Банкеръ Daily

Финансов дневник

Коват нормативен ковчег на лихвените индекси

Предложение за промени в Закона за кредитните институции внесе в Народното събрание през седмицата председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова.  Изменените  текстове  препращат също  към корекции в Закона за потребителския кредит и в Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители.

От внесения законопроект стават ясни няколко неща. Първо, промените се правят, за да може в българските нормативни документи по-ясно и директно да се приложат изискванията на европейския регламент 1011 от 2016-а. Второ -  този регламент и измененията, които са правени  заради него  в българското законодателство, засягат лихвените проценти, които се прилагат при договорите за потребителски, ипотечни и фирмени заеми, при емитирането на облигации и други финансови инструменти. Или  регламентът  и промените в българските закони се отнасят за лихвените индекси (бенчмаркове) като ЛИБОР (LIBOR), ЮРИОБОР (EURIBOR) и СОФИБОР (SOFIBOR), които са  основата за изчисляването на лихвените равнища и при формирането на годишния процент на разходите по почти всички видове заеми, които отпускат българските банки.

Следващото,  което става ясно от предложението за промени в Закона за кредитните институции и чрез него - в законите за потребителските и за жилищните кредити, е, че чрез него се създават правила, по които при изчезването на индексите  или при промяната на метода на изчисление на някой от тях

 

банките имат право да заменят стария индекс с нов

 

без да искат разрешение за това от кредитополучателя. По този начин в българското законодателство директно ще се прилага изискването на чл.28 "Промени и прекратяване на изготвянето на бенчмарк" от Регламент 1011 от 2016-а.

И четвъртият много важен факт, който става ясен от внесения от Менда Стоянова законопроект, е, че при промяна на лихвените индекси лихвата по кредита не може да се увеличава вследствие на това действие  на банката.

Дори  човек, който има  посредствени знания по финанси - ако се вгледа внимателно във внесените предложения за промени в Закона за кредитните институции, ще разбере, че те засягат дълбоко същността на кредитирането и по-точно - формирането на цената на отпуснатите заеми. Това е  причината, поради която  тези изменения засягат директно всички фирми и граждани както в България, така и в ЕС. 

Проверката на в. "БАНКЕРЪ" показа, че

 

шест от седемте най-големи български банки

 

използват при формирането на лихвените си проценти по кредитите за населението индекса СОФИБОР. А тези банки контролират над 85% от всички предоставени до момента потребителски и жилищни заеми. Само Първа инвестиционна банка предоставя левови заеми при лихва, която не се базира на СОФИБОР, а на индекс, изчисляван на базата на цената на привлечения ресурс в  банковата система, според данните на БНБ. А от 1 юли 2018-а СОФИБОР може да изчезне в сегашния си вид и банките, които го използват, могат и да  го заменят с друг индекс -  разбира се, като спазват изискванията на Регламент 1011 от 2016-а на ЕС.

Как  обаче се стигна до възможността  СОФИБОР да изчезне  и какъв е този

 

Регламент 1011 от 2016-а на ЕС

 

Става дума за норматив, чиито разпоредби се прилагат директно във всички държави от ЕС, без да се изисква  всяка една от тях да приема специални закони, както става с  директивите на ЕС.

Въпросният регламент е приет на 8 юни 2016-а  като  отговор на разразилите се по-рано скандали за пазарни манипулации  с  лихвените индекси ЛИБОР (LIBOR) и ЮРИБОР (EURIBOR), които  - както бе установено, извършват някои от най-големите европейски банки, участващи във формирането на тези индекси. Регламентът създава правила и изисквания, чиято цел е  ако не да премахне,  поне силно да ограничи опасността от подобни манипулации занапред. Тук трябва да кажем, че този регламент засяга всички видове индекси, в това число и стокови и борсови. Но  в случая  ще се съсредоточим само върху  лихвените.

