Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ИЗТОЧНА ЕВРОПА СЕ РАЗДЕЛЯ СЪС СПЕСТОВНИТЕ СИ БАНКИ

Епилогът на приватизационната драма в банковия сектор ще се играе след не повече от два месеца. Очаква се от началото на ноември Банковата консолидационна компания и консултантът по продажбата на Банка ДСК да обявят началото на приватизационната процедура за българската спестовна институция. Самият факт, че БКК ще продава втората по големина банка в България, която контролира 13.1% от всички активи във финансовокредитния сектор и близо 16.3% от кредитния пазар, е достатъчен, за да привлече интереса на чуждестранните инвеститори и да създаде конкуренция между тях. Градусът на напрежението ще се покачи допълнително в хода на приватизационната процедура и от обстоятелството, че БКК продава не коя да е банка, а институцията, на която по десетилетна традиция населението поверява своите спестявания. В нея са разкрити над 8 млн. сметки, в които по данни на БНБ към края на юни 2002 г. са депозирани над 1 418.6 млн. лева. Банка ДСК е една от малкото спестовни институции в Източна Европа, която все още се намира в държавни ръце. Освен нея през горнилото на приватизацията не са преминали спестовните банки на Румъния и на Полша. В останалите държави от бившия социалистически блок тези институции са частни.Историята на приватизационните сделки за спестовни банки в източноевропейските страни в никакъв случай не може да се определи като еднообразна или пък еднозначна. Продажбата им на стратегически инвеститор е най-предпочитаната схема за приватизация. Нерядко обаче държавата си запазва известен дял от капитала, за да може да влияе върху развитието на продадената спестовна банка. Предприватизационната реорганизация на спестовните банки също е нещо обичайно. Стремежът в случая е само те да станат по-атрактивни за потенциалните инвеститори. Включването в процеса на раздържавяване на международна финансова институция от типа на ЕБВР преди окончателното раздържавяване или след привличането на стратегически инвеститор също не е изключение. По такава схема са продадени спестовните банки в Чехия и Словакия.Привредна банка Загреб е най-старата финансова институция в Хърватия. Тя е основана през 1962 г. като универсална банка, но от 1966-а възприема установените традиции на първата хърватска спестовна банка, която започва дейност повече от век преди това.Привредна банка е успешно приватизирана през декември 1999 г., като преди това в нея е проведена оздравителна програма. Купи я Банка Комерчиале Италиана (БЧИ), която е част от водещата в Италия банкова група Интеса. Тя придоби 66.3% от капитала на хърватската кредитна институция чрез търг. Държавната Агенция за защита на спестовните сметки и финансово преобразуване на банките в бившата югорепублика задържа пакет от капитала на Привредна банка в размер на 25% плюс две акции. Към края на миналата година общите активи на банката са 3.745 млрд. евро, а печалбата й е 70 млн. евро. Акционерният капитал на хърватската банка пък възлиза на 227 млн. евро.Националната спестовна банка на Унгария - ОТП Банк пое по друг път на раздържавяване към частния сектор. Тя е основана през 1949 година. От 1989 г. оперира като универсална търговска банка. През 1990 г. е преобразувана в публична компания с акционерен капитал от 23 млрд. унгарски форинти (около 715 млн. г. марки) и се преименува на Национална спестовна и търговска банка. Небанковите дейности пък бяха отделени от нея. Държавната лотария е реорганизирана в отделна компания. Създадено е ОТП Недвижими имоти, което е дъщерно дружество на банката. След тези реконструкции тя се развива като универсална финансова група. Главните членове на ОТП Груп са ОТП Гаранционно застраховане, ОТП Недвижими имоти, ОТП Факторинг, ОТП Строително дружество, ОТП Ценни книжа, ХИФ, Меркантил Банк, Меркантил кар, ОТП инвестиционно управление, ОТП Ипотекарна банка и ОТП Пенсионен фонд.През април 1994 г. унгарското Министерство на финансите увеличи акционерния капитал на банката от 23 млрд. на 28 млрд. форинта. Година по-късно - през 1995 г., Държавната приватизационна и холдингова компания в Унгария продаде на населението и на мениджърите и служителите на ОТП Груп 33.43% от акциите на финансовата институция. Така приватизационната компания намали дела си до 25% +1 акция от общия акционерен капитал на банката. Оттогава акциите на ОТП се предлагат на фондовата борса в Будапеща, а новоемитираните глобални депозитарни разписки - на Люксембургската фондова борса. През 1997 г. държавата намали дела си в банката до една преференциална акция с право на глас (златна акция) с номинална стойност от 1000 форинта. Около 47.2% от капитала на банката са собственост на чуждестранни портфейлни инвеститори, а 2.2% от акциите й са в ръцете на служителите в банката. ОТП запази водещата си позиция на пазара и планира регионално разширение в бъдеще. Сега клоновете й са над 440.