Банкеръ Daily

Финансов дневник

Какво свърши Министерството на финансите по време на европредседателството?

Министърът на финансите Владислав Горанов представи пред членовете на комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент резултатите от Българското председателство на съвета на Европейския съюз в областта на икономическите и финансовите въпроси:

Българското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г. приключи, а поставените цели в контекста на Съвет ЕКОФИН са изпълнени: проведоха се 196 заседания на работни органи на Съвета в областта на ЕКОФИН, което представлява около 15 % от общо проведените заседания от българската администрация.

Общият брой на досиетата в областта на ЕКОФИН беше 37, като по 18 от тях е постигнат общо подход в Съвета или политическо споразумение с ЕП.

Банков съюз и други банкови въпроси

България изпълни всички предварително заложени в програмата на Българското председателство приоритети в областта на завършването на банковия съюз. Председателство реализира своите цели в тази област, като постигна конкретни резултати и осъществи значим напредък, включително по законодателни предложения, които не бяха част от тази програма.

Основна цел на Българското председателство в тази сфера бе намаляването на рисковете в банковия сектор. Най-значимият приоритет в рамките на тази цел бе намирането на приемлив баланс и компромис по пакета от законодателни предложения за намаляване на рисковете в банковия сектор (Банковият пакет). След много интензивни и тежки преговори, на заседанието на Съвет ЕКОФИН на 25 май 2018 г. Българското председателство договори общ подход по Банковия пакет. Банковият пакет се състои от четири законодателни предложения на Европейската комисия, които променят основни правила за пруденциалната рамка и преструктурирането на банковите институции в ЕС. Приемането и въвеждането на тези правила ще има пряко отражение върху намаляването на рисковете, осигуряването на финансовата стабилност и повишаване на доверието в банковия сектор. Това са ключови приоритети за преодоляването на ефектите от последната икономическа и финансова криза. Българското председателство се базира на напредъка, който бе постигнат по Банковия пакет от предходните председателства, като намери решение на всички останали политически и технически въпроси. По време на Българското председателство бяха организирани 7 заседания на работната група към Съвета (включително двудневни заседания), две обсъждания по време на заседания на КОРЕПЕР, обсъждане по време на заседание на ЕКОФИН по време на работната закуска през март, обсъждане по време на работен обяд на неформалното заседание ЕКОФИН през април, както и дискусия по време на заседанието на ЕКОФИН при приемането на общия подход през май 2018 г. В допълнение бяха организирани над двеста двустранни срещи и конферентни разговори, както и няколко срещи в ограничен формат, включително на високо ниво, с цел постигане на сближаване на позициите. Значим успех бе постигането на балансиран компромис по редица въпроси, които се характеризираха с висока сложност и силно поляризирани позиции на държавите членки. Постигането на общ подход по Банковия пакет има водещо значение за цялостното завършване на Банковия съюз, тъй като намирането на компромис по тези правила отваря пътя и за по-детайлно и политическо обсъждане на въпросите, които имат отношение към споделянето на рисковете в банковия сектор.

Българското председателство започна интензивните преговори и по двете законодателни предложения в рамките на пакета от мерки за справяне с необслужваните кредити (NPLs). Те бяха публикувани от Европейската комисия на 14 март 2018 г. и се състоят от предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент № 575/2013 относно общо минимално задължително покритие за необслужвани експозиции и предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно обслужващите предприятия, купувачите на кредит и събирането на вземания от обезпечение. Напредъкът по преговорите по тези наскоро публикувани предложения също е в унисон с изпълнението на приоритета от програмата на Българското председателство за намаляването на рисковете в банковия сектор и завършването на банковия съюз.

Беше изпълнен още един приоритет от програмата на Българското председателство - постигане на напредък по предложението относно създаването на Европейска схема за гарантиране на депозитите (ЕСГД). Бяха проведени общо 4 заседания, по време на които Българското председателство стартира конструктивни технически дискусии по отношение на различните модели на първоначалната фаза на изграждане на ЕСГД. Беше разработен и представен за обсъждане друг възможен модел на първата фаза на ЕСГД - задължително заемане на средства между националните схеми за гарантиране на депозитите, включително опосредствано от централен фонд/структура, управляван на ниво банков съюз. Българското председателство изготви и съгласува обективен и балансиран Доклад за напредъка по досието, който бе одобрен на заседанието на Съвет ЕКОФИН на 22 юни 2018 г.

България постигна значителен успех и при обсъжданията на предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент № 924/2009 по отношение на някои такси за презгранични плащания на Съюза и такси за конвертиране на валута (регламент за някои банкови такси), което бе представено от Европейската комисия на 28 март 2018 г. В рамките само на три месеца законодателното предложение бе отворено за преговори, бе обсъдено на три заседания на работната група към Съвета, бяха представени три последователни варианта на компромисни текстове на председателството. След последното заседание на 20 юни 2018 г., последното компромисно предложение бе изпратено за предварително съгласуване и внесено за разглеждане от КОРЕПЕР I на 27 юни 2018 г. като точка А (без дискусия), като по този начин бе постигнато споразумение за мандат за преговори с Европейския парламент.


