Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КОНСОЛИДАЦИОННАТА ВЪЛНА ВЪВ ФИНАНСОВИЯ СЕКТОР ЩЕ ЗАЛЕЕ И БЪЛГАРИЯ

Световната индустрия на финансовите услуги освен че се променя, се и обединява, при това с голяма скорост. Консолидационната вълна обхваща целия финансов сектор. Осъществяват се сливания както в определен сегмент - например между банки, така и функционални интеграции между различни финансови институции - банки, застрахователни компании, лизингови дружества, пенсионни фондове, в резултат на които се образуват големи финансови структури - конгломерати. Фондовите борси също се консолидират, като формират стратегически съюзи и сдружения както помежду си, така и с електронните комуникационни мрежи (ECNs)*. Обединяват се и регулаторните органи чрез образуването на агенции, които осъществяват надзор върху всички сегменти на финансовия пазар. Вълната от консолидации сред финансовите институции се реализира както чрез сливания и поглъщания, така и чрез създаването на съвместни предприятия (joint-ventures) и стратегически съюзи (алианси). Съвместните предприятия и алиансите се учредяват на базата на договори, позволяващи на подписалите ги институции да запазят своята автономност. Такива по-необвързващи съюзи са особено полезни, когато в тях участват дружества, работещи в държави с твърде различна корпоративната култура и регулации. Както се вижда от данните в табл.1, броят на консолидациите във финансовия сектор, както и обемите им в парично изображение нарастват значително през последното десетилетие, като водещо място заемат сливанията и поглъщанията. По-голямата част от тях се реализират в рамките на отделна индустрия - например банковата (84% от общия доларов обем и 81% от общия им брой), както и в рамките на една страна (89% от обема в долари и 87% от общия им брой). Броят на новосъздадените джойнтвенчъри и алианси между компаниите в една държава е значително по-малък от броя на сливанията и поглъщанията, но нараства с по-високи темпове през периода 1990-1999 година.Обратна е тенденцията при консолидациите между компании от различни държави. Броят на транснационалните съвместни предприятия и стратегически съюзи превъзхожда броя на транснационалните сливания и поглъщания. Моделът на финансовата индустриясъставена от различни браншове, също се променя през последните години. Тенденцията е различните финансови дейности (търговско банкерство, застраховане, бизнес с ценни книжа, управление на фондове) да се извършват в една и съща група за финансови услуги (конгломерат). Това е така нареченият процес на функционална интеграция, който се базира на очакването за по-високи приходи от комбинирането на финансовите услуги под един корпоративен покрив. Това става, когато на едно гише се предлагат банкови, застрахователни и пенсионноосигурителни продукти. В същото време тази практика на комплексно пласиране на услугите е по-удобна за клиентите. А привличането на повече клиенти води до увеличаване на приходите и на печалбите на консолидираните финансови институции.Съществуват различни степени на функционална интеграция които са с различна степен на ефективност. Първото ниво на интеграция е, когато едни и същи акционери владеят финансови фирми, осъществяващи различни видове бизнес - банкиране, застраховане, пенсионно осигуряване. Второто ниво на интеграция се основава на така наречените икономии от мащаба: например мрежата от клонове на дадена банка се използва за продаване на различни финансови продукти под едно марково име. За третото, и може би най-важно, ниво може да се говори, когато финансовите конгломерати възприемат централизиран подход към управлението на риска. Последното ниво на функционална интеграция се достига, когато различни финансови дейности се реализират вътре в една и съща институция и се отразяват в един балансов отчет. Това е най-чистата версия на модела на универсалното банкерство.Защо финансовите институции се консолидират и разширяват своя обхват? Най-простото обяснение е, че с повишаването на конкуренцията помежду им те започват да търсят начини за намаляване на разходите си. И, естествено, един от тях е сливането с други институции с цел реализиране на икономии от мащаба, чрез елиминиране на излишните отдели и обединяване на отделните звена, които осчетоводяват операциите (това са back-офисите). Изследванията на резултатите от подобни консолидации обаче будят съмнения дали икономиите са от тях са достатъчно големи, за да ги оправдаят. Редица съвременни автори аргументират голямата консолидационна вълна с предимствата на първата стъпка и със стратегическите преимущества на по-голямата пазарна мощ. Анализаторите смятат, че чрез консолидацията финансовите институции се опитват да се застраховат пред несигурността от постоянните промени в пазарната ситуация и в изискванията на регулаторните органи.