Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КОЙ бъгна делото "КТБ"?

Съдия Виржиния Петрова

Докато управляващите мътят медийните води със скандали от типа "суджуци" и "тирове", наказателният процес за източване на Корпоративна търговска банка влезе в съда по съмнителен начин. Внасянето на обвинителния акт в Специализирания наказателен съд беше съпроводено от разпределение на делото при странни разминавания в обстоятелствата и фактите. Броени дни по-късно и точно преди парламентарната ваканция пък Народното събрание прие на второ четене с крайно неубедителен вот промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Общото между двете събития е, че за разглеждането на делото "КТБ" беше прокарана спешно поправката "КТБ".

При парламент от 240 депутати проектът мина с едва 79 гласа "за", 38 "против" и един "въздържал се". Обратно на истерията срещу "извънредните съдилища за разправа с политически опоненти" отпреди седем години делата за корупция по високите етажи на властта бяха прехвърлени в спецсъда. Делата в него внася спецпрокуратурата, в която преди това  беше прехвърлено разследването за източване на КТБ. Именно затова беше повдигнато допълнителното обвинение за организирана престъпна група начело с Цветан Василев, която източила банката. 

И понеже подобно обвинение с този кръг от обвиняеми е крайно неубедително, сега на спецсъда се дава далеч по-широко поле за дейност. Той ще разглежда вече и делата за извършени от представители на високите властови етажи присвояване, измама, безстопанственост, подкуп, престъпленията против паричната, кредитната, финансовата, данъчната и осигурителната система, престъпленията по служба и против правосъдието, както и документните престъпления. Което пък някак "случайно" съвпада с новото виждане на прокуратурата, че освен взетите на каса 205 млн. лв. обвиняемите са присвоили още 2.5 млрд. лева.

В същата насока са улесненията за разследване на задочно обвинени лица, както и за признаване на ревизионните актове и докладите на Агенцията за държавен финансов контрол за официални писмени доказателствени средства. И още - при предявяване на разследването на обвиняемия задължително ще се назначава резервен защитник, ако той се яви без упълномощен адвокат, макар и да има такъв. В тези промени има и логика, но надделява усещането, че целта им е фокусирана в конкретен казус.

Прокуратурата внесе обвинителния акт за "КТБ" в спецсъда миналия четвъртък рано сутринта. Същия ден следобед ръководителят на Специализираната прокуратура Иван Гешев и говорителката на главния прокурор Румяна Арнаудова дадоха специален брифинг, на който представиха резултатите от разследването. Разпределението на делото беше направено едва в края на работното време в петък, след като медиите притиснаха председателя на Специализирания наказателен съд Георги Ушев по темата.

На въпроса защо разпределението се бави Ушев, явно притеснен, отговори, че не му оставало време, тъй като участвал в заседания по други дела. После пък от пресцентъра на спецсъда съобщиха, че поради повреда в сървъра, който се намира в сградата на Висшия съдебен съвет (ВСС), разпределянето на делото "КТБ" се отлага за понеделник. Добре че нямаше и токов удар, за да бъде картината напълно завършена. Така проблемът продължил няколко часа.

Само десетина минути след съобщението на прецентъра обаче бе обявено, че системата внезапно се е оправила и стотиците папки по делото поема бившият прокурор и районен съдия Виржиния Петрова.

От съвета не казаха какво точно се е случило и осъществена ли е намеса от страна на IT-специалистите по поддръжката на софтуера. Никой не даде и обяснение защо делото

не беше разпределено публично

съгласно очакванията и исканията на медиите. Писмена молба за публично разпределение подадоха и адвокати от защитата на обвиняемите, а с оглед обществения интерес това беше направо задължително. 

От една страна, забавянето трудно може да бъде обяснено с натовареността на Георги Ушев, при когото тя е най-ниска (60%) от всички съдии. От друга страна, разпределението трябва да става автоматично при постъпването на делото в съда, за да не изисква усилия и загуба на време, като може да бъде извършено и от заместници на административния ръководител. 

От началото на март тази година са в сила Вътрешни правила за случайното електронно разпределение на делата в Специализирания наказателен съд. Те са изготвени на основание на Закона за съдебната власт, Правилника за администрацията на съдилищата и решение на ВСС за прилагане на единна методика по приложение на принципа за случайното разпределение.

Достъпът до Централизираната програма за случайно разпределение на делата става през персоналните компютри на председателя, заместник-председателите, съдии, на които със заповед е възложено да разпределят дела, както и на съдебния администратор. Материалите, по които се образуват дела, трябва да се докладват на административния ръководител или на неговите заместници най-късно на следващия ден от постъпването им.

