Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КРЕДИТНИЯ РАЙ ОСТАНА В 2004 ГОДИНА

За банките 2004-а бе годината на кредитния рай и големите печалби. За дванадесет месеца общият размер на раздадените заеми се покачи повече от 48% и от 9 млрд. достигна 13.3 млрд. лева. Печалбата, с която банковият сектор приключи годината е 434 млн. лв. - най-голяма, която е отчитана от 1997 г. насам. В бясната надпревара за клиенти банките предлагаха все по-изгодни условия по кредитите - най-вече по потребителските и ипотечните, и все по-хитри уловки по депозитите и дебитните и кредитни карти. За наличните и оборотните средства на гражданите и фирмите на практика се разрази истинска война. Банките хвърляха еднакво големи усилия както за зарибяването на кредитополучатели - тъй като този бизнес им носи най-големи доходи, така и за привличането на възможно най-много депозити - защото това е един от най-сигурните начини да се финансира ръстът на отпусканите заеми. В крайна сметка обаче надделяваше стремежът към бързо разширяване на пазарните дялове на кредитния пазар. По-големите банки, зад чийто гръб стоят мощни чуждестранни инвеститори, ударно удовлетворяваха глада си за ресурс, вземайки значителни по обем заеми от чужбина. Още през пролетта Райфайзенбанк (България) успя да привлече 75 млн. евро заем от консорциум от чуждестранни банки. По същия начин, но в края на годината постъпи Банка ДСК, която получи външно финансиране за 180 млн. евро. По-малките банки, които нямаха достъп до големи кредитни линии, се опитаха да привличат средства, предлагайки по-високи лихви по депозитите. В някои институции те достигнаха до 8.5% годишно - нелогично високи равнища, при положение че някои институции отпускат кредити при лихви от 6.5-7% годишно. Неистовият стремеж за разширяване на пазарните позиции в кредитирането доведе до някои невиждани до момента зависимости в баланса на банковата система. Съотношението между кредити и привлечени средства от граждани и фирми, което в началото на 2004-а бе 66% до края на годината, достигна 80 процента. Това означава, че от всеки лев, депозиран от гражданин или фирма в банка, за кредитиране са използвани 80 стотинки, а само 20 стотинки са вложени във високоликвидни активи, които позволяват на кредитната институция да се издължи незабавно. Подобно съотношение е много рисково за банковата система, особено като се има предвид, че общият размер на всички отпуснати заеми е по-голям от средствата, които банките привличат от граждани и фирми. Съдете сами: увеличението на кредитите през 2004-а е 4.3 млрд. лв., а на депозитите - 3.1 млрд. лева. По-голямата част от тази разлика - от 1.2 млрд. лв., се финансира от привличането на заеми от чужбина. За една година заемите, които банките са получили отвън - за срок над три години, са се увеличили от 316.9 млн. до 760 млн. евро. Експерти от БНБ предупреждават, че във финансовокредитната ни система са инвестирани големи по размер спекулативни капиталикоито ще бъдат изтеглени в момента, в който доходът, предлаган им от българските банки, намалее. Това, според анализатори на БНБ, може да доведе до сериозен натиск върху ликвидността на кредитните институции. Някои от тях дори могат да изпитат сериозен недостиг на ликвидни средства, ако не намалят ръста в кредитирането и не заделят повече пари за депозити в други финансови институции или за покупка на държавни ценни книжа.БНБ предприе цяла поредица от мерки, за да охлади апетитите за отпускане на заеми още от пролетта на 2004 година. Но шефовете на кредитните институции напълно ги пренебрегнаха. Не защото не уважават Централната банка, а защото се съобразяват с голямото търсене на заеми, които им носят най-големи печалби. А нали точно те са крайната цел на всеки мениджър, независимо дали той управлява фирма, или банка. Кредитите растяха независимо от въвеждането на задължителни минимални резерви от 4% върху средствата, привлечени за срок над две години, въпреки удвояването на тези резерви до 8% и забраната текущата печалба да се прибавя към собствения капитал.Резултатите за 2004 г. показаха, чеблагодарение на кредитната агресия общата възвръщаемост на собствения капитал на банковата система е 16%, а на активите - 1.8 процента. При някои банки тези съотношения достигат съответно 25 и 4.5%, които са непостижими за Западна Европа, където банките се радват на възвръщаемост на собствения капитал от 10% , а на активите - от 1 до 1.5 процента. При повечето банки у нас приходите от лихви, такси и комисиони по предоставените кредити са до 60% от всичките им постъпления. И намаляването им чувствително ще се отрази на печалбите, а в някои случаи може дори да ги доведе до загуба. Интересното обаче е, че в групата на най-добрите банки за 2004 г., която в.