Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КОРУПЦИЯТА Е ПРОНИКНАЛА В НАЙ-ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ НА ВЛАСТТА

В БЪЛГАРИЯ ЛИПСВАТ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ, КОИТО РАБОТЯТ КАЧЕСТВЕНОПроф. Гарабед Минасян, член на управителния съвет на БНБ, пред в. БАНКЕРЪПрофесор Минасян, съумя ли това правителство, чийто мандат изтича, да превърне финансовата стабилизация в траен икономически растеж? Каква е, според вас, равносметката? Имаме ли поводи за безпокойство?- Не е лесно да се премине към устойчив икономически растеж. Финансовата стабилизация е предпоставка за това, но тя изисква време за насаждане на определени стереотипи на поведение, на повишаване на доверието към финансовите институции. Доверието бързо се руши, но трудно се изгражда, а именно то е основата на активния инвестиционен процес. Категорично можем да кажем, че след въвеждането на паричния съвет у нас има трайна финансова стабилност. Тя се изразява в твърди и устойчиви валутни съотношения, в предвидими инфлационни равнища от порядъка на 4-5%, и то при условие, че в еврозоната инфлацията е около два пъти и нещо по-малка. Дори 6-7% не бива да бъдат повод за безпокойство при сегашните стабилни валутни курсове. Финансовата стабилност се изразява също и в устойчивостта и предвидимостта на банковата система и лихвените равнища, предлагани от банките. В средата на 1997 година постигането на такава финансова стабилност изглеждаше, ако не немислима, то твърде трудна задача. Казвали сте, че изпреварващата - спрямо Европейския съюз, едноцифрена инфлация би имала добър ефект, но ето че за май у нас има дефлация в размер на половин процент. Какво означава това?- За нашата икономика наистина е необходимо да има по-високи инфлационни равнища, отколкото в Западна Европа, защото те са предпоставка за нарастване както на цените, така и на заплатите. А нашите ценови равнища изостават с две трети от тези в ЕС. Трябва да се придвижим напред, естествено, не до сто процента от техните, но задължително поне до половината. Това може да стане единствено с по-висока инфлация. Да не говорим за доходите, които са скандално ниски в сравнение с Европа. Но те са ниски в номинални величини, докато реалната покупателна способност на доходите ни е далеч по-висока от номиналната стойност на доходите, т.е. с нашите заплати можем да купуваме три пъти повече тук, отколкото в Западна Европа. Това също е предпоставка за очакване и изискване на по-високи инфлационни равнища. Ако инфлацията е ниска или сравнима с европейските равнища, това не е хубаво за България. Що се отнася до дефлацията, при изчисленията на месечна основа са възможни колебания, но в рамките на годината, общо взето, процесите се неутрализират. Това може да се сравни с автомобила - колелата му може да се колебаят, но той се движи стабилно.Е, добре, но къде е желаният икономически растеж?- Както теорията, така и практиката показват, че рано или късно финансовата стабилност трябва да доведе до раздвижване на икономиката, защото инвеститорите са в състояние с повече сигурност да предвидят евентуални бъдещи промени, да оценят бъдещия риск и по-лесно да вземат решения. За тези години данните на статистиката и на БНБ показват достатъчно средно високо равнище на темпове на БВП с тенденция за нарастване - около 4-4.5%, а за последната година 5.6. И това при условие, че темповете на нашите основни търговски партньори в Западна Европа са 1.5-2 на сто. А обикновено когато те чувстват определена стагнация и слаба икономическа динамика, това се отразява пряко и върху развитието на сателитни икономики като нашата. През последните четири-пет години темповете в Западна Европа са много сдържани, докато ние съумяваме да поддържаме сравнителни високи темпове. Неотдавна обаче Нобеловият лауреат по икономика за 2001 година Джоузеф Стиглиц определи темповете на растеж в България като разочароващи? - Действително, може да се каже такова нещо. Един професионален икономист би бил доволен, ако българската икономика се развива с темпове поне над 6-7 процента. Но не само в рамките на една година. В Румъния например е имало година с 8 на сто растеж, а през следващите - рязък спад. В Турция също е имало години с по 8-9% растеж, след това обаче темповете стават отрицателни. Ние успяваме да поддържаме относително устойчиви темпове и очакваме те да растат. Такива темпове, които значително превишават темповете на растеж в Западна Европа, са характерни за цяла Източна Европа. Това е показателно за потенциала на източноевропейските икономики, в частност и на българската.При такъв растеж не трябва ли да се очаква и по-висок жизнен стандарт? Щом в една държава има твърде много бедни и малко богати хора, излиза, че нещо не е наред с разпределянето на продукта на този растеж?