Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КРЕДИТНА АГРЕСИЯ И НОРМАТИВНИ ОГРАНИЧЕНИЯ

За банките изминалата 2004 г. беше белязана от рекордния ръст на отпуснатите кредити и от големият брой рестрикции, с които БНБ се опита до го ограничи. На два пъти бяха повишавани минималните задължителни резерви (МЗР), които трябва да се заделят по привлечените от граждани и фирми средства за срок над две години. Така от 0% в началото на 2004-а въпросните резерви достигнаха до 8% в края на същата година. БНБ спря да признава касовите наличности за част от МЗР-тата. И още Централната банка забрани на кредитните институции да включват в собствения си капитал текущата си печалба. Това ги лиши от най-достъпния източник за увеличаване на капитала. От неговия размер пък зависи обемът на заемите, които банките могат да отпускат. Затова някои от тях - като Райфайзенбанк (България), Централна кооперативна банка, СИБАНК и ДЗИ Банк увеличиха акционерния си капитал, за да продължат с кредитната си експанзия.Очакванията за 2005 г. са, че отново ще станем свидетели на голям ръст на заемитекойто ще принуди БНБ да отговори на удара с нови ограничения. Според анализаторите на някои банки борбата за разширяване на пазарните дялове през 2005 г. ще доведе до увеличаване на общия обем на предоставените кредити с около 40 процента. Това означава, че за дванадесет месеца те ще достигнат почти 20 млрд. лв. срещу близо 14 млрд. лв. в края на 2004 година. Очаква се само потребителските заеми, които в момента са около 3 млрд. лв., в края на годината да надхвърлят 4 милиарда. Истинският хит обаче ще бъдат жилищните кредити, прогнозират банковите експерти. През 2004 г. те отбелязаха най-голям ръст - около 145%, като от 408.3 млн. лв. в началото на 2004 г. в края на декември достигнаха 1 млрд. лева. Всички големи банки създадоха специални програми за жилищни заеми и на няколко пъти намаляваха лихвите по тях, като в края на годината кредити за покупка и строителство на жилище се отпускаха при лихва от 7.3% годишно. Покупката на имоти в големите градове придобива истеричен характер с приближаването на 2007 г., през която страната ни се очаква да стане член на ЕС. Това пък нахъсва повечето банки да се преориентират към жилищното кредитиране. Очаква се в края на 2005 г. обемът на заемите за придобиване на апартаменти и къщи да надхвърли 2 млрд. лева. Банките разчитат, че ще успеят да привлекат клиентите с дълги срокове на изплащане - до 20 и повече години, както и с гъвкави схеми на погасяване, които предвиждат гратисни периоди. Що се отнася до лихвите очакванията са те да продължат да намаляват. Според някои експерти, заради жестоката конкуренция между банките, лихвите по потребителските заеми ще паднат под 9% годишно, а по жилищните могат да намалеят до 6.5 процента. Разбира се, сбъдването на тази прогноза до голяма степен ще зависи от допълнителните мерки, които БНБ би предприела за ограничаване на ръста в кредитирането. В края на 2004-а УС на Централната банка промени Наредба №8 като включи в нея специално ограничение за жилищните заеми. В момента всички кредити за покупка на жилище се оценяват като рискови 50 процента. От 1 юли 2005 г. това ще важи за жилищните кредити, чийто размер не надхвърля 70% от стойността на заложения имот. Всички останали заеми за имоти се оценяват със 100% риск. Някои банкови мениджъри обаче смятат, че това ограничение няма да повлияе на ръста на този тип кредити, тъй като и сега повечето банки ги отпускат с изискването стойността им да не надхвърля 85% от оценката на обезпечението.Шефовете на БНБ са притеснени и от факта, че почти всички средства, които банките привличат от чужбина, както и от граждани и фирми, се използват за отпускане на заеми. Нещо, което увеличава значително риска за стабилността на финансовокредитната система. Статистиката показва и скоростно нарастване на задлъжнялостта на населениетоВ началото на 2004 г. потребителските и жилищните заеми са се равнявали на 30% от спестяванията на гражданите, докато в средата на годината (по последни данни от БНБ) това съотношение вече е било 36 процента. Ако тази тенденция се задълбочи и през 2005-а се стигне до големи просрочия по потребителските и ипотечните кредити, банките ще бъдат принудени масово да предложат за продажба имотите, с които са обезпечени те. А това ще доведе до рязко поевтиняване на апартаментите и къщите. Притесненията на експерти в управление Банков надзорса, че в един момент кредитните институции може да се превърнат в агенции за недвижими имоти, инкасиращи огромни загуби. За да се избегне опасността от такива сътресения, БНБ по всяка вероятност ще продължи да налага нови ограничения на банките, докато ръстът в кредитирането не спадне под 35% годишно. Експертите в управление Банков надзор обсъждат няколко варианта за рестрикции - от