Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ИЗВАДКИ ОТ КОНЦЕПЦИЯТА НА СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА БНБ В ПЕРИОДА 2003-2009 ГОДИНА

Принципи1. Запазване на режима на Паричен съвет (популярното му название у нас е Валутен борд) без промяна на валутния курс до приемане на България в Икономическия и паричен съюз. 2. Отказ от преждевременно въвеждане на еврото като разплащателно средство в България преди приемането ни в Икономическия и паричен съюз (известен още като Европейски валутен съюз или Еврозона).3. Запазване на депозита на правителството в баланса на управление Емисионно.4. Стриктно спазване на Закона за БНБ по отношение на консервативното управление на валутния резерв.5. Подготовка на БНБ за членство в Европейската система на централните банки като страна - членка на ЕС, а на по-късен етап - и като пълноправен член на еврозоната.6. Прагматичност и реалистичност при определяне на целите и етапите за по-нататъшното развитие на БНБ.7. Следване на опита на централните банки в Европейския съюз и на страните, кандидатстващи за членство.8. Ясно дефиниране и изпълнение на основните оперативни и регулярни дейности и функции.9. Отчитане на средносрочните и дългосрочните цели на БНБ, които са в процес на изпълнение.10. Съобразяване със специфичните традиции и обществено-икономическа среда в страната.11. Отстояване независимостта на БНБ от изпълнителната власт.12. Отчитане на приетата за изпълнение Стратегия за развитие на информационните и комуникационните технологии на банката.13. Отчитане на резултатите от изпълнението на Договора за сътрудничество на БНБ с френската и холандската централни банки.Резултатите от действието на Паричния съвет (у нас той е по-популярен с названието Валутен Борд) са показателни за правилността на взетото преди шест години решение за въвеждането му в България. Запазването на режима на Паричен съвет в сегашния му вид е оптималната политика, която БНБ следва да води до приемането на страната в Европейския съюз и в Икономическия и паричен съюз.Използването на инструментите на Централната банка за регулиране на паричното предлагане често е чисто субективно, без да почива на определена логика и нерядко под политически натиск. От такъв род натиск е страдала не само БНБ, но и далеч по-големи и по-престижни централни банки. Импулсите за растеж на резервните пари в такива условия се задават външно, а централната банка се превръща в трансмисионен механизъм на активи и пасиви на други икономически агенти. Въпреки юридическата си независимост, централните банки често са принуждавани да следват икономическата политика на правителството, жертвайки (волно или неволно) собствените си принципи. Погрешно е обаче да се смята, че ако това не е било по силите на Централната банка преди въвеждането на Паричния съвет, то сега от тези недостатъци няма да страда и Министерството на финансите. Изваждането на депозитите на правителството от баланса на управление Емисионно* и използването им за регулирането на ликвидността (под предлог за достигане на по-висока доходност на фискалния резерв) отново ще доведе до манипулиране на паричното предлагане без ясни правила.По закон и съгласно регулациите на ЕС Централната банка няма право да финансира пряко бюджета, но с политиката си тя може да създаде и да поддържа благоприятни условия за финансиране на правителствените разходи. Според чл.43 от Закона за БНБ Българската народна банка е официален депозитар на държавата, като организира и осъществява касовото изпълнение на държавния бюджет и при договорени с министъра на финансите условия действа като агент по държавните дългове. С оглед оптимизиране изпълнението на посочените функции в съответствие със Стратегията да управление на държавния дълг е постигната договореност с Министерството на финансите в краткосрочен план развитието на системите за регистрация и обслужване на вътрешния дълг в Централната банка да се реализира чрез:- подобряване на комуникациите с участниците в пазара на държавни ценни книжа (ДЦК) в съответствие с международните процедури и стандарти;- модернизация на електронната система за регистриране и обслужване на търговията с ДЦК, което ще позволи усъвършенстване на процеса по провеждане на аукционите и внедряване на изцяло автоматизирана обработка на сделките с ДЦК.