възможно по-бързо по-широките правомощия и капацитет на европейския спасителен фонд. Което е доста спорно, след като и парламентарната икономическа комисия на Австрия не успя да постигне съгласие за гласуване на този казус през следващата седмица.


А успоредно с международните и националните инициативи улиците на Атина и на други големи градове ще продължат да гъмжат от демонстранти и недоволни от политиката на правителството и от суровите ограничения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във