  • Съюз на капиталовите пазари

Основна цел на Българското председателство във връзка със законодателното предложение за създаване на пан-европейски персонален пенсионен продукт (РЕРР) бе постигане на максимален напредък по досието. Усилената работа и интензивните преговори по време на 7 работни срещи и десетки двустранни срещи, конферентни разговори, както и няколко срещи в ограничен формат, доведоха до изготвяне и предлагане на добър балансиран компромис по отношение на политически чувствителните теми и техническите въпроси. Изготвените 11 работни документа на председателството доведоха до постигането на значително по-голям напредък от очаквания поради сложността на предложението и силно поляризираните позиции на държавите членки по няколко ключови въпроса. След проведена дискусия по време на заседанието на КОРЕПЕР на 19 юни 2018 г., бе постигнато споразумение за мандата за преговори на Съвета, като се има предвид, че въпросът с институциите за професионално пенсионно осигуряване (IORPs) ще бъде разгледан отново по време на триалозите. Получаването на мандат за преговори с Европейския парламент има съществено значение за изграждане на съюза на капиталовите пазари.

Основна цел при преговорите по законодателния пакет за премахване на пречките пред презграничното предлагане на инвестиционни фондове, публикувано през март 2018 г., беше постигане на максимален напредък по досието. За изключително кратък период от време, вследствие на интензивните преговори на 4 работни срещи и изготвяне на 2 компромисни предложения, редица двустранни срещи и конферентни разговори, постигнахме споразумение за мандат за преговори с Европейския парламент на 20 юни 2018 г. на заседание на КОРЕПЕР II.

По прегледа на Европейската система за финансов надзор (ЕСФН), състояща се от омнибус регламент за изменение на трите регламента за установяване на европейските надзорни органи (ЕНО) и изменение на други 6 регламента, както и Регламент за изменение на Европейския съвет за системен риск (ЕССР), бяха проведени 7 заседания, на които бе направен задълбочен преглед на отделните елементи по цялото законодателно предложение на ЕК. Пакетът е значителен по обем и с висока политическа чувствителност за всички държави членки. Българското председателство изготви и обсъди 3 документа на председателството, в които се предлагат алтернативни опции на първоначално предложените от ЕК разпоредби по три от общо четирите основни теми – правомощия на ЕНО за надзорно сближаване, управление на ЕНО и предоставяне на директни правомощия на Европейският орган за ценни книжа и пазари (EОЦКП). Така представените документи получиха широка подкрепа, тъй като отразяват балансирано позициите на държавите членки в Съвета.

По регламента за Европейския съвет за системен риск (ЕССР) е постигнат значителен напредък в рамките на 3 заседания, като досието се разглежда като част от пакета за преглед на Европейската система за финансов надзор (ЕСФН). По време на Българското председателство бяха представени компромисни предложения по Регламента за ЕССР, които срещаха широка подкрепа от държавите членки.

България постигна значителен успех и при обсъжданията на предложението за изменение на Регламента за европейската пазарна инфраструктура, като целта е укрепване на надзорната система за централните контрагенти (ЦК). Председателството изготви три компромисни текста по режима за ЦК от трети държави, като целта бе да се стабилизира (затвори за дискусии) текстът в тази му част, а следващото председателство да продължи работата по режима за европейските ЦК. Представените частични компромисни текстове получиха широка подкрепа от държавите членки. Във връзка с режима на трети страни три въпроса налагат последваща дискусия – състав на надзорния съвет, избор на председател на надзорния съвет и допълнителни изисквания, налагани от централните банки при извънредни обстоятелства. В този контекст ще продължи и разглеждането от Съвета на предложението за изменение на устава на ЕЦБ, което има за цел на ЕЦБ да се предостави нова регулаторна компетентност по отношение на клирингoвите системи за финансови инструменти.

Българското председателство работи усилено и по подготовката за първата тристранна среща по Регламента за европейската пазарна инфраструктура (преглед по REFIT на Регламента), насрочена за 4 юли 2018 г.

По предложението на Комисията за подобряване на пропорционалността в пруденциалните изисквания към инвестиционните посредници (IFS), Председателството стартира дискусиите по пакета от директива и регламент и до края на месец юни са проведени общо 5 срещи на ниво работна група (РГ) в Съвета. В рамките на проведените срещи бяха дискутирани задълбочено всички ключови теми и проблемни области, като всички държави членки подкрепиха предложеното въвеждане на пропорционални капиталови изисквания за несистемно важните инвестиционни посредници. Председателството изготви два документа с цел изясняване на позициите на държавите членки по някои основни въпроси. Поради обема на предложенията и ангажираността на държавите членки по други важни досиета, предстои още много работа, както на техническо ниво, така и по политически чувствителните теми, заложени в предложението, която ще бъде продължена от австрийските колеги.

