Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КОЙ ХАРЧИ ПАРИТЕ НА ЕБВР В БЪЛГАРИЯ

Ако банковият сектор у нас носи големи печалби на ЕБВР, то при фирмите картината далеч не е толкова розова. Европейската кредитна институция трудно се решава да участва като акционер в дружествата от реалния сектор, а когато го прави - влиза в капитала само на големи фирми. Малките и средните предприятия могат само да мечтаят да привлекат за съдружник мощната европейска институция. За тях дори е немислимо да се доберат до преки кредити от нея, независимо от декларациите на шефовете на ЕБВР, че отдават особено значение на развитието на малкия и средния бизнес. Европейската банка предпочита обаче да го финансира чрез българските кредитни институции, като им отпуска целеви кредитни линии. На пръв поглед няма нищо по-логично от това, защото българските банки познават много по-добре местния пазар и по-точно могат да преценят платежоспособността на всеки клиент. Но за предпочитанията на ЕБВР има още една изключително важна причина. И тя е, че така рискът за европейската институция е по-малък. Все пак при наличието на регулатор като БНБ, който дава достатъчно експедитивна, професионална и подробна информация за състоянието на банковия сектор у нас, за ЕБВР е много по-лесно да следи състоянието на финансово-кредитния сектор и на участниците в него, отколкото да проучва фирмите кредитополучатели. Впрочем при взаимоотношенията си с България европейската банка винаги се е опитвала да се презастраховаНеслучайно първите й кредити са отпуснати за големи държавни проекти, а не за частния сектор, който продължава да има най-голяма нужда от финансова подкрепа. Първият финансиран от европейската институция проект е в енергийния сектор. През 1992 г. между ЕБВР и НЕК е подписано споразумение за кредитна линия в размер на 40 млн. екю (48 млн. щ. долара). Средствата са използвани за реконструкция на ТЕЦ Марица-изток 2. Гратисният период на кредита е пет години, а срокът му за изплащане е десет години.През 1992 г. ЕБВР отпуска на Българската телекомуникационна компания 32 млн. екю (или 38.4 млн. щ. долара) по проекти, по които вече са получени кредити от Световната банка. Гратисният период по този заем е пет години, а срокът му на погасяване - осем години.Година по-късно - през 1993 г., е подписано споразумение между Министерството на транспорта и ЕБВР за заем в размер на 35 млн. екю (или 43 млн. щ. долара). Той бе предназначен за възстановяване на първокласната пътна мрежа на страната и е с тригодишен гратисен период и срок на погасяване 12 години.В края на 1995 г. ЕБВР отпуска 37.5 млн. екю (45 млн. щ. долара) кредит на БДЖ. Гратисният му период е три години, а срокът на изплащане - 12 години.През август 2002 г. кредитната банка на Европа предостави 30 млн. евро за рехабилитация на топлоподаването в София. Проектът е на стойност 114 млн. евро, от които 26 млн. евро се осигуряват от Световната банка, а други 30 млн. евро ще са грант от Международния фонд за закриване на АЕЦ Козлодуй. През април 2002 г. ЕБВР подписа споразумението за десетгодишен заем в размер на 35 млн. евро с град София - за подобряване на обществения градски транспорт.ЕБВР се включи и в най-големия синдикиран заем за Българияс който в началото на 2003 г. бяха финансирани модернизацията и увеличаването на производствените мощности на ТЕЦ Марица-изток 3. Десетте банки участници в синдиката отпуснаха дългосрочен заем за 348 млн. евро. ЕБВР предостави 112.1 млн. евро, а френските Креди Агрикол и Сосиете Женерал, италианската Банка Мидиокредито и Банк Аустрия осигуриха общо 140.7 млн. евро. Още 75 млн. евро предоставиха БУЛБАНК, ОББ, БИОХИМ и SG ЕКСПРЕСБАНК, а регионалната Черноморска банка за търговия и развитие участва с 20 млн. евро. Заемът е с четиринадесетгодишен срок на погасяване и лихва, съпоставима с тази за