Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КРЕДИТИРАТ СЕ ИДЕИ, РУШВЕТИТЕ ВЕЧЕ НЕ ВЪРВЯТ

Четиридесет и девет годишният Наньо Добрев е от Странджа. Но още в зората на демокрацията се преселва в другия край на страната - в с. Лом Черковна, Русенско. Сключва договор за аренда на 6000 дка земя. Отглежда пшеница и ечемик. С амортизирана техника, съветско производство, останала в наследство от бившето ТКЗС. Гълташе страшно много гориво, непрекъснато подменях части. Плащах и наем за нея. Всичко това вдигаше себестойността на продукцията. Та затова реших да кандидатствам за помощ от САПАРД, споделя арендаторът. Инвестиционният проект на Добрев е за 675 000 лв., като половината от парите ще бъдат осигурени от програмата. С тях той ще купи комбайн, трактор, две сеялки, дискове, брана и плуг. Надява се, че новата техника ще свали с три стотинки цената за килограм зърно от новата реколта. А също и че ще успее да върне за три-четири години кредита от 337 хил. лв., който ще вземе от Райфайзенбанк. Наньо Добрев е убеден, че лихвата от 8% и погасителният план (според който главницата ще се изплаща през летния период, когато има постъпления, а през останалото време ще се обслужват лихвите по нея) са изключително изгодни. Признава, че най-големи главоболия при подготовката на документите за кандидатстване е имал с нотариусите. Само заверката на договорите за аренда е глътнала 13-14 хил. лв., докато за консултантската услуга е платил 400 лева. Въпреки това смята, че средствата са оправдани. Сега стиска палци фирма Мегатрон да спази срока и да достави техниката на уговорената дата - до дни започва жътвата в селото. С нова техника се надява да прибере зърното от реколта 2002 и арендаторът Милчо Босилков от с. Върдарски геран, област Враца. Всичко обаче зависи от клона на ОББ в Бяла Слатина, с който води преговори за кредит в размер на 320 000 лева. Добрев и Босилков са двама от 20-те земеделски производители, които във вторник (18 юни) подписаха договор с Държавен фонд Земеделие за отпускане на субсидия по програма САПАРД. Одобрените инвестиционни проекти са общо за 12 697 230 лева. С тях одобрените от юни миналата година инвестиции (когато беше обявено началото на финансирането по САПАРД) стават 108 213 156 лв., съобщи Асен Друмев, изпълнителен директор на ДФ Земеделие. (Фондът получи акредитация като разплащателна агенция по тази предприсъединителна програма на ЕС.) Комисията за избор на проекти е дала благословията си общо на 156 предложения - 50 до 21 декември 2001 г. и 106 само за четирите си заседания през тази година. Досега напълно са усвоени 8 358 023 лв. по 29 проекта, посочи още Друмев. Като най-популярни експертите от фонд Земеделие определят субсидиите за купуване на земеделска техника, включени в т.нар. първа мярка - Инвестиции в земеделските стопанства. Големият интерес към тях се обяснява с предстоящата жътвена кампания. Освен за техника на последното си заседание комисията е разрешила предоставяне на субсидии и за изграждането на силози, за строителството и оборудването на птицеферми. С такъв проект пред фонд Земеделие кандидатства фирма Пилком от Велико Търново. За реализирането му са необходими 680 000 лв. и с тях ще бъдат оборудвани четири птицевъдни сгради с обща площ 1560 кв. м., разказва пред в. БАНКЕРЪ мениджърът на дружеството Йордан Цонев. Становището му е, че без технологично развитие няма ефективно производство. С това той обяснява и кандидатстването си за пари от САПАРД. След въвеждането на европейските стандарти и пълната автоматизация Цонев очаква броят на отглежданите бройлери да нарасне до 120 хиляди. Така се надява да намали себестойността им и да пребори конкуренцията на американските бутчета, които в момента се предлагат за 2.50 лв. на килограм. Мениджърът твърди, че правилата за субсидиране са били ясни - прозрачна дейност и добри финансови резултати. Шест седмици са били необходими на фирма Рея Фиш да подготви и защити пред фонд Земеделие инвестиционните си намерения за 1 780 000 лева. Проектът й е един от онези, които са на път да разсеят опасенията, че отпусканите от ЕС около 54 млн. евро годишно няма да бъдат усвоени. Забелязва се тенденция на увеличаване на проектите както по количество, така и по стойностно изражение, казва по този повод заместник-изпълнителният директор на фонда Лило Джамбазов. Субсидията от САПАРД Рея Фиш ще използва за увеличаване на капацитета на рибопреработвателното си предприятие в Доспат, което досега е произвеждало замразени рибни продукти, експорт за Германия. С разширението и сертификацията на пушени и мариновани рибни продукти, хайвер и консерви ще бъде затворен цикълът на производството. Усвояването на инвестицията ще стане на два етапа - първият ще приключи до края на годината, а вторият - до края на следващата - заяви директорът на фирмата Валери Баронов. - Срещнах пълно съдействие от страна на фонда, което напълно опроверга слуховете, че само чрез определени консултантски фирми могат да се прокарат проекти през САПАРД. Сега съм категоричен, че никакви проблеми не стоят пред един добре направен проект. Мнението на Баронов споделят и останалите земеделски производители, подписали договори с фонд Земеделие. Започнах подготовката на проекта преди два месеца със съдействието на дирекцията на фонда в Русе. На 23 май подадох документите си в областната дирекция и на 14 юни разбрах, че проектът ми е одобрен - подчертава Добрев. Цялата процедура приключи за 45 дни по простата причина, че сме коректни данъкоплатци, имаме приключени в срок счетоводни баланси - годишни и тримесечни. Правилата не са по-различни и когато се кандидатства за кредит пред всяка банка - твърди и Йордан Цонев от Пилком. - Има една матрица, на която или отговаряш, или не. С рушвети не става.Според експерти от ДФ Земеделие, все още е незадоволително представянето на фирмите от преработвателния сектор. Насърчаваме предприятията, които преработват земеделска продукция да бъдат по-активни и да кандидатстват за субсидии от САПАРД, коментира пред в. БАНКЕРЪ Лило Джамбазов. Техният интерес към програмата е и индикация в каква посока да бъдат промените в Закона за подпомагане на земеделските производители, които се очаква до началото на лятната ваканция да бъдат одобрени от парламента. Говори се за коренна промяна във философията на нормативния документ и по-конкретно за насочване на кредитирането към преработвателите, а чрез тях и към производителите на земеделска продукция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във