По законодателния пакет от мерки за Покритите облигации, работата започна в средата на месец май 2018 г., като до края на месец юни се проведоха 3 заседания, на които беше направен задълбочен преглед на отделните разпоредби от предложението за Директива относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях и на Регламента за изменението на Регламент № 575/2013 по отношение на експозициите под формата на покрити облигации. В рамките на този кратък срок, Българското председателство постигна голям напредък, като заедно с прегледа по досиетата, изготви и представи компромисен текст на Регламента за изменение на Регламент № 575/2013 по отношение на експозициите под формата на покрити облигации, както и компромисни текстове по отделни разпоредби на Директивата.

ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА

Българското председателство започна в период, в който данъчната политика на ЕС трябваше да отговори на много тенденции, предизвикателства и очаквания, идващи както от ЕС, неговите граждани и бизнеса, така и от международното развитие.

Акцентът в работата продължи да бъде поставян върху борбата с измамите, борбата с избягването на данъци и агресивното данъчно планиране на глобално равнище и на равнище ЕС, следвайки разработената от Българското председателство пътната карта, обсъдена на заседанието на Работната група на високо равнище по данъчни въпроси на 17 януари 2018 г. и публикувана на 26 януари 2018 г.

Ранното постигане на политическо споразумение (март 2018 г.) по директива за задължителен автоматичен обмен на информация, свързана с оповестяване на трансгранични договорености в областта на данъчното облагане, бе изключително важно от политическа гледна точка, тъй като от една страна ЕС стана пионер в областта на данъчната прозрачност, въвеждайки задължително оповестяване на потенциални схеми за агресивно данъчно планиране и автоматичния им обмен между държавите членки, а от друга страна изрази твърдата си политическа подкрепа за действие на международно ниво за общо прилагане на задължителни правила за оповестяване с цел предотвратяване заобикаляне прилагането на общия стандарт за докладване, свързан с финансовите сметки.

Облагането на цифровата икономика бе един от приоритетите на Българското председателство. Предвид представянето на пакета за облагане на цифровия сектор от Комисията на 21 март 2018 г. и ограниченото време за работа, в резултат на предприетите бързи действия, Българското председателство успя, след като приключи първият кръг на обсъждане на двете директиви поотделно и на препоръката, да представи за обсъждане първи компромисен текст на директивата за обща система на данък върху цифровите услуги, начисляване върху приходите от предоставянето на някои цифрови услуги, което ще допринесе за по-бързото постигане на компромис по включените досиета в пакета на Комисията.

Постигнато бе съгласие по компромисни текстове относно ключови разпоредби на предложението за обща основа за облагане с корпоративен данък (ССТВ) за целите на оценката на въздействието върху националните данъчни приходи, която ще бъде направена в хода на 2018 г. и ще помогне за определяне на следващите стъпки за работа по досието.

Преразглеждането на списъка на ЕС на юрисдикциите, несътрудничещи за данъчни цели, се оказа ефективен инструмент за насърчаване на тези юрисдикции да реформират данъчните си системи, с оглед прилагане на принципите на добро управление.

Постигането на общ подход по регламента за засилване на административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС бе много важно от политическа гледна точка. Укрепването на административното сътрудничество на равнище ЕС значително ще намали измамите с ДДС и ще осигури допълнителни бюджетни приходи, ще насърчи бизнеса в ЕС, тъй като измамите с ДДС оказват отрицателно въздействие върху икономическата среда и подкопават реалната икономическа дейност.

Постигнат бе значителен напредък на техническо ниво по т.нар. „бързи мерки/стъпки“ за ДДС от първата стъпка от досието за въвеждането на окончателната система на данък върху добавената стойност.

Резултатите ще допринесат за по-доброто и правилно функциониране на единния пазар, както и за повишаване на конкурентоспособността на малките предприятията в ЕС.


  • Преки данъци:

Директивата относно общата основа за облагане с корпоративен данък (CCTB)

В своята Пътна карта в областта на данъчната политика и в контекст на стратегическите дискусии относно бъдещата работа по директивата относно общата основа за облагане с корпоративен данък (CCTB), проведени на заседанието на Работната група на високо равнище от 17 януари 2018 г., Българското председателство обяви намерението си, след приключване на разглеждането член по член на оставащите глави, да ограничи непосредствената работа до дефинирането на възможно най-широка обща основа за облагане с корпоративен данък на равнище ЕС.

На първите две заседания на работна група „Данъчни въпроси“ (на 18 януари и на 1 февруари 2018 г.) приключи разглеждането член по член на предложението за ССТВ, както и бяха обсъдени редица хоризонтални въпроси: въздействието върху националните данъчни приходи, равнището на хармонизация, обхвата и гъвкавостта за държавите членки. По време на третото заседание на 22 февруари 2018 г. беше обсъден първи компромисен текст на председателството по глава IV „Амортизация на дълготрайни активи“. На заседанието на Работната група на високо равнище от 28 февруари 2018 г. делегациите подкрепиха идеята въздействието на предложението за ССТВ върху националните данъчни приходи да се оценява на доброволен принцип, като се използва обща методология и общи хипотези (компромисен текст на председателството) с оглед на постигането на съпоставимост на резултатите. Държавите членки преценяват сами дали да направят оценката на националните данъчни приходи въз основа на различни/допълнителни сценарии или изобщо да не правят такава оценка, като беше договорено, че държавите членки, които се ангажират с извършването на оценка, ще използват като минимум общите хипотези. Във връзка с това, по време на следващите две заседания на работна група „Данъчни въпроси“ (8 март и 16 април 2018 г.) акцентът на техническата работа беше поставен върху ключовите разпоредби на предложението за ССТВ за целите на оценяване на въздействието на предложението върху националните данъчни приходи, като бележката с компромисни текстове на председателството, изготвена в резултат на тази работа, беше одобрена на заседанието на Работната група на високо равнище на 18 април 2018 г.дина.

