Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КЛИЕНТИТЕ НА БИОХИМ ЩЕ ПОЛУЧАВАТ КРЕДИТЕН РЕЙТИНГ

Лудвиг Вагнер изпълнителен директор на БИОХИМ, пред в.БАНКЕРЪГ-н Вагнер, двадесет и девет години работите в банковия сектор, но винаги ли сте искали да се занимавате с този бизнес?- Честно да ви кажа, преди да завърша висшето си образование, исках да работя за фирма, която се занимава с осъществяването на вътрешния контрол на големи международни компании. Но след завършването на висшето си образование започнах да се занимавам с одит.С течение на времето обаче осъзнах, че тази работа не ми е чак толкова интересна. През 1975 г. се възползвах от възможността да се включа в една програма на Ситибанк за обучение на млади специалисти и така се присъединих към екипа на Ситибанк - Виена. Работих известно време и за банката в Лондон. След това се върнах в Австрия и станах служител на Ерсте Банк. И в двете банки се занимавах с продажба на услуги за клиенти. През 1991 г. започнах работа в Банк Аустрия, където първоначално отговарях за големите мултинационални компании. По-късно ме прехвърлиха в Полша, където и Банк Аустрия, и Хипоферайнсбанк имаха свои дъщерни кредитни институции, които след обединяването им създадоха Повшехни Банк Кредитови. След това работих в Хърватска, където Банк Аустрия закупи Сплитска банка, и ето ме сега в България. Как понася семейството ви тези постоянни местения от държава в държава?- Женил съм се и съм се развеждал два пъти. Така че нямам проблем при смяната на работните ми места в различни държави. Смятам, че съм достатъчно голям, за да се справям сам в живота (Усмихва се). Това, което правя, ми харесва, както ми харесва да карам любимите си мотоциклети. Имам два - единият е тип чопър марка Ямаха Вираго, който е за градски условия, а другият е голямо 1100-кубиково Бе Ем Ве. Миналата седмица изминах с него пътя от Загреб до Виена за десет часа. При това валеше дъжд. Обикалял съм с мотоциклета Хърватска, Словения и Италия. Все още обаче не съм решил дали ще го докарам в България. Като изпълнителен директор на БИОХИМ отговаряте за управлението на риска. Има ли разлики в начина, по който банките в Австрия и в България оценяват риска?- В отделните държави има различия както в нормативните документи, така и в правилата, по които банките отчитат рисковете, свързани с техните основни дейности. Затова една от първите задачи на Банк Аустрия е да адаптира прилаганите от нея правила към тези на държавата, в която има дъщерна банка. Като цяло обаче в страните от Централна и Източна Европа основните изисквания за начините, по които банките отчитат рисковете от своя бизнес, са едни и същи. Разликата е в детайлите.Да, но в България казваме, че Дяволът е в детайлите?- И ние в Австрия имаме подобна поговорка.Сигурно знаете, че българските банки все още не отчитат пазарен риск. Как правят това експертите на Банк Аустрия?- Във всички наши банки в страните от Централна и Източна Европа сме направили отдели за анализ и отчитане на пазарния риск. Такова звено съществува и в БИОХИМ. В интерес на групата на Банк Аустрия е да познава и контролира всички видове рискове в държавите, където присъства. Затова във всички банки на Банк Аустрия се отчитат и анализират и пазарният, и ликвидният, и кредитният риск.С какви трудности, според вас, ще се сблъскат банките при изпълнението на изискванията на Базел II?- Предизвикателствата ще са много. Важно е банките да разберат, че значително трябва да увеличат количеството и качеството на различните видове информация, на базата на която ще определят степента на отделните видове рискове - пазарен, кредитен, ликвиден и оперативен. Трудностите, свързани с прилагането на Базел II, ще са различни за всяка отделна банка и ще зависят от състоянието на информационната й система и от подготвеността на кадрите й. Някои банки вероятно много бързо ще могат да изпълнят изискванията на Базел II, а за други съществува опасност да се сблъскат с големи проблеми.Необходимо ли е БИОХИМ да трансформира информационната си система, за да е подготвена за прилагането на Базел II?