Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КРЕДИТНИЯТ ТОВАР МОЖЕ ДА ИЗГЪРБИ БАНКИТЕ

Банковият сектор се разраства със стряскащи темпове - това сочи статистиката на БНБ. За периода от октомври 2003 г. до края на септември 2004 г. общият размер на банковите активи се е увеличил с цели 30% - от 15.5 млрд. на 20 млрд. лева. Добра представа за мащабите на този ръст дава фактът, че балансовото число на кредитните институции през 1999 г. бе едва 8.2 млрд. лева.В това, че активите на банковата система стремоглаво растат, нямаше да има нищо обезпокоително, ако то ставаше за сметка на привлечени средства от граждани и фирми. Само че статистическите данни показват нещо съвсем друго. За последните 12 месеца средствата по сметки на граждани и фирми са нараснали едва с 2.6 млрд. лв. (малко над 19%) - до 13.6 млрд. лв. общо. Докато в същото време кредитите са се увеличили с 3.7 млрд. лв. (повече от 49%) - до 11.2 млрд. лева. Излиза, че всички новопривлечени средства са дадени за кредитиА това е доста опасна политика, като се има предвид, че според регулациите на БНБ и на Базелския комитет за банков надзор заемите са най-рисковите активи. Притеснение буди и фактът, че на 1 октомври 2004 г. 83 стотинки от всеки привлечен от граждани и фирми лев е инвестиран в кредити. Година по-рано съотношението бе далеч по-добро - 68 стотинки на лев. С други думи, банките вече не заделят дори и част от новопостъпилите средства за инвестиции в активи с ниска степен на риск - държавни ценни книга и депозити в първокласни кредитни институции, които да гарантират платежоспособността им по всяко време. Логично изниква въпросът откъде другаде банките набират ресурс, за да финансират нарастването на отпуснатите заеми. Отговорът е в числата, показващи задлъжнялостта на българските банки към други финансови институции. За една година тя се е повишила с повече от 75% - от 1.2 млрд. (1 октомври 2003 г.) до 2.1 млрд. лв. (1 октомври 2004 година). На жаргона на финансовите експерти това означава, че рисковият профил на банките се е влошил - т.е. една икономическа криза може много по-лесно да разклати стабилността им, отколкото преди година. Служители на БНБ твърдят, че много банки вече са близо до минимума на капиталовата адекватност от 12% и ако продължат с кредитната експанзия, ще паднат под тази граница. Тогава Централната банка ще трябва да ги санкционира. В интервю за БАНКЕРЪ в средата на октомври 2004 г. подуправителят на БНБ Емилия Миланова заяви: Ако редовните кредити се провизират с 5%, а тези под наблюдение - с 30% (това е най-ниската степен на влошаване на качеството на кредитите), капиталовата адекватност на 19 от банките ще падне под минимума от 12%, а при четири от тях тя ще е отрицателна. Шефката на управление Банков надзор обясни още, че седем от банките, които са близо до минимума за капиталова адекватност, са подписали споразумение в БНБ за увеличаване на собствения си капитал. Независимо от тази мярка обаче Миланова заяви, че не очаква кредитната експанзия да намалее. И това е обяснимо, тъй като заемите остават най-доходоносният актив на банките, а за тях е жизнено необходимо да увеличават приходите си и да отчитат печалби. Причината е, че през следващите две-три години кредитните институции ще трябва да направят големи разходи за внедряването на нови информационни системи, съобразени с изискванията за капиталова адекватност Базел II, които се очаква да влязат в сила от началото на 2007 година. Според експерти от БНБ в желанието си да отчетат по-високи печалби някои кредитни институции прикриват факта, че са отпуснали големи или вътрешни заеми с различни финансови и счетоводни трикове.