Оценката на доброволен принцип ще бъде извършена в хода на 2018 г. от държавите членки (които разполагат с необходимите данни за извършване на подобна оценка), с техническа подкрепа от службите на Комисията.

По време на неформалното заседание на Работната група на високо равнище на 29 май 2018 г. беше обсъден отговорът на ЕС във връзка с последните глобални тенденции в областта на данъчната политика в контекста на бъдещите действия по тази политика, включително в областта на корпоративното данъчно облагане, с цел да се гарантира справедливо и ефективно данъчно облагане в ЕС, като същевременно се установи и се поддържа благоприятна за инвестициите среда.

Директивата относно общата система на данъчно облагане на плащанията на лихви, авторски и лицензионни възнаграждения между свързани дружества от различни държави членки

Предвид усилията на предходните председателства за постигане на напредък в работата по директивата относно общата система на данъчно облагане на плащанията на лихви и авторски и лицензионни възнаграждения между свързани дружества от различни държави членки - преработен текст (IRD), както и очерталата се невъзможност за сближаване на позициите по представените през годините компромиси, в своята пътна карта Българското председателство обяви намерението си да проучи възможностите за предвиждане на работата по досието. В изпълнение на това, на заседанието на Работната група на високо равнище от 28 февруари 2018 г. беше представена информация за актуалното състояние по досието и беше проведена стратегическа дискусия с цел да се проучат възможностите за напредък. По този повод Българското председателство предложи непосредствената работа да бъде съсредоточена върху проучване на координирана защитна мярка на ЕС, насочена към юрисдикциите, включени въз основа на режими за интелектуална собственост, спазващи неизменения подход към връзката между разходите за научноизследователска и развойна дейност и получените печалби (критерий 2.1.), или на основание, че предлагат улеснения за офшорни структури или договорености, насочени към привличане на лихви/лицензионни възнаграждения, които не отразяват реална икономическа дейност в юрисдикцията (критерий 2.2.), както и върху евентуалното преразглеждане на мандата на група „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия), а постигането на споразумение по преработената директива (без клауза за минимално ефективно данъчно облагане) да бъде отложено до момента, в който ще са приключили тези обсъждания.

Предложение за директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане (DAC6)

На 21 юни 2017 г. Комисията представи предложение за директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености, в областта на данъчното облагане (DAC6). Основната цел на инициативата е да се повиши данъчната прозрачност и да се противодейства на агресивното данъчно планиране чрез включване на нови разпоредби в действащата Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (DAC), които ще изискват от държавите членки:

- да определят правила за задължително уведомяване на националните компетентни органи за схеми за потенциално агресивно данъчно планиране с трансграничен елемент („договорености“) от страна на „посредниците“ (например данъчни консултанти или други оператори, които обикновено участват в изготвянето, предлагането на пазара, организирането или управлението на изпълнението на такива „договорености“); и

- да гарантират, че техните национални данъчни органи автоматично обменят тази информация с данъчните органи на други държави членки посредством механизма, предвиден в Директивата за административното сътрудничество.

Въпросите, обхванати от това законодателно предложение, са от първостепенно значение за ЕС и в по-широк международен план. В заключенията си от 25 май 2016 г. относно външна стратегия за ефективно данъчно облагане и мерки срещу злоупотребата с данъчни спогодби, Съветът на ЕС прикани Комисията „да обмисли законодателни инициативи за правила за задължително оповестяване, въз основа на действие 12 от проекта на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно мерки срещу намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS), с цел въвеждане на ефективни демотивиращи мерки за посредниците, които участват в схеми за укриване или избягване на данъци“.

Досието за Директива за задължителен автоматичен обмен на информация, свързана с оповестяване на трансгранични договорености, в областта на данъчното облагане (DAC6) бе основен приоритет на Българското председателство в областта на прякото данъчно облагане. В тази връзка бяха проведени четири заседания на работна група „Данъчни въпроси“. След усилена подготвителна работа, проведена в работна група „Данъчни въпроси“ и Работната група на високо равнище, на 13 март 2018 г. Съвет ЕКОФИН постигна политическо споразумение по компромисния текст на председателството и по изявление на Съвета, което да бъде вписано в протокола от заседанието. На 25 май 2018 г. Съветът ЕКОФИН прие директивата.

