Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КРАСИМИР СТОЙЧЕВ МОЖЕ ПАК ДА СТАНЕ ДЛЪЖНИК НА КАПИТАЛБАНК

Синдиците на Кредитна банка Павел Павлов и Господин Кузманов ще преведат на Фонда за гарантиране на влоговете 9.6 млн. лева. Това разпореди Софийският градски съд. Същата сума фондът изплати през 1999 г. на граждани и фирми, чиито сметки бяха блокирани в затворената банка. Павлов и Кузманов получиха възможност да върнат парите на фонда, след като РОСЕКСИМБАНК купи от затворената кредитна институции руски облигации с общ номинал от 31.9 млн. щ. долара и плати за тях 7.16 млн. щ. долара. След тази сделка по сметката на синдиците в БИОХИМ остават около 18 млн. лв., които им позволяват - като се разплатят с фонда, да върнат и над 40% от средствата на граждани и фирми, които банката им дължи. Това обаче едва ли ще стане преди Софийският градски съд да се е произнесъл по делата, които синдиците на фалиралата КАПИТАЛБАНК Добри Тасев и Филко Розов и Банка ДСК водят срещу Кредитна банка. За пореден път те бяха гледани от съдия Светлин Михайлов на 7 ноември 2000 година.


Тасев и Розов, твърдят, че КАПИТАЛБАНК има депозит от 1.59 млн. щ. долара в Кредитна банка, който не фигурира в списъка на приетите вземания от нейните синдици. Колегите им Павлов и Кузманов обаче смятат, че вземането на КАПИТАЛБАНК е следствие на фиктивни счетоводни операции, а не на реално постъпили средства в Кредитна банка.


Ако съдия Михайлов се произнесе в полза на Кредитна банка, контролираната от Красимир Стойчев, фирма Трон отново ще стане длъжник на КАПИТАЛБАНК. До средата на 1998 г. Трон е имала да връща на банката 1.59 млн. щ. долара. Стойчев обаче е заявил на синдиците, че ще погаси задължението си, като преведе парите по сметка на КАПИТАЛБАНК в действаща по онова време Кредитна банка. Операцията е осъществена и синдиците на КАПИТАЛБАНК половин година живеят с илюзията, че имат да си вземат от кредитната институция на групировката на Илия Павлов.


На 8 януари 1999 г. обаче БНБ затваря Кредитна банка, а на 1 февруари 1999 г. тя е обявена в несъстоятелност. Синдиците й Павлов и Кузманов пък отказват да впишат КАПИТАЛБАНК в списъка на приетите вземания.


Така че сега дилемата е от кого КАПИТАЛБАНК има да се взема 1.59 млн. щ. долара - от Кредитна банка или от Трон на Красимир Стойчев? И докато този въпрос може скоро да получи адекватен отговор от съда, то делото между фалиралата Мулти-институция и Банка ДСК още дълго ще занимава магистратите. На 7 ноември 2000 г. съдия Светлин Михайлов отложи за 30 януари 2001 г. гледането на жалбата на Банка ДСК. Дотогава назначената от съда счетоводна експертиза ще трябва да установи действителния размер на вземанията й от Кредитна банка.


Банка ДСК атакува своя фалирал длъжник в три направления. Те обаче са обвързани с прословутите операции от юли и септември 1996 г., когато управляваната от Бистра Димитрова ДСК даде на доверително управление на Кредитна банка облигации по ЗУНК с общ номинал от 14.25 млн. щ. долара. Мулти-финансовата институция обеща да върне облигациите в срок от две години и да плати за тях прилична лихва. Тя обезпечи част от задължението си със своите акции в Балканска банка, Скопие. Освен това Кредитна банка прехвърли в полза на спестовната каса свое вземане от Кремиковци, като пое ангажимента, ако металургичният комбинат не плати на ДСК, тя да стори това вместо него. Така председателката на касата Бистра Димитрова позволи през 1996 г. на Мулти-кредитната институция временно да се спаси от фалит.


Сега - четири години след прословутата ЗУНК-операция, тя отново е обект на спор между Банка ДСК и вече фалиралата Кредитна банка. Представителите на касата претендират пред съда, че тя трябва да бъде включена в първата група кредитори, тъй като вземането й е обезпечено със залог на акциите на Балканска банка, Скопие.


Дори и съдът да приеме иска на Банка ДСК, това по никакъв начин няма да се отрази върху предстоящите плащания, които синдиците Павлов и Кузманов смятат да направят в полза на Фонда за гарантиране на влоговете. Обяснението е, че обезпечените кредитори имат право първи да получат парите си, но само ако те са събрани при продажбата на тяхното обезпечение. Така че синдиците на Кредитна банка първо трябва да продадат акциите на Балканска банка, Скопие, и след това да преведат на Банка ДСК събраните пари.


Ръководството на касата се жали пред съда и срещу размера на дълга, който е признат от синдиците на Кредитна банка. Банка ДСК твърди, че общият му размер е 19.751 млн. лв., докато Павлов и Кузманов смятат, че Кредитна банка дължи 14.093 млн. лева.


Синдиците и банката кредитор не могат да се разберат и по въпроса с дълга на Кремиковци. Банка ДСК претендира, че тъй като металургичният комбинат не плаща, парите трябва да й върне Кредитна банка. Павлов и Кузманов обаче не са съгласни да признаят това задължение.


Съдът още дълго ще умува кой е крив и кой е прав в спора между касата и фалиралата банка. Но каквото и да е неговото решение, възможностите на Банка ДСК да си събере парите от Кредитна банка са чисто хипотетични.

Facebook logo
Бъдете с нас и във