Банкеръ Daily

Финансов дневник

Казуса с лихвените индекси може да стане политически

В парламентарната комисия по бюджет и финанси подуправителя на БНБ Нина Стоянова и главния секретар на Асоциацията на Банките в България Ирина Марцева се опитаха да убедят депутатите че промените в закона за кредитните институции са в интерес на банковите клиенти.

Разгорещен дебат в парламентарната комисия по бюджет и финанси предизвика предложението за промени в Закона за кредитните институции. Ще припомним, че то бе внесено преди две седмици от председателя на комисията Менда Стоянова и предвижда в българското законодателство да бъдат въведени правилата на европейския Регламент 1011 от 2016-а. Те определят критериите, на базата на които банките ще могат да променят лихвените индекси (бенчмаркове), които са в основата на формирането на лихвените проценти по договорите за кредит както за гражданите, така и за фирмите. Става дума за индекси като ЛИБОР, ЮРИБОР и СОФИБОР.

Темата е достатъчно сложна и чувствителна , затова на заседанието на комисията на 3 май 2018-а, гласуването на законопроекта бе отложено с една седмица. Последва заседание, което бе проведено на 10 май и там градусът на напрежението се вдигна още в самото начало. Причината е, че според европейския регламент от 1 юли левовия лихвен индекс СОФИБОР вече трябва да се изчислява от лицензиран администратор, ако искаме да продължи да съществува. Иначе трябва да изчезне. А на този лихвен индекс са базирани лихвените плащания по потребителските, жилищните и фирмените кредити в национална валута на огромна част от българските банки. Асоциацията на банките в България води преговори с международната агенци "Ройтерс Томпсън" тя да стане администратор на СОФИБОР, но такъв договор все още няма. А 1 юли драматично наближава. По тази причина промените в закона целят да създадат ясна правна възможност, в случай на нужда банките да могат да заменят СОФИБОР с друг лихвен индекс или както е назован в текста на проектозакона - "бенчмарк". При това в проекта е предвидено, ако такава замяна се наложи, в момента в който тя се случи, новия индекс да не е по-висок от стария, който заменя.

Но опозицията в лицето на Румен Гечев от БСП не спести някои остри и неудобни въпроси.

"БНБ решава на 16 март 2017-а , че се отказва да изготвя индекса СОФИБОР, без да обяснява на никого защо и как се отказва. Днес сме 10 май 2018-а. Това нормално ли е? Като четем внимателно въпросния Регламент 1011 от 2016 -а на ЕС виждаме, че той е изготвен съвсем основателно, защото е установено, че международните лихвени индекси са били положени на манипулация. И сега възниква въпросът защо нашата Централна банка решава, без да ни уведоми, че не иска да правят този индекс", разгорещи се Гечев.

На поредицата въпроси които той постави първа отговори подуправителя на БНБ Нина Стоянова. "Администрирането на СОФИБОР е започнало през 2002 г. - доста отдавна. Тогава той бил изграден в пълна аналогия с европейския междубанков лихвен индекс - ЮРИБОР. Важно е да се знае, че БНБ по закон има за задача и ще продължи да изготвя основния лихвен процент (ОЛП), който също е бенчмарк по смисъла на европейския регламент. Централната банка ще продължи да публикува парична и лихвена статистика. Но БНБ не смята, че в нейните функции е да продължи да изчислява СОФИБОР в бъдеще. Първо, защото не ни е възложено със закон. Второ, защото това не е функция типична за Централните банки и трето, защото би трябвало пазарните механизми да се определят по пазарните сили т.е. както изисква регламента да има администратори, които да вършат това при определен надзор и контрол. Към настоящия момент при нас не са подадени такива заявления от никого да поиска да е администратор по регламента. Така че бенчмарковете остават тези, които съществуват на пазара в момента", обясни Стоянова.

Според подуправителя на БНБ сега повечето международни лихвени индекс (бенчмаркове) имат частни администратори.  "ЮРИБОР се администрира от Европейския паричен институт, който е дъщерна организация на Европейската банкова асоциация, ЛИБОР също се админстрира от частен администратор във Великобритания", обясни Стоянова.

Но отговорите й подействаха на Гечев като бензин излят върху огън. В нашите закони е написано, че при формирането на лихвите си по кредитите българските банки избират или ЛИБОР, или ЮРИБОР, или СОФИБОР,  или индекс изготвен от  оторизирана институция или компилация от тях. Разбираме, че сега СОФИБОР по някакви причини можел да отпадне за известен период. Ами нека тогава банките си избират някой от другите индекси. Какъв е проблемът?", възкликна Гечев.

Нина Стоянова обърна внимание на факта, че предложените промени в Закона за кредитните институции са полезни, защото въвеждат правилото, че при замяна на един лихвен индекс с друг това не може да води до увеличаване на лихвения процент. В подкрепа на тези нейни думи главният секретар на Асоциацията на търговските банки Ирина Марцева каза, че промените в Закона за кредитните институции защитават интересите на клиентите. "Банките по никакъв начин не могат да спечелят от евентуалната замяна на един лихвен индекс с друг. Даже напротив, някои от тях са притеснени, че при една евентуална замяна, новия лихвен индекс ще е по-нисък от стария", смята Марцева.

Всички тези аргументи обаче не убедиха и не успокоиха Гечев. Той продължи да се възмущава, че БНБ не е поела никакви ангажименти за плавното преминаване от действащите лихвени индекси към новата практика, която се въвежда с европейския Регламент 1011.

"Вие в БНБ имате ли някакви отговорности към кредитната система на България? Нямате ли някакви ангажименти организационно да улесните прилагането на този Регламент? Като спирате да участвате в изготвянето на СОФИБОР не би ли трябвало да сте наясно от 1 юли кой ще го прави?", запита Гечев.

В крайна сметка парламентарната комисия по бюджет и финанси прие на първо четене с 14 гласа за и 4 против предложените промени в Закона за кредитните институции. Разгорещените дебати по него обаче едва ли ще утихнат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във