Предложение за Директива на Съвета за определяне правилата относно корпоративното данъчно облагане на значително цифрово присъствие (DSTP)

На 21 март 2018 г. Комисията представи пакет за данъчно облагане на цифровия сектор, част от който е предложението за директива на Съвета за определяне на правилата относно корпоративното данъчно облагане на значително цифрово присъствие (въз основа на член 115 от ДФЕС). На стратегическо равнище обсъждания бяха проведени в рамките на заседанието на Европейския съвет от март 2018 г. (дебат относно програмата на лидерите), по време на неформалния обяд на КОРЕПЕР на 11 април 2018 г., на заседанието на Работната група на високо равнище от 18 април 2018 г. и на неформалната среща на министрите на 28 април 2018 г.дина. За да се вземат предвид стратегическите дискусии и да се даде приоритет на този въпрос, Българското председателство изготви пътна карта, която да насочва работата в областта на данъчното облагане на цифровия сектор по време на неговия мандат. Техническото разглеждане на предложения пакет започна на 11 април 2018 г., а конкретно предложението за облагане на значителното цифрово присъствие беше дискутирано на заседанията на 4 и 5 юни 2018 г., в резултат на което приключи разглеждането член по член на проектодирективата.

Българското председателство организира общи разисквания във връзка с данъчното облагане на цифровия сектор в рамките на неформалната среща на икономическите и финансови министри в края на април 2018 г. В хода на заседанието повечето държави членки отново заявиха позициите си, че ЕС трябва да отговори на предизвикателствата, породени от цифровизацията на икономиката, и посочиха, че комплексно решение трябва да бъде постигнато на глобално равнище.

Заключения на Съвета относно стандартната разпоредба на ЕС за доброто управление в областта на данъчното облагане в споразуменията с трети държави - на 14 май 2008 г. Съвет ЕКОФИН прие сегашната стандартна разпоредба на ЕС за доброто управление в областта на данъчното облагане, която съдържаше стандартна клауза за придържане към принципите на добро управление в данъчната сфера, която трябваше да се включва в съответните споразумения, сключвани между ЕС и трети държави или групи от трети държави. На заседанието си от 16 април 2015 г. Работната група на високо равнище обсъди преговорите по данъчните разпоредби в споразуменията с трети държави и постигна съгласие, че „в съгласуваната данъчна клауза, която следва да бъде включена в споразуменията за свободна търговия, сключвани между ЕС и трети държави, трябва да се вземат предвид обсъжданията в компетентните подготвителни органи на Съвета“ (Доклад на Съвет ЕКОФИН до Европейския съвет от юни 2015 г., док. 10161/15, точка 64). В заключенията си от 25 май 2016 г. относно външна стратегия за данъчно облагане и мерки срещу злоупотребата с данъчни спогодби, Съветът изрази подкрепа за „необходимостта от актуализиране на принципите за добро управление в областта на данъчното облагане, които да се използват като нова стандартна разпоредба при бъдещи преговори с трети държави“, и прикани група „Кодекс за поведение“ „да разгледа ключовите елементи, които следва да се съдържат в клаузата, която да бъде включена в споразуменията между ЕС и тези държави“. На заседанието на групата „Кодекс за поведение“ от 20 юли 2016 г. групата възложи на Подгрупата за трети държави да започне работа, със задачата да подготви основите за по-нататъшните обсъждания на равнището на групата. На 16 март 2018 г. на заседанието на Подгрупата за третите държави Българското председателство предложи за обсъждане актуализиран текст на проекта за заключения на Съвета, който беше широко подкрепен от делегациите. Преговорите по окончателния компромисен текст на проекта за заключения на Съвета приключиха успешно на 6 април 2018 г. На 25 май 2018 г. Съвет ЕКОФИН прие заключенията, публикувани в Официалния вестник на ЕС, бр. C 193 от 06.06.2018 г.

Координация на данъчните политики - група „Кодекс за поведение“

По време на Българското председателство беше отбелязан значителен напредък в работата в областта на координацията на данъчните политики (извън обхвата на данъчното законодателство на ЕС) в рамките на работата на група „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) и нейните две подгрупи - Подгрупа за третите държави и Подгрупа за трети и четвърти критерии. Групата „Кодекс за поведение“ проведе три заседания на 14 февруари, 12 април и 31 май 2018 г. Групата постигна съгласие по нов многогодишен работен пакет, предаден за одобрение на Съвета по икономически и финансови въпроси на 22 юни 2018 г. Подгрупата за трети държави проведе заседания на 2 февруари, 16 март и 4 май 2018 г., а подгрупата за изясняване на третия и четвъртия критерии заседава на 2 февруари 2018 г. Българското председателство ръководи и двете заседания. Акцентът в работата на групата и подгрупата й за третите държави беше поставен предимно върху последващите действия във връзка със заключенията на Съвета от 5 декември 2017 г. относно списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, и съответното наблюдение на ангажиментите, предприети от юрисдикциите във връзка с това. В това отношение групата и нейната подгрупа достигна до редица споразумения, по-специално по:


  • включването в списъците и изваждането от списъците на няколко юрисдикции;

  • процедурните указания за провеждане на процеса на наблюдение на изпълнение на ангажиментите във връзка със списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели;

  • предстоящи стъпки за преразглеждане на географския обхват на процеса на включване в списъците на ЕС.