Австрийската Ерсте Банк започна експанзията си на изток с покупката на двете отрочета на Ческословенска статни споржителна - Ческа споржителна и Словенска спорителна. Историята наЧеска споржителна датира още от 1825 г., когато е основана предшестващата я спестовна банка - Споржителна ческа. През 1953 г. тя е преобразувана в Чехословашка държавна спестовна банка (Ческословенска статни споржителна), в която се влива и Словенска спорителна. От 1969 г. двете банки отново оперират като самостоятелни юридически лица. В края на декември 1991 г. Ческка споржителна става акционерна компания. През 1992 г. в Чехия се извършва първата вълна на масовата приватизация, при която за продажба са предложени 37% от капитала на банката. Акции придобиват 40 хил. граждани и 90 приватизационни фонда. Други 40% от активите остават държавно притежание, 20% са раздадени безвъзмездно на общините, а 3% са запазени като резерв срещу потенциални рискове.През 1994 г. основният капитал на банката е увеличен от 5.6 млрд. ч. крони до 7.6 млрд. ч. крони. Три години след това Ческа споржителна издава глобални депозитарни разписки, чиято стойност е в размер на 6.7% от капитала на банката. През 1998 г. ЕБВР закупува 9 млн. акции или 11.8% от капитала на банката. Той обаче е увеличен през 1999 г. до 15.2 млрд. ч. крони и делът на евробанката намаля на 5.9 процента.Спестовната банка на Чехия имаше 3.5 млн. клиенти и 30% пазарен дял по депозитите и кредитирането на дребно в началото на 2000 гдина. Тогава австрийската Ерсте Банк- една от най-големите европейски институции в областта на банкирането на дребно, закупи 52% от акциите на чешката банка. Цената, която австрийците платиха за тях, бе 530.1 млн. евро - с 2.4% (12.9 млн. евро) по-малко от първоначално договорената цена от 543 млн. евро. Парите бяха преведени на два транша към Чешкия фонд за национална собственост. Първият транш беше за 280 млн. евро (включително 50-те млн. евро, които Ерсте Банк плати при подписването на договора през март 2000 година). Средствата бяха преведени на 3 август същата година. Чешкият фонд се възползва от правото си да поиска второто плащане възможно най-рано, но заради това се прости с договорената премия от 4.75% върху остатъка от сумата на цената. Тя трябваше да бъде издължена до 31 декември 2001 година. При продажбата бе постигнато съотношение между цената и нетните активи от 1.52 на сто. (Нетните активи на спестовната банката са били 672 млн. евро към края на 1999 година). По сума на активите и по собствения си капитал банката се нарежда на второ място в Чехия, но е първенец по брой на клиенти и привлечени депозити. В 707-те клона са заведени над 12 млн. влогови сметки.Най-голямата банка в Словакия - Словенска спорителна бе продадена преди две години. На 18 юли 2000 г. бе публикувана тръжната оферта за нея, а на 11 декември кандидатите представиха предложенията си. Девет дни по-късно словашкото правителство избра австрийската Ерсте Банк за купувач на 87.18% от акциите на Словенска спорителна. Договорът по продажбата беше подписан на 11 януари 2001 година, а Ерсте Банк стана неин собственик, като плати 411.3 млн. евро. Година и половина след продажбата на Словенска спорителна ЕБВР купи 19.99% от акциите на словашката спестовна институция от собственика й Ерсте Банк, която запази за себе си дял от 67.19 процента. Държавата чрез Министерството на финансите притежава 10% от акциите на спестовната банка, а Словашки приватизационен и инвестиционен фонд е собственик на останалите 2.82 процента.Словенска спорителна приключи годината на раздържавяването си (2001) с печалба от 4.075 млн. сл. крони, след като през 1999 г. бе отчетена загуба от 2 млрд. сл. крони. Балансовото й число в края на 2001 г. пък беше 184 млрд. сл. крони - с 10% повече от предходната година. Добрите резултати се дължаха на изпълнената програма по преструктурирането на банката. Заради положителните й показатели беше постигната и премия в продажната цена от 79% над нетните активи на банката.Историята на Словенска спорителна започва през XIX век. През 1953 г. тя се влива в Чехословашка държавна спестовна банка (Ческословенска статни споржителна). От 1969 г. словашката спестовна институция отново започва да оперира като отделна структура - Словенска статни спорителна (Държавна спестовна банка на Словакия). През 1990 г. кредитната институция получава пълен лиценз и увеличава броя на предлаганите услуги. През 1994 г. тя се трансформира в акционерно дружество под името Словенска спорителна.