Според правилата на регламента след приемането му лихвените индекси трябва да се формират чрез  ясна методика, базирана на  прозрачни пазарни данни. Те ще бъдат изчислявани  от специални администратори, които трябва да са  лицензирани от съответните органи в дадената  държава. У нас този орган е  БНБ. Допуска се обаче възможността, ако един  администратор получи лиценз да определя  даден лихвен индекс в дадена държава от ЕС по линия на европейската паспортизация, той автоматично да получава правото да прилага индекса, за който е лицензиран във всички държави от ЕС. Между другото този европейски принцип важи за лицензите за банкова, застрахователна и  инвестиционна дейност. В случая е важно да се подчертае, че

 

сегашната методика на СОФИБОР не отговаря на правилата

 

на Регламент 1011. Още повече че,  както бе казано в  началото,  БНБ обяви, че се  оттегля от администрирането на местния индекс. При тази ситуация банките у нас трябва да намерят нов администратор на индекса, той на свой ред  да получи необходимия лиценз и да предложи методика за определянето му, отговаряща на изискванията на Регламент 1011 на ЕС. Срокът за намирането на такъв администратор е 1 юли 2018-а. Както в.  "БАНКЕРЪ" вече писа, според  неофициална информация банките у нас водят усилени преговори с агенцията "Ройтерс Томпсън" тя да стане  администратор на новия СОФИБОР.  Въпросната агенция даже вече  била направила постъпки за лицензиране пред... британския финансов надзор. Очертава се интересна ситуация, тъй като до средата на 2018-а Великобритания все още ще е член на ЕС и по линия на паспортизацията  "Ройтерс Томпсън" ще може да ползва лиценза си и  за прилагане на СОФИБОР у нас, ако  въпросната агенция сключи договор за администриране на СОФИБОР. Ако такъв договор не бъде подписан,  лихвеният ни индекс просто ще изчезне и банките ще трябва да се лишат от "услугите му" при формирането на лихвените равнища по отпуснатите  кредити. Впрочем такава съдба може да постигне не само СОФИБОР, но и международните лихвени индекси ЛИБОР и ЮРИБОР.  И причината е, че след скандала за манипулацията на международните лихвени индекси  много малко кредитни институции са склонни да се включат в изчисляването на ЛИБОР и ЮРИБОР.

А що се отнася до СОФИБОР - във финансовите среди у нас се коментира, че чуждестранните централи неофициално, но много настоятелно са поискали от дъщерните си банки у нас да се въздържат от участие във формирането на левовия лихвен индекс.

Всичко казано насочва към  следващия

проблем, който може да ни връхлети в края на 2019-а

Той е свързан с методиката, по която се изчисляват лихвените индекси. Както вече бе казано, по правилата на Регламент 1011 от 2016-а  тя трябва да бъде изготвена и одобрена от съответния  надзорен орган, който е лицензирал администратора на съответния индекс, и да го направи до края на 2019-а. Методиката е базирана на цените, по които банките обменят помежду си парични депозити и сключват репо-сделки. И  не става дума за символични обеми, а за реални сделки. Те у нас обаче  са по-скоро изключение, отколкото всекидневие. Достатъчно е човек да проследи  обемите на междубанковия пазар и сами ще се убедите  в това.

Самата смяна на методиката означава, че ще имаме нов лихвен индекс, без значение дали той ще се казва СОФИБОР 1, СОФИБОР NEW  или по някакъв друг начин. А липсата на значителни обеми в  сделките, които всекидневно се сключват на междубанковия пазар,  поставя  под въпрос нуждата от съществуването на левов лихвен индекс въобще. Впрочем част от вината за това състояние донякъде отново носят чуждестранните централи на българските банки, които определят много ниски лимити на дъщерните си кредитни институции у нас за сделки на междубанковия ни пазар. Няма да е изненада, ако през следващата година и половина повечето от българските  кредитни институции се откажат от прилагането на СОФИБОР и започнат да формират лихвените си равнища по кредитите на съвсем друга база - например въз основа на средната цена на привлечения ресурс, определена според статистическите данни на БНБ. Това  буквално  ще означава, че СОФИБОР е издъхнал и в момента сковават  нормативния ковчег за погребението му.  А що се отнася до кредитополучателите, те трябва много внимателно да четат договорите за кредитите си и общите условия към тях, преди да ги подпишат. Както и внимателно да се запознават с плановете на  банките за промяна на лихвените индекси, които те най-вероятно ще започнат да публикуват на интернет страниците си в края на 2018-а.

Facebook logo
Бъдете с нас и във