Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КРЕДИТНАТА ЕКСПАНЗИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОГРАНИЧЕНА

Проф. Гарабед Минасян, член на управителния съвет на БНБ, пред в. БАНКЕРЪПрофесор Минасян, за първите седем месеца на 2004-а статистиката отчете 2.8 млрд. лв. дефицит във външнотърговския баланс на страната, а прогнозите са за 5 млрд. лв. в края на годината. Какво е вашето обяснение?- Действително платежният баланс показва един очакван дефицит по текущата сметка, която обхваща преди всичко търговския баланс на стоки и услуги. Това е повод за притеснение, защото означава, че изтичането на валутни средства от текущата сметка на платежния баланс превишава притока им. Този дефицит трябва да се финансира отнякъде. Въпросът е защо се получава така, може ли това да причини неблагополучия и какво би могло да се направи?Добрата новина е, че финансирането на дефицита по текущата сметка се извършва изцяло от превишения по финансовата сметка. Те се формират най-вече от притока на чуждестранни инвестиции, които за първите шест месеца са с 50 на сто по-големи в сравнение с първото полугодие на 2003-а. Това превишение в голяма степен се дължи на еднократния акт на продажба на БТК. Към финансовата сметка се включват и новите емисии на външен дълг. Ако разделим дълга на публичен и частен, ще видим, че публичният дълг в последните години последователно намалява както в относително, така и в абсолютно измерение, докато частният бележи определен ръст. Той се формира като дълг на предприятия и фирми, а в по-малка степен и на банки. Голяма част от тези фирми са дъщерни дружества на чуждестранни компании, но и те съумяват да емитират външен дълг. Нашият валутен закон е изключително либерален в това отношение и дава пълна свобода на всички икономически агенти да прехвърлят валутни средства през граница и в двете посоки, без да дават никакви обяснения. Така формирането на частен външен дълг се превръща в съществен елемент на финансовата сметка. Този нов частен външен дълг също финансира дефицита по текущата сметка. Другата добра новина в структурата на платежния баланс е, че валутният резерв на страната се увеличава. Най-лошото идва, когато дефицитът по текущата сметка не може да се финансира изцяло от притока на валута по линия на чуждестранните инвестиции и тогава той трябва да се покрива от валутния резерв. Така стана в Аржентина. У нас, независимо от големите дефицити по текущата сметка, валутните резерви продължават да растат, което носи успокоение, че процесите не вървят зле.Все пак застрашена ли е българската икономика, ако тенденцията към увеличаване на дефицита по текущата сметка се запази?- Категорично няма основания за безпокойство, тъй като, що се отнася до движението на валутата, в крайна сметка нетният приток от чужбина е положителен. Именно този приток отива за попълване на валутните резерви. Има и ред други позитивни елементи в развитието на българската икономика, които вдъхват успокоение - на първо място регистрираният ръст от 6% на БВП. Да погледнем и оборота на валутния пазар в страната - всеки ден на него се въртят 120-140 млн. евро. А допреди година той беше два пъти по-малък. Показателно е и това, че има глад за кредити, най-вече в реалния сектор. Основната маса заеми отива в корпоративния сектор, който успява да убеди банките, че е в състояние да ги използва рационално. Нещо повече, няма забавяне при издължаването им. Тоест този, който ги получава, съумява да завърти тези пари и те му носят достатъчно доход, за да ги изплаща. Процентът на забавените кредити е нищожно малък и е в рамките на 2-5 процента. Но ако нарастването на дефицита се запази до 2007 г., няма ли това да създаде проблеми за влизането ни в Европейския съюз?- Тенденциите за относително увеличаване на този дефицит не са големи. Разбира се, може да се предвиди и такъв сценарий. При търговския дефицит има увеличение и на вноса, и на износа. За първите шест месеца износът е нараснал с около 10%, а вносът, за съжаление, с 15 на сто, откъдето идва и дефицитът в търговския баланс. Има и други положителни неща - например сериозен ръст на приходите от туризъм, който става все по-активна икономическа дейност. Перспективите са за увеличаване на постъпленията от него. Увеличаването на вноса за сметка на износа не говори ли, че българските стоки не са достатъчно конкурентоспособни?- Това е болна тема. Има аргументи за, има и против. България предоставя добри възможности като ресурси за развиване на икономическа дейност. Човешкият ресурс е сравнително евтин в сравнение с Европа, но пък имаме самочувствието, че по качество не отстъпваме кой знае колко. Това е привлекателно за чуждестранния инвеститор. С наближаването на деня, в който изцяло ще се интегрираме в ЕС, ще отпаднат всякакви административни пречки и тогава тази привлекателност все повече ще расте. С времето ние самите се адаптираме към европейските условия. У нас все повече се създава вкус към по-качествените стоки. Моето категорично мнение е, че качеството на живот в България се подобрява. Доколко са основателни според вас критиките на Международния валутен фонд по адрес на т. нар. кредитна експанзия? - В страната категорично има кредитна експанзия. През последната година кредитите се увеличават всеки месец средно с около 50 процента. По всички критерии, които съществуват в областта на финансите за оценката на кредитната дейност, тези числа са твърде големи. Обикновено се преценява, че ръст от порядъка на 30% е добър, а по-нисък вече говори за наличието на други проблеми. Но 50 на сто действително са много. От друга страна, има силно изоставане при съотношението между отпускани кредити и брутен вътрешен продукт. Ние тръгнахме от изключително ниска база при много стеснена кредитна активност. По всички критерии за оценка на равнището на кредитна дейност (не на активност) България чувствително изостава от развитите държави. Кредитната активност трябва да е много по-голяма, за да достигнем определено равнище на съотношение между кредити и БВП, което съответства на съвременното развитие на икономиките в западния свят. У нас обаче проблемът е в скоростта на нарастване на кредитната активност, която буди тревога.