реномирани западноевропейски фирми. Сумите по него бяха застраховани срещу политически риск от Международната агенция за гарантиране на инвестициите (MIGA). Като обезпечение по кредитите пък е учреден залог върху активите на ТЕЦ и върху вземанията на НЕК по договорите за изкупуване на електроенергия. Заемът обаче бе отпуснат на не българската фирма, а на италианската енергийна компания Енел, която получи правото да се разпорежда с топлоелектрическата централа. Разбира се, инфраструктурните проекти, финансирани от ЕБВР, не се изчерпват с тези няколко примера. Те обаче са показателни за предпочитанията на банката към бизнеса, който кредитира. В повечето случаи те са високоефективни и под една или друга форма по тях да има държавна гаранция.Кредитите за частните фирми трудно могат да се нарекат успешни. Всъщност в началото всичко започва добре. През март 1994 г. ЕБВР инвестира 1.2 млн. екю в капитала на смесеното българо-френско предприятие за производство на мляко и млечни продукти Данон-Сердика. Две години след първата си инвестиция във фирмата банката влага в нея още 2.7 млн. екю. С парите са модернизирани производствените линии, асортиментът е разширен.През декември 1994 г. ЕБВР инвестира 3.4 млн. щ. долара в акции на Делви - П - дружество за производство на сладолед, в което участват гръцката фирма Делта Дайъри и българските Делта Виталакт и ЛБ Булгарикум. Кредит от 10 млн. щ. долара предоставя европейската банка през октомври 1996 г. и на Астера АД, която придоби 67% от капитала на козметичното предприятие Арома АД. Независимо от скандалите и съдебните спорове между собствениците на Астера през 2002 г. фирмата погаси изцяло задължението си към ЕБВР.Около 1.8 млн. щ. долара дава ЕБВР през октомври 1996 г. за закупуването на акции на консервното предприятие Сторко АД. Година преди това то е приватизирано от британската холдингова компания Лукскрафт Трейдинг - собственост на израелската Геръл Груп. Освен че става акционер в Сторко, ЕБВР отпуска на Лукскрафт Трейдинг заем за 8.3 млн. щ. долара, с който то финансира модернизацията на производството си. Тази инвестиция за пръв път създава проблемна ЕБВР. До 1998 г. Лукскрафт Трейдинг обслужва дълга си към банката, след което спира плащанията. През юни 2004 г. ЕБВР поема контрола върху Сторко, тъй като то е заложено в нейна полза като предприятие по реда на Закона за особените залози. Дружеството е обявено в несъстоятелност от Плевенския окръжен съд, а активите му са разпродадени. Фирмата Лайнс Холдинг заедно с турския си партньор Пенгуин купиха в края на март 2003-а производствените активи на плевенското дружество. Лайнс Холдинг от 1997 г. е собственик също и на Линк АД, производител на натуралните сокове ВВВ. А от 1999 г. притежава и контролния пакет от Бовис - бившето мащабно соцпредприятие Ботевградска вишня. Фирмата Пенгуин пък е най-големият производител и износител на плодови и зеленчукови консерви в Турция. През 1997 г. ЕБВР участва в приватизационната сделка за продажбата на един от най-големите заводи в света за натриев карбонат Соди-Девня на белгийската промишлена групировка Солвей. Проектът за модернизация и реконструкция на заводите Соди-Девня е на стойност 200 млн. щ. долара, или 173 млн. евро, от които 63.5 млн. евро бяха осигурени със заем от ЕБВР. Не толкова благоприятно обаче се развиха събитията, с финансирането за Домейн БойарВинарската фирма получи през 1998 г. 22.2 млн. евро от ЕБВР. От тях 19 млн. евро й бяха предоставени като инвестиционен кредит, а с останалите пари - 3.2 млн. евро, ЕБВР закупи акции на дружеството. Две години след получаването на заема (през 2000-а) Домейн Бойар вече имаше затруднения с обслужването му. Твърди се, че сред причините за финансовите проблеми на кредитополучателя са свиването на пазарите му във Великобритания и прекалено агресивното му разширяване в България, където закупи винзаводите в Шумен и Ямбол и изгради винзавода в Сливен. Наложи се кредитът, отпуснат от ЕБВР, да бъде реструктуриран и мажоритарен собственик на Домейн Бойар стана учреденото по този повод в Люксембург дружество Бойар Истейтс Ес Ей.