Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КРЕДИТНАТА ТРЕСКА ЗАРАЗИ И МАЛКИТЕ БАНКИ

Едва ли има българин, който да не е чувал израза юруш на маслините. Всъщност юруш е арабска дума за масирана, стремителна, изпълнена с фанатизъм атака на тълпи от хора, чието съзнание е обладано единствено от мисълта да завладеят някаква плячка. В този смисъл за първите три месеца на 2005 г. може да се каже, че минаха под девиза Юруш на кредитите. С едно уточнение: че не клиентите се нахвърлиха върху заемите, а банките ги засипаха с непрестанен поток от кредитни предложения. Причините за това също са ясни: става дума за желанието на банките да запазят пазарните си позиции и да завладеят нови, независимо от преградите, които поставиха ограниченията на БНБ. Точно като при юруша.Резултатът е увеличаване на общия размер на отпуснатите заеми от 13.8 млрд. лв. в началото на 2005 г. до 17.9 млрд. в края на март. Този ръст от 4.1 млрд. лв. - само за три месеца, е малко по-малък от покачването на кредитния портфейл на банките - 4.4 млрд. лв., за цялата 2004 година. Когато се анализират числата за фирмените заеми, картината е още по-фрапираща. Оказва се, че от началото на 2005-а до края на март корпоративните кредити са нараснали с 3.2 млрд. лв., докато за цялата минала година покачването им е било - с 2.7 млрд. лева. Едва ли има човек, следящ бизнес новините у нас, който вече да не знае истинските причини за този рязък скок на заемите през първите три месеца на годината и да не е научил, че той се дължи най-вече на осчетоводени през последните дни на март кредити, чийто общ размер, както обяви БНБ, е 1.7 млрд. лева. Причина за това бе желанието на банките да увеличат максимално обема от предоставени заеми, тъй като мартенският им размер щеше да е базата, спрямо която се определят лимитите за бъдещото им нарастване. За да постигнат целта си, банковите мениджъри използваха всички познати и незабранени от закона похвати. А арсеналът им от такива е доста богат. При това шефовете на банките, които използваха подобни хватки, действаха с мълчаливото одобрение, а понякога и с активната подкрепа на своите чуждестранни собственици. Във финансовите среди се разчу, че унгарската банка ОТР (О Ти Пи), не само активно е подкрепила рязкото кредитно изкласяване на своята дъщерна институция у нас, но и е прехвърлила солиден пакет от своите кредити - с общ размер около 170 млн. лв., в Банка ДСК. Твърди се, че унгарците са прехвърлили тези заемиза срок от три месеца. Българската кредитна институция трябвало да ги трансферира обратно в банката майка в Будапеща няколко дни преди да приключи първият тримесечен срок, през който БНБ ще отчете как се изпълняват наложените ограничения. Те предвиждат от края на март до края на юни заемите на която и да е банка да не нарастват с повече от 5%, като увеличението ще се отчита на среднодневна база. Банките, превишили този лимит, ще трябва да внесат в БНБ допълнителни минимални резерви. Подобна заплаха за Банка ДСК като че ли не съществува, тъй като преди края на юни тя ще върне обратно заемите, които в края на март е получила от ОТР и ще може да отпусне нови кредити, без те да водят до допълнително нарастване.Бясното отпускане на заеми и прилагането на различни схеми за повишаване на кредитната база дотолкова са изкривили показателите на банките, че управителният съвет на БНБ реши да не публикува балансите и отчетите за приходите и разходите им през първото тримесечие на 2005 година. Проучването на в.БАНКЕРЪ показа, че в резултат на агресивното си поведение на пазара в края на март Банка ДСК се е утвърдила като най-големия кредитор в България. Общият размер на отпуснатите от нея заеми в края на март е 2.78 млрд. лв. - два пъти повече, отколкото за същия период през предишната година, когато са били 1.37 млрд. лева. Нарастването на кредитите за граждани е с 800 млн. лв. - от 1.1 млрд. лв. до 1.9 млрд. лева. А тези за корпоративни клиенти са се повишили повече от три пъти - от 300 млн. лв. на 903.9 млн. лева. Разбира се, тези данни са резултат от приложените схеми за бързо нарастване на кредитната база. Но дори от тях да приспаднем 400 млн. лв., за които във финансовите среди се твърди, че са фиктивно отпуснати заеми, едногодишният ръст на средствата, предоставени от Банка ДСК на граждани и фирми, пак е доста впечатляващ. В края на март тя се нарежда на седмо място по дял на кредитите в общия размер на активите, който е 68.71%; а по ръст на отпуснатите заеми - 102.68%, е на четвърто място. Първите места по тези два показателя обаче са заети от институции, чиито балансови числа не надхвърлят 500 млн. лева. А това ще рече, че ималките, и средните банки са обхванати от кредитна истерияНовакът във финансовата ни система - създадената преди две години Банка Запад-Изток, например е увеличила за година отпуснатите от нея заеми повече от десет пъти. Кредитите вече заемат 78.13% от активите й, докато преди година това съотношение е било под 60 процента. Почти 90% от заемите са предоставени на фирми, като една част от тях са обезпечени с имоти, а другата - с особен залог върху активи.Търговска банка Д (бившата Демирбанк (България)) също е положила значителни усилия да разшири пазарните си позиции, като за една година отпуснатите от нея заеми са се покачили със 162.55 процента. За разлика от Банка Запад-Изток, предоставените от Търговска банка Д кредити заемат едва 50% от активите й, докато средният показател за банковия сектор у нас е около 60 процента. Това е индикация, че банката разполага с достатъчно потенциал тепърва да води агресивна политика.ЮНИОНБАНК и Централна кооперативна банка също отчитат бързо нарастване на отпуснатите заеми, но делът, който те заемат в активите им, е под средния за системата. Така че и пред тях стои възможността за кредитната експанзия. След влизането в сила на ограничителните мерки на БНБ кредитният устрем на целия банков сектор ще бъде обуздан. Това ще засегне най-чувствително именно малките и средните институции, за които предлагането на атрактивни условия по заемите като че ли остана единственият начин да разширят пазарната си ниша. А времето, през което това може да бъде направено, е ограничено - до влизането на България в ЕС. След това всяка европейска банка ще може да открие клон на нашия пазар, ако прецени, че може да извлече печалба от него. А на малките и средните банки ще им бъде много трудно да се конкурират едновременно с големите български институции и със западните банки. Още повече, че както в.БАНКЕРЪ неведнъж писа, през следващите една-две години играчите във финансовия сектор у нас ще трябва да направят доста големи разходи, за да отговорят на изискванията за капиталова адекватност, известни като Базел II, за новите чипкарти и за въвеждането на паневропейската система за плащания. Тези разходи, разбира се, трябва да бъдат компенсирани с увеличение на приходите. Откъде другаде може да стане това освен от кредитирането - и то от заеми, чиито лихви бавно, но сигурно ще намаляват. Само че с въведените ограничения БНБ като че ли притвори кранчето на този източник на приходи. Централната банка предприе рестриктивните мерки, за да гарантира стабилността на финансово-кредитния сектор, но те вероятно ще имат още един ефект - ще ускорят консолидационните процеси в него. Защото, ако не разполагат с възможност да разширяват дейността и печалбите си, собствениците на малките банки едва ли ще имат друг избор, освен да ги продадат на по-големите играчи или на чуждестранни инвеститори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във