Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КЛАСАЦИЯ НА ВЕСТНИК БАНКЕРЪ: НАЙ-ДОБРИТЕ БАНКИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЪРВОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2001 Г.

ОББ И ХЕБРОСБАНК СЛЯЗОХА ОТ БАНКОВИЯ ВРЪХ
ПОЩЕНСКА БАНКА, SG ЕКСПРЕСБАНК И СИБАНК СА НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ ОТ НЕГО

За първи път от четири години насам банковият сектор демонстрира изключителна стабилност и значителен потенциал за кредитиране. В края на март 2001 г. финансовите му мускули изглеждат внушително. Печалбата на банките е 157.6 млн. лв., което е над 55% от регистрираната за цялата минала година. Общият размер на банковите активи е 10.8 млрд. лв., като от началото на годината те са нараснали с повече от 9%, докато собственият капитал на регистрираните у нас банки надхвърля 1.6 млрд. лв. и в сравнение с края на 2000 г. се е увеличил с около 7 процента. Размерът на отпуснатите заеми е 3.2 млрд. лева.
Разбира се, първите три месеца на годината не са период, от който могат да се правят тотални заключения за развитието на финансовокредитната система. Всеки счетоводител е наясно, че до края на годината сегашната печалба може да бъде стопена и част от нея да остане в банката, без да бъде облагана с данъци - стига акционерите й да желаят това. Парите могат да бъдат инвестирани в развитие на клоновата мрежа и в покупката на нови информационни системи, които да позволят на банките да разширят обхвата на предлаганите от тях услуги.
Освен това средствата, с които банките разполагат, им позволят значително да увеличат размера на отпуснатите заеми. От началото на годината до края на март те са нараснали с близо 7%, но това е крайно недостатъчно, за да задоволи глада от кредитиране.
През последните месеци банките ясно си дадоха сметка, че схватката между тях е за добрите клиенти. Това отприщи рекламния им поток, който за първи път от осем години насам е агресивно ориентиран към клиентите. Резултатът от конкурентната схватка в момента може да се обобщи с две думи -

тотална поляризация

От едната страна са деветте най-големи банки у нас - БУЛБАНК, ОББ, Банка ДСК, БИОХИМ, Пощенска банка, SG ЕКСПРЕСБАНК, Първа инвестиционна банка, ХЕБРОСБАНК и БНП-Париба (България), които контролират 80% от всички активи, две трети от отпуснатите заеми и повече от 82% от депозитите на граждани и фирми.
На другия полюс са останалите осемнадесет банки, които делят помежду си останалата част от пазара. Това са: СИБанк, Общинска банка, Райфайзенбанк (България), ЦКБ, ПИМБ, РОСЕКСИМБАНК, БАКБ, НЕФТИНВЕСТБАНК, ЮНИОНБАНК, МБТР, ТЕКСИМБАНК, ЕВРОБАНК, България инвест, Токуда Кредит Експрес Банк, Корпоративна банка, Интернешънъл Комършъл банк, Демирбанк (България) и Насърчителна банка.
Обликът на банковата ни система ще се определя от политиката на мастодонтите, но те или се контролират от чуждестранни инвеститори (БУЛБАНК, Пощенска банка, ОББ, SG ЕКСПРЕСБАНК, ХЕБРОСБАНК и БНП-Париба (България)), или са държавна собственост (Банка ДСК и БИОХИМ) и имат наследени позиции в българската икономика. Това са банките с най-големи активи и с най-голям собствен капитал.
В тази компания Първа инвестиционна банка (ПИБ) е нещо като бяла врана - тя хем е с преобладаващо чуждестранно акционерно участие и хем винаги е била доминирана от българи. Странната на пръв поглед симбиоза обаче не пречи през последните три години банката да бъде сред най-добрите.
Деветте големи банки разполагат с достатъчно пари, за да се конкурират за привличането на богати - за нашите условия, корпоративни клиенти. На тях те могат да отпускат кредити или да предоставят гаранции, които надвишават 10 млн. лева. На фона на европейските и американските стандарти това са джобни пари, но не и за България. Стига да решат, деветте големи банки могат да задоволят както пазара на потребителските заеми, така и финансирането на малките и средните предприятия. Но засега те не се осмеляват да го направят. И простият въпрос е... защо? Може би защото нямат достатъчно обучени кадри или, както самите те обобщават - нямат насреща си надеждни кредитополучатели.
Вече четири години подред, според класацията на в. БАНКЕРЪ, в групата на най-добрите български банки почти неизменни първенци са БУЛБАНК, Банка ДСК, ПИБ, ОББ и ХЕБРОСБАНК, като по повечето показатели БУЛБАНК оставя далеч зад себе си всички свои конкуренти.
Към края на март 2001 г. обаче