За "делото на века", както наричат това за КТБ, изключвайки дребната подробност, че сме едва във второто му десетилетие, подобно забавяне е неоправдано. И всичко говори за драматична шетня около процедурата. 

Да напомним, че разпределението на

делото по несъстоятелността на КТБ

в търговското отделение на Софийския градски съд (СГС)  мина през куп перипетии. Първо, бившият заместник-председател на съда Богдана Желявска финтира искането на медиите за публично разпределение на делото с обяснението, че го видяла, след като вече го е разпределила на съдия Калинка Илиева. След като стана ясно, че протоколът от разпределението не е стигнал до сървъра на ВСС, поради което не е публично достъпен. Тогава Желявска се измъкна с "възникнал технически проблем с интернет връзката" и "срив в системата", за какъвто никой не бе чувал.

В резултат на скандалните разминавания се стигна до отвода на Илиева, която дори не беше титуляр в съда, а пребиваваше там като командирована. При повторното разпределение на делото пък протоколът се озова на сайта на ВСС с един ден закъснение, което беше обяснено пак с технически проблем. Делото се оказа и с нов номер, срещу който обаче беше изписано "Няма такова дело" - така че изобщо не можеше да се разбере кой е новият съдия-докладчик.

Вторият съдия по делото за несъстоятелността на КТБ пък не можа да го довърши, тъй като също си направи отвод. Бившият ръководител на търговското отделение на СГС Иво Дачев посочи като причина за оттеглянето си интервю на уволнената му колежка Румяна Ченалова, в което тя разкри, че делото не е разпределено на случаен принцип. Чула го от събеседничката си в записите "Яневагейт" - т. е. от бившия председател на съда Владимира Янева, която й казала, че именно Дачев ще поеме процеса.

От думите на Ченалова стана ясно, че делото му е дадено, понеже името му не е замесвано в скандали, но, така или иначе, принципът на случайния подбор е нарушен. Посочвайки изрично, че изнесените твърдения не са подкрепени с каквито и да било доказателства и са безпочвени, Дачев признава, че те "създават представи, разклащащи убеждението в обществото за справедлив и прозрачен съдебен процес". Добавя още, че обществото трябва да бъде твърдо убедено, че делото за несъстоятелността на "КТБ" АД се разглежда обективно и решенията на съда ще бъдат основани единствено на закона.

Отводът на Дачев породи съмнения относно истинските му подбуди. Ченалова работеше в отделението, ръководено от него, и беше приближена до Янева. Обсъждайки в записите по скандала "Яневагейт" ролята на премиера Бойко Борисов и на главния прокурор Сотир Цацаров за нейното "опраскване", последната казва: "Единственото, за което ме помолиха, е отвод по делото на Иво Дачев." А Ченалова добавя след това, че "Делян е говорил и с двамата". В крайна сметка делото беше преразпределено на съдия Нели Алексиева.

От бомбастичните реакции

на сегашни и бивши управляващи след вкарването на наказателното дело в спецсъда личи, че то повече ги изнервя, отколкото успокоява.

Оценката на защитата, че обвинителният акт е "съчинение по картинка в неясен литературен жанр", главният прокурор Сотир Цацаров коментира с недопустимо обиден за адвокатурата тон. "Защитниците на Цветан Василев не са защитници на обществена кауза. Това са хора, които упражняват такава професия. На тях им се плаща, за да защитават обвиняем, в това няма нищо лошо. Не познавам адвокат до момента, който е излязъл и е казал: Прокуратурата е права, моят клиент е виновен."

В тон с тезата на държавното обвинение

бившият финансов министър Петър Чобанов внезапно "откри", че тя е трябвало да бъде обявена в несъстоятелност още през 2011-2012 г. поради недостиг на капитал. Чобанов повтори буквално конструкцията на държавното обвинение, според която ударът над КТБ е закъснял, но е бил спасителен за финансовата система на страната. "Ако банката бе продължила още известно време да функционира според утвърдения порочен модел, щетите биха били невъобразими", заяви Чобанов.

Членът на управата на Фонда за гарантиране на влоговете и бивш председател на Сметната палата Валери Димитров хвърли цялата отговорност върху банковия надзор, но пак за да обясни липсата на вина у другите власти и гуверньора Иван Искров. Като цяло имало обаче провал на институциите, но "за да се говори за политически сценарий, който да е повлиял върху съдбата на банката, той трябва да се докаже". А тезата, че банката е ударена, за да се разграбят нейните активи, Димитров окачестви като "несъстоятелна".

