Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Кредитното съживяване не вдига банковите печалби

Лихвените равнища достигнаха своето дъно, кредитополучателите трябва да се готвят за увеличаването

 

Обобщаващата статистика за състоянието на икономиката изобилства от големи числа и те показват, че банковият сектор наистина цъфти. Според излезлите в началото на ноември данни на БНБ за деветте месеца на 2017-а, общият размер на активите на банковата система е 95.11 млрд. лева - почти толкова, колкото е и БВП на държавата. По-важното обаче е, че за една година той се е увеличил с около 5.3 млрд. лева. Източникът на увеличението, както може да се очаква, са депозитите на гражданите и на фирмите. Парите в първата група са нараснали с 2.32 млрд. лв и в край на септември са 48.02 млрд. лева. Средствата на фирмите са нараснали  с 2.66 млрд. лв. и на финала на деветте месеца на годината тяхната обща сума е 23.07 млрд. лева. Тук важен момент е, че за пръв път от доста време насам спестяванията на компаниите нарастват по-бързо, отколкото тези на населението.

Има много обяснения за това. Първото е, че гражданите "все повече" се уморяват да държат своите средства в банките на почти нулеви лихвени проценти, които им носят отрицателна доходност - като се сметнат таксите и комисионите, които плащат за поддържането им. Факт е, че лихвите по депозитите са стигнали до абсолютния си минимум - от 0.2-0.3% годишно, и стоят на това равнище вече близо една година. Това кара населението да се замисля за използването на различни алтернативи, за да съхранява своите спестявания - например да закупува имоти или просто да си харчи натрупаните пари, доколкото ги има. Що се отнася до фирмите -  нарастването на техните пари в банките е още едно потвърждение, че икономиката се оживява. Но в същото време се оформя констатацията, че рентабилните и ликвидни компании все още са доста предпазливи към големи инвестиции за развитието на своя бизнес.

Но все пак активизиране има и това личи по

съживяването в кредитирането

От данните на БНБ се вижда, че за периода от септември 2016-а до септември 2017-а над 1.6 млрд. лв. от новопривлечените средства не са налети като ликвидност по сметки в БНБ и в ДЦК, а са отишли  за нови кредити. Това е позволило общият кредитен портфейл на банковия сектор да нарасне от 51.56 мрд. на 53.2  млрд. лева. Важно е да се отбележи, че най-много и най-бързо се увеличават не корпоративните заеми, а жилищните и след тях - потребителските. Това потвърждават направените по-горе изводи, че населението все повече се ориентира към закупуване на жилища и към потребление на стоки и услуги. И че фирмите все още са консервативно настроени, когато става дума за инвестиции в развитието на традиционния им бизнес или в нови бизнес начинания. В дългосрочен план подобна тенденция не предлага добри перспективи, защото засиленото потребление и покупката на жилища може да породи до нови имотни балони - рязко да увеличи търговския дефицит и да предизвика сравнително висока инфлация. А липсата на инвестиции в развитието на фирмите много бързо може да изчерпи икономическия потенциал за растеж. Но за това сигурно ще се заговори едва след три-четири години, и то ако тенденцията, за която говорим, се задържи.

Като стана дума, за подобни рискове е важно да се подчертае, че когато вече има ръст в кредитирането и когато той се дължи да дългосрочни заеми - за по 20-25 години, каквито са жилищните, е добре гражданите винаги да имат предвид, че при такива случаи има потенциален, но много сериозен риск от

вдигането на лихвените равнища

За много граждани тази заплаха може да изглежда силно хипотетична на фона на лихвените равнища - по жилищните кредити тази година те паднаха до 4.2-4.3% годишно. Само че трябва да се знае, че в момента лихвите са около своите минимални равнища. Може да намалеят и до 3.8 процента. Но в дългосрочен план - през следващите три-четири години - тенденцията ще е да се увеличават. И тук трябва да припомним, че през 2007-а средният лихвен процент по жилищните кредити бе 8.3%, а през 2009-а достигна и надхвърли 10 процента. Гражданите трябва да са наясно, че за периода, през който изплащат един дългосрочен жилищен заем, могат отново да се сблъскат с подобни лихвени нива заради цикличността на икономиката, и внимателно да си направят сметката  дали ще могат да обслужват задълженията си към банката при такива високи лихви. Защото, ако не могат, ще загубят ипотекирания си имот. Впрочем това важи и за по-дългосрочните и по-големите потребителски заеми - тези със срок на погасяване над пет години.

