Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КАЗВАМЕ ЗА СМЕТКИТЕ СИ В ЧУЖБИНА НА 1 АПРИЛ ДОГОДИНА

Най-късно до 1 април 2004 г. българските граждани и фирми ще трябва да разкрият пред БНБ информация за сметките си в чужбина, предвиждат промените във Валутния закон. Същата информация трябва да се предостави и по отношение на всички задгранични кредити, предоставени от местни лица, както и за заемите, които те са получили от чужденци. Това става ясно от предложенията за промени в закона преди окончателното му гласуване от парламента.От БНБ гарантират, че получената информация ще бъде използвана единствено за нуждите на статистиката и платежния баланс, като данъчните няма да имат достъп до нея. Това обещание е абсолютно необходимо, защото само строгите санкции, предвидени за нарушение на закона, едва ли ще са достатъчен мотив за доброволно обявяване на задграничните инвестиции. За да успокои духовете, БНБ е поискала да отпадне задължението й да предоставя поверителната информация дори и на Министерството на финансите. След почти деветмесечно отлагане на измененията на Валутния закон вероятно още преди края на май те ще бъдат гласувани окончателно от Народното събрание. Промените можеха да станат факт още преди великденската ваканция на парламента, но забавянето дойде от водещата комисия - по бюджет и финанси. Тя беше включила разглеждането му в дневния ред още на заседанието си от 17 април, но проточилото се тогава обсъждане по заема от Световната банка за национална агенция по приходите изяде отреденото време на Валутния закон. Неговите изменения са част от ангажиментите на България по преговорите за присъединяване към Европейския съюз по глава Свободно движение на капитали. Според проекта отпада необходимостта от предварителната регистрация в БНБ на сделките между местни и чуждестранни лица, а по този начин и вероятността Централната банка да не разреши сключването им. Предвижда се тези операции само да се декларират, като събраната статистическа информация ще се използва единствено за нуждите на платежния баланс, но не и за контрол.В законопроекта е предвидено още българските граждани и фирми да предоставят информация на Централната банка за всички получени преводи от чужбина в размер над 5000 лева. Според предложените изменения в чл.7 от Валутния закон получателите на средства над определената стойност са длъжни да отразят сделката в специална справка до 30 дни, след като са получили потвърждение за заверяването на сметката си от обслужващата ги банка. При инвестирането на средства с левова равностойност над 5000 лв. в ценни книжа на чуждестранни правителства и компании българските граждани и фирми са длъжни да информират БНБ в 15-дневен срок. Декларирането става с попълване на специални формуляри при банката или инвестиционния посредник, чрез които се извършва сделката. Те от своя страна пък ги изпращат в БНБ.Задграничните задължения на местните лица също ще се декларират пред БНБ за нуждите на платежния баланс на страната. При изпълняването на превод към чужбина, чието основание е вноска по кредит, банката, към която е отправено нареждането, ще бъде длъжна да провери дали задължението е декларирано пред БНБ и едва тогава да извърши плащането.По-либерален става разрешителният режим при износ на пари в чужбина. Според предвижданите промени във Валутния закон, когато зад граница се изнасят повече от 25 хил. лв., ще се декларира произходът на сумата и че лицето няма данъчни задължения. Действащото в момента законодателство предвижда за всяко плащане към чужбина на стойност над 20 хил. лв. да се иска разрешение от Централната банка. Смисълът на подготвяната промяна е да се уеднакви режимът с изискванията на законите за мерките срещу изпиране на пари и срещу финансиране на тероризма. Освен това за всеки превод към чужбина на суми, надхвърлящи 25 хил. лв., ще трябва да се уточни произходът на средствата. Размерът на сумите, които могат да се внасят от чужбина или да се изнасят от страната без деклариране, ще се определи в наредба. Чрез законопроекта ще се уреди и един съществен пропуск в действащия Валутен закон по отношение на институциите, които могат да извършват преводи към чужбина. В чл. 6 от него е записано: Преводи и плащания към чужбина могат да се извършват само чрез търговските банки след деклариране на основанието за превода. Тук обаче е пропусната една съществена услуга: извършването на бързи преводи чрез двамата световни лидери в тази област - Уестърн юнион (Uestern union) и Мъниграм (MoneyGram). Те нямат изисквания агентите им да са само търговски банки, а в България тази услуга вече се предлага в много обменни бюра. Но действащият закон не ги включва като самостоятелни институции, които могат да извършват плащания в чужбина, въпреки че те извършват тази дейност без посредничеството на банки. И възможностите за превод на суми през тях (максималният размер на едно плащане е до 10 хил. щ. долара) никак не са за подценяване. С предвидените изменения във Валутния закон обаче тази пречка е отстранена. Законопроектът предвижда и запълването на още един пропуск по отношение на изискванията за издаване на разрешение за дейността на обменните бюра (от Министерството на финансите) и на финансовите къщи (от БНБ). Действащият режим предвижда регистрацията им да се извършва в 14-дневен срок от започването на дейността, което създава предпоставки за злоупотреби. След като промените се приемат, обменните бюра и финансовите къщи ще могат да започват работа едва след като са регистрирани в контролиращите ги институции. Контролът по отношение на лицата, които са акционери в тях, също ще се затегне. Членове на надзорни и управителни съвети могат да бъдат единствено лица, които не са осъждани за умишлено престъпление и не са били в ръководството или сред собствениците на обявени в несъстоятелност дружества, при което са останали неудовлетворени кредитори.Проектозаконът разширява начините за внос и износ на пари, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия от тях. След като законът бъде приет, това вече ще може да става и чрез пощенски пратки с обявена стойност. Действащият Валутен закон забранява пренасянето на подобни стоки и пари с посредничеството на пощите. Във връзка с разширяването на правомощията им те ще предоставят информация на митническите служби за констатирани нарушения на Валутния закон при декларирането на ценни пратки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във