Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КРЕДИТНИЯТ ВИРУС ЗАРАЗИ И МАЛКИТЕ БАНКИ

Вирусът на кредитната експанзия зарази почти всички български банки. Дори по-малките от тях, които да средата на 2003-а водеха сравнително по-консервативна политика при отпускането на заеми, от една година са превърнали тази дейност в свой приоритет. Забележителното е, че банките с балансово число до 500 млн. лв. увеличават кредитните си портфейли с много по-голяма скорост, отколкото това правеха големите кредитни институции преди две-три години.От юни 2003-а до средата на 2004 г. ИНВЕСТБАНК например е увеличила отпуснатите заеми с 278.2%, при ПроКредит Банк този ръст е 148.7%, при Корпоративна банка - 113%, при Демирбанк (България) - 105.9%, а при ЮНИОНБАНК - 72 процента. Общото между изброените банки е, че за разлика от по-големите си посестрими те са насочили усилията си не към заемите за граждани, а към тези за фирми. За една година корпоративните кредити на ИНВЕСТБАНК са нараснали с 61 млн. лв. , а тези за граждани с 5 млн. лева. За същия период Корпоративна банка е увеличила заемите си за търговските дружества от 79 млн. до 162 млн. лв. , докато финансирането й за граждани и фирми в края на юни 2004 г. е едва 1.9 млн. лева.За мен банката трябва да познава всеки свой кредитополучател и постоянно да следи финансовото му състояние, за да може да реагира своевременно, ако то се влоши. Сами разбирате, че такъв контрол при заемите за граждани е невъзможен. Критериите за отпускането на потребителски заеми до голяма степен са формални. Вярно е, че при тях рискът е разпределен между много на брой кредитополучатели. Но няма никакъв начин те да бъдат контролирани. Затова ние в Корпоративна банка предпочитаме да отпускаме заеми на частни дружества, чиято дейност можем да следим отблизо, коментира за в.БАНКЕРЪ председателят на надзорния съвет на банката Цветан Василев.Подобна философия явно изповядват и мениджърите в ИНВЕСТБАНК, ЮНИОБАНК и Демирбанк (България). Те също отдават предпочитания на заемите за фирми. Същата политика провеждат и някои по-големи институции като СИБАНК и РОСЕКСИМБАНК. За една година двете банки увеличиха чувствително обема на отпуснатите кредити. От юни 2003-а до средата на 2004 г. заемите, предоставени от СИБАНК, нараснаха с повече от 135%, а от РОСЕКСИМБАНК - с около 97.5 процента. При това те се активизираха едва от март 2004 година. Но тази преориентация на дейността им си има обяснение. През юни 2003 г. заемите са заемали около 29% от активите на двете кредитни институции. Дори според експерти от управление Банков надзор на БНБ напълно нормално е, за да увеличат приходите си, СИБАНК и РОСЕКСИМБАНК да засилят кредитирането. В края на 2003-а общият размер на отпуснатите от тях заеми вече е заемал по около 35% от балансовите числа на двете банки, а през юни 2004-а - по 44 процента.Големите кредитни институции - с балансово число над 600 млн. лв., продължават да следват политиката си за планомерно нарастване на обема на отпуснатите заеми. Разбира се, при тях увеличението е много по-умерено (между 30 и 50%) в сравнение с ръста при по малките банки. По тази причина в средата на 2004 г. няма институция, която да отговаря на критериите на в.БАНКЕРЪ за най-активно кредитираща банка. А те са: обем на отпуснатите заеми, нарастването им в период от една година и дял на заемите в общия размер на активите. Най-активно кредитиращи са институциите, които са в първата десетка и по трите показателя. Но в средата на годината банките, отпуснали най-много кредити, не попадат в първата десятка по ръста на отпуснатите заеми.За разлика от по-малките банки, големите институции не изневеряват на предпочитанията си към потребителските и жилищните кредити. При тях те продължават да нарастват много по-бързо, отколкото фирмените заеми. При ОББ корпоративните кредити са се увеличили с 16% (101 млн. лв.), докато заемите за граждани са се покачили с близо 100% (154 млн. лв.). Подобна закономерност се наблюдава при Ейч Ви Би Банк Биохим, SG ЕКСПРЕСБАНК и дори при БУЛБАНК, която до 2004 г. бе известна с това, че държи на традицията и предпочита фирменото пред потребителското кредитиране. Тази политика на големите банки си има обяснение. Заемите за граждани обикновено се отпускат при по-високи лихви и носят по-високи доходи на кредитните институции. Освен това те разполагат с развита клонова мрежа и с необходимия софтуер, без които ефективното предоставяне на подобни заеми е невъзможно.Експертите смятат, че заради големия си брой и малкия си единичен размер (до 15 хил. лв.), потребителските кредити натоварват банките с по-малък риск. Факт е, че според отчетите на БНБ в средата на 2004 г. 96% от тях се обслужват без каквото и да е забавяне. Докато редовно обслужваните заеми са общо около 94%, което означава, че по заемите за фирми има повече просрочия, отколкото при потребителските. Разбира се, тук трябва да се отчита и фактът, че много бизнесмени карат служителите и работниците си да сключват заеми, които после да им предоставят, за да кредитират бизнеса си. Този начин да се взема финансиране е, меко казано, неправомерен, но може да бъде засечен само ако някой от служителите се оплаче или ако спре обслужването на кредита. Тогава далаверата лъсва, но много често се оказва, че банката вече не може да предприеме ефективни действия за събиране на вземанията си. През изминалите три-четири години бяха разкрити няколко подобни случаи. Според данни на следствието, в България са извършени измами с потребителски заеми, чийто общ размер е над 50 млн. лева. Повечето банкери обаче не се тряскат от тази сума и смятат, че тя е в границите на разумния риск, който една институция трябва да поеме, ако иска да наложи на пазара определен масов продукт. Някои банкови директори дори са споделили пред служители от управление Банков надзор на БНБ, че акционерите са им разпоредили да отпускат потребителски заеми, докато не овладеят определен пазарен дял (обикновено става дума за 10-15 процента). Това обяснява и бясната рекламна инвазия за различни видове заеми, която продължава да се вихри в страната за радост на медиите. Дори БНБ се видя принудено да вземе мерки срещу некоректните промоции на различни видове услуги за заеми и се закани, че ще проверява всяка банка, която рекламира кредитни продукти с подозрително изгодни условия. Този превантивен лек обаче няма да спре разпространението на кредитния вирус, който се оказа устойчив и на останалите мерки, които БНБ предприе срещу разпространението му.

Facebook logo
Бъдете с нас и във