Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КАНТОНАЛНИТЕ БАНКИ В ШВЕЙЦАРИЯ МИСЛЯТ ЗА ПРОМЕНИ

Кантоналните банки са любопитен швейцарски феномен. Те печелят главно от ипотечните и от други заеми, които отпускат на местните фермери, занаятчии и дребни бизнесмени, заради които са създадени в края на ХIХ век от управата на кантоните. Според критично настроени финансисти би било най-добре тези кредитни институции да се приватизират и консолидират, защото спадат към традиционната, неефективна част на швейцарското стопанство - своеобразна смесица от консервативни и старомодни дребни предприемачи и мощни групировки с международно присъствие. В действителност обаче финансовите институции нямат проблем да защитят мястото си под алпийското слънце. Подобно на всички останали играчи от сектора, те започнаха да се отървават от натрупаните лоши кредити в размер на 44 млрд. шв. франка, които през 90-те години предизвикаха трусове в банковата система на Швейцария. През 2003 г. 24-те кантонални банки са спечелили 1.2 млрд. шв. франка от активи с общ размер 310.7 млрд. шв. франка. За сравнение, печалбата им през 2002 г. е била 895.7 млн. шв. франка от активи на стойност 312.9 млрд. шв. франка. Подобна ниска рентабилност е приемлива за повечето кредитни институции от тази ниша, защото основната им задача е да предоставят конкурентни кредити на местните жители и бизнесмени, без да носят загуби на собствениците си - правителствата на кантоните. Кантоналните банки в Швейцария държат една трета от активите на местния банков пазар - доста над 20-процентния дял на втората по големина местна банкова групировка Креди Суис (Credit Suisse Group) и близо до швейцарския банков първенец Ю Би Ес (UBS) с неговите 40 процента. Най-голямото им преимущество е, че те познават отлично клиентите си, а те от своя страна им се отплащат с лоялност. Въпреки това обаче локалните кредитни институции ще трябва да излязат извън своя пазар на гарантирани спестявания и заеми и да пробват нови сфери на дейност, включително и управление на активи, както и търговски сделки и корпоративни банкови услуги. От една страна, лихвените проценти в Швейцария са нищожно ниски и вероятно няма да се променят в близко бъдеще, което ограничава печалбите от ипотечните кредити и обезсмисля разкриването на депозитни сметки. И което е още по-лошо, ниският прираст на населението означава по-малко нови местни жители, респективно по-малък брой ипотеки. Кантоналните банки работят вече десетина години за разнообразяване на услугите си. През 1993 г. те създадоха съвместното дружество Суиска (Swissca) за управление на взаимни фондове, което притежават и управляват заедно. Със своите активи на стойност 47.3 млрд. шв. франка то е третият по големина мениджър на фондове след Ю Би Ес и Креди Суис. Някои кантонални банки са отишли и по-далеч. Например финансови институции от среден калибър като Базлер кантоналбанк днес печелят еднакво както от ипотечни кредити, така и от частни банкови услуги и корпоративни заеми. А едри играчи от сектора като Цюрхер кантоналбанк (чиито услуги ползват 1.2 млн. жители) се опитват да привлекат най-големите местни корпорации като надеждна алтернатива на Ю Би Ес и Креди Суис. Кантоните в Швейцария са еднолични или мажоритарни собственици на всички кантонални банки, а акциите на девет от тях са регистрирани на борсата и частни акционери притежават миноритарни дялове от капитала им. Макар че оперативното управление на тези банки е в ръцете на професионалисти, дори най-големите сред тях срещат трудности при привличането на изявени таланти. По правило ги смятат за временен пристан на директори, загубили работата си в Ю би Ес или Креди Суис в резултат на съкращения в тежки времена или обединения. Изброените проблеми обаче не тревожат независимите анализатори. Макар че общият брой на банките в Швейцария е намалял от 495 през 1990 г. на 356 през миналата година, само две малки кантонални банки са прекратили съществуването си като независими дружества и са били погълнати в средата на 90-те години на ХХ век от Ю Би Ес. Според проучване, проведено през тази година от Швейцарския институт по банки и финанси в университета в Сейнт Гален и от консултантската фирма Аксенчър (Accenture), броят на банките вероятно ще намалее с още 15% към 2010 година. Но очакванията са всичките 24 кантонални банки да оцелеят. А консолидацията им изглежда невероятна, защото те са местната гордост на избирателите, които трябва да одобряват сливанията. Лидер в банковата система на кантоните в Швейцария е Цюрхер кантоналбанк (Zurcher Kantonalbank), която държи близо 25% (76.7 млрд. шв. франка) от общите активи в бранша, които са 310.7 млрд. шв. франка. Тя възниква като асоциация на спестяванията и заемите в кантона на Цюрих през 1870 г., а днес е трета по големина в страната и предлага същите услуги като Ю Би Ес и Креди Суис, включително и търговски сделки с финансови деривативи на местния пазар. Цюрхер кантоналбанк е 100% собственост на своя кантон и според местната нормативна уредба е задължена да предлага пълно финансово обслужване на областта и няма право да закрива нито един от своите 113 клона. Местната управа гарантира всички задължения и ангажименти на кредитната институция, което е дало основание на международната рейтингова агенция Стандард енд Пуърс да й определи максимално възможната кредитна оценка от ААА. В процеса на борбата за промени, наред с навлизането в почти всички сфери на банкови услуги (без международно присъствие), Цюрхер кантоналбанк разработи план за съкращаване на разходите, като миналата година спести 100 млн. шв. франка главно чрез обединението на три свои маркетингови отдела в един и на три звена за продажба на дребни банкови продукти в едно. Въпреки това обаче банката е имала 4124 служители към края на 2003 г. - едва със 125 по-малко в сравнение с 2002-ра. Следващата област, в която ще се търси снижение на разходите, са информационните технологии, които се превръщат във все по-голяма тежест за кантоналните банки, главно заради решението на Швейцария да се пребори с прането на мръсни пари, с финансирането на терористите и с данъчните маневри на европейците, които имат сметки в страната. И докато за едрите играчи от бранша тези нормативни новости са скъпо задължение, за дребните им колеги те са се превърнали във втория по големина разход след заплатите. Въпреки трудностите регионалните банки в Швейцария се променят. И макар че Европейският съюз не настоява за премахването на държавните гаранции при тях, защото те не се конкурират с европейските банки от частния сектор, швейцарското правителство има амбициите да приеме сходна на общността нормативна база за банковия си сектор. Което във всички случаи означава оттегляне на държавните гаранции за кантоналните банки и със сигурност - коренна промяна в облика им.

Facebook logo
Бъдете с нас и във