Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КОМПЮТЪРНИТЕ ГИГАНТИ ИЗЛЯЗОХА НА ЛОВ ЗА БЪЛГАРСКИ БАНКИ

Виртуалната банка, която върти милиарди долари, без да има многобройни офиси, в които се вият опашки от изнервени от чакане граждани, не е научна фантастика. Поне в развитите държави. Там подобни институции са факт от няколко години. Техните клиенти могат да разполагат с парите си по всяко време на денонощието и да оперират с тях чрез персоналния си компютър или Джи Ес Ем-телефона си, докато се намират в къщи, на улицата, в самолета и дори на необитаем остров.
Мениджърите на българските банки също си дават сметка, че за да увеличат паричните си обороти, трябва да осигурят на клиентите си достъп до сметките им, който не е ограничен от времето и от мястото, на което те се намират. А предлагането на подобни услуги не може да стане реалност, ако кредитните институции не внедряват най-модерните информационни технологии. Точно те бяха дискутирани от представителите на българските банки и на световните лидери в производството на компютърни продукти като Compaq, SAP-България, Sysware, Hewlett-Packard, Intel, Oracle на провелия се през седмицата в София Трети български банков форум.
Банковата ни система се стреми да не изостава от развитието на модерните технологии и почти всички големи кредитни институции заделят значителни средства за закупуване на нов софтуер. Той дава възможности световните постижения в електронното банкиране да се предлагат и у нас. Сумите, които банките са платили за нови информационни технологии през тези и миналата година, са около 20 млн. щ. долара.
ОББ, например, купи в началото на 2001 г. софтуер на Темекос за 7.9 млн. щ. долара. Банка ДСК пък плати 1.9 млн. щ. долара на Киршман. Същата фирма участва в конкурса за нов софтуер, който е обявила Пощенска банка. ХЕБРОСБАНК поръча на Юнисис нова информационна система за 1.5 млн. щ. долара.
Най-рано въведената - още през 1994 г., и най-масова електронна банкова услуга в България е плащането с дебитни карти. Според Александър Матрозов, изпълнителен директор на БОРИКА - фирмата, която осигурява плащанията с дебитни карти, към 15 април 2001 г. общият брой издадени карти е 679 494, а в страната са инсталирани 497 банкомата. Месечният брой на разплащанията, извършени с карти, е 1 065 340 на обща стойност 82 588 337.58 лева. Плащанията в чужбина с издадени в България дебитни карти са на стойност 997 808.65 щ. долара.
Наред с бурното развитие на операциите с дебитни карти в България се очаква все по-широкото използване на останалите форми за електронно банкиране - например т. нар. Хоум банкинг, който позволява на клиента да оперира с парите си от домашния си компютър. Подобна услуга Първа инвестиционна банка предложи още през 1997 г., а й конкурентите също побързаха да я включат в менюто си. През 1999 г. на нашия пазар се появи и банкирането през ИНТЕРНЕТ, а най-новият писък на финансовата мода у нас е услугата, която дава възможност на клиента да се разпорежда със сметките си директно от Джи Ес Ем-телефон.
Въвеждането на постоянно появяващите се нови електронни банкови услуги изисква от кредитните институции често да обновяват софтуера и компютрите си. Според Валентин Събев, началник на дирекция Информационни технологии в ОББ, в момента 82% от нашите банки имат инсталиран български софтуер, а 93% от ползващите български софтуер планират да внедрят нови информационни продукти. Въпросът сега е дали те отново ще разчитат на българския софтуер, или ще предпочетат чужд.
Усетили отварянето на тази пазарна ниша у нас, българските и чуждестранните софтуерни компании се стягат за жестока битка за спечелване на клиенти, на които да пласират своите компютърни продукти за централизирано управление на банковите услуги.

Facebook logo
Бъдете с нас и във