Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КОАЛИЦИЯТА ЩЕ РЕМОНТИРА БАНКОВАТА СИСТЕМА НА ИРАК

Десететажната щабквартира на Централната банка на Ирак бе обрана и подпалена по време на грабежите, които се развихриха след превземането на Багдад от съюзните войски през април 2003 година. Четиринадесет месеца по-късно руините бяха разчистени, а банковият персонал започна да работи в съседно здание с доставени от американците компютри.Намирането на нов подслон за иракските централни банкери не бе особено трудно. Но преструктурирането на цялата банкова система на страната е по-сложна задача. Въпреки че главните усилия на окупационните войски бяха съсредоточени върху разрешаването на военни и политически въпроси, създаването на модерна финансова система в Ирак изненадващо се оказа доста напред в списъка на най-неотложните цели на водената от американците коалиция. Още преди президентът Джордж Буш да обяви края на основните военни действия през май 2003 г., американски финансови консултанти се подготвяха в съседен Кувейт. Те се натъкнаха на цяло кълбо от проблеми, защото по времето на Саддам Хюсеин Ирак не е имал независима банкова система - централната банка и шестте местни държавни финансовокредитни институции, които са управлявали основната маса от активи, са били под зоркия взор на диктатора. Отпускането на заеми е ставало с връзки, а не въз основа на оценка на платежоспособността на клиентите. Обработката на сделките пък е била доста епизодична. Един от консултантите споделя, че се е опитвал отчаяно да възстанови миналите балансови отчети на банките и безрезултатно е търсил някакви залози срещу лоши кредити. Препъни камък се оказала и странната практика счетоводните записи да се променят, докато преминават от клон до клон или дори от месец до месец. Това обяснява защо иракчани предпочитат да държат динарите си под дюшека, вместо в банкови сметки. А поради липсата на електронни банкови операции, банкомати и кредитни карти, основната част от икономиката на Ирак все още разчита на кешови операции и заобикаля, а не работи през официалния банков сектор.Финансовото министерство на САЩ оценява банковите активи на Ирак на 2 млрд. щ. долара (или едва 10% от БВП на страната). Много банкови процедури, като например клирингът на чекове, все още се извършват ръчно. А Временната администрация на коалиционните войски плащаше пенсиите на иракската армия чрез добре въоръжени куриери. Въпреки все още неблагоприятните условия, може да се говори и за известен напредък. Вече е готова рамката от наредби и нормативи за новата банкова система на Ирак. През март влезе в сила закон, който гарантира независимостта на централната банка на страната и урежда цялата й дейност - от управлението на чуждестранните резерви до банковия надзор. Нов закон за търговските банки пък ще регулира функционирането на 17-те частни банки в Ирак, лицензирани от Саддам Хюсеин в началото на 90-те години на ХХ век. В ход е и мащабен процес на обучение на местните банкери - консултанти от щатското финансово министерство и от банковия надзор провеждат занимания, които се простират от използването на програмата Майкрософт уърд до основните изисквания на световния банков надзор, добили популярност като Базел 2. Необходима е и цялостна валутна реформа. Тя започна с въвеждането на новите иракски динари с няколко номинала, които замениха намиращите се в обращение динари Саддамки и паричната единица на кюрдите от Северен Ирак. След безумно печатане на новите банкноти във фабрики от Германия до Кения, 27 натъпкани с пари самолети Боинг 747S отлетяха за Багдат и въоръжени конвои разнесоха два милиарда банкноти в 240 банкови клонове на територията на Ирак. Замяната приключи в края на януари без особени сътресения. Централната банка започна да провежда всекидневни валутни аукциони и получава по десетина оферти. От влизането им в обращение досега новите иракски динари са поскъпнали с близо 25% и се търгуват стабилно по около 1450 за един щатски долар, а инфлацията е под контрол. Всички тези действия обаче са само зародишът на паричната политика и на банковата система на Ирак. Шестте местни държавни банки са в окаяно състояние. Четирите по-малки държат 5% от банковите активи и на практика са неплатежоспособни, а 80% от кредитите им са необслужвани. Двете най-големи финансовокредитни институции - Рафидаин (Rafidain) и Рашид (Rashid), които управляват близо 85% от активите на банковата система, също не са по-добре. Предполага се, че те са загубили 100 млн. щ. долара по време на грабежите. Към всичко това трябва да се добавят и 120 млрд. щ. долара, които Ирак дължи на чуждестранни инвеститори (без военните репарации за Кувейт). Докато не се постигне решение как ще се процедира с този дълг, местните държавни банки няма да могат да работят с чуждестранни партньори. В момента търговските операции се извършват през Търговската банка на Ирак, която се управлява от консорциум от 13 международни банки. Тя издава акредитиви за всичко - от лекарства до правни услуги. Най-големи надежди се възлагат на 17-те частни банки, които са останали незасегнати от най-лошите навици на сваления режим и не са обременени от дълговете му. Те обаче са слабички и държат едва 5% от всичките местни банкови активи. Макар че пазарният им дял расте, нито една от тях не разпростира дейността си на територията на цялата страна. Най-голямата - Банка на Багдад - има 20 клона, докато Рафидаин и Рашид разполагат с почти 300 клона. Всичко това изглежда доста притегателно за навлизането на чуждестранни финансови институции с напреднали технологии и ноу-хау. През януари Централната банка на Ирак издаде банков лиценз на три чуждестранни банки - английските Ейч Ес Би Си (HSBC) и Стандард чартърд (Standard Chartered) и на Националната банка на Кувейт (National Bank of Kuwait). Новият закон за търговските банки разрешава на чуждестранните кредитни институции да притежават до 49% от съществуващите местни частни банки. Поне за една трета от тях вече се водят преговори с други институции от Близкия Изток.Засега обаче нито една от лицензираните задгранични банки не е навлязла на местния пазар от съображения за сигурност. Освен това съществуват опасения, че след изтеглянето на американските консултанти иракската централна банка отново ще се политизира и ще започне да печата пари, за да връща старите държавни дългове. Напълно възможно е и новите банкови закони да бъдат отменени един ден, защото са създадени от чужденци и не са съобразени с ислямската религия. С други думи, спокойното бъдеще все още е химера.

Facebook logo
Бъдете с нас и във