Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КРЕДИТНАТА ЕКСПАНЗИЯ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНА ЗАПЛАХА

АКО ПРОСРОЧЕНИТЕ ЗАЕМИ СЕ УВЕЛИЧАТ С ОЩЕ 5%, КАПИТАЛОВАТА АДЕКВАТНОСТ НА 19 БАНКИ ЩЕ Е ПОД МИНИМУМА, А ПРИ ЧЕТИРИ ОТ ТЯХ ЩЕ Е ОТРИЦАТЕЛНАЕМИЛИЯ МИЛАНОВА, ПОДУПРАВИТЕЛ НА БНБ, ПРЕД В.БАНКЕРЪГ-жо Миланова, шефът на мисията на МВФ Ханс Фликеншилд заяви при визитата си у нас в края на септември, че ръстът на кредитирането продължава да се увеличава. Какъв според вас е ефектът от поредицата от мерки, които БНБ предприе за ограничаване на темпа на нарастване на отпуснатите заеми? - Не само шефът на мисията на МВФ, но и ние в БНБ отчитаме, че няма индикации за стихване на кредитната експанзия. След максимума от 409 млн. лв. отпуснати заеми, който бе постигнат през април, през май и юни имаше известно снижаване на темпа на нарастването им. По тази причина ние предположихме, че приложените мерки ще доведат до намаляване на темповете на кредитиране. Но през юли размерът на отпуснатите заеми отново подскочи - 546 млн. лева. Вярно е, че върху него се отразиха големите кредитни линии - общо 143 млн. лв., които получи М-Тел. Но дори ако извадим тази сума от общия размер на нарастване, се вижда, че обемът на заемите през юли 2004 г. се е увеличил с 51% в сравнение с юли 2003 година. През август абсолютната стойност на нарастване е 165 млн. лв., но имайте предвид, че и през август 2003-а общият обем на кредитите е сравнително по-малък.Важно е да се подчертае, че увеличаването на заемите е финансирано изцяло от нарастването на депозитната база в банките. Балансовият агрегат Вземания от финансови институции вече е изчерпан като източник за една продължаваща кредитна експанзия. Числата от статистиката говорят сами за себе си. За шестте месеца на 2004 г. кредитите са се увеличили с 20%, или с 1.9 млрд. лева. Ръстът им изпреварва темпа, с който се покачва общият размер на банковите активи, и е по-висок от този на кредитите за 2003 година. В същото време депозитите са нараснали с 1.950 млрд. лв., което показва, че практически те финансират цялото увеличение на кредитния портфейл.От пролетта на тази година БНБ започна да прилага мерки, които ни позволяват да управляваме риска, породен от ръста на кредитите. С тази цел променихме Наредба №9 (б.ред. - виж каре 1), за да могат банките да създадат буфери от резерви, които да поемат натиска на увеличените кредитни портфейли. Променихме и Наредба №8 за капиталовата адекватност, като ограничихме възможността на банките да включват текущата си печалба в своя капитал. Сега това може да става само когато печалбата е намалена с размера на текущите данъци и очакваните дивиденти и след като е одитирана. Измененията в тези две наредби дадоха своя резултат. По тази причина броят на банките, чийто капитал вече не достига, за да продължат кредитната си експанзия, се увеличи (б.ред. - виж каре 2). Има ли банки, които са декларирали пред БНБ, че ще предприемат мерки за увеличаване на капитала?- Всички банки, чиято капиталова адекватност се е доближила до минимума от 12%, са разработили специални програми за капитализация и са поели ангажимент към БНБ да ги изпълнят. В противен случай ще бъдат принудени да ограничат чувствително темповете на нарастване на кредитите.Колко са тези банки?- Седем.И какво предвиждат техните програми?- Различни мерки - например увеличение на акционерния капитал или повишаване на собствения капитал, чрез дългово-капиталови хибридни инструменти и подчинен срочен дълг. Освен повишаването на стабилността на банките в някои от случаите тези мерки имат и още един положителен ефект - чрез тях се привличат инвестиции от чужбина.Има ли опасност от рязко влошаване на кредитните портфейли заради продължаващото бързо увеличаване на отпусканите заеми?- Искам да подчертая, че в краткосрочен план такава опасност не съществува. Въпреки продължаващия ръст на кредитите качеството на банковите активи остава добро. В средата на годината редовно обслужваните заеми са 93% от всички отпуснати от банките. Този дял е по-висок в сравнение с март 2004 година. Необслужваните кредити също намаляват и са около 2.5% от всички кредити. Показателят за проблемни активи също е много нисък. Той е 1.3%, а като абсолютна сума е 18 млн. лв. , което означава, че те не оказват голямо влияние върху доходността на банките и не могат да причинят ерозия на капитала им (б.