През 2003 г. ЕБВР реши да прекрати кредитните си взаимоотношения с винарската компания Домейн Бойар, след като тя й преведе 15 млн. евро. Тази сума, според банкери, представлява 60% от целия дълг на дружеството към ЕБВР. Същите източници твърдят, че останалите 40% ще му бъдат опростени или, както се казва на финансов жаргон - ще бъдат дисконтирани.Както в. БАНКЕРЪ писа, 12 млн. евро за погасяване на дълга към ЕБВР бяха осигурени чрез кредит, отпуснат от консорциум, в който участват ОББ, Пощенска банка и Първа инвестиционна банка, а 3 млн. евро Домейн Бойар плати от собствени средства. ОББ отпусна 5 млн. евро, Пощенска банка - 4 млн. евро, а ПИБ - 3 млн. евро. Срокът на заема е седемгодишен, като през първите две години ще се погасява само лихвата. Тя ще е равна на шестмесечния Европейски междубанков лихвен процент (ЮРИБОР) плюс надбавка от 9% годишно. Агент на синдикирания заем е ОББ. През нея ще минават всички погашения по кредита и тя ще ги разпределя между участниците в консорциума. При необходимост тя отговаря за осребряването на заложеното имущество и за удовлетворяването на участниците в консорциума.Драматично се развиха и събитията с ЦелхартЕБВР и Международната финансова корпорация, която е част от Световната банка, са кредитори на завода за целулоза и хартия Целхарт в гр. Стамболийски. През ноември 1998 г. те отпускат на собственика Ъшъклар холдинг, контролиращ 81% от предприятието, два инвестиционни кредита, обезпечени със залог на цялото предприятие. Общата стойност на инвестицията е 30.8 млн. щ. долара, от които 25 млн. щ. долара е делът на ЕБВР. Турската фирма обаче не успя да обслужва заемите и предприятието е обявено в несъстоятелност, а кредиторите му - ЕБВР и Международната финансова корпорация, стават негови собственици. Причината е, че Целхарт е заложено в тяхна полза като предприятие. Те го преименуват в Хартиена фабрика - Стамболийски и според представителя на ЕБВР у нас Джон Шомел Доу сега фирмата постепенно се изправя на крака. Случаят с Целхарт за момента като че ли е последната горчива чаша, която ЕБВР е принудена да изпие на българския пазар. Европейската банка директно финансира проекта Бабилон - Диф през януари 2001 г. с 2 млн. евро - първата й директна инвестиция за малък и среден бизнес. Компанията Бабилон е български дистрибутор на лекарствени средства и с парите от Европейската банка изгражда нови складови съоръжения в пет големи града и инсталира нужната за бизнеса съвременна информационна система. През юли 2004 г. ЕБВР осигурява седемгодишен заем от 14.5 млн. евро за варненските търговски дружества Боляри и Пикадили, от които 12 млн. евро са за изграждане на супермаркетите Пикадили в София, Пловдив, Бургас и в други по-големи градове. С останалите 2.5 млн. евро консорциумът Боляри / Пикадили увеличава акционерния си капитал.Последният проект, който ЕБВР финансира, е в областта на туристическия бизнес. Банката е предоставила 29 млн. евро за изграждането на Хотел Гранд Ермитаж в черноморския курорт Златни пясъци, собственост на фонда за рискови инвестиции Сигма Кепитъл Хоспиталити, в чието управление участва Георги Велчев, братът на сегашния финансов министър.Сбитият преглед на операциите на ЕБВР в България оставя впечатлението, че банката преговаря директно само с едрите риби в бизнеса и предпочита да са чужденци. Е, има и изключения, но те по принцип потвърждават правилото. Явно това е част от бизнес философията на ЕБВР, защото с годините тя остава непроменена, независимо дали проектите, които финансира, са успешни, или не.

Facebook logo
Бъдете с нас и във