БАНКЕРЪ изготвя на всеки три месеца от 1999 г. насам, този път попадат само банки, които са поставили акцент на потребителското кредитиране. То се е превърнало и в техен основен източник на приходи. Ще припомним, че в.БАНКЕРЪ оценява всички банки по пет показателя - балансово число, собствен капитал, печалба, възвръщаемост на собствения капитал и възвръщаемост на активите. Само банки, които са нареждат сред първите десет и по петте показателя, влизат в групата на най-добритеЗа 2004 г. това са ОББ, Банка ДСК и SG ЕКСПРЕСБАНК. При тях доходите от заеми за гражданите се изравняват и дори надхвърлят тези от корпоративното кредитиране. И докато за Банка ДСК това е обяснимо, тъй като кредитите й за населението формират 79% от всички отпуснати заеми, при другите две банки положението е много по-различно. При ОББ заемите за гражданите са едва 41% от кредитния й портфейл, а при SG ЕКСПРЕСБАНК - 43 процента. И въпреки това те са сред най-големите източници на доходи за двете банки, което показва високата ефективност на потребителското кредитиране и обяснява стремежа на големите кредитни институции да го разширяват максимално.През 2004 г.Обединена българска банкаприключи цялостното въвеждане на новата си информационна система, което й позволи да намали разходите си при обслужването на операциите и при въвеждането на нови финансови продукти. За цялата 2004 г. банката увеличи активите си с 22% - от 1.8 млрд. на 2.2 млрд. лева. Заради засилената конкуренция привлечените средства от граждани и фирми нарастваха по-бавно - с 19%, като в началото на годината размерът им бе 1.4 млрд. лв., а в края - 1.7 млрд. лева. За сметка на това кредитите, отпуснати от ОББ, се увеличиха с 36% - от 1.1 млрд. до 1.5 млрд. лева. Почти целият ръст се дължи на заемите за граждани, които през 2004 г. от 317 млн. лв. са достигнали 600 млн. лева. В същото време фирмените кредити са нараснали едва с 16% - от 709 млн. до 820 млн. лева. Постъпленията от заемите за фирми през 2004 г. са 67.8 млн. лв., докато от тези за граждани са 60.2 млн. лева. Печалбата на банката в края на 2004 г. е 65.9 млн. лв. (третата по размер във финансово-кредитния сектор), като в сравнение с 2003 г. тя е нараснала с повече от 22 процента.В края на 2004 г. ОББ отчита възвръщаемост на собствения си капитал от 20.1%, а на активите от близо 3 процента. Нейният собствен капитал - 327.2 млн. лв., е един от най-големите, което й позволи да поддържа агресивна кредитна политика през 2004 година. През 2005-а обаче банката ще трябва да поукроти ръста на отпусканите от нея заеми. Причината е, че според регулациите, приети от УС на БНБ на 23 февруари 2005 г., отпуснатите от нея кредити, гаранции и поръчителства (намалени с размера на собствения й капитал) са 89.5% от привлечените от нея средства. Определеният от БНБ максимум на това съотношение е 60 процента. И докато ОББ не се вмести в ограничението, от април 2005 г. нататък кредитите, които отпуска, няма да могат да растат с повече от 6% на тримесечие. В противен случай от август банката ще бъде принудена да заделя допълнителни минимални резерви по сметката си в БНБ. В същата ситуацията е й Банка ДСКпри която в края на 2004 г. кредитите и задбалансовите активи (намалени със собствения й капитал) представляват 68.9% от привлечените й средства. И ако до края на април 2005 г. това съотношение не намалее до 60%, банката ще трябва да ограничи ръста на кредитите си до 6% на тримесечие. Това ще бъде доста сложно за нея, тъй като Банка ДСК е основният кредитор на населението. Потребителските и ипотечните заеми, които тя е отпуснала през 2004 г., са нараснали от 999.7 млн. на 1.68 млрд. лв. - с повече от 68% годишно, или средно с по 17% на тримесечие. Те са най-големият приходоизточник на банката, тъй като постъпленията от тях за 2004 г. са 178 млн. лева. Само за сравнение, приходите на банката от корпоративни заеми са 39 млн. лв. , а таксите и комисионите от всички сделки са 38.8 млн. лева. Благодарение точно на потребителското кредитиране Банка ДСК отчете годишна печалба близо 71 млн. лв., която е с 46% по-висока от тази през 2003 година. Възвръщаемостта на собствения й капитал е 18.5%, а на активите - около 2.2 процента.