При това положение е доста трудно да бъде направена обективна класация на банките в България, тъй като единствено Банков надзор знае кои институции са манипулирали резултатите си, като не са начислили необходимите провизии. Това обаче е една от най-строго пазените тайни в националната банка. Затова БАНКЕРЪ реши в класацията за най-добрите банки в страната, която изработва на всеки три месеца от 1998 г. насам, да се довери изцяло на числата от статистиката на БНБ. Според методиката за определянето на най-добрите банки, всички кредитни институции се класират по пет показателя: балансово число, собствен капитал, печалба, възвръщаемост на капитала и възвръщаемост на активите. Вгрупата на най-добритевлизат институциите, които са сред първите десет по всички тези показатели. Безпристрастните числа показаха, че на 1 октомври 2004 г. на това условие отговарят: ОББ, Банка ДСК, Ейч Ви Би Банк Биохим, Райфайзенбанк (България), SG ЕКСПРЕСБАНК и СИБАНК. Между тези шест банки обаче има забележими различия. ОББе постигнала добрите си финансови резултати, без да е сред най-агресивните банки на нашия пазар. Въпреки че по размер на отпуснатите кредити (1.3 млрд. лв.), ОББ е на трето място, заемите заемат 64.5% от всичките й активи (близо 2 млрд. лева). С други думи, банката има достатъчно средства, за да поддържа висока ликвидност, и под никакъв начин не рискува стабилността си. Тази благоразумна политика обаче не й пречи постоянно да увеличава текущата си печалба. За една година тя е нараснала с 22.4% и на 1 октомври 2004-а е 47 млн. лв. - резултат, който нарежда банката на трето място по този показател. Благодарение на високата печалба ОББ отчита добра възвръщаемост на собствения капитал - 15.25% (по този показател тя е на 7-о място) и на активите - 2.36% (3-о място в банковата система).Собственият капитал на ОББ е достатъчно голям (308.4 млн. лв.), за да може тя да продължи кредитната си експанзия. Но мениджмънтът на банката в момента обсъжда дали през следващата година да се бори за разширяване на пазарния дял, разчитайки на собствените си ресурси, или да последва пътя на Ейч Ви Би Банк Биохим и Банк Аустрия, като се опита да купи друга българска кредитна институция и да я погълне. Вторият вариант ще позволи на ОББ по-бързо да увеличи пазарния си дял, но покупката на банка зависи от това, дали има институции, които се продават на нашия пазар, и каква цена ще поискат акционерите им. Мениджърите на ОББ ще трябва да преценят всички тези обстоятелства, преди да предложат на своя собственик Национална банка на Гърция, стратегията за развитие през 2005 година.Благодарение на традиционно силните си позиции на българския пазарБанка ДСКза пореден път намери място в групата на най-добрите кредитни институции. Тя е на второ място по размер на активите (2.9 млрд. лв.), на собствения капитал (359.95 млн. лв.) и на печалбата (52.2 млн. лева). По възвръщаемост на капитала тя заема осма позиция (14.51%), а по възвръщаемост на активите е на шесто място (1.8 процента).Банката запазва лидерската си позиция в потребителското кредитиране, като през първата година, откакто стана еднолична собственост на унгарската ОТР (О Ти Пи), отпуснатите заеми на граждани достигнаха 1.5 млрд. лв., или 57% от всички кредити, предоставени от банките на физически лица. При финансирането на фирми тя успя да се нареди на седмо място и държи 5% от този пазар. Независимо от тези постижения кредитната институция продължава да страда от някои стари пороци. Обслужването в салоните й е доста мудно. А служителите й нерядко допускат грешки при заверяването на клиентските сметки. Ейч Ви Би Банк Биохимуспя да се наложи като четвъртата по големина институция - след БУЛБАНК, Банка ДСК и ОББ - не само по размер на активите (в края на септември 2004 г. те са 1.6 млрд. лв.), но и по собствен капитал (161 млн. лв.) и печалба (24.9 млн. лева). По възвръщаемост на капитала тя е на шеста позиция (15.44%), а по възвръщаемост на активите е седма (1.68 процента).Банката направи пробив в една от малкото ниши на финансовия пазар, където доскоро присъстваше слабо - потребителското и жилищното кредитиране, като след мощна рекламна кампания увеличи обема на предоставените заеми за граждани от 175 млн. до 279 млн. лева. Така към 1 октомври тази година тя вече контролира 10% от този пазар и 9% от всички отпуснати от банките заеми.