Преди приватизацията на Словенска спорителна словашкото правителство прехвърли лошите й кредити за над 600 млн. евро в Държавна агенция по вземанията. В замяна на това банката се сдоби с правителствени облигации. Сега кредитната институция е една от най-силните търговски банки в Словакия с най-голям пазарен дял по депозитите, с най-развита клонова мрежа и е водеща в издаването на дебитни карти. През 1990 г. всички банки от системата на Люблянска банка в Словения стават акционерни дружества (процес, сходен с обособяването по същото време на клоновете на БНБ като самостоятелни търговски банки). През следващата година се осъществява сливането между Люблянска банка и Господарска банка, Любляна, а новата институция придобива статут на универсална банка. През 1993 г. банката въвежда оздравителна програма, която приключва четири години по-късно и приема името Нова Люблянска банкаВ края на декември 2001 г. Нова Люблянска банка (НЛБ) отчете печалба преди облагане от 105 млн. евро. Активите й са 7.779 млрд. евро, капиталът - 495 млн. евро, а пазарният дял, според размера на активите, е 38% от банковия сектор в Словения.Приватизацията на НЛБ е в доста напреднала фаза. Очаква се до края на годината управлението й да премине в чужди ръце. На 10 юни надзорният съвет на банката избра нов управителен съвет с мандат от пет години. В него ще влезе представител на белгийската банково-застрахователна група Кей Би Си Банк. Неотдавна словенското правителство, което притежава 83% от капитала на НЛБ, подписа с белгийците предварителен договор за продажбата на 34% от акциите на банката. Окончателното споразумение ще бъде сключено, след като централната банка на Словения одобри Кей Би Си Банк за купувач. Белгийската банковозастрахователна група ще трябва да плати 435 млн. евро. Цената е 2.7 пъти по-голяма от размера на нетните активи на НЛБ към края на 2001 година. След приключване на сделката словенското правителство ще продаде 14% от акциите на банката чрез фондовата борса.Латвийска Крайбанка е основана през 1924 г. като Латвийска пощенска и спестовна банка. В края на 1940 г. тя влиза в структурата на съветската банкова система, а на следващата година името й е променено на Държавен работнически спестовен департамент. След като Латвия възстановява независимостта си през 1991 г., кредитната институция е преименувана на Държавна спестовна банка на Латвия. Въпреки голямата конкуренция тя все още има най-голямата клонова мрежа в страната и е лидер по привлечени депозити от граждани. Тя е избрана да обслужва масовата приватизация в Латвия, след като през 1993 г. парламентът на страната приема закона за приватизационните бонове. В нея се намират индивидуалните сметки на повече от 91% от хората, участвали в масовата приватизация. През 1994 г. спестовната институция се преименува на Латвийска Крайбанка, държавно акционерно дружество. На 22 март 1994 г., Министерският съвет на страната приема оздравителна програма за спестовната банка. Тя продава по номиналната му стойност пакета си от лоши кредити на Латвийската приватизационна агенция. През януари 1996 г. парламентът включва банката в списъка на предприятията за масова приватизация, а акциите й са прехвърлени в Латвийската приватизационна агенция. При първата вълна на приватизацията й през 1997 г. капиталът на банката е увеличен с една трета чрез сливането й с Обединена балтийска банка на Рига. В последващата публична продажба на приватизационни бонове над 8 хил. латвийци придобиват акции на Крайбанка. Постепенно държавният дял в банката е редуциран на 51%, а през март 1999 г., след като капиталът на банката е увеличен до над 7 млн. латвийски лата, приватизационната агенция остава с дял от 41.75 процента. В момента държавна собственост са 32.1% от акциите на банката.В Естония и Литва съдбата на спестовните каси е свързана сестонската ХансабанкУчредената през януари 1992 г. кредитна институция през юли 1998 г. се слива с Хойпбанк - естонската спестовна институция. Новата банка привлича вниманието на Шведиш Фьоренинг Шпарбанкен, известна още като Шведбанк. През 1999 г. шведският инвеститор придобива 52.64% от естонската банка и чрез нея слага ръка на 52% от финансовия пазар в прибалтийската република. В момента Шведбанк притежава 60.1% от Хансабанк, която от своя страна контролира 57% от банковите депозити в Естония и 53% от общия обем на кредитите. Освен Шведбанк акции в Хансабанк притежават ЕБВР (5%), фирмите Нордеа (5%) и Норбекс (4%), както и Джей Пи Морган (2.5%). Останалите 22.4% са разпръснати между много на брой частни акционери. През 2001 г. чрез Хансабанк шведите слагат ръка и на литовската спестовна