Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Капаните пред проекта за еврозоната

Влизането на България в Европейския валутно-обменен механизъм ERM II безспорно ще бъде обявен от управляващите за огромен политически успех. Ако този напън на ГЕРБ успее, няма съмнение, че сегашният  премиер Бойко Борисов ще обяви присъединяването ни към ERM ІІ за историческо събитие, съизмеримо по мащаб с присъединяването на страната ни към НАТО или към Европейския съюз. Въпреки  че от самото си участие в ERM ІІ  България няма да има кой знае какви финансово-икономически ползи, освен че ще се подобри  репутацията й като търговски партньор. Но това е друга тема.

Сериозният проблем е, че съществува реален риск вместо от напъна на правителството за ERM ІІ  да се роди нещо добро за страната - да се появи нещо  срамно и... миризливо. Трябва да припомним, че непосредствено преди България да изпрати през юли 2018-а писмото до Еврогрупата, с което пое редица ангажименти срещу обещанието да бъдем включени в ERM ІІ,  високопоставени представители на БНБ в лицето на подуправителя Калин Христов и на правителството в лицето на финансовия министър Владислав Горанов  на различни форуми заявяваха, че  приемането ни в структурата  трябва да стане според определения от европейското законодателство ред, а той не  изисква страната кандидат да се натоварва с допълнителни ангажименти. Но въпреки това правителството ги пое. Този процес много добре бе описан от подуправителя на БНБ Калин Христов в края на ноември. В изказването си на конференцията "Банките и бизнеса" на 20 ноември Христов обясни: "Липсата на формални критерии за присъединяване към ERM II, както и историческата практика от всички предишни присъединявания на национални валути към ERM II  не изключват правото на страните членки да добавят нови условия или да създават нови критерии. Такива нови условия или критерии могат например да отчитат еволюцията на институциите в еврозоната.

Същевременно обаче, за да бъдат тези нови условия и критерии задължителни за новите кандидати, е необходима промяна на европейското законодателство. Такава промяна няма, въпреки че в еврозоната бяха създадени Единният надзорен механизам (ЕНМ) и Единният механизъм за преструктуриране (ЕМП), т.е. за ERM II са в сила същите писани правила, които съществуват  повече от 20 години.

Ето защо комбинацията между нови изисквания и непроменени правила означава, че единственият начин за прилагане на нови правила е: ако самата страна кандидат ги поиска едностранно под формата на условия, които сама  си поставя. Точно такъв беше случаят с България."

Казано по друг начин, в желанието си да увеличи шансовете на България за влизане в ERM ІІ  правителството на Борисов е предприело безпрецедентна за Евросъюза стъпка - да се натовари само с тежки ангажименти  срещу някакво обещание, че някога нещо ще се случи. Да напомним, че подобно  обещание вече едно десетилетие получаваме за приемането ни в Шенгенското пространство.  Затова след като бе огласено  юлското писмо до Еврогрупата, подписано от Владислав Горанов и от управителя на БНБ Димитър Радев,  се родиха крилатите фрази "за Чакалнята на Чакалнята" и  "В ERM като в Шенген".

Разбира се, всички тези действия на правителството - защото именно то, а не БНБ  взе  политическото решение относно ЕRM, ще са до голяма степен приемливи, ако в крайна сметка страната ни  наистина  влезе в двегодишния валутен механизъм. Отделен  въпрос е дали две години  след това тя ще бъде допусната да влезе и в еврозоната.

Проблемът обаче е  другаде. Съществува сериозна вероятност България да бъде вкарана в един  съвсем неизгоден за нея сценарий. А именно - да й бъде предложено и правителството на Борисов да се съгласи  страната ни да се присъедини към Европейския банков съюз чрез  механизма за тясно сътрудничество, но да почака (неизвестно колко дълго време) с приемането в ERM ІІ. Причини за това отлагане могат да бъдат намерени достатъчно, и то не само заради тежките ангажименти, поети в юлското ни писмо до Еврогрупата, но и например заради обстоятелството, че България не изпълнява някои от критериите от  Маастрихт. А такава опасност има - например по отношение на  критерия за равнището  на инфлацията.  

Коментирайки опасността от сценарий  "Участие в Eвропейски банков съюз без достъп до  ERM II", подуправителят на БНБ Калин Христов коментира в края на ноември: "Българските власти имат за цел участието в ERM II да започне едновременно с присъединяването към Европейския надзорен механизъм чрез установяване на т.нар. тясно сътрудничество с ЕЦБ. С други думи, според така обявената цел  не може да имаме присъединяване към ЕHМ преди присъединяване към ERM II, нито обратното - т.е. двете трябва да се реализират в един и същи момент."

Тази теза на Христов бе потвърдена и от управителя на БНБ Димитър Радев в неговото интервю пред в. "БАНКЕРЪ", което вестникът публикува в своя бр.48 на 30 ноември 2018 година. В него управителят казва: "Става въпрос за едновременен акт на присъединяването на страната към банковия съюз и включването на българския лев във валутния механизъм ERM II."

Практиката обаче е показала, че когато става дума за правителството на Борисов,  между това, което трябва да стане, и това, което реално се случва, нерядко има съществена  разлика. Пак ще повторим, че до средата на юли високопоставени представители и на БНБ, и на правителството  заявяваха, че България трябва да се присъедини към ERM ІІ, без да й се поставят допълнителни условия. След това тихомълком управляващите клекнаха и силно се наведоха пред Еврогрупата, като приеха ултимативно поставените от нея искания за допълнителни ангажименти. Каква е гаранцията, че правителството на Борисов няма да прояви  подобна "сговорчивост" и ако му бъде предложено да вкара страната ни в Европейския банков съюз и в Европейския надзорен механизъм, но да почака с ERM ІІ? Доста от експертите се опасяват, че Борисов и кабинетът му ще са склонни  да приемат такава  оферта - само и само за да се похвалят с някакъв имагинерен външнополитически пробив  преди изборите. По същия начин,  както  поеха  ангажименти   да обвържат влизането на България в ERM II с изпълнението на различни допълнителни условия.  

<!--[if--><!--[endif]-->

Характеристика на подобни участия на страната ни в европейските структури  даде пак  Калин Христов в цитираното изказване. "Участието в ЕНМ и ЕМП преди членство в еврозоната носи асиметрично третиране с произтичащите от това рискове, които са добре известни. България вече е приела да носи тези рискове", твърди подуправителят на БНБ. Въпросът е дали трябва да поемаме нови рискове, без срещу това да получим поне онова, което Еврогрупата ни е обещала?

<!--[if--><!--[endif]-->

<!--[if--><!--[endif]--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--[if--><!--[endif]--><!--[if--><!--[endif]--><!--[if--><!--[endif]--><!--[if--><!--[endif]--><!--[if--><!--[endif]--><!--[if--><!--[endif]--><!--[if--><!--[endif]--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if-->

Facebook logo
Бъдете с нас и във