в лидерската група настъпиха промени

От нея отпаднаха ОББ и ХЕБРОСБАНК, а за първи път сред най-добрите се нареди БИОХИМ. Това разместване се дължи на промените в размера на печалбата и на балансовото число на трите банки.
В края на март 2001 г. печалбата на ОББ не се е повишила спрямо същия период на миналата - тя си остава около 5.2 млн. лева. В същото време балансовото й число е нараснало с 14.1% - от 1115.7 млн. на 1272.6 млн. лева. Поради тази причина възвръщаемостта на активите на ОББ в края на март 2001 г. е намаляла до 0.41% спрямо 0.48% през същия период на миналата. Именно по този показател ОББ не намира място сред първите десет банки и затова изпада от групата на най-добрите кредитни институции.

Печалбата на ХЕБРОСБАНК

от март 2000 г. до края на март 2001 г. пък е намаляла със 72.7% и в края на първото тримесечие на тази година е едва 1.2 млн. лева. Резултатът не е учудващ, ако се вярва на коментарите в мениджърските среди, че главният изпълнителен директор на банката Гаутам Вир не се отличава с големи управленски умения. Факт е обаче, че слабите финансови резултати на вече приватизираната банка я изваждат от класацията на първите десет кредитни институции по показателя възвръщаемост на активите. По тази причина тя губи своето място в групата на най-добрите.
За разлика от ХЕБРОСБАНК и ОББ

БИОХИМ отбелязва финансов подем

Банката успя да реши проблема с дълга на Кремиковци от 5.6 млн. лв., които години наред висеше като воденичен камък на шията й. По него тя бе заделила провизии, които покриваха 75% от размера му. След като дългът бе погасен, с тях бе увеличена печалбата на банката. Освен това от началото на годината до края на март кредитният портфейл на БИОХИМ набъбна с 14% и повишените приходи от лихви също се отразиха положително на финансовия й резултат. От март 2000 г. до март 2001 г. печалбата на БИОХИМ се е увеличила със 150% и в края на първото тримесечие тя вече е 4.5 млн. лева. Това доведе до подобряване на показателите за възвръщаемост на активите и възвръщаемост на акционерния капитал и нареди банката сред първите десет кредитни институции. Така БИОХИМ влезе в групата на най-добрите банки, където ще прави компания на неизменните лидери БУЛБАНК, ПИБ и Банка ДСК. При последната обаче също се забелязва отстъпление по някои финансови показатели.
Печалбата на банката на населението е намаляла с 29.9% и в края на първите три месеца на 2001 г. тя е 6.6 млн. лева. Но това не се дължи на намаляването на чистите приходи, а на високите разходи по икономически елементи (в тях се включват разходите за външни услуги, за заплати, за социално осигуряване, за материали и амортизация) - 15.7 млн. лева. По този показател кредитната институция се нарежда на второ място (след ОББ) в банковата ни система.
Банка ДСК не разполага с голям капацитет за увеличаване на доходоносните си активи, тъй като общият размер на кредитите, които е отпуснала - над 592.2 млн. лв., е около 48% от балансовото й число. По-нататъшното

увеличаване на кредитирането не е препоръчително за Банка ДСК

особено на фона на множеството предизборни въпросителни и неясната политическа и икономическа перспектива пред България.
Най-сигурният начин за увеличаване на печалбата е банката да намали разходите по икономически елементи - може би за сметка на съкращаване на клоновата мрежа и на съкращения на неефективен персонал. Ако тя не се справи с тази задача и не повиши финансовия си резултат още в края на юни 2001 г., ще изпадне от класацията на кредитните институции с най-висока възвръщаемост на активите. А това автоматично ще извади Банка ДСК от групата на десетте най-добри български банки в класацията на в. БАНКЕРЪ.