Оправдана ли е тя?- Когато става въпрос за отношенията ни с Международния валутен фонд, може да говорим за своеобразен синдром на строгия родител. Нали знаете, детето никога не е склонно да се подчинява на ограниченията, налагани му от родителя. Което пък засилва съмненията на родителя спрямо детето. Това, за което говоря, има отношение към изградените традиции в страната. Всички теоретични изследвания в тази област показват, че настоящето не може да се откъсне от миналото, че традициите играят роля в обществения и икономическия живот и промените не стават изведнъж. Тук традициите имат отношение към поведението, ако щете, на банкиране, както и към поведението на кредитополучателя, към начина му на мислене... Това са инертни неща, които не могат да се променят в рамките на 5-10 години. Смятате, че българинът бързо забравя?- Да, бързо забравя. Ние забравяме, че сме си счупили главата преди десет години и сега казваме - не, този път ще внимаваме и вече няма да допуснем подобно нещо. По отношение на кредитирането има както положителни, така и притеснителни моменти. Позитивните са, че има глад за кредити, който идва главно от реалната икономика. Този глад за пари е позитивен, тъй като парите не се вземат безвъзвратно, а се връщат, тоест използват се ефективно. Същевременно скоростта на нарастването на кредитите е прекалено голяма. За кои кредити притесненията са по-големи - за фирмените или за потребителските?- Има резерви и за едното, и за другото. Но това не е най-важното. Статистиката категорично показва, че броят на необслужваните кредити е нищожно малък.Засега...- Да, засега. Това е грижа на Централната банка.А какво ще стане по-късно с големия брой потребителски и ипотечни кредити, немалка част от които сякаш трудно ще бъдат обслужвани?- Тези кредити наистина не са малко. В анализа на МВФ и на Централната банка се изразява притеснение от това. По тази причина БНБ е на мнение, че този продължителен ръст на кредитите трябва да се намали, за да не би, не дай Боже, да се случи нещо подобно на събитията отпреди десетина години.Фондът ни упреква и заради нереалистичната според него приходна част на бюджета за 2005-а, както и за значителния бюджетен излишък. Как гледате на тези упреци?- Началото на това явление беше положено от кабинета на Иван Костов, който съзнателно предлагаше ниски бюджети, за да си осигури по-голяма свобода. Сегашното правителство възприе тази тактика, защото е удобна. Събираемостта на данъците започва да расте, но приходната част трябва да се използва по съответен начин. А използването опира до изпълнението на жизненоважни функции на държавата, свързани повече с дългосрочното развитие на страната, което не е работа на бизнеса - образованието, здравеопазването, съдебната система. Тези по-големи данъчни постъпления могат да се използват рационално, но трябва да се планират. Ако погледнем динамиката в дефицита на държавния бюджет, винаги има натрупване на превишението на приходите над разходите. И в края на годината цялата тази парична маса се излива на пазара, което не е добре, защото се изкривяват пропорциите. Ще преразгледа ли някога България ролята на Фонда като надзорник и строг родител, с чиито заръки трябва да се съобразява? Може би това е историческата 2007 година?- Въпросът ви е много уместен, защото за всеки човек със самочувствие наличието на надзорник е дразнещо, неприятно и дори обидно. Но досега така си постилахме чергата - все някой трябваше да ни бие по главата. А от професионална гледна точка за мен е абсолютно безразлично кой ще налага решенията и по какъв начин те ще се приемат. Важното е тези решения да са правилни от гледна точка на икономическата логика. Такава обаче е нашата история и ние не бива да забравяме синдрома на лошото дете, което, като го оставят на свобода, почва да прави поразии. През последните 15 години, а и преди това, историята ни показва, че винаги, когато сме правили нещо, то е било калпаво. Така беше с мораториума върху плащанията по външния дълг, въведен от Андрей Луканов. Останахме изолирани от финансовия свят, когато най-много имахме нужда от свежи пари. Вторият път беше през 1995-а, когато казахме, че сме достатъчно умни, знаем и можем всичко и нямаме нужда от МВФ. После давахме мило и драго да ги докараме тук и да подпишем някакво недоносено споразумение. Фондът далеч не е съвършена организация, но по отношение на нас той направи много повече добро, отколкото лошо. Мислите ли, че отказването от МВФ ще стане в резултат на политическо решение?- Не, това е естествен процес. Ние вече сме на прага да се откажем от МВФ. Бихме могли да теглим чертата и да кажем - не ни трябвате повече. Лично аз обаче одобрявам отношението на правителството, което поиска помощ от Фонда. Споразумението, което ще сключим с МВФ, не предвижда финансови постъпления. Ние сме се отказали от финансова помощ, но имаме нужда от Фонда в качеството му на консултант. Защото ангажиментът на МВФ към нас до голяма степен е гаранция за чуждестранния инвеститор, че нещата тук вървят добре.

Facebook logo
Бъдете с нас и във