Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КРЕДИТНА ВИЕЛИЦА ЗАТРУПВА БАНКИТЕ

На банковия фронт всичко е спокойно. Данните от статистиката на БНБ за шестте месеца на годината показват трайна стабилност на финансово-кредитния сектор. За една година - от юни 2004-а до юни 2005-а, активите му са нараснали от 17.9 млрд. до 27.93 млрд. лева. За същия период печалбите на банките са се увеличили от 204.3 млн. на 277.5 млн. лева. Депозитите на гражданите и фирмите, които през юни 2004 г. са били 11.9 млрд. лв., дванадесет месеца по-късно са достигнали 18.3 млрд. лева. Тези числа създават впечатление, че всичко е наред. Но това е само на пръв поглед. Неотдавна един финансов анализатор, който не пожела името му да бъде споменато, заради заеманата от него висша административна длъжност, заяви пред репортер на БАНКЕРЪ, че банките са спокойни, но не и стабилни. Според него, един по-силен трус в икономиката - например по-висока инфлация, увеличаване на безработицата или намаляване на цените на основните стоки, които страната изнася, може да доведе до рязко увеличаване на необслужваните кредити и до сериозно изпитание за платежоспособността на банковата система. По-детайлното пресмятане на финансовите показатели на кредитните институции показва, че като цяло те не са в цветущо здравеСъстоянието на сектора може успешно да се илюстрира с картината на Василий Верещагин На Шипка всичко е спокойно, на която един руски войник стои на пост, враговете са далеч от него, но бушуващата снежна виелица бавно го затрупва. Нещо подобно се случва и с банките у нас. Те са платежоспособни, привличат все повече клиенти, но показателите им за ликвидност и за ефективност постепенно се влошават. А причината за това е кредитната им експанзия, която осъществяват от две години насам. Само за една година заемите, отпуснати от банките на граждани и фирми, са се увеличили с 5.7 млрд. лв. - от 9.96 млрд. (през юни 2004 г.) до 15.61 млрд. лв. в края на шестте месеца на 2005-а. Същевременно депозитите на граждани и фирми (през този период) са нараснали с 6.4 млрд. лв. - от 11.9 млрд. до 18.3 млрд. лева. Ще рече, че 70 стотинки от всеки новопривлечен от банката лев са инвестирани в кредити. Това съотношение става още по-неблагоприятно през първата половина на 2005 година. През този период депозитите са се увеличили само с 1.5 млрд. лв., а кредитите - с 2.3 млрд. лева. С други думи, всички новопривлечени пари от граждани и фирми са използвани за отпускане на заеми. При това 98% от всички депозити са със срок на изплащане под една година, а около 70% от отпуснатите заеми са за повече от две години. Това означава, че ако настъпи масово теглене на депозити от банките (или в големи суми), много от тях ще имат затруднения с изплащането им. Опасенията за стабилността на банковия сектор идват и от факта, че максимата колкото повече кредити - толкова по-голяма печалба, вече не работи. Независимо от рязкото увеличение на заемите, отпуснати за една година, показателите за ефективност на банковия сектор са се влошили. През юни 2004 г. възвръщаемостта на собствения капитал на кредитните институции е била 9.25%, а на активите им - 1.14%, докато година по-късно възвръщаемостта на собствения им капитал е 9.15%, а на активите - 0.99 процента. Това означава, че банките правят все по-малко печалби от отпускането на заеми, което може да се обясни изцяло с намаляването на лихвените равнища. Струва си да се отбележи, че засега делът на провизиите, които банките са длъжни да заделят за покриване на загубите от нередовно обслужвани кредити, не се увеличава. Статистиката сочи, че както през юни 2004 г., така и през юни 2005 г. провизиите са между 3.5 и 3.6% от общия обем на заемите. В случая трябва да се отчете фактът, че по-голямата част от кредитите са със срок на погасяване над две години и все още е твърде рано да се твърди, че и занапред те ще бъдат погасявани редовно.Разходите за издръжка на банкитеобаче се повишават твърде бързо. През юни 2004 г. те са били общо 396.7 млрд. лв., докато година по-късно вече са 497.7 млн. лв., т.е. с 25% повече. При това всички компоненти в разходната част на банковите баланси се увеличават. Конкуренцията за привличане на подготвени кадри принуждава кредитните институции да предлагат все по-високи заплати. Затова и парите, които към 30 юни те са похарчили за възнаграждения, за социални и здравни осигуровки, са 165.9 млн. лв., докато година по-рано те са били 148.8 млн. лева.