банка Лийтувос Тапомасис Банкас (ЛТБ). По това време ЛТБ е втора по набрани депозити и по отпуснати кредити в Литва, но е далеч пред останалите си конкуренти на местния пазар по отношение на банкирането на дребно със своите над 1.5 милиона клиенти. В момента банката държи 31.3% от депозитите в страната, а кредитният й портфейл е 25.6% от този на цялата банкова система в тази прибалтийска република. Банката има 164 клона, а служителите в нея наброяват 2432 към края на юли 2002 година. В момента към самата Шведбанк - шведския собственик на естонско-литовската банкова група, проявява инвеститорски интерес датската Данске банка и ако тази сделка бъде осъществена, според анализатора на Дойче Банк Мат Спик, ще бъде създадена най-голямата банкова групировка в Скандинавия. Румънската спестовна банка е създадена през 1864 г. с декрет на княз Александър Йоан Куза като Депозитна и консигнационна банка. В продължение на 16 години - до 1880 г., когато се създава Националната банка на Румъния, тя изпълнява функциите на централна банка . През 1881 г. към кредитната институция е прикрепена и новооснованата Спестовна банка. През 1990 г. започва преструктурирането на банковата система в Румъния, която от 1948 г. действа по съветски модел. Спестовната банка бе средството да се финансира жилищното строителство, както и централното държавно управление. Конкретни стъпки по отношение на банката обаче се предприемат едва през 1996 г. с гласуването на специален закон за организацията и функционирането й. Тогава банката заема пето място в страната по размера на активите си и първо по собствен капитал и клонова мрежа. През следващата година мениджърите й утрояват депозитната маса, увеличават активите и банката заема вече трето място в тази класация. Половината от румънското население (12 млн. души) държи депозитите си в нейните над 2100 клона. Всички останали румънски банки имат общо около 1200 клона. В края на 1999 г. институцията управлява около една трета от спестяванията в леи (тяхната равностойност е около 1 млрд. щ. долара).Спестовната банка заема специално положение във финансовата система на Румъния, което се определя от факта, че депозитите на населението са защитени с държавна гаранция. През лятото на 1999 г. мениджърите й започнаха да прилагат програма за модернизация, финансирана от германски източници, чиято обща стойност е 1.7 млн. щ. долара. В края на 2000 г. пък правителството подписа договор с ИНГ Берингс Румъния за 2 млн. евро по програма ФАР. С тези пари бяха платени дю дилиджънс и анализ на възможностите за приватизация на спестовната банка, както и консултации по преструктурирането й.През 2001 г., притиснато от МВФ, румънското правителство се ангажира да приключи процеса по преструктурирането на финансовата институция до края на 2002 година.Повшехна каса осчендношчи (ПКО)е най-голямата полска банка, с най-развитата клонова мрежа в страната. Общите й активи възлизат на около 80 млрд. полски злоти (около 20 млрд. евро). Банката е създадена на 7 февруари 1919 г. като пощенска банка. През Втората световна война ПКО претърпява огромни загуби (за над 80 млн. стари злоти). След войната управлението й е поверено на инициативността на служителите в банката, които успяват да възстановят нейната дейност. В края на 1949 г. банката е преобразувана и преименувана на Повшехна каса осчендношчи (ПКО). През 1975 г. обаче клоновата й мрежа е включена в структурите на Националната банка на Полша. През 1987 г. тя отново е отделна банка, която набира влогове, кредитира, извършва валутни и други операции. През април 1996 г. официално е одобрена стратегията за развитие на банката до 2000 година. Точно четири години след това държавната банка е регистрирана като акционерно дружество с акционерен капитал от 186.7 млн. евро. В началото на 2001 г. бившето полско правителство реши да приватизира банката, но изпълнението на това решение да остане в ръцете на сегашната управляваща коалиция между социалисти и земеделци. Предвижда се продажбата да бъде приключена в рамките на две-три години. През август миналата година правителството прие решение да предложи 30% от акциите на банката на борсата. Финансовото министерство не е отхвърлило възможността акции на банката да бъдат продадени на чуждестранни инвеститори.Полската спестовна банка оперира в около 7000 клона, а персоналът й е близо 40 хил. души. Над 33% от спестяванията в Полша са депозирани в ПКО. Те се разпределят в над 40 млн. броя сметки на граждани и фирми (включително над 4.1 млн. лични и над 417 хил. корпоративни сметки). Повече от 45% от заемите за домакинствата в страната са отпуснати от тази банка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във