Ограниченията, които БНБ ще започне да прилага от април 2005 г., могат да повлияят значително на финансовите резултати на Банка ДСК. Причината е, че балансовото й число расте много бързо заради увеличаването на привлечените средства от граждани и фирми. За 2004 г. общият им размер се е покачил с 28% - от 2 млрд. на 2.6 млрд. лева. Освен това Банка ДСК получи кредитна линия от чужбина в размер на 180 млн. евро. За да носят печалба, всички тези средства трябва да се инвестират в заеми. Но мерките, предприети от БНБ за намаляване на ръста в кредитирането през 2005 г., ще ограничат чувствително обема на заемите, които Банка ДСК ще отпуска, а това ще намали и източниците й за печалба.SG ЕКСПРЕСБАНКсъщо се нареди в групата на най-добрите кредитни институции в България благодарение на потребителските и ипотечните кредити. Макар общият им размер в края на 2004 г. - 332.7 млн. лв., да не е по-голям от този на корпоративните заеми - 340.1 млн. лв., приходите, които те са донесли на банката - 31 млн. лв., са близо два пъти по-високи от постъпленията от корпоративните кредити - 19.4 млн. лева. През 2004 г. банката не се отличаваше с особено агресивна политика по отношение на привличането на средства от граждани и фирми. По тази причина активите й не растяха с големи темпове - за 2004 г. от 664 млн. лв. те се покачиха с 16% и в края на годината достигнаха 767.8 млн. лева. Депозитите на граждани и фирми пък се покачиха с 15% - от 514.9 млн. до 593 млн. лева.Кредитите, отпуснати от банката през миналата година, обаче нарастваха по-бързо - с 22%, спрямо привлечените средства на банката. В началото на годината общият им размер бе 438.5 млн. лв., а в края й - 534 млн. лева. Това стана за сметка на ограничаване на депозитите на банката в други финансови институции, които от 132.7 млн. лв. намаляха до 104.5 млн. лева. Тези близо 28 млн. са били пренасочени към по-доходоносните кредити. Тази политика на мениджмънта на банката доведе до по-добри финансови резултати. Печалбата й в края на 2004 г. е 22.1 млн. лв., възвръщаемостта на собствения й капитал - 20.4%, а на активите - 2.9 процента. Заради бързия ръст на кредитите обаче SG ЕКСПРЕСБАНК също може да попадне под ударите на новоприетите от БНБ ограничителни мерки. Общият размер на отпуснатите от банката заеми, гаранции и поръчителства (намалени със собствения й капитал) в края на 2004 г. са 84% от привлечените й средства. И ако това съотношение до края на април 2005 г. не бъде намалено под 60% и увеличава кредитите си с повече от 6% на тримесечие, SG ЕКСПРЕСБАНК ще бъде сакнционирана от БНБ. Рестрикциите на БНБ ще повлияят върху поведението на повечето големи български банки. Те ще трябва да бъдат взети предвид от мениджърите на Ейч Ви Би Банк Биохим, Райфайзенбанк (България), Първа инвестиционна банка, Пощенска банка и ХЕБРОСБАНК, които през 2004 г. отчетоха добри финансови резултати, но не успяха да влязат в групата на най-добрите, тъй като балансовите им числа растяха много по-бързо, отколкото печалбите им. Факт е, че нито една от изброените пет банки не попадна сред първите десет институции в класацията по показателя възвръщаемост на активите. В групата на най-добрите не влезе иБУЛБАНКно по съвсем други причини. През 2004 г. тя отново е на първо място по размер на активите - 3.6 млрд. лв., на собствения капитал - 578.6 млн. лв., и на печалбата - 90.8 млн. лева. По възвръщаемост на активите - 2.5%, тя е на четвърта позиция, но е извън десетката по възвръщаемост на собствения капитал. Причината е, че нейният собствен капитал е много по-голям, отколкото на която и да е друга банка, и заради това процентът на възвръщаемостта му е сравнително ниска. Този капитал обаче дава голямо предимство на БУЛБАНК през 2005 година. Благодарение на него размерът на отпуснатите заеми, гаранции и поръчителства (намалени със собствения й капитал) са едва 44% от привлечените й средства. Което означава, че през 2005 г. БУЛБАНК ще може да провежда много по-активна кредитна политика, отколкото нейните конкуренти, което й предоставя възможност рязко да увеличи печалбата си и пазарните си дялове.ДЗИ Банк, ЦКБ и СИБАНК също имат сравнително ниско съотношение на заемите и задбалансовите си активи спрямо привлечените средства. Според служители на управление Банков надзор на БНБ обаче, за да водят по-агресивна политика на кредитния пазар, те трябва да увеличат капитала си. Пред същия проблем ще бъдат изправени и всички по-малки банки. Излиза, че почти целият финансовокредитен сектор ще трябва да намали скоростта в отпускането на заеми, така че кредитният рай ще остане в 2004 година. През 2005-а банките ще бъдат принудени да търсят и други източници на доходи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във