Фондовите борсиподобно на останалите финансови институции, също се консолидират. Те стават все по-глобални, защото трансграничните капиталови потоци, които обслужват, постоянно нарастват. Причина за това са глобалните депозитарни разписки (GDRs) и американските депозитарни разписки (АDRs), чрез които ценните книжа на повечето фирми по света се търгуват на различните фондови пазари (борси). Постепенно новите емисии от ценни книжа, както и тяхното регистриране и вторично търгуване се съсредоточават в няколко пазарни центъра.Все по-голямо значение за сделките с ценни книжа придобиват мрежите за електронна търговия, които постоянно разширяват пазарния си дял. Например в САЩ 1/4 от доларовия обем на сделките с ценни книжа се осъществява на NASDAQ. Съществуват хипотези, че в бъдеще само няколко системи за електронна търговия ще позволяват на инвеститорите да търгуват глобално с акции и облигации и с техните производни по 24 часа в денонощието. Самите борси констатират, че системите им за търговия вече се превръщат в стока, която най-често се предлага чрез новите продукти на софтуерни фирми. В резултат на това много фондови борси реализират идеята за demutualizing. Те се трансформират от организации, принадлежащи на членовете си и функциониращи с идеална цел в акционерни дружества, целящи максимизиране на печалбата и изплащането на дивиденти. Може да се обобщи, че фондовите борси променят самата концепция за същността си - от борсата следва да служи на своите членове собственици и да защитава техните интереси към борсата следва да служи на своите клиенти и да отстоява своите интереси. Oтразявайки този конкурентен натиск и търсенето на по-висока ликвидност посредством по-големи пазари, много фондови борси установяват връзки помежду си или пък се консолидират. (Примери за такива структурни промени са представени в таблица 2.) Консолидацията на тези борси, заемащи повече от 60% от световния финансов оборот, води до формирането на малък брой много големи пазарни структури.Постепенното заличаване на традиционните граници между банковото дело и другите видове финансова дейност, както и тенденцията към финансова конгломерация и централизирано управление на риска подсказват, че и регулаторните органи трябва да адаптират подхода си при надзора върху сектора на финансовите услуги. В резултат се забелязва нарастваща тенденция към консолидиране на надзора. Това става по няколко начина. Единият е, когато се създават мегарегулаторни агенции, осъществяващи надзор върху целия финансов сектор. Тази практика се прилага във Великобритания, Япония, Австрия, Дания, Малта, Норвегия, Швеция, Република Корея, Тайван и Сингапур.Съществува практиката и на комбинираните регулаторни структури, осъществяващи надзорни функции върху банкирането и бизнеса с ценни книжа (Белгия, Финландия, Мексико, Швейцария, Ирландия, Люксембург, Кипър, Уругвай); върху банкирането и застраховането (Австралия, Канада, Колумбия, Еквадор, Малайзия, Парагвай); върху бизнеса с ценни книжа и застраховането (Чили, Чехия, Южна Африка). В България също работи комбинираната регулативна практика, тъй като БНБ контролира банките, а Комисията за финансов надзор наблюдава застраховането, пенсионното осигуряване и фондовия пазар.На фона на описаните по-горе институционални промени в индустриално развитите страни неизбежно възникват няколко важни въпроса, пряко свързани с нашата действителност:1. Имат ли самостоятелно бъдеще малките финансови институции и най-вече малките български частни банки?2. Ще може ли в България да се изгради добре организиран и ефективен капиталов пазар, който да бъде конкурентен на новите световни мегапазари?3. Правилно ли е решението за консолидирането на надзора в България върху бизнеса с ценни книжа, застраховането и частното пенсионно осигуряване чрез образуването на Комисията за финансов надзор (КФН), след като тези финансови дейности се намират в първоначален стадий на своето развитие?Тези въпроси трябва да бъдат подложени на много широк дебат, тъй като от отговорите им ще зависи политиката, която българската държава ще води в областта на финансовия сектор през следващите няколко години. Независимо дали искаме, или не консолидационната вълна във финансовия сектор ще застигне и българския пазар и за да не го удави, е добре държавата и регулаторните органи предварително да се подготвят за нея.РЕЧНИК* ECNs са електронни аукционни системи, които автоматично срещат поръчките на продавачи и купувачи (главно институционални инвеститори) без намесата на човек. Примери за такива пазарни форми, първоначално създадени в САЩ, са Archipelago, Island, NexTrade и др. Те имат три съществени предимства пред фондовите борси: първо, могат да изпълняват портфейлни поръчки; второ, подаваните на тях поръчки са анонимни, даващи възможност сделките да се сключват при по-разумни и справедливи цени; трето, транзакционните разходи за участниците в тях са ниски (1-2 цента на акция), докато брокерските фирми, специализирани в блокова търговия на борсите, вземат по около 12 цента на акция. Гл. ас. Любомир Б. Георгиев, Икономически университет, катедра Финанси и кредит - Варна

Facebook logo
Бъдете с нас и във