Пощенска банка, SG ЕКСПРЕСБАНК и СИБанк

обаче имат всички шансове да се наредят в групата на най-добрите още в средата на годината. През март 2000 г. и трите банки рязко са повишили балансовото си число, размера на отпуснатите кредити и на привлечените средства от граждани и фирми спрямо същия период на миналата година. В резултат на това доходоносните им активи и печалбата им са нараснали.
През март миналата година Пощенска банка и SG ЕКСПРЕСБАНК са били на загуба, докато в края на тазгодишното първо тримесечие БПБ има печалба от 2.7 млн. лв., а варненската банка - от 1.8 млн. лева. По този показател, както и по балансово число и собствен капитал те са сред първите десет кредитни институции в страната. Но на фона на твърде големите балансови числа печалбата на двете банки е все още недостатъчна, за да ги нареди сред отличниците по възвръщаемост на активите. Ако до края на юни 2001 г. те удвоят печалбата си, ще намерят място в първата десетка по този показател, което автоматично ги изтласква в групата на най-добрите.

СИБанк пък страда от друг недостатък

- сравнително малък собствен капитал - 34.8 млн. лева. Само за сравнение, при ПИБ той е 40.6 млн. лв., а тя е чак на десето място в класацията по собствен капитал , в която лидер е БУЛБАНК.
Няма да е чудно, ако СИБанк навакса тази разлика още до края на юни тази година. Оборотите на Националния осигурителен институт, на митниците, на МВР, Спортния тотализатор, Централния депозитар, Националната здравноосигурителна каса, на съдебната система, НЕК, БТК, ДЗИ, които тя получи за обслужване, й осигуряват много добри приходи от такси и комисиони. Освен това през април банката подписа споразумение с най-големия си длъжник - Булгарлизинг. И след като окончателно изчисти отношенията си с него, печалбата й значително ще нарасне. По-високият финансов резултат ще й позволи да увеличи собствения си капитал и ще я нареди в групата на най-добрите български банки. Ако тя успее да влезе в нея, това ще бъде първият случай, когато кредитна институция успява да се прехвърли от групата на малките и средните банки в клуба на финансовия ни елит.

Място под слънцето

на българския финансов пазар имат и някои от по-малките банки. С най-голям потенциал измежду тях е Райфайзенбанк (България), която по балансово число - 287.9 млн. лв., е най-близко до диктуващите финансовата мода у нас. Тя може бързо да разшири пазарните си позиции, например ако изкупи Централна кооперативна банка. Като начало това ще й осигури сериозен потенциал да развива и банкирането на дребно.
На по-високото качество на услугите и на по-голямата си гъвкавост при работа с клиенти залагат НЕФТИНВЕСТБАНК и РОСЕКСИМБАНК. Те успяха да преодолеят удара, нанесен им през лятото на миналата година след изгонването на руските бизнесмени Майкъл Чорни и Денис Ершов. Само за няколко месеца - покрай скандала, от двете кредитни институции бяха изтеглени десетки милиони лева и балансовото им число падна под 100 млн. лева. През този тежък период НЕФТИНВЕСТБАНК и РОСЕКСИМБАНК демонстрираха завидна финансова устойчивост и успяха постепенно да възстановят доверието на клиентите си. От началото на годината балансовите им числа постепенно започнаха да нарастват и към края на март 2001 г. те отново надхвърлят 110 млн. лева. През февруари 2001 г. РОСЕКСИМБАНК купи активите на фалиралата МИНЕРАЛБАНК и ако успее да продаде успешно част от тях, подобно на СИБанк може да реализира значителни печалби.

Прогрес има

и в разширяването на пазарните позиции на банка България Инвест, която за една година е увеличила балансовото си число с 62.3% и към края на март на 2001-а то е 139 млн. лева. Тя залага на постепенното увеличаване на кредитната активност, като отделя особено внимание на малките и средните предприятия и на потребителските заеми.
Независимо от успехите, които ще успеят да отвоюват малките банки в битката за оцеляване на пазара, те трудно ще успеят да се доберат до лидерски позиции на него. Големите банки ще определят финансовата мода у нас и от тяхното добро здраве до голяма степен ще зависи развитието на банковия и производствения сектор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във