Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ ЗЕЛЕНИЯ ГУЩЕР?

Съединените щати престанаха да бъдат едно добро място за живеене и останаха само добро място за правене на пари. На Тайм скуер в Ню Йорк от години стои едно електронно табло, върху което се изписват две цифри: общият дълг на САЩ и неговото разпределение върху всяко американско семейство. По един типичен за американската демокрация начин то напомня на правителството, че трябва да води разумна икономическа политика. Тези цифри се сменят всеки ден и не вещаят нищо добро. Всяко американско семейство дължи на света по повече от 70 000 долара!От време на време по страниците на вестниците избухват спорове за съдбата на зеления гущер, както наричат американския долар. Според едни неговият край е близък, дори вече трябваше да е настъпил. Според други дори допускането на подобна мисъл е кощунствено. Една банкнота от сто долара тежи 1 грам. Тя струва 5 цента. Това е нейната себестойност, в която влизат цената на хартията, мастилата, производствени разходи, както и разходите за труд и т.н. Американските пари се печатат в девет града. Печатарските машини работят денонощно. И всяка печатница изработва определени номинали.Когато приключи Втората световна война, Европа беше в руини. През 1948 г. с плана Маршал САЩ отделиха за 15 европейски държави 13 млрд. долара, 9 от които безвъзмездно. Не без доза протестантско лицемерие американците отпуснаха 2 млрд. долара и на Япония. За съжаление Източна Европа - по съвет от Москва, великодушно отказа да приеме тези пари. От политически предразсъдъци, гордост или икономическа прозорливост - все тази. През 1966 г. зелената вълна към Западна Европа достигна своя връх - 54.6 милиарда. Какъв беше смисълът на тази атрактивна и невиждана щедрост се разбра малко по-късно. Американците просто прехвърляха в Европа и Япония своята инфлация! чрез метода разори своя съсед правителството на САЩ стимулираше икономиката на страната. Механизмът е прост. За да върже бюджета, да рефинансира държавните разходи и да закупи нефт от чужбина, Америка печата (и продължава да го прави) необезпечени пари. Това естествено води към инфлация. Хитрината е в това, че с помощта на данъците се събират парите без покритие, преди те да са успели да завъртят колелото на инфлацията у дома, след което биват пробутвани на заем (износ на инфлация) на европейците (под формата на истински пари). Така харчиш повече, отколкото печелиш, и живееш за сметка на другите. За да повярват европейците че получават истински пари, през 1944 г. даже е подписано Бретънуудското споразумение (Breton Wood Agreement), в което е фиксирано, че 35 щатски долара се разменят за 1 унция злато. Естествено, САЩ са разчитали, че евродоларите никога няма да се върнат обратно за обмяна срещу злато. Финансовият романс на европейците с техните американски благодетели приключи в края на 50-те години с инфлация, която европейците сравняват с тази от 1929-1933 година. Първи се усеща генерал Де Гол. Неочаквано за САЩ през 1965 г. той иска в съответствие с Бретонуудското споразумение да обмени своите долари за злато. Към онзи момент Франция разполага с 1.5 млрд. долара. Генералът заплашва, че ще излезе от НАТО, и изпълнява заканата - Франция напуска военните структури на алианса. Докато се водят пазарлъците между Елисейския дворец и Белия дом, канцлерът Ерхард, който публично осъжда недружелюбното поведение на генерала, тайно натоварва един военен кораб с доларите на Западна Германия и ги стоварва във Вашингтон. Поставени натясно, САЩ ги обменят срещу злато. Но златният им резерв намалява два пъти. Настъпва финансова катастрофа. Пренебрегвайки законите на пазарната икономика, правителството замразява заплатите и цените. Доларът е девалвиран. Америка едностранно прекратява погасяването на всичките си задължения и престава да обменя своето злато за чуждите долари, нарушавайки Бретонуудското споразумение. Президентът Никсън публично признава, че в страната има в обращение 52 млрд. долара, а в останалия свят близо три пъти повече -132 млрд. долара. По данни на независими експерти сега в Съединените щати пребивават 150 млрд. долара, а в останалата част на планетата циркулират 460 млрд. долара. За САЩ вече е невъзможно да откажат да връщат своите дългове. По простата причина, че световната икономика е силно доларизирана - голяма част от международните парични операции се осъществяват в долари. А те се печатат в САЩ! Да предположим, че те са взели от някого 100 долара назаем, с обещанието да му върнат 110. И те му ги връщат: още мокри от мастилото. Колко реално ще струват тези 110 долара вече е друг въпрос. Именно по тази причина няма никакво значение, че по света има три пъти повече книжни долари, отколкото в самата Америка. Реално в обращение са 5-6% от общата доларова парична маса. Останалото са - виртуални, електронни пари, вкарани в някакви банкови или други сметки. А страховете, че тези пари изведнъж могат да се върнат в Америка, са просто неоснователни. За какво да се връщат? С тях нищо не може да се купи. САЩ внасят за 560 млрд. долара повече стоки, отколкото изнасят. Те продават повече, отколкото произвеждат. Техният външнотърговски дефицит е космически! Така че спокойно, нищо страшно не може да се случи. Най-много някой ден американците да се строят пред банковите гишета, за да обменят своите долари за по-надеждна валута. Страхувам се даже да си помисля до какво може да доведе това…\

Facebook logo
Бъдете с нас и във