Групата и нейната подгрупа за трети държави стартираха обсъждания относно по-задълбочената координация на законодателните защитни мерки срещу включените в списъците юрисдикции. Също така беше стартирана и дискусията по включване на нови критерии за оценка на третите юрисдикции въз основа на международното развитие в областта на обмена на информация относно действителния собственик и прилагането на минималните стандарти по проекта BEPS на ОИСР. Групата постигна съгласие по указания относно тълкуването на третия критерий, изготвено от подгрупата по отношение на изясняването на третия и четвъртия критерии от кодекса. Освен това, в съответствие със заключенията на Съвета от 8 декември 2015 г. и 8 март 2016 г., Работната група на високо равнище проведе на 16 май 2018 г. стратегически дебат по преразглеждането на мандата на групата „Кодекс за поведение“ по повод на нейната 20-а годишнина. След дискусии на заседания на Подгрупата за третите държави на 2 май 2018 г. и Работната група на високо равнище на 6 юни 2018 г., Българското председателство постигна съгласие и по текста на допълнителни указания за прилагането на критерий 2.2 за оценяване на съответствието на третите юрисдикции с принципите за справедливо данъчно облагане.

Като принос на Българското председателство следва да се отчете и активната позиция за повишаване на прозрачността в работата на групата „Кодекс за поведение“, особено по отношение на списъка на ЕС на третите несъдействащи юрисдикции - публикуването на компилация от писма с искания за поемане на ангажименти и писма за поемане на ангажименти, съответно изпратени до и получени от юрисдикциите и т.н.


  • Косвени данъци:

Данък върху добавената стойност

В областта на данъка върху добавената стойност с изключение на досието относно „бързите мерки/стъпки“ за ДДС, приоритетите, заложени от Българското председателство в областта на ДДС бяха изпълнени. По-конкретно, постигна се общ подход и/или бяха приети:


  • досието за изменение на Регламент на Съвета 904/2010 за засилване на административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС;

  • досието за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на задължението за спазване от държавите членки на ЕС на минималния размер на стандартна ДДС ставка.

Подписано бе споразумение между ЕС и Норвегия за сътрудничество в областта на ДДС.

Българското председателство отвори и започна работа по досиетата относно опростяване на ДДС режима на малките и средни предприятия и намалените ставки на ДДС.

По досието за изменение на ДДС Директива 2006/112/ЕО по отношение на „бързите мерки“ на ДДС, председателството постигна значителен напредък на техническо ниво. Файлът беше блокиран на политическо ниво на заседанието на Съвет ЕКОФИН, проведено на 22 юни 2018 г.

МНОГОГОДИШНА ФИНАНСОВА РАМКА И БЮДЖЕТ НА ЕС

Основна цел на Българското председателство бе осигуряване на плавен и навременен старт на преговорния процес по следващата Многогодишна финансова рамка. Работата по тази тема започна още в началото на Българското председателство, като на 9 март 2018 г. в София бе организирана Конференция на високо равнище, която даде възможност на държавите членки да обменят мнения преди публикуването на предложението на ЕК. В рамките на подготвителната работа преди представяне на предложението за следваща МФР бяха проведени редица срещи на ниво посланици на триото председателства, Генералния секретариат на Съвета и ЕК. Своевременно Българското председателство, в сътрудничество със следващите председателства – Австрия и Румъния, активира специална работна група за многогодишната финансова рамка на ЕС, която започна работа веднага след представяне на предложението на ЕК за МФР за периода 2021-2027 г. на 2 май 2018 г. и публикуването на пакет от законодателни предложения. Предложението за следваща финансова рамка бе дискутирано за първи път от държавите членки на заседанието на Съвет „Общи въпроси“ на 14 май 2018 г. В периода 29 май – 14 юни 2018 г. бяха публикувани и редица секторни законодателни предложения за прилагане на отделните програми.

На 16 май 2018 г. стартира аналитичната работа по пакета в специалната работна група по МФР. В рамките на проведените 6 заседания на работната група бяха обсъдени въпроси от хоризонтален характер, като продължителност на МФР (7-годишната продължителност бе подкрепена единодушно от всички държави членки), гъвкавост на бюджета, новата програма „Инвест ЕС“, обединяваща всички финансови инструменти в един, както и бяха разгледани двете най-големи политики, а именно Кохезионната и Общата селскостопанска политики (ОСП). Българското председателство организира технически семинар, по време на който ЕК даде разяснения по отношение на методологията на изчисление на националните пакети по Кохезионната политика. Междувременно ЕК разпространи 18 технически фиша с допълнителна информация по въпроси, поставени от делегациите по време на обсъждането в работната група. Паралелно се проведоха и две заседания на РГ „Собствени ресурси“, на които бяха разгледани законодателните предложения на Европейската комисия във връзка с финансирането на бюджета на ЕС за МФР 2020 – 2027. По-подробно бяха разгледани предложенията за опростяване на собствения ресурс на база ДДС и две от предложените три нови собствени ресурси: на база системата за търговия с парникови емисии и на база отпадъци от пластмасови опаковки. Всичко това допринесе за постигане на значителен напредък в тази първоначална аналитична фаза. На база на проведените към момента дискусии на експертно ниво, Българското председателство изготви и разпространи доклад за напредъка на дискусиите по предложението за следваща МФР в Съвета, който представя основните въпроси, повдигнати по време на обсъжданията и които ще представляват важни елементи за преговори в бъдеще. Българското председателство положи максимални усилия за своевременното стартиране на работата. Смятаме, че в максимална степен успяхме да изпълним заложената си цел за осъществяване на възможно най-голяма част от аналитичната фаза на преговорите по МФР, тъй като считаме, че е важно своевременното приключване на преговорите по следващата МФР, като по този начин ще се осигури навременното одобрение на законодателството за МФР и секторните политики и стартирането на програмите, финансирани от бюджета на ЕС, още от първата година на следващия финансов период.

