Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД БЛАГОСЛОВИ БЮДЖЕТА ЗА 2005-А

Седмица преди изборите Конституционният съд взе че най-неочаквано се произнесе по искането на 48 народни представители да обяви за противоконституционен Закона за държавния бюджет за 2005 година. Или поне текстовете му, регламентиращи приходите и разходите на съдебната система, отпускането на допълнителни 130 млн. лв. за науката и образованието и сключването на договор за заем от 36 295 000 евро, който Банк Аустрия ще отпусне на държавата за строителството на педиатрична болница в София. Искането на 48-те народни представители бе внесено в Конституционния съд в началото на 2005 г., през февруари магистратите го допуснаха за разглеждане, като дадоха едномесечен срок на страните по делото да представят своите писмени аргументи. Логично бе съдът да се произнесе по иска през април или най-късно в началото на май, но не точно седмица преди изборите. Вероятно причината за забавянето е големият брой документация, с която магистратите е трябвало да се запознаят, но пък тогава можеше да се произнесат и седмица след изборите. Както и да е. Конституционният съд е отхвърлил всички искания на 48-те народни представители, като ги е обявил за напълно неоснователни. В мотивите към това свое решение магистратите са посочили, че по-голяма част от оплакванията за противоконституционност на Закона за държавния бюджет за 2005 г. се свеждат до твърдения за нарушаване на реда за неговото приемане. След проучване на документите, свързани с внасянето на законопроекта за бюджета за гласуване от Народното събрание, магистратите са стигнали до извода, че процедурата за това е спазена.В иска си за обявяване на закона за бюджета за противоконституционен 48-те народни представители са се позовали на обстоятелството, че той не е подписан от премиера, а от заместник министър-председателя. В мотивите си магистратите подчертават, че подобно изискване не фигурира в нито един закон.Министерският съвет е колективен държавен орган и представителството му не е изрично възложено от конституцията само на министър-председателя. Дали от факта, че законопроектът за държавния бюджет за 2005 г. е внесен в Народното събрание с подписа на заместник министър-председател, могат да се правят политически изводи, е въпрос, който не е предмет на конституционна преценка, се казва в решението на Конституционния съд. В него категорично се отхвърля доводът на вносителите на иска, че нарушаването на законови норми при внасяне на законопроекта води до нарушаване на принципа за правовата държава. Нещо повече, съдиите подчертават, че ако уважат иска на 48-те депутати ще извършат акт, водещ до правна несигурност и непредсказуемост.Отхвърлени са и мотивите за престъпване на върховния закон на държавата при приемането на бюджета на съдебната система. Депутатите, подали иска срещу Закона за държавния бюджет за 2005-а, твърдят, че при гласуването му на второ четене не е обсъдено предложението на Висшия съдебен съвет, а само това на Министерския съвет. Конституционните съдии са преценили, че всички процедури при обсъждането и гласуването на бюджета на съдебната власт са спазени, като на представителите на магистратите е дадена възможност да агрументират своите позиции по исканията си за финансиране. Конституционният съд няма за цел да обсъжда дали приетият проект е с ниски показатели и дали с този бюджет съдебната власт ще изпълни задачата си да правораздава успешно през 2005 г., в каквато насока няма направени оплаквания. Единствено, ако конституционно установен орган е лишен от бюджет, респективно е предвидено флагрантно намаление на бюджета му от предходната година, може да се обсъжда по същество годишният бюджетен план на конституционно ниво. В останалите случаи Народното събрание е в правото си да прецени параметрите на бюджета на Висшия съдебен съвет и взаимоотношенията му с републиканския бюджет, се казва в мотивите към решението на Конституционния съд да отхвърли искането за обявяване на бюджета за 2005 г. за противоконституционен. Депутатите би трябвало да прочетат внимателно мотивите в решението на Конституционния съд, за да знаят за какво да претендират при гласуването на следващите законопроекти за държавния бюджет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във