Освен това, почти всички банки разширяват клоновата си мрежа, като купуват или наемат нови сгради. Ето защо е логично обяснението, че разходите за издръжка на дълготрайните им материални активи за една година са се увеличили от 77.8 млн. на 87. 4 млн. лева.Въвеждането на нови информационни системи за оценка на кредитния, ликвидния, пазарния и оперативния риск, както и за предлагането на нови продукти и услуги, също изисква големи разходи както за покупка на техника, така и за плащане на фирмите, които създават и внедряват тези системи. Това води до увеличаване на сумите, които банките плащат за външни услуги - в края на юни 2004 г. те са били 94.5 млн. лв., а в средата на 2005 г. вече са 135.5 млн. лева.При така описаната дотук конюнктура на финансовия пазар само три банки у нас намират място впостоянната класация на в БАНКЕРЪОт 1998 г. изданието на всеки три месеца излъчва най-успешните банки на базата на пет показателя - размер на балансовото число, на собствения им капитал, на печалбата, възвръщаемост на собствения им капитал и на активите им. Институциите, които попаднат сред първите десет и по петте показателя, влизат в групата на най-добрите банки.За първото полугодие на 2005-а в листата на лидерите намериха място Банка ДСК, ОББ и SG ЕКСПРЕСБАНК. За сметка на това традиционни участници в елитния клуб - като Ейч Ви Би Банк Биохим, Райфайзенбанк (България) и Първа инвестиционна банка, този път не влязоха в него. Причината е, че ръстът на балансовото им число е много по-голям от този на печалбата им, поради което възвръщаемостта на активите им е много ниска. Що се отнася до отпадането на БУЛБАНК от тази класация, то се обяснява с големия й собствен капитал и несъответстващия на него ръст на печалбата. БУЛБАНК води политика на свръхстабилност - собственият й капитал в края на юни 2005 г. е 567.6 млн. лв. (с цели 124 млн. лв. повече от този на Банка ДСК), а печалбата й - 53.2 млн. лева. Съотношението между двата показателя обаче формира възвръщаемост на собствения капитал от 9.3%, който я оставя извън групата на десетте най-добри институции по този показател.През изминалите шест месеца на 2005 г. Банка ДСКстана най-големият кредитор в страната. В резултат на това активите й достигнаха - 3.97 млрд. лв. в края на юни, а отчетената (след приспадане на данъците) печалба е 57.42 млн. лева. Обяснението за този бум не е само в агресивната й кредитна политика, но и в традиционната й ориентираност към населението (по-точно потребителски и ипотечни кредити). Няма спор, че в повечето малки градове и села (още от времето на социализма) Банка ДСК е единствената, която предлага финансови услуги на хората. Не без значение е и фактът, че българите все още се доверяват на традицията, а не на качеството на услугата. Защото справедливостта изисква да се каже , че в това отношение служителите на Банка ДСК не са най-добрият пример. Системата за обслужване на клиентите в нея и мудността на служителите й принуждават хората да чакат, дори пред някои гишето да няма никой. Не са редки случаите, когато служители на банката правят грешки при извършването на преводи или при усвояването на погасителни вноски по кредити. Информационната система на Банка ДСК пък е направена така, че дори не може да предостави на клиента актуално извлечение по сметка в деня, в който той е направил погасителната си вноска. Повечето хора обаче продължават да я предпочитат заради стабилността й. Не е без значение и фактът, че тя предлага доста облекчени условия за отпускане на потребителски кредити. Тя е една от малкото кредитни институции, които изискват от клиентите си минимални доходи, за да им разрешат потребителски или ипотечен заем. Условието й е след приспадане на месечната вноска по кредита получателят и всеки член от семейството му да разполагат поне с 60 лв., докато при повечето други банки тази сума е 150 лева. Друг е въпросът може ли човек да се живее с 60 лв. на месец.За момента политиката на Банка ДСК й носи успех. Тя е абсолютен лидер в предоставянето на заеми за населението, като общият им обем в края на юни 2005 г. е 2.1 млрд. лв. (38% от всички кредити за граждани). Втора, според сумата на отпуснатите потребителски и жилищни кредити, е ОББ - предоставила на клиентите си 760 млн. лева.Що се отнася до корпоративното кредитиране, Банка ДСК все още е твърде назад в тази ниша. В средата на годината общият размер на отпуснатите от нея заеми за фирми е 511 млн. лв. - едва 4.5% от този пазар. Подобен дисбаланс между потребителското и фирменото кредитиране не е добър атестат за банката, тъй като общият размер на заемите, които тя е отпуснала, формира 66% от всичките й активи. А това означава, че ако се стигне до рязко влошаване на обслужването на потребителските заеми, показателите на банката значително ще се влошат.