Банките също имат своята роля да предпазват своите клиенти от свръхзадлъжнялост. Тя им е вменена от законите за жилищния и за потребителския кредит. Но тя едва ли трябва да се ограничава до обикновена информация и до предупреждения за опасността от увеличаване на лихвените равнища. Добра практика би била, ако точно сега, когато лихвите са паднали на дъното, банките да затегнат изискванията си за платежоспособност и за минимален разполагаем доход на гражданите, които кандидатстват за заеми. Иначе появата след време на група разгневени неплатежоспособни длъжници пред банковите клоновете, които съдия-изпълнителите заплашват, че могат да им отнемат жилището, е неминуема. Както и репутационните и други щети, които банките ще понесат от подобни събития. Но явно това сега не е обществено значима тема. Защото за момента общата картина е в розово. А към оптимистичния нюанс можем да прибавим и данните за висока капиталова адекватност, за висока ликвидност и за намаляващ обем на необслужвани кредити.

Известна сянка върху общата оптимистична ситуация  в банковата система  хвърлят единствено финансовият резултат и коефициентите на рентабилност. От информацията, публикувана от БНБ, се вижда, че за деветте месеца на 2017-а

печалбата на банковия сектор намалява с 202 млн. лв.

в сравнение със същия период на 2016-а. По-ниски са и коефициентите за рентабилност - възвръщаемостта на собствения капитал и възвръщаемостта на активите. От 3.11 млрд. на 2.85 млрд. лв.  спада и общият нетен оперативен приход - за тези, които не знаят, това са всички нетни постъпления на банките от финансови сделки, преди да извършат административни разходи за 1.18 млрд. лв.,  и за провизии, които са 548.99 млн. лв. за деветте месеца на 2017-а. Защо има такъв спад на финансовите резултати, при положение че най-доходоносният бизнес на банките - кредитирането, отбелязва ръст? Най-бързият и лесен отговор на този въпрос е, че спадът се дължи на еднократни фактори. Единият е обявената още в края на миналата година еднократна голяма провизиия от 100 млн евро - 200 млн. лв.,  която белгийската "Кей Би Си Банк" заяви, че ще направи върху част от кредитите на закупената от нея ОББ. Причината е, че стандартите за кредитен риск, с които борави "Кей Би Си Банк", са много по-строги от тези, при които е извършен прегледът на качеството на активите на българските банки.

Вторият фактор е, че през 2017-а отпада сериозният приход, който година по-рано българските банки получиха от акциите си в международния картов оператор "ВИЗА" и който им донесе сериозен ръст на печалбите за 2016-а. Тези два фактора, макар и с еднократно проявление, имат огромно влияние върху общия финансов резултат на банковия сектор и на коефициентите му за рентабилност. Но не само те влияят върху него. Оказва се, че независимо от ръста на кредитирането

нетните лихвени приходи на банките продължават да намаляват

То се дължи на бързото падане на лихвените равнища по кредитите. Нетните постъпления от лихви за деветмесечието на 2017-а са 2.01 млрд. лв. - близо 100 млн. лв.  по-малко, отколкото през същия период на 2016-а, когато нетните лихвените приходи са били 2.11 млрд. лева. Този спад не може да бъде компенсиран от увеличените - с 60 млн. лв. нетни постъпления от такси и комисиони. Явно при запазване на сегашните нива на лихвите - за да бъде преодолян спадът в чистите постъпления от тях, банковият сектор трябва да увеличи кредитирането на годишна база не с 1.6 млрд. лв. а с два пъти по-голяма сума.

При така описаната ситуация, разбира се, има кредитни институции, които се справят по-добре от останалите на пазара.

От 1996-а насам в. "БАНКЕРЪ" оценява българските банки по пет критерия: размер на активите (балансово число); размер на собствения капитал; печалба и възвръщаемост на активите и възвръщаемост на собствения капитал. Само банките, попадащи в първата десетка и по петте критерия, намират място в групата на най добрите.

За деветте месеца на 2017-а в тази елитна компания влизат "Банка ДСК", "УниКредит Булбанк", Пощенска банка, "Райфайзенбанк (България)" и "Сосиете Женерал Експресбанк".Не бива обаче да се подминават и добрите резултати на няколко по-малки банки, които показват завидни резултати за рентабилност и не попадат в елитната група само заради малкия си размер. Това са "Ти Би Ай Банк", "ПроКредит Банк", "Търговска банка Д" и "Алианц Банк България". Провежданите от тях пазарни политики привличат немалък брой клиенти, въздържането им да проявяват прекалено агресивно отношение към големите корпоративни играчи не им позволява прекалено бърз растеж, но ги опазва от рязко "замърсяване" на кредитните им портфейли с големи проблемни заеми, които носят и значителен риск.

