Банкеръ Daily

Финансов дневник

Капиталов контрол в Гърция? Защо не...

Буксуването на преговорите между Атина и нейните кредитори прави все по-вероятно въвеждането на капиталов контрол в южната ни съседка. Гръцките спестители теглят с космическа скорост депозитите си от банките, като бизнесът и домакинствата са "дръпнали" 100 млрд. евро от 2009-а, от които 31 млрд. евро само от ноември 2014-а насам. Въпреки това, според данните на Централната банка на Гърция, в края на април е бил 142.8 млрд. евро, но тази сума към днешна дата може да е доста по-малка. Местните банки кредитори пък разчитат на над 80 млрд. евро от Фонда за извънредна ликвидна подкрепа (ELA), за да оцелеят, с други думи, финансовата помощ на Европейската централна банка е животоспасяваща за тях. Тя обаче може да пресъхне, ако ястребите в управителния съвет на ЕЦБ се наложат и успеят да извоюват рестрикции върху операциите на ELA. Което пък ще принуди правителството на премиера Алексис Ципрас да ограничи тегленията от банковата система. На 15 юни Якоб Функ Киркегард от Института за международна икономика "Пийтърсън" оцени на 65% шанса в Гърция да бъде въведен капиталов контрол.

Това със сигурност ще се случи, ако страната пропусне плащане по дълга си (чийто общ размер е около 313 млрд. евро) (б. ред. - такова предстои към МВФ до края на месец юни). Тогава европейските централни банкери може да преценят, че гръцките кредитни институции нямат право на повече извънредни кешови инжекции, защото те са гарантирани с правителствени облигации и с гръцки държавни ценни книжа, включително и краткосрочни, а гарантът (гръцката държава) е неплатежоспособен. Или пък - като алтернатива, ЕЦБ може да приложи голям отбив от номинала на гръцкото обезпечение и по този начин да ограничи максималния потенциал на ELA.

Как би работил евентуален капиталов контрол в Гърция? Засега никой не може да отговори на този въпрос. Но може да получи известен ориентир от случилото се в Кипър. Там той започна с дълга банкова ваканция - от 16 до 28 март 2013-а, което даде възможност на Никозия да се споразумее със страните от еврозоната и с МВФ. Тегленията от банкоматите бяха ограничени до 300 евро на човек на ден. Преводите на суми над 5 хил. евро зад граница се одобряваха от специална комисия. Компаниите пък трябваше да представят документи за всяко платежно нареждане над 200 хил. евро и то се осъществяваше при наличие на ликвидност. Родителите имаха право да изпращат на децата си, които учат в чужбина, до 5 хил. евро на семестър. А кипърците, които пътуваха зад граница, не можеха да изнасят повече от хиляда евро. Прекратяването на срочните депозити беше забранено, а плащанията с кредитни и дебитни карти бе ограничено до 5 хил. евро. Чекове не можеха да се осребряват. След "ваканцията" кипърските банки отвориха отново с влезлите в сила ограничения и с план за рекапитализация на местната финансова система, който включваше и налагане на загуби върху депозитите над 100 хил. евро. Този режим в Кипър продължи две години, като постепенно бе облекчаван и бе премахнат напълно през април 2015-а. В Исландия обаче той продължава от 2008-а и правителството на страната представи закон за отмяната му едва този месец.

Капиталовият контрол е законен в много редки случаи, защото свободното движение на капитали е една от четирите базови свободи на Европейския съюз. И ограничения са възможни при "стриктни условия, осъществявани при публична политика и на обществената сигурност". Например Европейската комисия позволи на Кипър да въведе капиталов контрол - единственият досега случай в еврозоната - заради значителен риск от "пълна дестабилизация на финансовата система". 

Що се отнася до обикновените гърци, мнозина са се ориентирали към виртуалната валута биткойн, твърди Джошуа Сигала - един от основателите на фирма Vaultoro.com, която държи електронните пари за свои клиенти и им позволява да ги разменят за злато. По негова информация през последните два месеца има 124% ръст на паричния поток от гръцки адреси към фирмата му. В тази връзка валутни експерти коментират, че биткойн може да се окаже алтернатива на капиталовия контрол за някои лица, успоредно с някои по-традиционни методи. Появиха се и предположения, че дигитална валута, подобна на биткойн, гарантирана или с гръцки активи, или с бъдещи данъчни постъпления, би могла да се въведе като паралелна на еврото в Гърция, за да се предотврати излизането на страната от еврозоната.

 

Бягството на фирмените сметки

Таки Сарантис, чиято фирма е дистрибутор на ред продукти - от Estee Lauder до инсектициди, държи фирмения кеш извън Гърция след кризата в Кипър. Той очаква спад на продажбите заради поскъпване на вносните стоки при евентуални капиталови ограничения в родината му или излизане от еврозоната. Плюсовете от отказ от еврото са по-ниските производствени разходи на компанията, защото парите й са извън страната и в чуждестранна валута.

Производителят на цимент от Атина "Титан семент", който е преживял финансовата криза в САЩ през 2008-а и революцията в Египет през 2011-а, държи по-голямата част от кешовия си излишък зад граница. Компанията е нетен износител и притежава чуждестранна валута в излишък, а международната й дейност е напълно достатъчна, за да оцелее и тя ползва заеми от чуждестранни, а не от гръцки банки. От общо 138 млн. евро оперативни резерви на "Титан" едва 12 млн. са в Гърция, а около 70 млн. са в холдингови компании и европейски банки извън страната.

"Хелас директ" - регистриран в Кипър застраховател на коли, който развива дейност и в Гърция и в който фонд на щатския милиардер Дениъл Льоб има 20% дял, винаги е държал наличните си пари извън Кипър и Гърция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във