Най-лаконична беше председателят на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова. С уговорката, че "възмездието го раздава съдът, а повдигането на обвиненията и внасянето в съда го прави прокуратурата", тя заключи, че "говорим за повдигане на обвинения на хора, които няма да върнат паричките". "Това е просто другата част на възмездието -

паричките заминаха

обобщи видната депутатка от ГЕРБ.

Опозицията от БСП се ограничи с търсенето на политически дивиденти, като поиска прокуратурата да оповести списъка на политиците, финансирани от КТБ. Лидерката на червените Корнелия Нинова нарече КТБ "огледало на целия преход" и призова разследването да върне чувството за справедливост на българите. С мотива за прозрачност и пълната истина Нинова издигна лозунга делото за източване на банката да сложи край на "модела КТБ и на модела на политиката на прехода". Тя не назова обаче конкретни имена, чиято крещяща липса в обвинителния акт прави подобна риторика смешна.

Прокурор Иван Гешев

пък даде поредното "последно" интервю по темата "КТБ" в удобна за целта медия. Нямало да коментира въпроси за вината, оттук нататък топката била в полето на съда. Публикуваното 150-странично резюме на обвинителния акт обаче е точно в обратната посока. В него вината на обвиняемите изглежда дотолкова доказана, че на съда не е оставено поле за преценка. А защитата е нападната със същия обиден тон, какъвто зададе Цацаров.

"Искам обществото да знае две неща. Първото е, че на нас ни плаща държавата, а на защитниците - обвиняемите. Второто е, че те, за разлика от съда и прокуратурата, нямат задължението да установят обективната истина. Те ще установяват само това, което е в интерес на обвиняемите", демонстрира обществена ангажираност Гешев. Отговорността на ексгуверньора Иван Искров била само в сферата на предположенията, а капиталът на КТБ бил "изяден" още през 2011 г. и тя щяла да рухне като пирамидата на Бърнард Мейдоф.

Иван Гешев заобикаля обаче старателно въпросите за участието в същата "пирамида" на онези, които я смучеха, а след това събориха и разграбиха. Разследващите разполагали с цяла стая резолюции за раздаване на пари в пликове, но Гешев не посочи имена. Тези материали били отделени в отделни производства, а те си имали наблюдаващи прокурори. Нещо повече - Иван Гешев

не виждал нищо престъпно в това

ставало дума по-скоро за морал.

Акцентът тук е, че моралът няма нищо общо със закона, разбирай справедливостта.

Хъсът на Гешев да въздаде обществена справедливост обаче не стига дотам да бъдат върнати откраднатите милиарди. Изпитвал съмнение в тази насока, понеже схемата била направена изначално така, че да не могат да се съберат тези пари, а пък и никой не смятал да ги връща. "Новото" от Гешев беше само поредната метафора на свършеното под негово ръководство. Ако на брифинга след внасянето на обвинителния акт за "КТБ" той сравни разследването с кацане на Луната с дизелов двигател, сега го оприличи на изкопаване с лопата на гребен канал до Пловдив.

Гешев дори направи реалистичната прогноза, че делото

ще бъде връщано на прокуратурата

за доразследване, тъй като "това е най-сигурният, най-лесният заради неефективните ни закони и най-често използван подход за забавяне". Адвокатите ще се хващат за всяка буква, процесът ще се проточи дълги години и обществото ще спре да търси отговорност. Звучи твърде реалистично, за да очакваме прокурорски успех, нали?

Цацаров и Гешев се оказаха добре подготвени за журналистическите въпроси, като този: защо в разследването липсват имената на политици, сред които Делян Пеевски и Бойко Борисов. Главният прокурор обясни лежерно, че проблем всъщност няма, понеже по искане на защитата те можело да бъдат призовани за разпит в съда. Подобно на скандала с "тефтерчето Златанов" за прокуратурата е безинтересно и недоказуемо чии са инициалите "Д.П." и "Д.П.1", срещу които са отбелязани суми за получаване.

Отговор защо разследващите са отказали разпити на Пеевски и Борисов в рамките на досъдебното производство не беше даден. Нито пък имаше реакция на упреците, че единствено заради делото "КТБ" се правят спешни промени в Наказателнопроцесуалния кодекс.

<!--[if--><!--[endif]--><!--[if-->

<!--[if--><!--[endif]-->

Facebook logo
Бъдете с нас и във