ПриОББсъотношението на отпуснатите заеми спрямо общите й активи е още по-високо - 70%, но кредитният й портфейл е значително по-балансиран от този на Банка ДСК. Заемите за граждани заемат 39% от всички кредити, тези за фирми - 54%, а останалите 7% са отпуснати на земеделски структури и стопани.ОББ бе една от банките, които нашумяха с агресивната си кредитна политика през първите шест месеца на 2005-а и дори се наложи тя да внесе като задължителни минимални резерви в БНБ над 100 млн. лв. допълнително. ОББ е трета по размер на печалбата - 37.5 млн. лв., и на собствения си капитал - 365.8 млн. лева. Възвръщаемостта на активите й е 1.39%, а на собствения капитал - 10.26 процента.SG ЕКСПРЕСБАНКсъщо води агресивна кредитна политика. Вземанията й по заеми в края на юни 2005 г. са 619.4 млн. лв. и те заемат 68% от активите й, чиито общ размер е 910 млн. лева. Балансът между отделните групи заеми обаче е много по-добър от този при Банка ДСК. Финансирането за граждани заема 41.5% от всички отпуснати кредити, а за фирми - 57.3 процента. Печалбата на SG ЕКСПРЕСБАНК в края на юни 2005 г. е 15.2 млн. лв. - с 35% повече, отколкото през юни 2004 година. Възвръщаемостта на собствения й капитал е 11.18%, а на активите й - 1.67 процента. Новите изпълнителни директори на кредитната институция Филип Лот и Филип Ламе имат реална перспектива да изведат банката в челото на кредитните институции у нас, стига да успеят да се възползват от доброто наследство, оставено им от техните предшественици Санди Жилио, Габриел Шонолцер и Филип Гидез.Числата от статистиката на БНБ показват, че като цяло българският банков сектор става все по-малко ефективенНезависимо от увеличаването на дела на кредитите в активите на българските банки показателите им за възвръщаемост постепенно намаляват. Съотношението между приходите от дейността и разходите за издръжката им все още са на прилично ниво - 55 процента. Но на нашите кредитни институции тепърва им предстои да направят значителни инвестиции за въвеждането на новите изисквания за капиталова адекватност, известни като Базел II - за модернизация на дебитните и кредитните карти и оборудването им с нови чип-технологии, които да повишат сигурността им. Ще им трябват пари и за изпълнение на новите критерии за безопасност на банковите клонове, които ще бъдат вложени в съответната наредба на БНБ и на МВР (171-I). И при положение че те не намерят източници за увеличение на постъпленията си, съотношението между приходите от дейността и разходите за издръжката им още през 2006 г. може да достигне 60 процента. А това вече няма да е добър атестат за ефективността на българския финансов сектор. Според някои експерти още в началото на 2006 г. кредитните институции у нас ще сменят политиката си и вместо да хвърлят огромен човешки и финансов ресурс в увеличаване на пазарния си дял чрез агресивно кредитиране, ще заложат на разнообразяването на банковите услуги и ще се опитат да увеличат приходите си от такси и комисиониВ края на юни те са 265.2 млн. лв. - почти наполовина от разходите за издръжка. Някои банкови специалисти твърдят, че за да бъде стабилна една кредитна институция, нелихвените й постъпления трябва да покриват парите, които тя харчи за издръжката си. Поддържането на подобно съотношение обаче е твърде амбициозна задача, тъй като в частта на разплащанията българите все още залагат на кеша и много малко ползват банковите услуги. БНБ и сегашното правителство (в оставка) обмислят някои промени в законодателството, които да стимулират безналичните преводи. Както в.БАНКЕРЪ вече писа, в Министерството на финансите се работи по промяна в данъчните закони, които да забранят кешовите плащания за суми над 10 хил. лева. Банките пък се опитват по всякакъв начин да увеличат броя на кредитните карти и подтикват собствениците им да плащат с тях, а не с банкноти. Но повечето търговци не разполагат с устройства за приемане на кредитни и дебитни карти (т.нар. ПОС-терминали), което възпира масовото им ползване. Ако банките успеят да се справят с този проблем и убедят собствениците на магазини и заведения да си поставят ПОС-терминали, това ще увеличи значително паричния им оборот, ще повиши приходите от такси и комисиони, а оттам и печалбите на кредитните институции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във