- Цялостна трансформация не се налага, но към информационната система на БИОХИМ трябва да бъдат добавени някои модули. Имайте предвид, че едно от основните изисквания на Базел II е банките да осигурят значително количество специализирана финансова информация. Тя ще бъде използвана за оценката на риска, ще се подава към БНБ и в същото време част от нея ще се обявява пред клиентите на банката. Събирането, обработването и докладването на всички тези данни изисква те да бъдат форматирани по подходящ начин. Това от своя страна изисква внедряването на специални софтуерни решения. Всъщност с решаването на тези задачи ще се занимавам през следващите две години. Това ще бъде един сложен процес и за да бъде приключен успешно той, е изключително важно при подготовката за прилагането на Базел II да има много тясно сътрудничество между банките и БНБ. Централната банка в България всъщност направи първите стъпки в тази насока, като изиска от кредитните институции да определят хора за контакт по подготовката за прилагане на Базел II. БНБ ни изпрати и специални въпросници, от отговорите на които ще бъде установено равнището, постигнато от всяка банка в този процес, и това от каква подкрепа тя се нуждае.Освен време пренастройването на информационните системи на банките ще изисква и пари. Какви суми ще трябва да инвестира банка като БИОХИМ, за да подготви информационната си система за прилагането на Базел II?- Става дума за много пари. Освен че трябва да адапритаме информационната си система към изискванията на Базел II, ще трябва да инвестираме и в обучението на персонала на банката, който трябва да е наясно как да ги прилага. Предстои ни да интегрираме в информационната система специални модули за изготвяне и присъждане на вътрешнобанкови рейтинги на различните видове клиенти. Това са така наречените скоринг системи, чието внедряване изисква немалки инвестиции. Възможно ли е системите за рейтингуване на клиентите, с които работи Банк Аустрия, да бъдат адаптирани за българския пазар и внедрени в БИОХИМ?- Всъщност това е нашата идея и за осъществяването й в рамките на групата на Банк Аустрия е създаден специален проект. Тук трябва да отбележа, че в България има много малко на брой компании, които са големи по стандартите на Западна Европа и може да им се присъждат отделни рейтинги. Затова за България ние трябва да създадем специални информационни модули, които да съобразят присъждането на рейтинги с размера на българските фирми. Необходимо е да се подготвят и модули за оценка на риска при финансирането на малките и средните предприятия. В тази насока вече работим по няколко проекта. В момента например въвеждаме специална система за оценка на риска при отпускането на заеми за гражданите. Но дори и след като въведем всички тези модули, с пускането на всеки нов финансов продукт ние ще трябва да ги обновяваме, за да ги съобразим с параметрите му.В интервю за в. БАНКЕРЪ председателят на съвета на директорите на френската банка Сосиете Женерал Даниел Бутон заяви, че за подготовката за прилагането на Базел II тя ще похарчи няколко десетки милиона евро. Какви средства ще струва тази подготовка на групата Банк Аустрия?- Инвестицията, която ще трябва да направим, ще бъде горе-долу от същия порядък.Ще има ли трудности с определянето на методиките, по които ще се отчита оперативният риск?- Разбира се. Но ние в Банк Аустрия вече създадохме отдел, който ще се занимава с отчитането на оперативния риск. Изпълнението на тази задача е свързано с доста трудности, тъй като дори в Европа това е съвсем нова област в управлението на риска и специалистите в нея са малко. Затова решихме, че отчитането на оперативния риск като дейност ще бъде развивана в централата на Банк Аустрия и специалистите в нея ще предават опита си на своите колеги от дъщерните банки. Що се отнася до количественото определяне на оперативния риск, според мен, то ще бъде различно не само за всяка отделна държава, но и за всяка отделна банка в зависимост от особеностите на нейната дейност, на равнището на административната й организация и подготвеността на персонала й. Имайте предвид, че дейностите, в които са заети хора, носят много по-голям оперативен риск от тези, които се извършват от компютри. И поради тази причина въвеждането на нови информационни системи са от голямо значение за укрепването на бизнеса на банките.

Facebook logo
Бъдете с нас и във