- Това е възлов въпрос. Подоходната диференциация у нас се засилва, макар и не с такива темпове, с каквито на човек му се струва. Обикновено сме склонни да преувеличаваме негативните страни. Ние сме около нормата за европейския свят. Изключителни диференциация има в Латинска Америка, където тя е два пъти по-висока, отколкото у нас. Нормално е някаква класа да забогатява повече от другите, винаги има такова разпиляване на богатството. Но, от друга страна, макроикономическото управление би трябвало да търси начини да не допуска прекалено разрастване на тази диференциация, която става източник на социални напрежения. За съжаление в макроикономически план има елементи, които допринесоха за това тя да се засили - най-вече чрез данъчното натоварване. През последните години ставките се промениха в търсене на положителни ефекти. Но един от отрицателните е: повече от очевидната им диференциация. Най-богатата прослойка, чиито максимални ставки се намалиха с 10 процентни пункта, започна да използва приходите си нетолкова за инвестиране в производствени мощности, колкото в недвижимости. Това личи от разкошните палати, издигнати в хубавите краища на страната. Така се замразяват средства, които биха могли да бъдат насочени в реалната икономика. Вероятно причините са различни. Това може да се дължи на лош мениджмънт, както и на традиционното за българина отношение към недвижимостта като нещо сигурно. Такова разпиляване на финансови ресурси би могло да се предотврати чрез данъчното облагане на недвижимостите. Над определени граници то трябва да бъде значително по-високо. В САЩ и Западна Европа може да имаш имение с къща и басейни за 4-5 милиона, но трябва да плащаш данък 200 хил. долара. В този случай придобиването на недвижимост престава да бъде инвестиция. Правителството е длъжно да регулира процесите така, че инвестициите да не се насочват към замразяване.Какво, от гледна точка на макроикономиката, означават ляво, дясно и център - думи, с които политическите сили обичат да се самоопределят преди избори? Какъв е подходящият за България макроикономически модел, който съчетава най-доброто от ляво и от дясно?- Винаги преди избори има изригвания на всякакви спекулации. Преди всичко трябва да сме наясно, че ние няма да измислим някакво ново, оригинално управление на икономиката. Всичко, което ще правим, вече е съществувало по света. Аз съм противник на това, да отделяме политиците от другите хора. Те са част от самите нас и ние гласуваме за тях, защото виждаме в тях някаква гаранция за развитието на нашия собствен живот. Всеки, който се добере до властта - премиер, министър и т.н. - има рядката възможност да се изяви и името му по някакъв начин да остане в историята. Хората лесно се поддават на това изкушение. Моята позиция е, че сега не са необходими екстравагантни решения като плосък данък, данъчни ваканции, амнистии и т.н. Просто трябва да се спазва определена дисциплина. Най-важното според мен е да се изградят истински, работещи, качествени държавни институции, каквито днес липсват в България и ние непрекъснато се сблъскваме с това. Имаме и добри закони, но не се спазват, защото институциите ни не работят добре. Имам предвид и съдебната система, която трябва да съблюдава спазването на закона. Много дразнещо впечатление ми прави състоянието на улиците в столицата. В това отношение ние сме уникална държава. Бил съм в страни от няколко континента, но не съм видял такава столица. Как може там улиците и пътищата им да са идеални, а тук - не може? За мен отговорът на въпроса е категорично ясен - това е пример на разюздана корупция в управлението на градовете и изобщо на инфраструктурата. Нямам никакви данни, не съм виждал документи, но съм абсолютно убеден, че това е вследствие на корупция. В световната икономическа теория и литература изрично се казва, че поддържането на такова некачествено състояние на инфраструктурата е сигурен белег за наличието й. Нямам съмнение, че е така. Въпросът е защо тя не се доказва. Очевидно институциите не работят. Или този, който е корумпиран, съумява добре да прикрие следите си - а това говори, че институциите му дават възможност да го направи, или онзи, който трябва да разкрие корупцията, не е в състояние да го направи отново поради корупция. Означава ли това, че корупцията е проникнала в най-високите етажи на властта?- Категорично да. Повтарям - нямам никакви документи, но такова състояние не може да съществува, ако няма корупция. Последното, което предстои да се направи, за да завършим прехода си към пазарна, сиреч към нормална икономика, е изграждането именно на работещи и качествени държавни институции. Натискът от Европа е точно в тази посока. Това ли имахте предвид, когато заявихте през есента на 2004-а, че 2007 година не изглежда реалистична за присъединяването ни към ЕС?- Това е основното. И сега мисля, че 2007 г. изглежда прекалено близо. Но много ще се радвам, ако станем членове на ЕС. Членството в Европейския съюз не е просто достъп до някаква богата организация, то е начин на мислене, манталитет, отношение към околната среда. Има да правим още много неща - да се изградят институции, които да работят и да наложат определено поведение. А това не може да стане за една нощ. Но ние безвъзвратно сме поели пътя към Европа и няма връщане назад.

Facebook logo
Бъдете с нас и във