 

 

"УниКредит Булбанк"

Банката запазва позицията си на най-голямата кредитна институция у нас с активи от близо 18.67 млрд. лева. Както се казва - обемът има значение, а благоразумното управление на един толкова голям ресурс позволява на "УниКредит Булбанк" да отчита солидни печалби, без да води агресивна политика на пазара. Факт е, че за една година общият размер на кредитния й портфейл е останал почти непроменен и към септември е 9.31 млрд. лева. Разбира се, в структурата му има раздвижване - забелязва се определено увеличение, но не при корпоративните заеми, където е силата на "УниКредит Булбанк", а при жилищните кредити.  Така или иначе, заради липсата на общ ръст на кредитите, печалбата на банката за деветте месеца на 2017-а е 207.8 млн. лв. -  с около 40 млн. лв.  по-малко в сравнение с миналата година. За този резултат влияние оказва както намаленият нетен лихвен доход, така и по-малките приходи от финансови активи от рода на ценните книжа. Водената от "УниКредит Булбанк" консервативна политика обаче е напълно закономерна, като се има предвид, че в нея са съсредоточени депозити и сметки на граждани и фирми за общо 13.82 млрд. лева. Отговорността за тяхната сигурност кара ръководството на банката да подхожда консервативно към поемането на допълнителен риск и да държи огромни суми - над 4.5 млрд. лв. под формата на  бързоликвидни средства, които могат да бъдат използвани по всяко време, но не носят високи доходи.

 

"Банка ДСК"

Банката на народа продължава да оправдава това свое прозвище. Макар в последните десет години тя да положи огромни усилия и отбеляза значителен напредък в услугите за корпоративни клиенти, нейният основен бизнес си остава свързан с парите на гражданите и със заемите за населението. Доверието на хората в нея си остава непоклатимо, което пък й осигурява сериозен ръст на активите и на печалбите.

В края на септември 2017-а балансовото число на "Банка ДСК" е 12.03 млрд. лв., като близо 5 млрд. лв.  от активите й са съсредоточени в бързоликвидни финансови инструменти.

Без да поддържа агресивна кредитна политика, "Банка ДСК" се утвърждава като най-печелившата финансова институция у нас. За деветте месеца на 2017-а печалбата й е 213.65 млн. лв. и макар в сравнение със същия период на 2016 да е намаляла с близо 50 млн. лв., тя си остава най-голямата за банковата система. А нейният основен източник на ресурс си остават потребителските кредити. Това са може би най-доходоносните банкови активи, а "Банка ДСК" е предоставила близо 27% от всички потребителски заеми  у нас.

 

Пощенска банка

Банката е една от кредитните институции, които успяха да увеличат пазарния си дял, активите и печалбите си благодарение на подчертано по-активната си кредитна политика във всички сегменти. Активите й са се увеличили с 8.4% за една година и в края на септември 2017-а са над 7.15 млрд. лева. Печалбата на банката е нараснала от 87.92 млн. на 99.87 млн. лв. благодарение на повишения нетен лихвен приход и на по-големите чисти постъпления от такси и комисиони. Те на свой ред са резултат от ръста на кредитите - над 13.3% на годишна база. При това такъв кредитен ръст се забелязва както при заемите за фирми, така и при тези за граждани. 

 

Райфайзенбанк (България)

Ръст на активите и на кредитите отчита и "Райфайзенбанк (България)". Той обаче все още не може да компенсира намаляването на нетните приходи от лихви, предизвикан от продължаващото общо намаление на лихвените маржове. По тази причина банката не може да се похвали с увеличение на печалбата за деветте месеца на 2017-а, в сравнение със същия период на 2016 година. Въпреки това отчетената печалба от 117.07 млн. лв.  я нарежда на трето място в системата по този показател и й осигурява много добра възвръщаемост на капитала и на активите.

 

"Сосиете Женерал Експресбанк"

Това е една от банките, която се отличава с много активно поведение на кредитния пазар, макар това да не личи особено от масовите реклами. За една година активите на кредитната институция са нараснали с около 630 млн. лв., а отпуснатите заеми - с близо  280 млн. лева. Благодарение на този ръст в кредитирането са се увеличили и нетните приходи от лихви, от такси и от комисиони, което позволява на "Сосиете Женерал Експресбанк" да повиши печалбата си до 80.29 млн. лв.  за деветте месеца на 2017-а, докато година по рано тя е била 74.41 млн. лева. А подобряването на финансовия резултат засилва позицията й на една от най-рентабилните кредитни институции в България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във