За увеличаване на пазарния дял в България през следващата година мениджмънтът на Ейч Ви Би Банк Биохим и собственикът й Банк Аустрия са избрали възможно най-радикалната стратегия - да купят голяма кредитна институция в страната. По тази причина през септември 2004 г. те започнаха преговори за придобиването на ХЕБРОСБАНК, чиито активи са около 583 млн. лв., отпуснатите кредити - 355 млн. лв., а привлечените средства от граждани и фирми - 408 млн. лева. В началото на ноември бе подписано предварително споразумение за покупката и ако сделката приключи успешно, Банк Аустрия ще контролира в България активи за около 2.1 млрд. лева.Във финансовите среди се твърди, че по пътя на Ейч Ви Би Банк Биохим и Банк Аустрия са тръгнали SG ЕКСПРЕСБАНКи нейният собственик - френската Сосиете Женерал. Говори се, че и те искат да закупят българска банка с добри перспективи за развитие. Вниманието им засега изглежда привлечено от ЮНИОНБАНК, която през изминалите две-три години активно кредитира малките и средните предприятия. Бизнесът й идеално ще пасне на SG ЕКСПРЕСБАНК, която успя да отвоюва добри пазарни позиции в корпоративното кредитиране и при заемите за граждани, но развива услугите за малки и средни предприятия едва от година. Докато ЮНИОНБАНК работи активно в тази сфера от близо три години, ползвайки целеви кредитни линии от своя акционер - ЕБВР, която притежава 15% от капитала й. В края на септември 2004 г. SG ЕКСПРЕСБАНК е на осмо място по размер на активите. Собственият й капитал от 105 млн. лв. я нарежда на шеста позиция във финансовокредитния сектор. Същото място тя заема и в класацията по печалба (19 млн. лева). По възвръщаемост на собствения капитал - 18.1% - SG ЕКСПРЕСБАНК е на трета позиция, а по възвръщаемост на активите - 2.48% - тя е втора. Финансовите резултати показват, че кредитната институция може успешно да отстоява пазарните позиция, като разчита само на собствените си сили. През 2004 г.Райфайзенбанк (България)влезе с летящ старт в групата на лидерите. През първата половина на годината тя се разрастваше със зашеметяващи темпове. Ако на 1 октомври 2003 г. балансовото й число бе 780.8 млн. лв., то в края на септември 2004 г. вече надхвърли 1.3 милиарда. Банката разгърна мащабна рекламна кампания, лансирайки цялата си гама от продукти: от фирмени заеми, през депозити, дебитни и кредитни карти до потребителски кредити. Специално в кредитирането тя бе изключително агресивна, като се опита да привлече нови клиенти с едни от най-ниските лихвени проценти. Тази политика даде резултат, тъй като за една година общият размер на отпуснатите от Райфайзенбанк (България) заеми нарасна от 547.6 млн. на 896 млн. лева. Това, разбира се, се отрази на финансовите й резултати, като печалбата на 1 октомври 2004 г. достигна 20.1 млн. лева. На 1 октомври кредитната институция отчете най-високата възвръщаемост на собствения капитал в банковата система - 20.9%, но по възвръщаемост на активите (1.54%) е на девето място. Този факт сам по себе си говори, че мениджмънтът на банката изтисква всички възможни ресурси, за да разширява пазарните си позиции. Ресурсите обаче не са безгранични и за да може Райфайзенбанк (България) да продължи кредитната си експанзия, нейният собственик - Райфайзен Интернешънъл Банк - Холдинг, бе принуден да увеличи капитала й от 26.48 млн. на 46.04 млн. лева.СИБАНКсъщо намери място в групата на най-добрите. Вярно е, че и по петте разглеждани показателя тя заема десето място, но по-важното е, че присъства във всяко от отделните класирания. За една година тя успя да увеличи активите си с повече от 61 процента. На 1 октомври 2003-а те са били 422.7 млн. лв., а дванадесет месеца по-късно вече са 681.6 милиона. По-впечатляваща е кредитната експанзия на СИБАНК. За една година размерът на отпуснатите заеми е набъбнал 2.4 пъти - от 127.7 млн. до 302.6 млн. лева. Подобно на Райфайзенбанк (България) обаче и СИБАНК е дала приоритет на финансирането на фирми. Заемите, които е отпуснала на търговски дружества за дванадесет месеца, са нараснали 2.3 пъти - от 130.4 млн. до 297.2 млн. лева. Независимо от засиленото кредитиране обаче печалбата на банката на 1 октомври 2004-а е 9.3 млн. лв., със 144 хил. по-малка от миналогодишната. (За развитието на останалите банки в България в следващия брой)

Facebook logo
Бъдете с нас и във