Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КОЙ ИМА НУЖДА ОТ НАСЪРЧИТЕЛНА БАНКА?

Насърчителна банка стана повод отново да се повдигне въпросът трябва ли й на държавата собствена банка, чрез която да осъществява своята политика. Всъщност питанката бе поставена несъвсем тактично от подуправителя на БНБ Мартин Заимов на пресконференция, дадена от Централната банка по случай 123-ата й годишнина. За читателя е любопитно защо на пресконференция за БНБ се задават въпроси за Насърчителна банка. Отговорът най-вероятно е - защото самата БНБ не представлява голям интерес за журналистите, понеже функциите й на българския пазар отдавна са орязани до надзора върху кредитните институции. Затова интересът на медиите е насочен предимно към приватизацията на БИОХИМ, на Банка ДСК и към това, дали управление Банков надзор е издало сертификат за член на управителния съвет на Насърчителна банка на Димитър Тадаръков - председател на съвета на директорите на БУЛГАРЛИЗИНГ - дружеството, което дължи огромни суми (11.6 млн. лв. и 49 млн. щ. долара) на БЗК и на СИБАНК.Управителят на БНБ Светослав Гаврийски заяви, че тъй като Банков надзор проучва дали Тадаръков няма необслужвани задължения, той все още не е получил сертификат за член на УС на Насърчителна банка.Хубав въпрос е: има ли полза от Насърчителна банка предвид нейното неколкогодишно съществуване?, сякаш случайно подметна Заимов. А управителят на БНБ Светослав Гаврийски поясни, че навремето лично той е бил против създаването на Насърчителна банка.Повечето страни, които са световни икономически сили, обаче отдавна са си отговорили на тези въпроси. Във Франция, Япония и Германия например открай време съществуват специализирани държавни финансови институции за подкрепа на малкия, средния и фамилния бизнес. Такива са, да речем Дойче Инвестиционс унд Ендвиклунг Гезелшафт и влялата се в нея Кредитанщалт фюр Видерауфбау. Точно те са сред акционерите на създадената преди няколко месеца у нас ПроКредит Банк.Насърчителна банка е необходима на страната именно за да разпределя между частните кредитни институции финансирането, което правителството ни получава от чужбина. Така тя осигурява условия всички банки у нас, а не само някои от тях да получават гарантирани от държавата ни средства, с които дългосрочно да кредитират малкия, средния и фамилния бизнес.Много банки и държави са готови да отпуснат евтини заеми на България, но с изричното условие да получат гаранции за връщането им от нашето правителство. Пример за това са ЕБВР, Европейската инвестиционна банка и Япония. При неотдавнашното си посещение в Страната на изгряващото слънце финансовият министър Милен Велчев преговаря за получаване на кредитни линии, лихвите по които са изключително изгодни - 2-2.5% годишно. Но тези заеми няма да дойдат, без да бъдат гарантирани от държавата. А тя би трябвало да повери управлението им на Насърчителна банка, защото иначе веднага ще бъде заподозряна защо дава хляб на тази или онази частна банка.Съществуването на Насърчителна банка дава възможност на правителството самостоятелно да определя програмите, които се нуждаят от финансиране, а не да се моли на различни чуждестранни кредитори да отпуснат заем за този или онзи проект.Интересно е също дали в случай на нужда чуждестранните банки у нас биха се наели да подкрепят социалната политика на правителството - при това без държавни гаранции? А в държавната Насърчителна банка могат да бъдат съсредоточени средства за формиране на гаранционни фондове, които да обезпечават кредитите, отпускани от частни банки по правителствени програми за развитие на отделни отрасли, региони или за намаляване на безработицата.Затова нека правителството, а не някой друг да реши дали Насърчителна банка е нужна, или не! То и без това притежава 99.995% от капитала й чрез Министерството на финансите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във