удвояване на заделяните минимални резерви до въвеждане на коефициенти за ликвидност. При положение че някоя от тези драстични мерки бъде въведена, банките ще бъдат принудени да намалят чувствително средствата, които смятах да отпускат като кредити. А резултатът ще е рязко ограничаване на възможностите за понижаване на лихвените проценти. Подготвяните изменения в Закона за защита на потребителитесъщо са удар срещу кредитната агресия на банките. Те са дело на Работна група 23 Защита на потребителите и тяхното здраве, ръководена от Министерство на икономиката, и са насочени към обща защита на потребителите във всички области. По отношение на финансовите услуги ще влязат в сила изисквания, които ще задължат банките да не предоставят пълна и изчерпателна информация за предлаганите продукти. Ще бъдат въведени санкции за заблуждаваща, непочтена и сравнителна реклама, за неравноправни клаузи в договори за предлагане на услуги, продажби от разстояние, съвместни оферти и други. Това ще ограничи възможностите на банките да привличат клиенти чрез двусмислени или заблуждаващи рекламни послания, или чрез предоставяне на екстри - подаръци, екскурзии, застраховки, които надхвърлят стойността на същинската услуга.През първите три месеца на 2005 г. парламентът окончателно трябва да приеме два проектозакона, които са важни за бъдещото развитие на финансовокредитната система. Първият е проектът за изменение в Закона за БНБДо Коледните празници депутатите успяха да гласуват на второ четене текстовете, които определят реда за избиране на членове на управителния съвет. Това ще трябва да става до два месеца преди изтичането на мандатите им. В случай че мисията се окаже невъзможна, въпросният член на управителния съвет ще продължи да изпълнява задълженията си до избирането на негов заместник. Според гласуваните досега промени, трудовите взаимоотношения на управителя и на подуправителите на Централната банка ще се уреждат с договори за управление, които ще се сключват по ред, определен от УС на БНБ.На депутатите им остава да гласуват най-важните точки от проекта за изменение в закона за Централната банка. Смисълът им е независимостта на УС на БНБ от изпълнителната и законодателната власт да се увеличи. В това отношение най-важни са промените в чл.44 и чл.45, според които: При упражняване на правомощията и изпълнение на задълженията си по този закон управителят и членовете на управителния съвет са независими и нямат право да искат или да приемат указания на Министерския съвет и на други органи и институции. Министерският съвет и другите органи и институции нямат право да дават указания на Българска народна банка, на управителя или на членовете на управителния съвет.Ще бъде въведен и специален текст, според който бюджетът на БНБ ще се одобрява от управителния й съвет, а не, както бе досега - от Народното събрание. Тази клауза обаче ще влезе в сила едва когато се приема бюджетът на БНБ за 2006 г. тъй като този за 2005-а бе гласуван от Народното събрание съгласно изискванията на сегашния закон за БНБ.До приключването на мандата на сегашното 39-о Народно събрание се очаква то да приеме и Закона за паричните преводи Гласуването му на първо четене в пленарната зала и приемането му на второ четене в бюджетната комисия показаха, че около текстовете му ще се води сериозна битка между БНБ и лобистите на фирмите, които искат да влязат в бизнеса с вътрешни и международни плащания. Основният спор в случая се води около размера на минималния капитал, с който трябва да разполагат дружествата, имащи желание да работят като платежни системи. Експертите на Централната банка засега твърдо отстояват предложението той да е 10 млн. лева. Но депутатите, зад които стоят различни бизнес интереси, настояват този капитал да е в пъти по-малък. Засега парламентарното мнозинство подкрепя позицията на БНБ, но не е изключено до изборите, чиято дата през 2005 г. все още не е известна, депутатите да станат по-благосклонни към исканията на частния бизнес. Разбира се, подобна промяна в настроенията им ще е проява на предизборен меркантилизъм, който не може да бъде задоволен от БНБ.Въобще 2005-а се очертава като изключително динамична за банковата система. През нея, както и през следващата 2006-а, ще бъде оформен европейския облик на финансовокредитния сектор. До голяма степен ще бъдат разпределени пазарните дялове в потребителското, ипотечното и фирменото кредитиране. По-голямото състезание - предвид предстоящата покупка на Борика, ще бъде пазарът на кредитните и дебитните карти. През 2005-а ще станат ясни както лидерите в банковия сектор, така и банките, които - ако не бъдат продадени на стратегически инвеститори - ще минат във фаза на вегетация. Накратко казано, ще разберем с каква банкова система България ще влезе в Европейския съюз.

Facebook logo
Бъдете с нас и във