Предвид ролята, която Европейският парламент има в този процес и с цел улесняване на преговорите с него, министър-председателят на България изпрати в началото на май 2018 г. писмо до председателя на Европейският парламент Антонио Таяни, с което се изразява готовността на Българското председателство, заедно с Австрийското и Румънското председателство, за обмен на мнения с представители на ЕП преди и след всяко заседание на Съвет „Общи въпроси“ и Европейски съвет, когато в дневния ред се разглежда темата за следващата МФР. По време на Българското председателството бяха проведени 4 такива срещи съответно на 14 май и на 26 юни 2018 г. Допълнително, бе проведена работна закуска на финансовите министри в рамките на заседанието на Съвет ЕКОФИН през юни т.г., по време на която комисар Йотингер представи предложението на ЕК за МФР и за реформата на системата на собствените ресурси.

Бюджетен комитет

Бюджетният комитет изпълни всички заложени предварително цели в рамките на проведените 26 заседания, водени от Българското председателство.

По време на заседанието на Съвет ЕКОФИН на 20.02.2018 г. бяха приети заключения на Съвета по бюджетните насоки за 2019 година и препоръки на Съвета за освобождаване от отговорност на ЕК за финансовата 2016 година.

Беше постигнато споразумение с Европейския парламент по Омнибус пакета, включващ изменения на Финансовия регламент и на редица секторни актове, с който се осигурява значително опростяване на правилата за изпълнение на структурните фондове и влизане в сила на опростяването още в средата на тази година, вместо това да се отлага за 2019 година.

На 27 март 2018 г. бе проведен Бюджетен триалог, подготвен на заседание на Бюджетен комитет на 20 март 2018 г., на който бяха представени и дискутирани насоките на Съвета и на ЕП за бюджета за 2019 г., Проект на коригиращ бюджет № 1 за 2018 г. и бе одобрен календар за бюджетната процедура за 2019 г.

Одобрени бяха множество бюджетни трансфери, сградни проекти и 4 коригиращи бюджета за 2018 г.дина.

Бюджетният комитет имаше водеща роля и при преговорите за осигуряване на финансирането на втория транш за Механизма за Турция в полза на бежанците и за постигане на компромисно решение по разпределение на това финансиране от бюджета на ЕС и от вноски на държавите членки, а именно 2 млрд. евро от бюджета на ЕС и 1 млрд. евро от вноски. Европейският съвет на 28-29.06.2018 г. се съгласи да започне втория транш от механизма за бежанци в Турция и същевременно да бъдат прехвърлени 500 милиона евро от резерва на 11-ти ЕФР към доверителния фонд на ЕС за Африка. Политическото съгласие по разделянето на финансирането от бюджета на ЕС и от вноски от държавите членки беше формално одобрено от КОРЕПЕР на 29.06.2018 г.

На 7, 8 и 9 май беше организирано и неформално заседание на Бюджетен комитет в София по време на което беше обсъден въпросът за ролята на финансовите инструменти в новата МФР. На участниците от всички държави членки бяха представени успешно реализирани проекти с европейски средства в България и бяха организирани срещи с „Метрополитен София“ АД, с представители на община София и на община Самоков.

Работна група „Борба с измамите“

По време на заседанията на РГ „Борба с измамите“ (съвместно председателство с дирекция АФКОС, МВР) бяха разгледани нови законодателни предложения на Комисията в областта на борбата с измамите, обсъждания на доклада за дейността на ОЛАФ за 2017 г., изпълнението на програма „Херкулес“ III и програма „Перикъл“ 2020. Беше изготвен и одобрен компромисен документ по позицията на Съвета относно бъдещото изменение на Регламента за ОЛАФ. Бяха инициирани дискусиите по три нови законодателни предложения за регламенти: относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите, касаещи сътрудничеството с Европейската прокуратура и ефективността на разследванията на ОЛАФ, за създаване на Европейска програма за борба с измамите за периода 2021-2027 г и за създаване на Програма за обмяна, подкрепа и обучение за защита на еврото срещу фалшифициране за периода 2021-2027 г. („Перикъл“ IV).