В рамките на преговорите по глава 11 Икономически и паричен съюз България извоюва признание, че системата на Валутен борд, основана на фиксирането на курса на лева към еврото, отговаря на изискванията за приемане на една страна в Икономическия и паричен съюз. По този начин се избягва опасността от спекулации, че влизането на България в Икономическия и паричен съюз е свързано с отмяна на Валутния борд.На този етап очакванията са, че България може да стане член на Икономическия и паричен съюз на ЕС две години след като бъде приета за член на ЕС. До този момент трябва да бъде приет напълно нов Закон за БНБ, който да отразява новите й задачи като член на Европейската система на централните банки и като участник в ръководните органи на Европейската централна банка. За да изпълни основните си задачи след присъединяването на България към Икономическия и паричен съюз, БНБ трябва да е в състояние да извършва на открития пазар операции по рефинансиране, по фина настройка на икономиката и по регулиране на ликвидността на банковия сектор.Общите усилия на ръководството на БНБ и на служителите й за шест години доведоха до изграждане на един модерен, динамичен и ефективен банков надзор, както и до стабилна банкова система.Качеството на създадената от БНБ нормативна рамка в областта на надзора се потвърди и в процеса на преговорите с ЕС. В областта на банковото дело България не поиска никакви преходни периоди и отлагания и заяви готовността си да приложи европейските банкови стандарти няколко години след приемането на страната в ЕС. Основание за тази позиция е документът за съответствие на банковите регулатори у нас с обобщената Директива 2000/12 на ЕС, която показва, че по-голямата част от текстовете й вече са приложени у нас.Основната цел, свързана с европейската интеграция, е пълното хармонизиране на българското банково законодателство с европейските банкови директиви. Важна дългосрочна задача е подготовката и прилагането на новото споразумение на Базелския комитет за банковия капитал.Управлението на валутните резерви е подчинено на изискването те да бъдат инвестирани във финансови инструменти, които да са високоликвидни и с умерено ниво на пазарен риск. Целта е резервът да се инвестира в такива инструменти, които да носят максимална доходност при спазване на определените в Закона за БНБ нива за риск (според чл.28, ал.3 от Закона за валутните резерви могат да се инвестират в инструменти с рейтинг не по-нисък от АА- по Стандарт енд Пуърс).За да се повиши доходността на валутния резерв, постепенно ще се увеличава делът на инструментите с по-висок риск, в който той се инвестира. Като част от тези стратегия се предвижда подобряване на ефективността на управлението на златните резерви и увеличаването на дела на валутните резерви, които са предоставени за управление на външни мениджъри. Изборът на тези мениджъри ще се осъществява по предварително определени условия, които ще отговарят на утвърдената международна практика за прозрачност, отчетност и коректност.При влизането на България в Икономическия и паричен съвет БНБ трябва да внесе част от резерва си в Европейската система на централните банки. Методиката за определяне на тази част в момента се разработва от Европейската централна банка. По предварителна информация вноската, която всяка страна трябва да направи в общите валутни резерви на Европейската централна банка, ще се равнява на 50% от дела на брутния й вътрешен продукт в общия БВП на Еврозоната и на 50% от дела на населението в това на общия брой на всички граждани на ЕС.След влизането на България в Европейската система на централните банки активите на БНБ в евро няма да се смятат за валутен резерв. По тази причина БНБ ще трябва да преструктурира портфейла си, за да разполага с необходимото количество резерви, които да внесе в общите резерви на Европейската система на централните банки (злато, щатски долари, швейцарски франкове и японски йени). Освен че ще е необходимо да преструктурира валутния си резерв до влизането в Европейската система на централните банки, БНБ ще трябва да вземе стратегическо решение за нивото на риск, което ще поеме при управлението на валутните си резерви.*В активите на управление Емисионно са валутните резерви на държавата, а в пасивите - банкнотите и монетите в обращение, задължителните минимални резерви, които банките поддържат в БНБ, депозитът на управление Банково и депозитите на правителството, здравната каса и Националния осигурителен институт, обединени под общото название фискален резерв.

Facebook logo
Бъдете с нас и във