Банкеръ Daily

Финансов дневник

КФН напомни за задлъжнелите брокери

Общо 50 застрахователни брокери не са платили таксите, които дължат на Комисията за финансов надзор (КФН). Това става ясно от справка на регулатора към 9 юли. Регулаторът актуализира списъците всяка седмица.  Освен брокерите сред поднадзорните физически и юридически лица  длъжници попадат 1550 агенти -  физически лица, 183 агенти - еднолични търговци, и над 824 агенти - юридически лица. С просрочени задължения са още АДСИЦ, облигационни емисии на публични дружества и други емитенти - публични дружества.

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.5 от Закона за Комисията за финансов надзор при неплащане в установения срок върху дължимите суми се начислява и дължи законна лихва за забава. Просрочените задължения за таксите за осъществяване на общ финансов надзор следва да бъдат заплатени от поднадзорните лица заедно с дължимата лихва към момента на плащане.

Важно е да се знае, че просрочените такси за осъществяване на общ финансов надзор подлежат на принудително изпълнение от публични изпълнители по реда на Данъчноосигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс. При неплащане на таксите за общ финансов надзор в установените срокове комисията и нейните органи могат да откажат предоставянето на административна услуга на поднадзорното лице до изпълнение на задължението му за заплащане на таксата заедно с начислените лихви за забава и разноските по образуваното изпълнително производство.

По-важното в случая обаче е, че отписаните от регистрите на КФН лица не могат да упражняват дейността си като застрахователни брокери и посредници. Дори и впоследствие да платят дължимите такси или те да им бъдат събрани принудително от съдия- изпълнители, вече отписаните дружества не възстановяват автоматично брокерските си права. За целта те трябва отново да преминат през цедките, предвидени в закона, за да бъдат вписани в регистрите на КФН. И това при положение че върху тях вече лежи черният печат на нередовни платци, които веднъж са били отписани от регистрите. При създалата се ситуация трябва да се има предвид, че КФН е доста консервативно настроена по отношение на допускането на нови играчи на пазара за финансови услуги. Ще припомним, че в анализа за ефективността на надзорната дейност на КФН, който МВФ и Световната банка публикуваха миналата година, се подчертава, че Комисията е принудена да осъществява надзор върху огромен брой юридически лица, без да разполага за това с необходимия  брой експерти. Точно по тази причина е логично комисията да използва всеки законов повод за да намали броя на поднадзорните лица. Пък и ако даден играч на финансовия пазар не е в състояние да плати надзорните такси към органа, който го контролира, е нормално да се запитаме дали въобще е редно да бъде допускан на този пазар. 

Що се отнася до таксите, припомняме, че КФН пусна официално съобщение на 17 януари, с което уведоми всички регулирани от нея дружества - застрахователни компании, пенсионни фондове и инвестиционни посредници, че вече има нова Тарифа за надзорните такси, които те ще трябва да й плащат. Тарифата е изготвена съгласно промените в Закона за КФН, които Народното събрание прие в края на миналата година. С тях бе регламентиран моделът за финансовата независимост на комисията, която от началото на 2018-а вече трябва да се издържа от таксите за общ надзор и за конкретни надзорни услуги, а не както бе до 2018-а - за сметка на субсидия от държавния бюджет. Нужно е да уточним, че независимо от промените в закона КФН все пак  фигурира и в разчетите на държавния бюджет за 2018-а. Но предвидената в него сума за регулаторния орган ще се използва само ако някое голямо  дружество (или дружества) по една или друга причина не може да плати своевременно дължимите такси и по този начин да наруши сериозно планираните годишни приходи на КФН. За сметка на това всички такси, които КФН събира от наложени санкции, ще бъдат внасяни в държавната хазна.

В предишен свой брой в. "БАНКЕРЪ" вече писа, че таксите за дружествата от трите надзиравани от КФН сектори са разделени в две големи групи. Ще припомним, че първата е за общ надзор. Тя се формира по следния начин (ще дадем за пример най-високата такса - за пенсионноосигурителен фонд): Пенсионноосигурителното дружество плаща 100 хил. лв., плюс 50 хил. лв.  за всеки управляван от него фонд, плюс 10% от приходите на дружеството от такси и удръжки, които то събира на осигурените от него лица. Общата сума, на която ще се дължи на КФН, по всички тези параметри обаче не може да надхвърля 1.9 млн. лева. Тук е важно да уточним, че въпросните 10% не се събират върху дяловите вноски на клиентите на дружеството, а върху таксите, които то събира от тях. Иначе казано, плащането няма да е за сметка на осигурените лица, а за сметка на акционерите на дружеството, което управлява пенсионните фондове.

За инвестиционните посредници таксите за общ надзор са десетки и дори стотици пъти по-ниски от тези за застрахователите. Много от тези такси се движат в границите между 300 и 2000 лв. за година.

Втората група са таксите за конкретни надзорни услуги. Те са многобройни и разнообразни. Например има три такси за признаване на правоспособността на отговорен актюер, които се движат от 25 до 450 лева. Таксата за пенсионна лицензия е 75 хил. лв., а за лицензия на дружество  за допълнително доброволно осигуряване за безработица или за професионална квалификация - 35 хил. лева.

При отписаните от регистрите на КФН застрахователни брокери просрочените такси са далеч по-ниски. От справката на Комисията се вижда, че те дължат на регулатора суми между 27 и 5000 лв., без лихвата за забава. 

При едноличните търговци сумите са още по-малки - от няколко лева до  500 лева. При застрахователните агенти - физически лица, пък задълженията започват от стотинки - 0.28 лв. и достигат най-много до 50 лева. Като длъжниците със суми от по 50 лв. са около 95% от общия брой на гражданите, които не са си платили на КФН. Това навежда на мисълта, че ако тези задължения са поради незнание на лицата, че трябва да платят на КФН, то става дума за автоматично отказване на бизнес. Вместо да се занимават с дерегистрация от списъците на КФН, гражданите просто не плащат въпросните такси и излизат от пазар, на който така или иначе не виждат смисъл да участват. Друг е въпросът, че събирането на тези дългове чрез съдия-изпълнители може да излезе на хората, които не са платили, много по-скъпо в сравнение с разходите, които биха имали, ако платят на КФН, и после се дерегистрират.

Facebook logo
Бъдете с нас и във