Работна група „Правилник за персонала“

Българското председателство постигна заложените си цели в рамките на РГ „Правилник за персонала“ (съвместно председателство с Министерство на външните работи), като постави за обсъждане всички предварително определени теми, свързани с изпълнението на целта за 5% съкращения на служителите в институциите на ЕС, изпълнението на целта за 40 % жени на средни и висши управленски постове в Европейската комисия (ЕК), привлекателността на европейската публична служба, актуалните въпроси по подбора на персонал и не на последно място – доклада на ЕК за географския баланс сред служителите в институциите на ЕС. Също така, Българското председателство прояви гъвкавост и своевременно включи появилите се в хода на работа непредвидени теми, свързани с персонала на агенциите на ЕС (по искане на голяма част от останалите държави членки) и нововъведената програма на ЕК за младши професионалисти. Единствено късното публикуване на дългоочаквания доклад на ЕК за географския баланс – едва две седмици преди края на председателството, не позволи да се осъществи предварително заложената цел за изготвянето на доклад за напредъка по темата. Въпреки това Българското председателство реагира своевременно и насрочи извънредно заседание на работната група, на което проведе структурирано представяне и техническо обсъждане на доклада, с което в максимална степен улесни последващата работа по темата при Австрийското председателство. Благодарение на предварителната подготовка и двустранни срещи с представителите на държавите членки и институциите, Българското председателство също така постигна целта си за предотвратяване дублирането на работата на други работни органи и избягване на неконструктивни дискусии.

ИКОНОМИЧЕСКИ И ПАРИЧЕН СЪЮЗ

Работата по инициативите за задълбочаването на Икономическия и паричен съюз бе сред основните приоритети на Българското председателство в областта на икономическата и финансовата политика. Следвайки получените насоки по време на срещата на лидерите в края на декември 2017 г. за приоритизиране на дейностите, по които има постигнато по-високо ниво на съгласие между държавите-членки на ЕС, Българското председателство постави пакета от предложения за задълбочаването на Икономическия и паричен съюз на обсъждане от Съвета по икономически и финансови въпроси и насочи усилията си към мерките за завършването на банковия съюз. Българското председателство организира интензивни дискусии и преговори по пакета за намаляване на рисковете в банковия сектор, включващ регламентите за капиталовите изисквания и за единния механизъм за преструктуриране, и директивите за капиталовите изисквания и за възстановяване и преструктуриране на банките. На база на разработен компромис от председателството бе постигнат общ подход по този пакет от законодателни предложения за банковия сектор.

Отчитайки важността на структурните реформи за повишаване на устойчивостта на икономиките в ЕС, Българското председателство работи усилено по предложението на Европейската комисия за укрепване на Програмата за подкрепа на структурни реформи. Това законодателно предложение бе публикувано на 6 декември 2017 г., като част от пакета за задълбочаването на Икономическия и паричен съюз. То предвижда увеличаване на финансовия ресурс на Програмата за подкрепа на структурни реформи и адаптиране на общата й цел за стимулиране осъществяването на реформи във връзка с подготовката на държавите - членки на ЕС за присъединяване към еврозоната. Постигнат бе общ подход на Съвета по това законодателно предложение на база на разработен от Българското председателство компромисен текст, който ще се използва при преговорите с Европейския парламент по време на Австрийското председателство на Съвета на ЕС.

ЕВРОПЕЙСКИ СЕМЕСТЪР

Българското председателство осигури гладко протичане на цикъла за координация на икономическите политики на Европейския съюз през 2018 г. – т.нар. Европейски семестър. На 23 януари Съветът по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) прие заключения по Годишния обзор на растежа и Доклада за ранно предупреждение за 2018 г. и одобри препоръката за икономическата политика на страните от еврозоната. През февруари министрите на финансите дискутираха специалния доклад на Европейската сметна палата относно одит на процедурата при макроикономически дисбаланси и приеха заключения във връзка с препоръките в доклада. В рамките на диалога по макроикономическите въпроси с европейските социални партньори, Българското председателство инициира дискусия на тема „Икономическата устойчивост на страните от ЕС“, в това число и за подходящи инструменти за повишаване на устойчивостта им спрямо бъдещи сътресения и за ефективно им преодоляване.

На 13 март по време на Съвет ЕКОФИН председателството инициира тематичен дебат и обмен на мнения по изпълнението на специфичните препоръки за 2017 г. относно предизвикателствата пред политиката в областта на производителността. В резултат на дискусията, министрите решиха, че е необходимо специфичните препоръки към държавите членки за 2018 г. да се фокусират върху повишаването на производителността.

През май Съветът ЕКОФИН одобри заключения по устойчивостта на публичните финанси в контекста на застаряващото население на базата на доклада относно застаряването на населението за 2018 г., който също представлява база за изготвянето на специфичните препоръки по страни. Прогнозите от доклада представляват подходяща основа за дискусиите по различни политики и процеси на ниво ЕС, включително по стратегията на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж – „Европа 2020“.

С одобряването през юни от Съвета и от Европейския съвет на пакета от специфични препоръки по страни за периода 2018-2019 г. завърши процесът на Европейския семестър за 2018 г., с което се насърчава изпълнението на структурните реформи и инвестиции в ЕС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във