ред. - виж каре 3). Нашите анализи обаче показват една трайна тенденция на нарастване на абсолютната сума на класифицираните кредити. Това са заемите, по които има просрочия или финансовото състояние на кредитополучателите им е нестабилно и влошено. Този тип кредити нарастват с 24 процента. Вярно е, че засега темпът на увеличението им е два пъти по-малък от този, с който се покачва обемът на отпусканите от банките кредити. Но изводът, който сме направили в управление Банков надзор, е, че банките ще бъдат принудени да заделят все повече човешки и финансови ресурси за управление на нарастващите кредитни обеми.Известно е, че в управление Банков надзор работи система за ранно предупреждение при възникване на рискове за стабилността на банковата система. Какви са изводите от нейните анализи? - Смятам, че е по-добре да ви представя някои от заключенията в последния анализ. В него се казва следното: Кредитният риск продължи да се увеличава въпреки приетите надзорни и финансови мерки за охлаждане на ръста на кредитите. Преобладаващата част от банките пренебрегна сигналите, които БНБ подаде за необходимостта от намаляване на нарастването на кредитите. Нивото на капиталовия риск се повиши чувствително... Ще допълня, че нарасна броят на банките, чиято капиталова адекватност е много близка до критичните 12 процента. И всички те са банки, които са регистрирали значим ръст в кредитите през последните няколко тримесечия. За нас това е сигнал за сериозни слабости в процесите на капиталово планиране и капиталова подкрепа. Ще засегна и още един момент от рисковия профил на банковата система. Стремежът за запазване на пазарни позиции и за търсене на ресурси за финансиране на банковата дейност води до все по-силна конкуренция на пазара на депозитите. Тази агресивна кампания за привличане на повече средства от гражданите и търговските дружества при високи равнища на лихвите провокира при нас въпроси, свързани с ликвидността и качеството на доходите на банките (б.ред.- виж каре 4).Очевидно назрява необходимостта от рязко засилване на мерките за овладяване на кредитната експанзия. Искам ясно да бъда разбрана. Независимо от посочените аспекти на рисковия профил на системата, които току-що изброих, преобладаващата част от банките в момента са с потенциал да покрият всички свои рискове. Доказателство за това е, че през юни 24 банки получиха най-високия рейтинг по системата САEL, с която БНБ оценява кредитните институции. За мен обаче разумният и ефективен банков надзор предполага, още при установяване на началните рискове, да се предприемат необходимите мерки, за да се предотвратят възможни по-драматични събития на един по-късен етап.Обикновено БНБ провежда така наречените стрес-тестове, при които се вижда какво ще е състоянието на банките, ако икономическата конюнктура се влоши. Правели ли сте наскоро подобни проучвания?- Повече от година БНБ провежда тези тестове на всеки три месеца. Последното проучване бе през юни. Резултатите от него не са успокояващи. Оказа се, че ако редовните кредити се провизират с 5% а тези под наблюдение - с 30% (това е най-ниската степен на влошаване на качеството на кредитите), капиталовата адекватност на 19 от банките ще падне под минимума от 12%, а при четири от тях ще е отрицателна.Добре, след като ситуацията е обезпокояваща, какви допълнителни мерки ще предприеме БНБ за ограничаване на кредитирането?- Първо, ще въведем мерките, които вече сме договорили с МВФ. От 1 октомври 2004 г. влезе в сила изискването 50% от касовите наличности на банките да не се смятат за задължителни минимални резерви (б. ред. - в момента цялата им касова наличност е част от тези резерви). В управителния съвет на БНБ предстои да обсъдим дали да увеличим от 4 на 8% задължителните минимални резерви (ЗМР), които се заделят по средствата, привлечени от банките за срок над две години, или да преминем към директно изваждане на 100% от касовите наличности от ЗМР-та. Нашите анализи показват, че за да има сериозно намаление на ръста в кредитирането, трябва или да въведем задължителни съотношения на ликвидните средства (б.ред. - парите на каса, вземания от чуждестранни банки, български държавни ценни книжа, както и книжа, емитирани от страни, които са посочени в приложение №1 и №2 на Наредба №8) спрямо всички банкови активи или да има много голямо увеличение на ЗМР. Вторият вариант е пробван в Хърватска, където в момента ЗМР са 19%, и той е имал много силен ефект върху ограничаването на кредитирането. Ако до края на годината банките не ограничат ръста в кредитирането, в УС на БНБ ние ще обсъдим въвеждането на една от тези две мерки, които да предизвикат желания от нас ефект.

Facebook logo
Бъдете с нас и във